№ 743
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500571 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от Ж. ИВ. П., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. Корновска въззивна жалба срещу Решение
№262996/29.12.2021г. по гр.д. №1900/21г. по описа на ВРС, 48-ми с-в, с което е
предоставено упражняването но родителските права по отношение на детето Т.М. К., ЕГН
********** на бащата М. Т. К., ЕГН **********, при когото е определено и
местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения на майката Ж. ИВ. П.,
ЕГН ********** с детето Т.М. К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и четвърта
седмица от месеца от петък от 18.00 ч. с преспиване до неделя 19.00 ч., през всяка нечетна
година за Великденските празници /с изключение на Велики понеделник/ и за Коледните
празници, на всяка четна година – за Новогодишните празници, вторият ден /понеделник/
на Великден, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск и е осъдена майката да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 250 лв.
месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради неверни
изводи на първоинстанционния съд. Сочи се, че не е направено обсъждане на
доказателствата в тяхната съвкупност и са неправилно интерпретирани. Твърди се, че нито
едно от твърденията на бащата за упражнено от страна на майката насилие по отношение на
детето, недобри възпитателски качества и липса на родителски потенциал не е установено.
Твърди, че при правилна преценка на доказателствата би се установило, че майката е по-
добрия родител, поради което и упражняването на родителските права следва да й бъде
предоставено, местоживеенето на детето да бъде определено при нея, а на бащата да бъде
определен режим на лични отношения и бъде осъден същия да заплаща месечна издръжка.
Моли решението да бъде отменено, искът на бащата отхвърлен и уважена насрещната й
претенция.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата
1
страна М. Т. К., действащ чрез пълномощник адв. В.. С отговора въззивната жалба се
оспорва и се излага, че решението е правилно и законосъобразно. Коментира се, че всички
събрани гласни доказателства са правилно интепретирани от съда, поради което и правилен
е изводът, че поведението на майката влияе пагубно върху психиката на детето, поради
което и на същата не следва да бъде предоставено упражняването на родителските права.
Моли решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила становище по депозираната жалба.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се
излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба пред ВРС ищецът М. Т. К. твърди, че е съжителствал с ответницата
Ж. ИВ. П., от което имат родено дете Т.М. К., род. на 06.04.2008г. Сочи, че са прекратили
връзката си през 2014 г., като след раздялата им се е съгласил синът им да остане да живее
при майка си, тъй като детето е било твърде малко. Сочи, че редовно е заплащал месечната
му издръжка. Излага, че в началото е взимал детето по няколко часа, после по един ден, а от
около година е при него всяка събота и неделя с преспиване. Твърди, че освен в издръжката
участва и във всички разходи свързани с детето. Излага, че ответницата физически и
психически тормози детето, като детето му е споделяло, че за най-малкото същата му крещи,
изпада в истерии с часове и го бие. Детето е записвало майка си по телефона и впоследствие
е пускало записите на баща си. Сочи, че детето му е споделяло това, плачейки, а ответницата
твърди, че синът им си измисля и лъже. Разказва за случай на 24.01.2021 г., при който детето
му се е обадило плачейки, след което се е обадил на 112 и заедно с полицейски служители са
отишли в дома на майката където е заварил детето да плаче, като е повтаряло на бащата да
го вземе, защото майка му го бие. Излага, че след тези действия е подал жалба пред ДПС-
Варна, но е получил указания да предяви правата си пред съдебен ред. Сочи, че след
разговор с детето същото категорично му е заявило, че не желае да живее при майка си.
Счита, че в интерес на детето е бащата да упражнява родителските права и да отглежда
детето при себе си. Предявил е искове в тази насока, както и такива за осъждане на майката
да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 250 лв. месечно, както и моли съда да
определи режим на лични отношения между детето и майката.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Ж. ИВ. П. депозира отговор на исковата молба, с
който излага становище за неоснователност на исковете. Твърди, че от раздялата и с ищеца
́
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето са полагани от нея
отговорно и всеотдайно. Сочи, че не е възпрепятствала срещите с бащата и неговото
семейство, като промяна в отношенията между родителите е настъпила от 07.02.2021 г.,
когато ищецът взима детето и не го връща при майката до 28.02.2021 г. Излага, че в резултат
на това детето влошава представянето си в училище, пропуска петъчните занятия, отсъства
от часове, занемарява личната си хигиена и не провежда тренировки по избрания от него
спорт. Не оспорва, че страните са родители на детето, че след раздялата и до 07.02.2021 г.
детето живее с майка си, че детето учи в НУИ „Добри Христов“ в гр. Варна, че ищецът дава
парична издръжка за детето, която се определя еднолично от бащата, че бащата се вижда с
детето. Оспорва твърденията на ищеца, че детето е било жертва на физически и психически
тормоз от майката, включително и на посочената от ищеца дата -24.01.2021 г. Излага, че
2
детето е будно, възпитано и много добро, което в голяма част се дължи на нейните усилия
като майка, но забелязва промяна в отношението му към края на 2020 г. Сочи, че е ведро и
спокойно когато се забавлява, но по отношение на подготовката му за учебни занятия
проявява раздразнителност и се противопоставя на майката. Твърди, че раздразнението му
ескалира при настояване на майката, след което се оплаква на баща си, който я нагрубява.
