Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 581/ 12,06,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на 20,05,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 265/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх. № 79249/04,12,2019
г. от „КАММЕКС“ АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против решение №
4429/20,11,2019 г., постановено по гр. д. № 5213/2018 г. на РС Пловдив, ХIV гр. състав, ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането за
ДОПЪЛВАНЕ на постановеното по същото дело решение № 2126/29,05,2019 г.
С оплакване за неправилност на обжалваното решение,
жалбоподателят иска същото да бъде отменено и вместо това да се допълни
постановеното по делото решение № 2126/29,05,2019 г. като се прогласи за
нищожна Заповед № РД-09-322/21,11,1997 г. на Кмета на район „Северен“ – Община
Пловдив.
Ответникът по жалбата „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на първоинстанционното решение, постановено в производството по
реда на чл. 250 от ГПК.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Според
разпоредбата на чл. 250 ал. 1 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен
от „КАММЕКС“ АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД – гр.
Пловдив, ЕИК *********. От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 238,34/6839
ид. ч. от имот с идентификатор 56784.504.299, находящ се в гр. Пловдив, както и
че част от имота, с площ от 55 кв. м., е заснета неправилно в кадастралната
карта, като част от собствения на ответника имот с идентификатор 56784.504.273.
При
посочване на обстоятелствата, на които основава правата си, ищецът твърди, че е
нищожна (като издадена при липса на компетентност) Заповед №
РД-09-322/21,11,1997 г., като счита, че това обстоятелство има преюдициално
значение за заявеното за защита право на собственост.
С
постановеното по делото решение №
2126/29,05,2019 г., РС се е произнесъл
по предявения иск като е признал за установено част от заявеното от ищеца право
на собственост, а за друга част е отхвърлил иска. В диспозитива на решението
липсва произнасяне относно валидността на сочения по-горе административен акт.
С въззивна
жалба вх. № 38265/11,06,2019 г. ищецът е поискал допълване на първоначално постановеното по делото решение
досежно „приетия за разглеждане инцидентен установителен иск относно
незаконосъобразността на Заповед № РД-09-322/21,11,1997 г.“.
С
обжалваното в настоящото производство решение № 4429/20,11,2019 г. искането е
оставено без уважение като неоснователно. За да стигне до този извод, РС е приел,
че липсва непълнота на съдебния акт, тъй като не е сезиран с иск за
установяване нищожността на посочения административен акт.
Настоящата
инстанция приема този извод за правилен. Действително, в първоначално
постановеното по спора решение липсва произнасяне относно законосъобразността
на сочения от ищеца административен акт. Но такова произнасяне не се и дължи. Видно
от съдържанието на исковата молба и уточняващата такава (на л. 95 от
първоинстанционното дело), с които е очертан предмета на повдигнатия за
решаване спор, нищожността на Заповед № РД-09-322/21,11,1997 г. е въведена като
част от основанието на иска, която следва да бъде обсъдена и взета предвид при
преценка на основателността на иска. Но в петитума на исковата молба липсва
отправено към съда искане за постановяване на съдебен акт по отношение
валидността на административния акт, следователно съдът не е сезиран с иск за
установяване нищожността на обсъжданата Заповед.
Що се отнася
до оплакванията за това, че твърдяната нищожност не е обсъдена и взета предвид
от РС при формиране на волята му по основателността на иска, същите се отнасят
до законосъобразността на първоначално постановеното решение по спора, но не
обосновават непълнота на същото.
По
изложените съображения следва да се приеме, че липсва непълнота на
постановеното по спора решение № 2126/29,05,2019 г., затова обжалваното
решение, с което искането за допълване е оставено без уважение, е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4429/20,11,2019 г., постановено по гр. д. № 5213/2018 г. на РС
Пловдив, ХIV гр. състав, ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането за
ДОПЪЛВАНЕ на постановеното по същото дело решение № 2126/29,05,2019 г.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: