№ 199
гр. Ловеч, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500373 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 72/ 07.04.2025 година на Тетевенския районен
съд по гражданско дело № 17/ 2025 година по описа на същия съд, с което е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България“ № 81, против И. В. М., ЕГН
**********, от град Т, Ловешка област, иск, с основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сума в общ размер на 1438.52 лева, от която: главница в размер
на 600.00 лева; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер
на 30.04 лева, неплатени такси в размер на 390.00 лева, дължими съгласно
тарифа за таксите и разходите, събирани от Сити кеш; неустойка в размер на
314.96 лева, дължима съгласно чл.6.2. от договора за потребителски кредит;
сумата от 103.52 лева-законна лихва за забава върху главницата; лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното
и исково производство.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2933/23.04.2025г. от „АПС БЕТА
България“ ЕООД, депозирана чрез процесуалния представител на
1
дружеството юрисконсулт Б. Т., срещу Решение № 72/07.04.2025 год. по гр.д.
№ 17/2025 год. по описа на РС – Тетевен.
Счита за решението е неправилно излага подробни съображения за
валидност на сключения договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР.
При условия на евентуалност, ако съдът счете, че лисва валиден договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, да приеме, че договорът е за
паричен заем, който по своето естество е реален и е достатъчно получаването
на сумата от заемополучателя. Моли да бъде отменено атакуваното решение и
постановено уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява, представено е
писмено становище.
Въззиваемата страна не се явява и се представлява.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 17/ 2025 г. по описа на Тетевенския районен съд, както и от становището на
въззивника, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност
съдът приема за установено следното:
На 09.09.2024 година „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, срещу И. В. М., ЕГН **********, от град Т, Ловешка област, за за
заплащане на сума в общ размер на 1438.52 лева, от която: главница в размер
на 600.00 лева; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер
на 30.04 лева, неплатени такси в размер на 390.00 лева, дължими съгласно
тарифа за таксите и разходите, събирани от Сити кеш; неустойка в размер на
314.96 лева, дължима съгласно чл.6.2. от договора за потребителски кредит;
сумата от 103.52 лева-законна лихва за забава върху главницата; лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство.
В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор
за потребителски кредит № 543402/ 01.07.2021 година, сключен между „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, и И. В. М..
2
Посочва още, че размерът на отпуснатия кредит е 600 лева и договорна
лихва в размер на 30.04 лева при фиксиран лихвен процент 40.05%, както и
ГПР в размер на 48.63%. Твърдят, че дружеството е изпълнило задължението
си по договора, като за кредитополучателя възниква задължение за връщане
на сумата на 1 брой месечна вноска в размер на 630.04 лева в срок до
15.08.2021 година. Посочват, че длъжникът не е изпълнил задължението си по
чл. 6.1 от Договора за представяне на обезпечение в тридневен срок, поради
което дължи на кредитора 314.96 лева неустойка, с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в плана за погасяване на към ДПК. С договор за
продажба на вземания от 05.04.2023 година „Сити Кеш“ ООД е прехвърлил на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, вземанията по описания
договор, за което длъжникът бил уведомен на посочения от него настоящ
адрес, със СМС на посочения от него телефонен номер.
С разпореждане № 3047/ 01.11.2024 година съдът е оставил заявлението
без движение, поради конкретно посочени нередовности. В указания срок не е
постъпила молба за отстраняването им.
Заповедният съд е отхвърлил така подаденото заявление с разпореждане
№ 3409/ 09.12.2024 година, като на основание чл. 415, ал.3 във вр. ал.1, т.3 от
ГПК с разпореждане № 3573/ 27.12.2024 година е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск.
Разпореждането е връчено на 02.01.2025 година, като в указания срок на
07.01.2025 година е предявен осъдителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.3, вр.
ал.1, т.3 от ГПК.
По делото е представен договор за паричен заем Кредитдирект №
543402/ 01.07.2021 година между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на
заемодател, и И. В. М., за сума в размер на 600 лева с една погасителна вноска
от 630.04 лева, с ГПР 48.63 %, фиксиран годишен процент 40.05 %, дата на
падеж 15.08.2021 година и такса за експресно разглеждане 314.96 лева, или
общо дължими 945 лева. Договорът не носи подпис на страните, като в него
няма данни по какъв начин е сключен. Приложени са общи условия в сила от
08.03.2019 година, от които се установява, че касаят сключването на всички
договори за заем по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) или на хартиен носител.