Излага, че предвид проблемите на детето се консултира с детски невролог, който изписва на
детето лекарства, които то не приема регулярно по вина на бащата. Сочи, че след коледните
празници поведението на детето много се е променило и то вече иска да живее при баща си.
По повод инцидента на 24.01.2021 г. излага, че действията на ищеца /сигналът на 112 и
жалбата до ДСП/ са направени с цел събиране на доказателства за процеса, а не от
загриженост на детето. Категорично отрича да е осъществявала насилие спрямо детето.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответницата Ж. ИВ. П. подава насрещна искова
молба. Твърди, че до момента не се е налагало съдът да се намесва в отношенията между
страните и детето, като ответникът до началото на 2021 г. не е оспорвал основното
отглеждане и възпитание на детето да се осъществява от майката. Сочи, че от раздялата от
2014 г. бащата не се е интересувал пряко от живота на детето, като участието му се е
изразявало в изплащане на минимална издръжка и е виждал детето за кратко. Подробно
излага за положените от нея усилия за възпитанието и развитието на детето, както и
извършваните от него дейности в тази връзка. Описва поведението на детето в началото на
2021 г., както и предприетите от нея мерки в тази връзка. Подробно излага факти за
нередовно хранене на детето и непостоянството му съобразно учебните занятия и
допълнителните му занимания. Разказва за няколко случки между нея и детето, като посочва
конкретни дати. Счита, че е по-подходящият родител за отглеждането на Т. и излага
подробни съображения в тази връзка. Сочи, че може да бъде подпомагана от родителите си
и партньора си. Посочва, че притежава подходящи условия за отглеждането на детето и
материална възможност за това. Предявява насрещни искове за предоставяне на
родителските права, определяне на режим на лични отношения между детето и неговия
баща и осъждане на последния да заплаща в полза на детето издръжка от 250 лв. месечно.
Поискала е й да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата детето
многократно да пътува извън пределите на РБългария до държавите-членки на ЕС,
Великобритания и Северна Ирландия, Сърбия, Турция и Северна Македония, придружавано
от своята майка, или от преподаватели от НУИ „Добри Христов“ Варна.
Ищецът М. Т. К. подава в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на насрещната искова
молба, с който счита предявените насрещни искове за неоснователни. Не оспорва, че с
ответницата са се разбрали тя да се грижи преимуществено за детето след раздялата, но той
ги е подпомагал редовно финансово, като е заплащал издръжка и е участвал в
допълнителните разходи. Излага, че е участвал активно като родител на детето. По
отношение на срещите с детето добавя, че честотата им се е определяла единствено от
майката, с която той се е съобразявал. Сочи, че се е интересувал от училищната дейност и
допълнителните занимания на детето, като е имал пълно доверие на майката до края на 2020
г. Излага, че е подкрепил музикалното образование на детето и не се е противопоставял, но
майката има амбиция детето да стане голям музикант, което се отразява на психическото му
здраве. Дава примери за описани му от детето случки, при които майката е крещяла и е
обиждала детето, както и за наказанията и спрямо него. Описва случка на 07.04.2021 г., при
́
която таксиметров шофьор, при който се е возило детето е подал жалба срещу ответницата.
Сочи, че ответницата не е предприела необходимите мерки да заведе детето на психолог
повече от веднъж. Излага, че детето няма желание да живее с майка си и тя не е направила
усилие да оправят отношенията помежду им. Не иска детето да се отчуждава от майка си.
Отрича детето да е занемарило личната си хигиена, като твърди, че откакто Т. е заживял с
него майка му е отказала да му даде дрехи и всичко необходимо. Сочи, че за период от две
седмици му е осигурил необходимите принадлежности и му е купил компютър, от който да
учи дистанционно. Не е съгласен, че майката е по-подходящия родител за отглеждането на
детето, защото е емоционално нестабилна. Сочи, че среща подкрепа и от неговите родители,
3
като тези на ответницата не са в състояние да помагат, защото майка и страда от заболяване,
́
а брат й си има собствено семейство. Излага също, че партньорът на ответницата рядко се
прибира в България.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна не изразява
становище по молбата в открито съдебно заседание. Депозира социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от прието по делото удостоверение за раждане, се
установява, че родители на детето Т.М. К., родено на 06.04.2008 г., са Ж. ИВ. П. и М. Т. К..
По делото са представени множество писмени доказателства- протоколи от проведени
срещи с родителите в ДСП Варна, жалби до АЗД, Направление за ползване на социални
услуги № НП/Д-В-096/23.02.2021г., План за действие от 22.02.2021 г., от които се
установява, че са налице констатирани проблеми при общуването както между майката и
детето, така и между двамата родители.
В представения социален доклад по случая от ДСП-Варна, се изразява становище, че
извършеното социално проучване установява наличие на ресурс и желание от страна и на
двамата родители да отглеждат детето в семейството си. Всеки от тях, по своему е
съпричастен към проблемите на Т. и участва в тяхното преодоляване. Отглеждано, седем
години след раздялата между родителите, в дома на своята майка, детето е раснало в среда
на един изискващ и активно присъстващ в ежедневието му родител. Същевременно
контактите баща- дете са били регулярни и невъзпрепятствани. Към настоящия момент Т. се
отглежда в дома на своя баща при по- свободен, либерален режим, характерен с по- ниско
ниво на контрол и предоставяне на повече свобода за детето при взимане на решения.
