Присъда по дело №362/2021 на Районен съд - Павликени

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 362 /2021г. на ПРС

Обвинението е против Д. Р. И. от с.С., община П. за престъпление по чл.130 ал.1 от
НК. Предявен е граждански иск от частния тъжител за сумата от 2500лв. Неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането -20.05.2020г до окончателното
изплащане. Съдът е приел за съвместно разглеждане на предявения гражданки иск в
наказателното производство и ЧТ е конституиран и като ГИ. В съдебно заседание частният
тъжител и повереника му поддържат обвинението и предявения граждански иск за сумата от
2500лв. неимуществени вреди и считат, че са доказани, като пледират за осъдителна
присъда и уважаване на гражданския иск в цялост.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробни обяснения. Той и
упълномощения му защитник пледират за оправдателна присъда и отхвърляне на
гражданския иск.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Обвинението е затова, че на 20.05.2020г в късния следобед в близост до мелницата на с.
С. подсъдимият карал с “мръсна газ” автомобила си и умишлено ударил задната част на
велосипеда на Р. И. М. от същото село, при което М. паднал, а подсъдимият извадил от
автомобила си дървен сап от брадва и нанесъл безразборно удари по ръцете и тялото на
М.. Твърди се, че очевидец на това бил св.Ц. К. Р. от с.С., който се намесил да попречи на
подсъдимия да продължи побоя. След което М. се прибрал в дома си на центъра на селото,
където разказал за случая на баща си св.И. Й. М. и майка си Е. М. М.. Баща му позвънил на
тел 112. На място дошли служители на РУ П. и линейка от ЦСМП П. М. бил откаран в
болницата в П. около 19 часа, където обработили раните му, а на другия ден бил откаран в
болницата в гр.В.Т. В тъжбата се посочва, че на подсъдимия са нанесени увреждания по
гърба в областта на лява подмишнична ямка и лява лопатка и по гърба на втори и трети
пръст на лява китка основна фаланга. Твърди се, че преди умишления удар на автомобила,
управляван от подсъдимия с велосипеда , управляван от М., М. се прибирал с велосипеда
си от ромската махала към дома си в центъра на с. С. и по пътя чул, че св.Т.М. при
разговор с нейни съседи казала обидни думи по негов адрес “Този откачения ще ни надува
главите и няма да можем да спим”. Р.М. я попитал защо говори така по негов адрес, а св.М.
започнала да отрича и го попитала дали я заплашва. От близка къща излязал подсъдимия,
който чул диалога и напсувал М., казал му “Какво се занимаваш с тези възрастни хора,
заплашваш ли ги?, след което М. си продължил пътя, а подсъдимият се прибрал в къщата.
Приложено е постановление на прокурор Д. от ВТРП-ТОП от 02.08.2021г, с което е
спряно наказателното производство по ДП №***/2020г на РУ П., образувано по жалба от
Р.М. за престъпление по чл.144 ал.3 пр 1 вр ал.1 от НК на 20.05.2020г в с.С., община П.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Допусната е СМЕ и вещото лице дава
заключение , че при извършения преглед на пострадалия, е установено масивно
кръвонасядане с ивицов рисунък в областта на гърба и оток на втори и трети пръст на лява
китка като тези травматични увреждания може да са в резултат от удари с тъп удължен
предмет и е възможно да са от удари от дървен сап на брадва- повече от 1 удар на едно и
също място. В първите 10дни болките в гърба и пръстите на лява китка са били със
значителен интензитет като постепенно са утихнали и напълно отшумели за период от
около 25дни. В първите около 15 дни пострадалият е бил с намалена работоспособност да
извършва тежка физическа работа с лява китка и дейности, свързани с навеждане или
посукване на снагата. Приложена и медицинска документация -ФСМП от 20.05.2020г по
1