За доказване твърдението, че между страните е сключен договор за заем
3
по електронен път е представен "лог файл" по договор за паричен заем №
543402, в който е описана електронна комуникация между страните.
Приложена е и разписка за извършено плащане чрез системата за
електронни плащания Изипей № 2000000260705439 от 01.07.2021 г. с
наредител "Сити Кеш" ООД и получател И. В. М., ЕГН **********, за
паричен превод към EazyPay дог. № 543402.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2022 г., сключен между "Сити Кеш" ООД и "АПС Бета Б " ЕООД,
уведомление до длъжника съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, Тарифа за
таксите и разходите събирани от "Сити Кеш" във връзка с предоставяните
заеми "Кредирект".
При така установената фактическа обстановка, съдебният състав приема
от правна страна следното:
Съдът е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по така предявените
искове е да докаже: валидното сключване на договора за паричен заем по
твърдения ред – чрез средствата за комуникация от разстояние, при спазване
разпоредбите на ЗПФУР и ЗПК – направено искане за кредит, предоставяне на
предварителна информация на потребителя, съгласно по смисъла на чл. 8
ЗПФУР и получаване на съгласие от потребителя за сключване на договора;
реално предаване на сумата по кредита; изискуемост на задълженията по
договора и техния размер; валидно прехвърляне на конкретното вземане и
уведомяването на ответника от стария кредитор за прехвърляне на вземането
на ищеца.
В конкретния случай нито от договора, нито от общите условия е ясно
по какъв ред е сключен договорът за кредит. Едва при подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е направено
твърдение, че се касае за договор сключен по реда на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е:
изпълнил е задълженията си предоставяне на информация на потребителя;
спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или е получил съгласието на потребителя за
4
сключването на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и
на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския
закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и
електронния подпис (Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ).
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва,
за да се подписва. Когато това е уговорено между страните на електронния
подпис и усъвършенствания електронен подпис е придадена правна сила на
саморъчен подпис - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. В конкретния случай от
приложените по делото доказателства, а и от самия договор, не се установява,
съгласието на потребителя по процесния договор на обикновения електронен
подпис да бъде придадена стойността на саморъчен. От ангажираните по
доказателства не се установява при пълно главно доказване наличието на
предпоставките по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), тъй като не е установено заемодателят "Сити Кеш" ООД
да е предоставил на заемателя необходимата преддоговорна информация,
както и да е получил неговото съгласие за сключване на договора и да е приел
Общите условия, въпреки разпределената от първоинстанционния съд
доказателствена тежест.
На следващо място следва да се отбележи, че претенцията на ищеца се
основава на твърдяна цесия по отношение на процесния договор. От
приложения договор за прехвърляне на вземането на "Сити Кеш" ООД към
длъжника И. В. М., на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, не
може да се установи активната процесуална легитимация на дружеството –
цесионер по смисъла на даденото задължително тълкуване в т. 4г на ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., настъпилото частно
правоприемство преди подаването на заявлението, да бъде установено от
молителя. Такова не е установено и в исковото производство, тъй като от
представения договор за цесия не може да се направи извод, че вземането на
длъжника е валидно прехвърлено на дружеството – ищец.
5
На следващо място, а и с оглед заявеното във въззивната жалба,
действително договорът за заем е реален, но от доказателствата по делото не
се установява предаването на сумата, предмет на договора за заем, на
кредитополучателя. От представената разписка за извършено плащане чрез
системата на "Изипей" с посочен получател И. В. М., се установява, че е
извършен паричен превод EazyPay по договор № 543402, което само по себе
си не доказва получаването на паричната сума от ответника. В конкретния
случай се претендира вземане възникнало вследствие на договор за
потребителски кредит, който при действието на ЗПУ е формален.
При тези съображения решението на първоинстанционния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено. Разноски не са претендирани от
насрещната страна, поради което не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/ 07.04.2025 година на Тетевенския
районен съд по гражданско дело № 17/ 2025 година по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6