Връзката на детето се формира на базата на ежедневно общуване и взаимодействие, почти
без присъствие на забрани и ограничения. От началото на отглеждане на детето в дома на
бащата, контактите майка- дете са нерегулярни, на моменти прекъсвани от страна на Т., за
което бащата заявява невъзможност да повлияе. Настъпилите промени в начина на
отглеждане на детето обуславят и наблюдаваната промяна в поведението му от страна на
хора, познаващи и работещи с него. На този етап Т. споделя, че се чувства добре, спокоен и
самостоятелен. Детето споделя ясно своите желания и предпочитания.
От приложения амбулаторен лист, издаден от д-р Т. на 23.12.2020г., се установява, че
детето е имало оплаквания- неволни движения на левия клепач и инцидентно на раменете.
Предписана му е терапия с хомеопатични медикаменти – седатиф ПС и витамини, както и
пробиотик. Понастоящем няма констатирани медицински проблеми от подобно естество.
Видно от приложените множество грамоти, удостоверения и дипломи, детето Т.
участва периодично в различни музикални конкурси по класическа китара.
Детето е ученик в шести /понастоящем седми клас/ в НУИ „Добри Христов“ Варна.
По данни на учителите, събрани от социалния работник, изготвящ доклада, детето е
4
понижило своя успех през втория учебен срок. Класният ръководител е посочил, че след
завръщане в присъствена форма на обучение детето не внимава в часовете, занимава се с
игри на телефона си, което е довело до получаване на слаби оценки. Това се установява и от
приложената разпечатка от електронния дневник, от която е видно, че детето през втория
учебен срок по основните предмети е занижило успеха си с по една единица в сравнение с
първия срок. Не липсват и слаби оценки. Общият му успех през втория срок също се е
понижил и е под много добрия. За сравнение, успехът му от пети клас е бил отличен.
Учителят по класическа китара на Т. споделя, че при детето се наблюдава не особено
добра промяна. Сочи, че детето е мотивирано и талантливо, но невинаги е добре подготвено.
Това се установява и от приложената разпечатка от кореспонденция, от която е видно, че
детето е пропускало уроци и е отивало без материали, както и с неразучени произведения.
При разговор с баща му последният заявил на учителя, че не разполага с капацитет да
подпомага сина си при заниманията с китара.
Социалният работник е посочил, че при посещение в дома на бащата е констатирал
залепен дневен режим в стаята на Т., от който е видно, че детето е планирало писането на
домашните да е в междучасията в училище, като е обяснило, че предпочита да уплътнява
времето в междучасията с домашни, за да има време в къщи за игри. Предвидило е само час
и половина за свирене на китара.
В социалния доклад социалният работник е посочил, че експертите при ЦОП,
работещи с детето и родителите, са констатирали майката като авторитарно-императивен
тип родител, резултатите от чието родителстване биха могли за в бъдеще да доведат до
увеличаване на съпротивата и формиране на манипулативно поведение при детето, с цел
избягване на санкции. Бащата е категоризиран като либерален тип родител, характеризиращ
се с по-ниско ниво на контрол и предоставяне на повече свобода на детето при взимане на
решенията. Експертът е установил, че недобрата комуникация между родителите създава
известна нестабилност за детето и изпадането му в конфликт на лоялност и към двамата
родители. Констатирана е липса на родителско сътрудничество и желание за активна
родителска връзка.
Майката е с музикално и педагогическо образование, като работи на петдневна
работна седмица, като учител по музика в две ОДЗ, както и в частна школа, почивайки
събота и неделя. Реализира доходи от около 1 500 лв.
Бащата работи като куриер и е на деветчасов работен ден при смени: дневна, нощна.
Видно от представен трудов договор №572/19г. М.К. е назначен на длъжност „куриер по
направление“ при „Ди ейч ел експрес България“ ЕООД , с работно време 8 часа и
възнаграждение 1 132,08 лв. Приложена е и график на смените на бащата, от който се
установява, че около половината от дните през месеца са нощни смени, при които бащата е
на работа от 20ч. до 6,00ч. сутринта. Дневните смени са от 11,00ч. 20,00ч. Почти няма
предвидени дни са компенсации.
Представено е писмо от Трето РУ на МВР – Варна, ведно с Доклад за проверени
лица и превозни средства за дейността на ОП-393 от 24.01.2021 г. и Докладна записка от
5
25.01.2021 г., с оглед установяване възникнал конфликт между майката и детето Т..
Установено е, че е подаден сигнал от таксиметров шофьор- Стефан Янков, за констатирано
от него насилие по отношение на детето Т. на 07.04.2022г. Приложена е и извършената
проверка по случая от АСП, която е завършила с доклад по случая. Констатирано е, че
вследствие липса на комуникация между родителите и наличие на неразбирателство е
допусната неяснота досежно местонахождението на детето. Вследствие липсата на
договореност къде ще нощува детето, последното, знаейки, че бащата отсъства, тъй като е
нощна смяна и детето ще остане без контрол само, е предпочело да се прибере в дома на
бащата. Конфликтът е възникнал вследствие на несъгласието на майката да остави детето
само. Разпитан пред съда, свидетелят обяснява, че детето е започнало да настоява да отидат
в жилището на бащата, а майката грубо е отказала. Физически съприкосновения е нямало,
но детето се е оплакало от непоносима обстановка в дома на майката. След обаждане от
страна на свидетеля от телефона на детето на бащата, е установил, че последният не си е у
дома, но знае какво се случва и няма какво да направи.
От разпитаните по делото свидетели Хр. К.а и Вл. Вл. безспорно се установява, че
детето до месец февруари 2021г. е отглеждано от своята майка. Контактите му с бащата са
били редки в началото, впоследствие са се виждали през уикендите. През лятото и
ваканциите майката е пътувала до Холандия при приятеля си и е оставяла детето при бабите
и дядовците. Свидетелката К.а, баба на детето Т. по бащина линия, излага, че живее в
Габрово, често общува с детето по телефона, почти по месец детето остава при тях през
лятото, чуват се и по време на другите ваканции. Контактите с детето не са били
ограничавани от майката, даже бабата и дядото са помагали по вайбър в подготовката за
училище на детето. Свидетелката не е виждала детето да е удряно, но й е направило
впечатление преди две-три години, че детето понякога вдига ръце да се пази, когато минава
покрай него. Питало я е веднъж дали е била баща му, когато е бил малък.
Свидетелят Вл., интимен приятел на майката, излага, че познава Т. от 2012г., като са
в добри отношения и прекарват приятно времето заедно. Сочи, че наказанията които се
налагат спрямо детето са да не играе игри по телефона, не е виждал майката да го бие.
Свидетелят Вл. е бил първия учител по китара на детето Т.. Майката никога не е
ограничавала детето да се среща с баща си. Свидетелят сочи, че откакто живее с баща си, Т.
се държи някак гузно, не поглежда свидетеля в очите, не се усмихва. Твърди, че с бащата се
водят трудно разговори. И свидетелят, и майката получават обиди и нагрубявания. Сочи, че
преди Т. е искал да дойде в Холандия с майка си на гости, но не е могъл, тъй като няма
разрешение от бащата. Последно са се видели с детето и са ходили заедно на плаж, а
свидетелят е учил детето да се гмурка, прекарали са много добре и Т. е бил тих и спокоен.
Разпитана е свидетелката З. Б.-Ч. по искане на ответницата, от показанията на която
се установява, че майката Ж.П. има нормални взаимоотношения със сина си Т..
Свидетелката е пътувала за участия в конкурси с детето и майка му. Не е виждала детето да
е бито или нагрубявано от майката. Твърди, че отношенията им са били нормални. През
последната година е наблюдава охладняване на детето към майка му, леко отдръпване. Знае,
6
че детето наскоро е участвало в някакво сбиване в училище.
По делото е разпитан и свидетелят Ив.Сп.- баща на ответницата, който излага, че е
запознат с ежедневието на майката и детето, докато то е било отглеждано при нея. Твърди,
че изцяло грижите са били поети от Ж.П.- тя е приготвяла храна за детето, пере, чисти,
осигурява му средства за различни занимания, помага в подготовката на уроците и китарата.
Сочи, че в последните години Ж. често се е оплаквала, че трудно се справя с Т., тъй като не
желае да учи. Обаждала се е на родителите си и на брат си. Т. е отказвал да бъде заставен да
учи и да свири и не е искал да слуша и дядо си какво му говори в такива моменти. Сочи, че
Т. харесва да свири на китара, но не желае да се упражнява. Свидетелят твърди, че особено
по време на онлайн обучението Т. не е желаел да се занимава с подготовката за училище.
Когато майка му е започвала да му говори и да се кара, той отказвал, започвал да се търкаля
по земята и да моли да не го бият, въпреки че никой не го е биел. Свидетелят сочи, че
според него това е било инсценировка. Свидетелят описва и други случаи, когато Т. се е
опълчвал на майка си – не е желаел да си тръгне с нея от рождения ден на баба си, променял
си е мнението и се е противопоставял на това, което тя го е подканяла да направят.
Свидетелят знае, че бащата се държи грубо към майката- чувал е, че я обижда по телефона и
я нарича боклук, заплашва я. Ж. не е забранявала на Т. да се обажда и да се вижда с баща си.
Откакто детето живее с ищеца, държанието му е променено- държи се отчуждено към баба
си и дядо си по майчина линия, държи неуважително и агресивно към майка си. Свидетелят
сочи, че когато Ж. се е обаждала да се оплаква е чувал, че тя плаче, Т. е плачел и се е
съпротивлявал. Ставали са скандали и разправии между двамата. Побой не е виждал и
чувал.
Разпитан е и свидетелят С., посетил жилището на майката и детето след повикване на
тел. 112 на 24.11.2021г. Бащата е подал сигнал, че детето е бито от майката. На място са
заварили и двамата родители и детето, като последното е плачело. Бащата е искал да го
вземе, двамата родители са се карали. Детето впоследствие се е успокоило. Нямало е видими
следи от насилие, просто е плачело. Не е съставян протокол за предупреждение, тъй като
караници пред свидетеля е нямало.
От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните СМЕ се
установява, че в процеса на отглеждането, Т. има по - силно изградена емоционална връзка с
майката, която е основна грижеща се фигура. В контакта на детето с майката, детето изпитва
положителни емоции; при по - голям натиск и повишаване на изискванията, детето има
затруднения при справянето с негативните емоционални преживявания на обида и тревога,
които могат да преминат в гняв и дори в агресия и отмъстителност. Между детето и бащата
също е изградена положителна емоционална връзка. Подтикването към вербализация на
преживяванията от страна на бащата, урегулира емоциите и може да върне доброто
настроение. И двамата родители притежават добър родителски капацитет, способни са да
задоволяват физическите и емоционални потребности на детето и да вземат самостоятелни
решения за него. В процеса на отглеждане, съвместните усилия и грижи и на двамата
родители могат да допринесат за пълноценното развитие и възпитание на детето. Детето е в
7
добро психоемоционално състояние; с данни за гранични нива на преживявания от
депресивния регистър. Емоционално неустойчив, податлив на промяна на настроенията,
раним. При по- силен натиск и повишени изисквания от страна на обкръжението и средата,
реагира със силни и интензивни негативни емоционални преживявания, с които не може да
се справи. Т. К. е с нормално за възрастта интелектуално, психическо, нравствено и
социално развитие; абстрактно - логичното мислене е в процес на сформиране, което също
е норма за възрастта. Не се отчитат патопсихологични феномени на мисловният процес.
Формиращата се личност на детето е с леко изразена екстровертна ориентация, насочена към
външния свят, характеризираща се с общителност, необходимост от контакти, склонност
към действия под влияние на момента, импулсивност и склонност към емоционални
изблици. Емоционално неустойчив, податлив на промяна на настроенията, съобразно
стимулите на средата, раним, не може да се справи с отрицателните си емоции на обида,
тревога, които могат да преминат в гняв и дори в агресия и отмъстителност. В същото време
„мекият подход" може да урегулира емоциите и да върне доброто настроение. Отчетената
емоционална неустойчивост (невротизъм) има потенциала да затруднява адаптацията;
стремеж да даде очакваните от него отговори и да изглежда по- добре, отколкото е
всъщност. Поведението е организирано, добре адаптиран, позитивна самооценка, повишена
склонност към социално одобрително поведение, широк спектър на емоционалните
преживявания; данни за известни затруднения в структурирането на реалността. Отчитат се
гранични нива на депресивни преживявания. И двамата родители са психично здрави, без
данни за наличие на личностово разстройство. Г-н М.К. е с добра социална адаптация, има
сформирани умения за изграждане и поддържане на близки емоционални и социални
контакти. В интерперсонални му взаимоотношения доминира стилът на приспособяването и
сътрудничеството, което е ефективен начин за разрешаване на конфликти; склонен към
компромиси и постигане на съгласие чрез взаимни отстъпки; не е физически агресивен; с
повишена вербална агресия. Г-жа Ж.П. е с добра социална адаптация, има сформирани
умения за изграждане и поддържане на близки емоционални и социални контакти. За
личността е характерна склонност към подреденост и перфекционизъм в изпълнението на
дейностите, за сметка на гъвкавост, откритост и ефективност. В ежедневието може да налага
свои собствени стандарти, неизпълнението на които може да предизвика възмущение и яд;
редуцирана експресия на емоциите, което затруднява контактите. Поведението е активно, с
повишени изисквания и недоволство към себе си в личностово значими ситуации, което
понижава самооценката и повлиява ефективността на поведението. Не се отчита повишена
склонност към физическа агресия; повишена е вербалната агресивност; няма данни за
повишена враждебност и гняв. В междуличностните взаимоотношения доминира
приспособяването, което е ефективен начин за разрешаване на конфликти, склонна към
компромиси. В процеса на отглеждане детето е изградило стабилна доверителна връзка с
родителите. Бащата присъства в психичното пространство на детето като фигура за
идентификация, като остава неясно кой от двамата ( или и двамата) родители определят и
задават правилата на поведение. Към момента на изследването, детето няма яснота относно
семейната структура и ролите на всеки един от родителите. Липсата на единен подход и
8
уеднаквяването на изискванията и нормите на поведение на детето е предпоставка да бъдат
ползвани индивидуалните им особености на типът родителстване срещу родителят, чийто
подход не отговаря на ситуативните желания на детето. Не се отчитат синдром на
родителско отчуждение. Детето има изградена доверителна емоционална връзка и с двамата
родители. Привързаността се изгражда в процеса на отглеждане в ранното детство чрез
задоволяването на физическите и емоционални потребности на детето. Към момента на
изследването, при Т. няма данни за клинично значими симптоми на тревожни и депресивни
преживявания. По данни от делото раздялата между родителите е настъпила в ранната
училищна възраст на детето. Към настоящият момент, детето няма пълна яснота за
семейната структура и взаимоотношенията между родителите.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от правна страна следното:
При решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий,
въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой
да упражнява родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС №
1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г.,/ следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и
изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са
от значение при решаването на този въпрос са от най-разнообразно естество – възпитателски
качества на родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за
децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора
и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети
лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот.
Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката
по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в
ППВС № 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1 т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Детето Т. е от мъжки пол. От шестгодишната си възраст до навършване на почти 13
години същото е било отглеждано от своята майка, която е полагала преките и
непосредствени ежедневни грижи за него. Контактите с бащата са били редки и
нерегулярни. Прекарвало е повече време, когато е водено от баща си при прародителите по
бащина линия. Социалната среда на детето е била училищната, както и роднинският кръг на
майката. Полаганите до тринадесетата му година грижи от майката са били адекватни.
Детето се е развивало нормално физически и психически. Полагани са дължимите грижи и
усилия единствено и само от страна на майката за подпомагане усвояването на училищния
9
материал, както и подготовка по музикалния инструмент китара. Отношенията между майка
и дете се описват като нормални от свидетелите до към 12-12 и половина години възраст на
Т.. От многобройните свидетелски показания се установява, че отношенията между детето и
неговата майка са се влошили през последната година преди завеждане на иска- детето е
отказвало да учи и свири, а майката е изисквала. То се е противопоставяло. Помощ в тези
отношения се установява, че е оказвана от дядото и бабата по майчина линия, по твърдения
на св. Сп.. Свидетелят сам сочи, че е била търсена подкрепа и помощ от майката, като
свидетеля се е опитал по телефона да разговаря с внука си, напътствал е, давал е съвети.
Опитвали са се и дистанционно да помагат с уроците. Няма ангажирани доказателства, че
ищецът К. е предприел каквито и да било действия, за да подпомогне майката във
възпитанието на Т. през този кризисен период - навлизане в пубертета- възраст, в която
детето е с често променливи настроения, търси себеутвърждаване, респективно се откъсва от
родителската опека, опонира на пряко отглеждащия го родител, особено ако същият е
императивно- авторитарен тип /каквато е описана ответницата в СПЕ и в социалния доклад/.
Установи се, че съдействието на бащата във възникналите ситуации се изразяват в сезиране
на институциите за насилие над детето /за което насилие детето е твърдяло/, приютяване на
детето в дома на бащата и възпрепятстване на контактите с майката, зачитайки желанието
на детето. Няма ангажирани доказателства да са били провеждани разговори между
родителите, на които да са обсъждани проблемите в общуването между майката и детето,
похватите, които следва да се използват, както и мерките, които следва да се предприемат.
Нито един от двамата родители не е проявил достатъчно активност и отговорност да
потърси другия родител за вземане на общо решение по отношение на детето, изясняване на
семейната структура, кой от родителите каква роля има, кой ще определя и задава правилата
за поведение, спазването на които обаче да се контролира и от двамата родители. Установи
се от свидетелските показания, кредитирани в тяхната съвкупност, че отношенията им са
конфликтни и спокойно и ползотворно общуване между тях няма. Предвид това и съдът
дава вяра на посоченото и от св. Сп. /непредубеден и незаинтересован от изхода на спора/,
че детето е възможно да е разстроено и да плаче поради караниците на родителите си, както
и установеното от социалните работници по повод инцидента с подадената от
таксиметровия шофьор жалба, че липсата на комуникация между родителите и уговорка
между тях при кого ще отиде детето след рождения ден, е станала причина същото да
опонира на майка си и да не желае да се прибере с нея независимо че бащата е нощна смяна
и детето ще е само в неговото жилище. Отново липсата на желание за комуникация от
страна на бащата е причината детето да бъде неподготвено за училище, както и за уроците
си по китара и да намали осезателно успеха и дисциплината през периода, в който е
отглеждано при него. Либералният подход на родителстване, който бащата практикува,
може да урегулира емоциите при детето и да върне доброто му настроение, видно от
изложеното от вещите лица в заключението по СПЕ, но само ако същото е съчетано с
налагането на правила и ограничения и контрол за спазването им. Такива не се установи да
са наложени от М.К.. Видно е от сведенията, събрани от социалния работник при изготвяне
на доклада, че и през периода, в който Т. живее при своя баща, майката е била родителят,
който се е интересувал от учебните занимания на детето, от подготовката му по китара,
осигуряването на присъствието му на уроци и конкурси. Активният родител по отношение
на училищните и социалните ангажименти на детето е била майката. Контрол за
изпълнението им от страна на бащата не се установи да е упражняван. Безспорно е, че
детето /което е потвърдено от него и при изслушването му/ се чувства по-добре при своя
баща, по –спокойно и желае да живее при него. Желанието на детето следва да бъде
съобразено, но същото не е задължително за съда и не може да бъде прието безапелационно,
а е необходимо да се разгледа в съвкупност с останалите събрани доказателства, за да бъдат
установени причините, мотивиращи детето да желае да живее с посочения от него родител.
Това е така, тъй като много често срещано явление е детето да избере родителя, който
изисква по-малко, разрешава повече, не контролира. /особено във възрастта на
израстването/. Това е посочено и от вещите лица в изготвената СПЕ- същите са отговорили
при изслушването си, че може да се интерпретира желанието на детето така, че детето има
10
нужда от сигурност и търсейки такава, е склонно да приема родителя, който в момента се
грижи за него като по-позитивен, по-добър, в по-добра светлина, без да забелязва неговите
негативни черти. Ето затова и желанието на детето не следва да бъде приемано безрезервно
и подлежи на тълкуване в светлината на установените по делото обстоятелства. Настоящият
състав, анализирайки събраните доказателства в тяхната съвкупност, намира, че това
желание на детето е породено не от упражнено по отношение на него физическо и
психическо насилие от страна на майката, а поради факта, че в дома на своя баща детето
разполага с много повече свобода на действие, липса на отговорности, липса на контрол,
наличие на възможност за повече самостоятелни решения, готовност за които детето обаче
все още няма и последствията от които детето не осъзнава. На този етап от развитието си
детето се нуждае от поставяне на ясни правила и рамки от родителя, при спазването на
които, детето да се чувства подкрепяно самостоятелно да взема решения. Затова и само
либералният тип родителстване би поставил детето в риск- същото неосъзнато поема
отговорности, за които не е готово. Доказателство за тези изводи е и установеното от вещите
лица, че детето продължава да има по-силна емоционална връзка със своята майка. Че
въпреки конфликтите и напускането на дома на майката, както и продължителния период на
прекъсване на отношенията майка-дете, синдром на родителско отчуждение не се
наблюдава. Детето се е асоциира с фигурата на бащата предвид това, че е от мъжки пол, но
неосъзнато търси подкрепата на родителя, които изисква понякога твърде много, но и го
води напред в развитието му, определя границите, но и представлява опора. Описаното от
експертите в СПЕ напълно подкрепя горния извод на съда. Детето Т. има силна
положителна емоция със своята майка, но при по-голям натиск от нейна страна и
повишаване на изискванията, детето има затруднения при справяне с негативните
емоционални преживявания на обида и тревога, които могат да преминат в гняв и дори в
агресивност и отмъстителност. Подобно поведение се описва от св. Сп., който сочи, че
детето се търкаля по земята и моли да не го бият, въпреки че майката не го прави. Това се
сочи и от социалният работник, работил по случай с жалбата на таксиметровия шофьор
/посочено е, че детето често използва неразбирателството между родителите си, за да
извлече полза за себе си от определени ситуации/, както и от вещите лица, които в съдебно
заседание сочат, че тиковете биха могли и да са вид симулация. По делото не се установи от
нито един от свидетелите да е бил пряк очевидец или да му е споделено от детето, че същото
е малтретирано от майката. Нито посетилият полицейски служител е установил следи от
насилие, нито останалите свидетели, учителите на детето са виждали такива следи по него.
Твърденията на свидетелката К.а в тази насока са неубедителни, тъй като същата нито е
чула лично оплакване от детето, че е било обект на насилие, нито е видяла белези от такова
насилие. Твърденията на ищеца М.К. в тази насока останаха недоказани. Предвид горното и
дори да се приеме за вярно твърдението в исковата молба на К., че детето е споделило пред
него, че майка му упражнява насилие, би могло да се преценят като достоверни изводите на
вещите лица, че именно невъзможността за справяне с прекалено големите изисквания на
майката и негативните преживявания във връзка с това са довели до желание за отмъщение
и агресивност по отношение на отглеждащия го родител, поради което и детето прави опити
да избяга от възлаганите му отговорности и изисквания.
В обобщение на изложеното по-горе настоящият състав намира, че макар и вещите лица да
са посочили, че и двамата родители имат добър родителски капацитет, то превес следва да
бъде даден на родителските качества на майката. Същата е родителят, който мотивира Т. да
продължава напред в развитието си, оказва активна помощ в този процес, както и
представлява опора и дава сигурност на детето. Това че ответницата не е намерила най-
подходящия начин да контактува с детето, доколкото не е съобразила спецификите на
възрастта, в която навлиза, действително представлява пасив към настоящия момент в
родителския й капацитет. Но този пасив може да бъде компенсиран и отношенията майка-
дете да бъдат балансирани при проявено желание от страна на майката, повече търпение,
11
ползване на социални услуги за най-добро разрешаване на конфликтите. Най-важното
разрешение, което следва да бъде реализирано, е комуникация между двамата родители.
Същите съвместно следва да положат усилия да действат единно по отношение
възпитанието на детето- същото да има ясна представа за изясняване на семейната
структура, кой от родителите каква роля има, кой ще определя и задава правилата за
поведение, които и двамата родители ще контролират. Съдействието на бащата е особено
необходимо с оглед установения тип по-либерално отношение към детето. Същият е
необходим да налага и съблюдава спазването на правилата с по-меки похвати, като
същевременно не накърнява и уважава майчиния авторитет. Същото важи и за отношението
на майката към бащата. Затова и в определянето на правилата и в контрола върху
спазването им двамата родители следва да действат единно, тъй като само по този начин
детето ще чувства сигурна среда с ясни правила, непозволяващи му да извлича облаги от
липсата на комуникация между родителите и поставяйки го в риск.
Наред с изложеното, следва да се съобрази, че майката е и тази, която и до настоящия
момент е полагала адекватни грижи за детето от раздялата на родителите и досега, като е
продължила да го прави активно, независимо от промяната на местоживеенето на детето.
Разполага с добра социална среда. Подпомагана е от своите родители при оказване на помощ
на детето при усвояване на учебния материал, както и при упражняване на възпитателните
си функции. Осигурени са добри условия за живот на детето, както и материална
обезпеченост. Работното време на майката е съвместимо с родителските й задължения,
доколкото същата работи през деня. За разлика от нея, бащата твърде често има нощни
смени, което на практика означава, че детето ще остава само, което не е подходящо, особено
предвид сложната възраст, в която е.
По изложените съображения, съставът приема, че упражняването на родителските права по
отношение на детето Т. следва да бъде предоставено на неговата майка Ж.П.. Решението на
ВРС следва да бъде отменено.
На бащата М.К. следва да бъде определен режим на лични отношения с детето. Фактът, че
детето е от мъжки пол, както и наличната емоционална връзка между детето и бащата и
изложените по-горе съображения във връзка с родителските качества на бащата са
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне режима на лични
отношения между тях, като бъде определен разширен режим на лични отношения. Така
съдът намира, че детето следва да се вижда и да остава при своя баща всяка първа, втора и
четвърта седмица от 18,00ч. в петък до 19,00ч. в неделя, като бащата през този период
следва да се ангажира с учебните ангажименти на детето. Детето следва да прекарва със своя
баща и всяка Коледа през четните години от 24.12.- 10,00ч. до 02.01.- до 17,00ч. Детето
следва да прекарва всяка нечетна година от Великденските празници от 12,00ч. на Разпети
петък до 18,00ч. на понеделника, следващ Великден при своя баща. М.К. може да прекарва и
по 35 дни през лятото със своя син, когато майката Ж.П. не е в платен годишен отпуск.
Бащата може да прекарва и всяка година рождения си ден в присъствието на детето от
10,00ч. до 18,00ч. съобразно учебната заетост на Т.. Следва да бъде осигурено и правото на
12
бащата да взема и вижда сина си Т. на рождения ден на детето на 07- ми април от 10,00ч. до
20,00ч., като бъде съобразена учебната заетост на детето. При осъществяване на режима на
лични отношения детето следва да бъде вземано от дома на майка си и връщано отново там
от своя баща.
Като се вземе предвид възрастта на детето- 14 години, обуславяща и неговите
потребности, социалните му ангажименти, извънкласните му занимания и специализирана
училищна подготовка, съставът намира, че в полза на детето следва да бъде определена
обща месечна издръжка в размер на 450 лв. 250лв. от тази издръжка следва да бъдат поети
от бащата, като доколкото преките и непосредствени грижи по отношение на детето ще се
полагат от майката, тя трябва да поеме разликата от 200 лв. Издръжката следва да бъде
заплащана на всяко първо число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяко просрочено задължение. Издръжката следва да бъде определена, считано от влизане в
сила на съдебното решение до настъпване на законово основание за прекратяването или
изменението й. Началният период на издръжката се определя от факта, че детето
понастоящем се отглежда от своя баща. Последният дължи издръжка от момента на
предаване на детето на майката, т.е от момента на изпълнението на съдебното решение.
Решението на ВРС следва да бъде изцяло отменено и постановено ново в посочения
смисъл, като насрещните искове на Ж.П. бъдат изцяло уважени.
Ищецът М.К. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 360 лв.,
представляваща държавна такса по иска с правно основание чл.143 СК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №262996/29.12.2021г. по гр.д. №1900/21г. по описа на
ВРС, 48-ми с-в,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Т.М.
К., ЕГН **********, на майката Ж. ИВ. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Т.М. К., ЕГН **********, при неговата
майка - Ж. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. Т. К., ЕГН **********, с
детето Т.М. К., ЕГН **********, както следва:
всяка първа, втора и четвърта седмица от 18,00ч. в петък до 19,00ч. в неделя, като
бащата през този период следва да се ангажира с учебните и извънкласни ангажименти
на детето;
детето следва да прекарва със своя баща всяка Коледа през четните години от 24.12.-
10,00ч. до 02.01.- до 17,00ч.;
13
детето следва да прекарва при своя баща всяка нечетна година Великденските
празници от 12,00ч. на Разпети петък до 18,00ч. на понеделника, следващ Великден;
детето Т. следва да прекарва със своя баща М.К. 35 /тридесет и пет/ дни през лятото,
когато майката Ж.П. не е в платен годишен отпуск;
Бащата може да прекарва и всяка година рождения си ден- 31.03., в присъствието на
детето Т. от 10,00ч. до 18,00ч. съобразно учебната заетост на Т.;
бащата може да взема и вижда сина си Т. на рождения ден на детето на 07- ми април
от 10,00ч. до 20,00ч., като бъде съобразена учебната заетост на детето.
При осъществяване на режима на лични отношения детето следва да бъде вземано от дома
на майка си и връщано отново там от своя баща.
ОСЪЖДА бащата М. Т. К., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето Т.М. К.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ж. ИВ. П., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), считано от влизане в сила
на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законово основание за
прекратяването или изменението на издръжката, на осн. чл.143 СК.
ОСЪЖДА М. Т. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на ВОС сума в размер на
360 лв. (триста и шестдесет лева), дължима държавна такса по иска с правно основание
чл.143 СК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14