Решение по дело №10510/2007 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 336
Дата: 15 октомври 2009 г. (в сила от 22 декември 2009 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева-Гургова
Дело: 20075320110510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2007 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Град Пловдив, 15.10.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд, ІІ граждански състав в публично заседание на двадесет и пети септември  две хиляди и девета  година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА – ГУРГОВА

 

При секретаря К.Б., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 510 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по иск за делба във фазата на извършването.

С влязло в сила в тази му част Решение №53 от 30.04.2007 г., постановено по гр. дело № 510/2007 г. по описа на КРС, е допуснато извършването на съдебна делба между П.Е.Б. с ЕГН **********о*** обл. Пловдив, П.Е.П. с ЕГН ********** *** и К.Е.Б. с ЕГН ********** *** по отношение на следния недвижим имот: П.. И П.. ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ... жилищна сграда построена в дворно място находящо се в с. А.. обл.П.. цялото застроено и незастроено от .. кв.м. съставляващо УПИ .. в кв... по плана на с. ,при граници и съседи : ... ПРИ КВОТИ: от п.. жилищен етаж - по 1/3 идеална част за П.Б. , П.П. и К.Б. , от дворното място, с.. с.. и п.. етаж - 4/6 идеални части за К.Б. и по 1/6 идеална част за всеки един от двамата П.Б. и П.П. .

            Съделителят К.Е.Б. предявява в срока по чл.286 от ГПК/отм./  против другия съделител претенции по сметки за извършени в имота подобрения подробно описани в молба  депозирана в открито съдебно заседание на 17.10.2008 г. и уточняваща молба от 28.10.2008 г., както и съобразно допуснато на основание чл.116 от ГПК/отм./ изменение на иска в размери, съответно съобразно квотите и съделителите: в дворното място –  към П.Б. – 111,46 лева, а към П.П. – 62,00 лева; в   приземен етаж – към П.Б. – 370,00 лева, а към П.П. – 370,00 лева; в първи жилищен етаж – към П.Б. – 2 391,00 лева, а към П.П. – 2 391,00 лева. Предявява претенция по чл.288 ал.3 от ГПК/отм./ за възлагане в дял на първи жилищен етаж от процесната двуетажна масивна жилищна сграда.

Съделителите П.Е.Б.  и П.Е.П. предявяват в срока по чл.286 от ГПК/отм./  против другия съделител претенции по сметки за извършени в имота подобрения, подробно описани в молба от 30.10.2008 г.  на обща стойност 19 150 лева.

            Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

            От страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл.203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба апартамент на отделни самостоятелни жилища, поради което следва да се приеме, че той е неподеляем. Актуалната пазарната цена на имота е определена съгласно допълнителното заключение на вещото лице от 06.08.2009 г. в размер на 40 960 лева, от които дворното място на стойност 14 240 лева; приземен етаж на стойност 9 180 лева; първи жилищен етаж на стойност 15 760 лева; стопанска сграда на стойност 1 780 лева.

            Относно претнецията по чл.288 ал.3 от ГПК/отм./    

За да бъде възложен в дял на единия от съделителите неподеляем имот жилище, съобразно разпоредбата на чл. 288 ал.3 от ГПК е необходимо да са налице комулативно следните предпоставки: имота да е жилищен; претендиращия да е придобил идеална част от имота по наследство; да е живял в имота към момента на откриване на наследството; да няма друго жилище.

Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК е приложима само когато съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване. Когато възникването й е в резултат и на други юридически факти, то тя е неприложима. Граматичното и логическото тълкуване на правната норма налага извода, че изискването "при откриване на наследството" изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване.

В хода на производството по делото безспорно се установи единствено наличието на следните правопораждащи факти: съсобственият между съделителите имот има жилищен характер; идеалните части от имота са придобити от ответника по наследство; съделителя живее в имота към момента на откриване на наследството. Предпоставката, че съделителя  няма друго жилище, в случая не е налице. Видно от показанията на свидетелите на ответната страна Г.. П.. Т.. и Н.. Л... Г..се установява, че в първя етаж от процесната сграда  преди смъртта на наследодателите и към настоящия момент живее ответника  К.Е.Б.. В същото време ответника не ангажира доказателства за това, че процесното жилище е единствено такова.

            Ето защо съдът намира, че не следва да се приложи разпоредбата на чл.288 ал.3 от ГПК за възлагане на имота и с оглед на това делбата следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан, като съделителите могат да участват при наддаването  в публичната продан. Първоначалната прдажна цена следва да се определи от съдия - изпълнителя по реда на чл.374 изр. трето ГПК/отм./. След извършване на публичната продан, получените суми следва да се разпределят между съделителите  по равно – съобразно квотите им.

Определената пазарна цена на имота съобразно заключението на вещото лице от 06.08.2009 г. в размер на 40 960 лева, следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл.293а, изр. първо от ГПК/отм./, съделителите следва да заплатят съобразно  стойността на дяловете си  държавна такса в размер на 4% по сметка на КРС, или П.Е.Б., П.Е.П. и К.Е.Б., върху стойността на дяловете си в делбения недвижим имот – .. етаж, всеки един от тях по 208,03 лева; а по отношение  на дворното място, стопанската сграда и приземен етаж П.Е.Б. и  П.Е.П.  в размер на 171,36 лева, а К.Е.Б. в размер на 675,36 лева.

По иска по чл. 286 от ГПК във връзка с член 59 от ЗЗД за заплащане на извършени подобрения в процесните имоти.

Подобрението съставлява такова изменение на имота, което увеличава неговата стойност. Останалите ремонтни работи, които целят запазване на имота съставляват необходими разноски и правното основание за дължимостта им е член 30, ал.2 от ЗС – всеки съсобственик да участва в ползите и тежестите на имота съобразно правата си.  Така описаните от ответниците подобрения съставляват подобрения в имота, тъй като увеличават неговата стойност чрез неговото видоизменяне. С оглед на направената конкретизация, съдът намира, че тази претенции следва да се квалифицират по член 59 от ЗЗД, като обезщетение за неоснователно обогатяване. Предпоставка за уважаване на подобен иск е доказване на извършването на подобрение в имота. Необходимо е също така да се установят стойността на направените разходи и увеличението на стойността на самия имот в резултат същите подобрения. Съгласно член 59 от ЗЗД, дължи се връщане на по-малката стойност измежду обедняването на подобрителя (направените от него разходи към момента на извършването им) и обогатяването на съсобственика (увеличението на стойността на имота към момента на плащането).

По делото са предявени претенции по сметки както от ищцовата така и от ответната страна.

В показанията на разпитаните свидетели на двете страни се твърдят извършени подобрения в процесния недвижим имот. Изготвено е заключение на вещо лице по допусната СТЕ  от 09.04.2009 г., в което вещото лице е посочило  стойността на претендираните подобрения от ответника  в общ размер на 9 982,68 лева  и стойността на претендираните подобрения от ищците   в общ размер на 19 150,00 лева.

В хипотезата на член 59, ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването.

Страните не ангажират доказателства за увеличението на стойността на процесния имот в резултат претендираните и установени от експертизата подобрения. Ето защо настоящата инстанция намира, че предявените претенции на двете страни са недоказани и като такива следва да ги отхвърли.

Съгласно чл. 293а, изр.второ от ГПК/отм./, вр. с чл.55 ал.1 б.”а”от ГПК/отм./, върху отхвърлените размери на претенцииите по сметки, съдът ще следва да осъди ищцовата страна да заплати държавна такса в размер на 402,55 лева, а ответната страна да заплати държавна такса в размер на 766,00 лева.

            Водим от горното  съдът

  

Р Е Ш И:

 

            ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 288 ал.1 от ГПК/отм./ следния недвижим имот: П.. и П.. ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от д.. м.. ж.. сграда построена в дворно място находящо се в с. А.. обл. П.., цялото застроено и незастроено от 791 кв.м. съставляващо УПИ .. в кв...по плана на селото, при граници и съседи : ...., както и ЦЯЛОТО ДВОРНО МЯСТО и ПОСТРОЕНАТА В НЕГО СТОПАНСКА СГРАДА.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Е.Б. с ЕГН ********** ***, за поставяне в негов дял на делбеното жилище п.. жилищен етаж в процесния недвижим имот, описан по-горе.

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск от П.Е.Б. с ЕГН **********о***, обл. Пловдив и П.Е.П. с ЕГН ********** ***, против К.Е.Б. с ЕГН **********о***, за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за  извършени подобрения в имота на обща стойност 19 150 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ  предявените искове от К.Е.Б. с ЕГН ********** ***, против П.Е.Б. с ЕГН **********о*** обл. Пловдив и П.Е.П. с ЕГН ********** ***, за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за  извършени подобрения в имота: за дворното място –  към П.Б. – 111,46 лева, а към П.П. – 62,00 лева; за п.. етаж – към П.Б. – 370,00 лева, а към П.П. – 370,00 лева; за първи жилищен етаж – към П.Б. – 2 391,00 лева, а към П.П. – 2 391,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

            ОСЪЖДА П.Е.Б. с ЕГН **********о*** обл. Пловдив, П.Е.П. с ЕГН **********о*** и К.Е.Б. с ЕГН **********о***, да заплатят държавна такса 4% по сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения недвижим имот – първи жилищен етаж , или всеки един от тях по 208,03(двеста и осем лева и 03 ст.) лева.

ОСЪЖДА К.Е.Б. с ЕГН **********о***, да заплати държавна такса 4% по сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения недвижим имот – дворното място, стопанската сграда и приземен етаж в размер на 675,36 (шестстотин седемдесет и пет лева и 36 ст.) лева.

ОСЪЖДА П.Е.Б. с ЕГН **********о***, обл.Пловдив и П.Е.П. с ЕГН ********** ***, да заплатят  всеки от тях държавна такса 4% по сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения недвижим имот – дворното място, стопанската сграда и приземен етаж в размер на 171,36(сто седемдесет и един лева и 36 ст.) лева.

    ОСЪЖДА на основание чл.293а, изр.второ от ГПК/отм./, вр. с чл.55 ал.1 б.”а”от ГПК/отм./, П.Е.Б. с ЕГН ********** *** обл.Пловдив и П.Е.П. с ЕГН **********о***, да заплатят 4% държавна такса върху предявените размери на исковете и по сметки или сумата от 402,55(четири стотин и два лева 55 ст.) лева по сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА на основание чл.293а, изр.второ от ГПК/отм./, вр. с чл.55 ал.1 б.”а”от ГПК/отм./, К.Е.Б. с ЕГН **********о***, да заплати 4% държавна такса върху предявените размери на исковете и по сметки или сумата от 766,00 (седемстотин шестдесет и шест лева 00 ст.) лева по сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: