№ 92549
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110135347 по описа за 2021 година
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 4376/6.7.2021 година, с която е разпоредил длъжникът да
заплати на кредитора, следните суми: главница за доставена е потрибена топлинна енергия
за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2019 г. в размер на 207,42 BGN /двеста и седем лева и 42
стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от
21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.01.2019г. до 16.06.2021 г. в
размер на 53,98 BGN /петдесет и три лева и 98 стотинки/, главница от 01.12.2018г. до
31.05.2019 г. в размер на 10,02 BGN /десет лева и 02 стотинки/ цена на извършена услуга за
дялово разпределение , ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 31.01.2019г. до 16.06.2021 г. в размер на 2,10 BGN /два лева и 10
стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/, като общият размер е на стойност
352,39 лева, в това число размерът на законна лихва от 21.6.2021 година до 24.8.2021 година
– 3,87 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414а от ГПК и е представил доказателства за извършено плащане след
датата на издаване на заповедта – плащането е с дата 24.8.2021 година за сумата от 248,52
лева.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
1
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ от
ГПК, в случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне
по постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение, за
което страните не спорят за съда е и несъмнено, че с разпоредбата на чл.414а от ГПК
законодателно се цели да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на
задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
вземането посочено в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на
кредитора да получи изпълнение на вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта
– такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че
длъжникът да е заплатил сумите по заповедта за изпълнение, като е останал да дължи част
от уважените суми за разноски.
При горното съдът като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на дадените на страните срокове – за възражение и становище, като приема, че
срещу длъжника следва да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта за
изпълнение в размер на 3,87 лева – сумата на незаплатените разноски, като се съобрази, че
от извършеното от длъжника плащане по правилото на чл.76, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите първо се погасяват се най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. Заявителят е приел, че от извършеното плащане са погасени
главницата, лихвите и част от разноски и претендира сумата от 3,87 лева като остатък от
дължимото се юрисконсултско възнаграждение.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното плащане от длъжника – следва да бъде отхвърлено за сумите над 3,87
лева и се издаде само за тази сума, като неплатена от длъжника.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
изречение второ от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
Да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя ТС срещу ЛЮ ЕООД ЖК ,,,,,,
общ. Столична, обл. София (столица) за сумата от 3,87 лева, представляваща остатък от
сторените по ч.гр.дело № 35347/2021 година по описа на Софийски районен съд да заплати
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля искането за издаване на
изпълнителен лист за над сумата от 3,87 лева, а именно за сумите: главница за доставена е
потребена топлинна енергия за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2019 г. в размер на 207,42
BGN /двеста и седем лева и 42 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна
енергия , ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва от 31.01.2019г. до 16.06.2021 г. в размер на 53,98 BGN /петдесет и три лева и 98
стотинки/, главница от 01.12.2018г. до 31.05.2019 г. в размер на 10,02 BGN /десет лева и 02
стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва от
21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.01.2019г. до 16.06.2021 г. в
размер на 2,10 BGN /два лева и 10 стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN
/двадесет и пет лева/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 46,13 BGN /четиридесет
и шест лева и тринадесет стотинки/.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - с частна жалба в
двуседмичен срок, който за страните тече от връчването на разпореждането.
Препис да се връчи на заявителя и длъжника.
Следи влизане на определението в сила делото да се предаде в „Архив“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3