получен сигнал от 18.45часа и отзоваване на място в с.С., община П. в 18.55часа, резултат
от образна диагностика от ДКЦ В.Т. ЕООД, че не се установяват фрактури по ребрените
дъги и по костите на лява длан. В представения лист за преглед от 21.05.2020г на Р.М. в
анамнеза е посочено, че лицето твърди, че около 18 часа му е нанесен побой като е удрян с
дърво по гърба и има болка в лявата ръка.
След събиране на гласните и писмени доказателства съдът намира за установено
следното:
На 20.05.2020г Р.М. в следобедните часове бил в ромската махала на с.С., община П. и се
прибирал с велосипеда си към центъра на селото. Минал край къщата на св.Т.М., като пред
нея са били седнали стари жени на пейката и си говорели разни неща. Р.М. казал “Виж,
лельо Д., как се подиграваш с мен”.Св.Т.М. го попитала защо ще говори против него, тъй
като не били споменавали в разговора си за Р.М.. Р.М. започнал да псува св.Т.М.. Вдигнала
се гюрултия. По това време подсъдимият работел в отсрещната къща, пред която имало
спрян камион с материали. Нямало спрян лек автомобил наблизо. Подсъдимият , който бил
в двора до оградата на отсрещната къща, чул гюрултията, излязал навън и казал на Р.М. “Р.,
не те ли е срам със старите хора да се занимаваш? Д. е на годините на майка ти.” Р.М.
напсувал и него и тръгнал с велосипеда си. Подсъдимият влязал в двора на къщата, в която
работел. Св.Т.М. се прибрала в къщи. След около 20 минути подсъдимият си тръгнал с
ведосипеда си към къщи, като застигнал Р.М. с неговия велосипед към мелницата, която е в
близост до къщата на подсъдимия. Подсъдимият отново казал на Р.М., че не е прав за това,
което е казал на св.Т.М., приказвали около 5 минути и се прибрал, а вечерта бил на
тържество съседката си св.С..
Обясненията на подсъдимия кореспондират със събраните гласни доказателства на св Т.
М., св.С. и св.Р..
Св.С. твърди,че живее на около 10-на къщи близо до къщата на подсъдимия и че на
посочената дата е имало празненство на неин племенник. Не е виждала нито подсъдимия,
нито пострадалия, нито св. Ц.Р..
Св.Т.М. твърди и подсъдимият дава обяснения, че до къщата, където подсъдимият е
работел не е имало лек автомобил. Подсъдимият твърди, че е пристигнал на работа с
велосипед, който държал в двора на къщата, в която правел ремонт и че не е управлявал лек
автомобил, тъй като няма свидетелство ва правоуправление. По това време често ползвал с
кола на колега черен Мерцедес с шофьор. Зет му имал сив Мерцедес А класа и сиво БМВ,
които били паркирани до мелницата в близост до дома му.
Св. Р., посочен от частния тъжител като основен свидетел на случката, дава показания, че
като си карал колелото в махалата в с.С., община П., чул гюрултия и видял подсъдимият и
Р.М. да се карат, като имало и други хора в близост. Двамата били един срещу друг на
разстояние около 5-6 метра. В близост имало паркирана сива кола. Не е видял велосипеди,
но знае, че и двамата карат такива. Не е видял физически контакт помежду им, а чувал
само викове. След около половин час се прибрал в къщи и след 10-15минути му се е обадил
бащата на Р.М., че го е писал за свидетел на кавгата между сина му и подсъдимия.
Налице е противоречие на установената фактическа обстановка от събраните гласни
доказателства на тези свидетели и обясненията на подсъдимия, които взаимно си
кореспондират, с описаното в тъжбата както по отношение на случката между Р.М. и
св.Т.М., така и между подсъдимия и Р.М.. В тъжбата се посочва, че Р.М. се почувствал
засегнат от думи на св.Т.М., с която го е нарекла “откачен”, на което той отвърнал да се
защити, , но съдът кредитира другите събрани доказателства, че Р.М. като минавал покрай
събраните жени на пейката, си въобразил, че те говорят за него и сам иницирал размяната
на реплики с Т.М., предизвиквайки скандал, на който подсъдимият се намесил, защитавайки
възрастната жена св.Т.М., а Р.М. напсувал както св.Т.Т., така и подсъдимия. След това
2

словесната битка приключила. Относно случката на мелницата, между Р.М. и подсъдимия
също не се установява по безспорен начин твърдяното в тъжбата: блъскане с неустановен
автомобил, управляван от подсъдимия на задната част на велосипеда на Р.М., нанасяне на
безразборни удари от подсъддимия върхе Р.М. с дървен сап от брадва. Не се установява
твърдяното в тъжбата управление на лек автомобил от подсъдимия в този ден по това
време- напротив- имало 2 спрени до мелницата автомобили. Не се конкретизира в тъжбата
какъв точно автомобил е бил блъснал велосипеда на Р.М., а се прави предположение, че уж
подсъдимият е управлявал някакъв автомобил. Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия, че този ден се е придвижвал с велосипед, което кореспондира с показанията на
св.Т.М.-живуща отсреща на къщата, в която работел, че е нямало спрял лек автомобил
наблизо. Не се установи и механизма на нанасяне на ударите- колко на брой с какво:
дървен сап от брадва, 2 дървени сапа, бухалка.Не се потвърждава и твърдяното в тъжбата,
че св.Р. и св.С. са свидетели на побоя. Нито единият, нито другият, посочен от частния
тъжител свидетел са били свидетели на нанасяне на удари от страна на подсъдимия върху
Р.М.. Напротив- св.С. не е видяла нищо,а св.Р. е видял само двамата да се карат и че и други
хора присъствали и е категоричен, че е нямало удари. Освен това Р. отрича да е бил на
центъра на селото с родителите на Р.М. след случая, а твърди,че бащата на Р.М. му се
обадил по телефона да го пише за свидетел.
От друга страна са свидетелските показания на родителите на частния тъжител. И двамата
твърдят, че от сина си знаят за случая Но в тях има противоречия.
И двамата твърдят, че синът като дошъл на центъра на с.С., община П. с велосипеда си, им
казал, че подсъдимият го настигнал с мръсна газ с автомобил и го ударил по гърба и ръцете.
Показал раните си. Нямало кръв по лицето му.Св.И.М. се обадил на тел 112. През това
време дошъл св.Р., който казал на Р.М. “Как го търпя толкова време да те удари. Ако бях аз,
щях да му счупя главата.”Но св.Ем.М. твърди,че синът й казал, че подсъдимият го е ударил
с автомобила, който управлявал отзад по велосипеда, от което е паднал на земята, а през
това време подсъдимият ударил сина й 2-3 пъти със сап като синът й се отбранявал, хванал
сапа и го хвърлил. През това време подсъдимият взел втори сап и ударил 1 път сина й като
подсъдимият идвал срещу сина й, а не отзад. Видяла каплата на велосипеда изкривена като
синът й казал, че подсъдимият го ударил с колата отзад. Твърди,че св.С. била пред къщата,
където бил станал побоя, а св.Р. видял блъскането на велосипеда на сина й от автомобила,
управляван от подсъдимия. Твърди,че съпругът й казал на полицаите да приберат Х.. На
място лекарят направил превръзка на сина й, а св.Р. казал, че Х. бил видимо пиян и кара без
книжка и им бил разказал, че видял как Х. налагал сина й със сап, бухалка, дръжка на
инструмент. Св.И.М. дава показания, че синът му му казал, че подсъдимият го настигнал
отзад с лек автомобил, спрял и го ударил с дървен сап от брадва като му нанесъл няколко
удара и че св.Р. бил на място. Обадил се на полицията и на място дошли от Спешна помощ
и служители на полицията.Освен това в тъжбата си Р. М. посочва, че подсъдимият му е
нанесъл безразборно удари с дървен сап от брадва, а в жалбата си от 22.05.2020г по
досъдебното производство Р.М. е посочил,че подсъдимият му е нанесъл 4 удара с дърво-
бухалка.
Св.Г.- служител на РУП П. дава показания, че отишли по сигнал в с.С., община П., където
ги посрещнали на улицата баща и син, като те й обяснили, че Х. е нанесъл побой над сина, а
бащата държал да покаже следите от ударите по тялото на сина му като задигнал блузата
му. Установили подсъдимия в дом на негови роднини и разговаряли с него. Не е ставало
въпрос за дърво или сап.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, които освен, като негова защитна теза
следва да се ценят и като доказателства във връзка с останалите събрани в хода на
производството такива, с които те изцяло кореспондират.
Съдът не дава вяра на твърденията на частния тъжител, че именно подсъдимия му е
нанесъл безразборно удари на 20.05.2020гг, тъй като това са изолирани твърдения,
подкрепени само с противоречащите показания на родителите му, които се явяват
заинтересувани лица и неподкрепени от останалите гласни доказателства по делото. Нито
3

един от свидетелите не е видял , не е присъствал по време и място, на което е била
причинена ЛТП , описана в тъжбата. Св.Р. категорично заявява, че не имало физически
контакт между подсъдимия и частния тъжител, нямало е нанасяне на удари. Напротив,
бащата на частния тъжител упорито настоявал да запише Р. като свидетел, който да твърди,
неща, които самият Р. отрича да е видял, давал е указания на служителя на полицията св.Г.
как да си върши работата. Самият подсъдим е личност с невисока степен на обществена
опасност, доколкото не е осъждан видно от свидетелството за съдимост/ същият е
реабилитиран за извършени от него престъпления в период 200-2011г. Не се събраха
никакви доказателства срещу него като конфликтна, агресивна личност. Всички свидетели,
включително и родителите на частния тъжител твърдят, че преди случая са били в добри
отношения помежду си, както и с подсъдимия и частния тъжител. Същият е с установени
трудови навици- по време на случая е извършавал ремонт в къща в селото.
От правна страна съгласно разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК, който причини
другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека
телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.
Обект на престъплението по чл.130, ал.1 от НК са обществени отношения, свързани с
телесната неприкосновеност на здравето на лице, а пострадало от същото може да бъде
всяко физическо лице, на което макар и да не се е стигнало до разстройство на здравето, а
само до ограничени смущения, изразяващи се в болка - краткотрайно неприятно усещане от
физически контакт или страдание - една продължаваща болка, законодателят е
квалифицирал тези състояния като нарушена телесна неприкосновеност изразена в
причинена лека телесна повреда. От обективна страна, за да е налице въпросната
квалификация, следва да е налице такова увреждане на здравето на пострадалия, което да е
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Съставомерно по чл.130, ал.1 от НК е всяко
причиняване на болка и/или страдание в този см. е и Постановление №3/1979год. на
Пленума на ВС, което не е загубило сила и до днес. В настоящия случай безспорно се
установи от представените по делото медицински доказателства, че са били налице
травматични увреждания на частния тъжител, които по своя характер не влизат в
хипотезата на чл.128 и/или чл.129 от НК.
Субект на престъплението по чл.130, ал.1 от НК може да бъде всяко физическо лице,
като в конкретния случай е налице особено качество на този субект възведено с
квалифицирания състав на чл.130, ал.1, т.3 от НК, но от събраните по делото доказателства
не се установи по безспорен начин лицето, на което е повдигнато настоящото обвинение –
подсъдимия Е.П., да е извършител на соченото в тъжбата престъпление. Така разпитаните
по искане на частния тъжител в хода на делото свидетели не са очевидци на деянието,
посочено в частната тъжба. От субективна страна деянието е наказуемо само, когато
увреждането е причинено умишлено, без значение е формата на умисъла, пряк или
евентуален е същият. В настоящия случай, предвид обстоятелството, че не се доказа по един
несъмнен начин, че именно подсъдимият е извършил конкретното престъпление, се явява
безпредметно да бъде разглеждан въпросът за вината му.
При така установената в хода на съдебното производство и след подробен анализ на
събраните писмени и гласни доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност съдът
намира, че обвинението срещу подсъдимия не е безспорно и категорично доказано.
Събраните доказателства по никакъв начин не доказват обвинението и не формират
вътрешно убеждение в настоящия състав, че именно подсъдимият е извършил описаното в
тъжбата престъпление на 20.05.2020г. По делото не се потвърдиха обвиненията на тъжителя
в тъжбата за противоправно поведение на подсъдимия спрямо него- нанесъл му удари с
дървен сап по гърба и лява ръка като му причинил сочените увреждания - лека телесна
повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По силата на чл.102, т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване
4

извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Тежестта на доказване по
дела, образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител, съгласно чл.103,
ал.1, пр. второ от НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен /чл.103, ал.2 от
НПК/. В хода на производството не бе събрано нито едно пряко или косвено доказателство,
че подсъдимият е нанесъл телесна повреда на частния тъжител на 20.05.2020г. Повереника
на тъжителя в пледоарията си се позовават на показанията на свидетелите родители на
частния тъжител, както и на предположението, че св.Р. умишлено не искал да свидетелства
за истинската фактическа обстановка.Съдът намира, че авторството относно причиняването
на телесни увреждания , посочени в тъжбата категорично не се свързва с личността на
подсъдимия, поради което за тях той не следва да носи и наказателна отговорност.
Съдът не поставя под съмнение твърденията на частния тъжител за причинените му
телесни увреждания по гърба и лява ръка, кредитира изцяло заключението на вещото лице
по СМЕ, но намира, че не е безспорно установен техния произход – конкретен начин и
точно време на причиняването им. По никакъв начин не се установи автора на
деянието.Съдът приема, че не е налице нито едно пряко или косвено доказателство, от което
да се установява по категоричен начин или какъвто и да било друг начин, къде, как и колко
пъти с какво подсъдимият е ударил тъжителя, като именно от тези удари тъжителят да е
получил телесните наранявания.
Ето защо въз основа на така изложеното и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият
е признат за невиновен в това, че на 20.05.2020г в с. Стамболово, община Павликени
посредством нанасяне на удари по ръцете и тялото с дървен сап от брадва, е причинил на
Р.М. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- лека телесна
повреда , изразяваща се в увреждане по гърба в областта на лява подмишнична ямка и лява
лопатка и по гърба на втори и трети плъст на лява китка основна фаланга- престъпление по
чл.130, ал.1 от НК .
Съгласно чл. 303, ал.2 от НПК, присъдата не може да почива на предположения –
съдът признава подсъдимият за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин.
Относно предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск
против подсъдимия в размер на 2500.00лева, ведно със законната лихва от 20.05.2020г за
причинени неимуществени вреди от престъплението, както и претенцията на частния
тъжител и граждански ищец за направени по делото разноски, съдът съобрази
императивната разпоредба на чл. 307 от НПК, и тъй като по делото не се установи
подсъдимият да е извършил престъпното деяние, от което да са произлезли неимуществени
вреди и предвид това счита, че не следва да се ангажира за такива вреди гражданската му
отговорност, поради което отхвърли гражданският иск изцяло като неоснователен.
По въпроса за разноските, предвид постановената оправдателна присъда, на осн. чл.
190 от НПК частният тъжител следва да заплати на подсъдимия направените от него
разноски в размер на 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 5.00лева държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Павликени, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	9
Дата:	4 май 2022 г.
Съдия:	Евелина Петкова Карагенова

Дело:	20214140200362
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	17 декември 2021 г.

Присъда по дело №362/2021 на Районен съд - Павликени

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите