№ 67
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Станислав П. Георгиев
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20225000500116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4436 / 17.02.2022 г. от Б. Д. Б. против
решение № 146 / 09.02.2022 г. ,постановено по гр.д.1292/ 21г. по описа на ОС
- П. ,с което са отхвърлени предявените от него искове против Р. В. В. за
заплащане на сумата от 100 000 лв. ,представляваща главница по договор за
заем от 07.12.2015 г. ,както и сумата от 52 475лв. мораторна лихва за
периода 07.03.2016 г. до 11.05.2021г. По съображенията ,подборно изложени
във въззивната жалба,жалбоподателят заявява искане решението да бъде
отменено и да бъде постановено друго ,с което предявените от него искове да
бъдат уважени.
Въззиваемият Р. В. В. ,представляван от адв. Й. оспорва въззивната
жалба и заявява искане решението като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
1
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
допустима следва да бъде разгледана по същество.
Гр.д. ****/** г. по описа на ОС - П. е образувано по искова молба от Б. Д.
Б. против Р. В. В. за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем от 07.12.2015г. и сумата от 52 475 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.03.2016г. -
11.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.Исковата претенция се основава на твърденията, че между ищеца и
ответника е сключен договор за паричен заем на 07.12.2015г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 100 000 лв., като
ответникът се е задължил да върне заетата му сума в тримесечен срок от
сключването на договора, т.е. в срок до 07.03.2016г. Твърди се, че след
изтичане на договорения срок и до настоящия момент ответникът не е върнал
на ищеца заетата сума.
Ответникът, от своя страна е оспорил наличието на заемно
правоотношение между него и ищеца по сочения от ищеца договор за заем от
07.12.2015г. като оспорва истинността на представения договор за заем и
твърди, че положеният подпис за „приел и получил“ не е изпълнен от него.
Оспорва твърдението, че с представения с исковата молба договор за паричен
заем и допълнение към него се установява заемната сума да е била предадена
от заемодателя на заемателя.
Съдът с обжалваното решение е приел ,че с влязло в сила решение,
постановено по НОХД №****/**г. по описа на Р.С. П., Б. Д. Б. е признат за
виновен за това, че на 10.01.2017г. в гр.П. пред Б.К.П. - инспектор при Отдел
„И.П.“ при ОД на МВР - гр.П., съзнателно се е ползвал от неистински частни
документи - Договор за паричен заем от 07.12.2015г, в който е посочено, че е
сключен между Б.Д. Б. като кредитодател и Р. В. В. като кредитополучател на
парична сума в размер на 100 000 лв. и допълнение към Договор за паричен
заем от 07.12.2015г. за коригиране допусната грешка при изписване името на
кредитодателя в договора, относно положените в тях подписи от името на Р.
В. В. от гр.П., когато от него за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от
НК.При това положение и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е приел
за безспорно установено ,че договорът за заем не е подписан от ответника
,при което положение и при липса на други доказателства сумата от 100 000
лв. да е била предоставена със задължението да бъде върната,е приел исковете
за неоснователни и ги е отхвърлил.
Решението е правилно. Действително с влязло в сила решение,
постановено по НОХД №****/**г. по описа на Р.С. П., Б. Д. Б. е признат за
виновен за това, че на 10.01.2017г. в гр.П. пред Б.К.П. - инспектор при Отдел
„И.П.“ при ОД на МВР - гр.П., съзнателно се е ползвал от неистински частни
документи - Договор за паричен заем от 07.12.2015г, в който е посочено, че
2
сключен между Б.Д. Б. като кредитодател и Р. В. В. като кредитополучател на
парична сума в размер на 100 000 лв. и допълнение към Договор за паричен
заем от 07.12.2015г. за коригиране допусната грешка при изписване името на
кредитодателя в договора, относно положените в тях подписи от името на Р.
В. В. от гр.П., когато от него за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК
като на основание чл.78 а от НК Б. е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда съгласно
Тълкувателно решение №3 от 20.11.2014г., постановено по Тълкувателно
дело №3 от 2014г. на ОСНК на ВКС,при което положение и на основание
чл.300 от ГПК същото е задължително за гражданския съд, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.Доколкото авторството на подписите на процесния договор за заем е
състовомерен елемент от престъплението по чл.316 във вр. чл.309 от НК ,то
този въпрос не подлежи на пререшаване като преклудиран от влязлото в сила
решение по посоченото НОХД ,което недвусмислено сочи ,че между страните
не е налице договор за заем ,по силата на който ответникът да е получила
търсената от него сума срещу задължението да я върне в твърдяния от ищеца
срок.С оглед на казаното предявените от Б. против В. искове за присъждане
на сумата от 100 000 лв. – главница по договор за заем от 07.12.2015г, ведно с
мораторна лихва в претендирания размер и период се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
До същите фактически и правни изводи е стигнал първоинстанционния
съд,който е постановил правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146 / 09.02.2022 г. ,постановено по
гр.д.1292/ 21г. по описа на ОС - П. .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4