РЕШЕНИЕ
№ 12815
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110146120 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против В. В. З. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както
следва: 378,31 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен №
[№], 60,06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г.
върху главницата за доставена топлинна енергия; 32,30 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2021 г., 5,69 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до
01.04.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело
№ 17396/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 12938/10.05.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника В. З., в качеството му на потребител –
клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№],
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно §
1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия,
като В. З. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от
1
дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния
период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на
услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът,
като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същият не е погасил в срок дължимите
суми, както следва: сумата от 378,31 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., сумата от 60,06 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г. върху главницата за доставена
топлинна енергия, сумата от 32,30 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от
5,69 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело №
17396/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца и срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в
срок. С тези доводи [фирма] обосновава интереса си от търсената защита и отправя искане
за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В. В. З., чрез
пълномощника си адв. В. С., оспорва исковите претенции като неоснователни, посочвайки,
че ответникът не е собственик и не е ползвател на процесния имот, поради което няма
качеството на потребител на топлинна енергия и между страните не съществува твърдяната
от ищеца облигационна връзка. Оспорва през разглеждания период имотът да е бил
топлоснабден, наличието на необходимата документация във връзка с изграждането на
сградната инсталация, както и проектната мощност на радиаторите в сградата. Не се
установяват вида, броят и мощността на отоплителните тела в същата. Счита, че не е
извършвано заснемане на щранговете и отоплителните тела в имотите от сертифицирано
лице, поради което извършените изчисления са необосновани. Навежда довод, че
измервателните уреди не са преминали през необходимата проверка и не са сертифицирани.
Оспорва да е извършена реална доставка на топлинна енергия, както и нейната цена,
съответно да е налице реално потребление от абоната. В депозирания отговор ответникът З.
отрича твърдението на ищеца за съществуващи договорни правоотношения с ФДР за
процесния обект. Въвежда възражение за недължимост на част от сумите поради
погасяването им по давност. Намира за недължими претендираните лихви за забава,
доколкото същите – като противоречащи на ЗЗП са нищожни. С тези доводи ответникът
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като недоказани и неоснователни.
Претендира разноски съгласно списък, обективиран в отговора.
В депозирана по делото писмена молба от 14.02.2023 г. третото лице – помагач на
страната на ищеца [фирма] изразява становище за основателност на предявените искови
претенции. Излага твърдения, че дяловото разпределение за абонатен № [№] е извършвано в
съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Посочва, че през
исковия период по отношение на топлоснабдения имот е разпределяна единствено топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 20280/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви
състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, удостоверени
в същата, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с
дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за
процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ:
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и
ответницата с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата
молба сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл са е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за продажба на
държавен недвижим имот от 11.01.1978 г. съгласно Наредбата за продажба и замяна на
държавни жилища, Софийски градски народен съвет, Районен народен съвет „В.Л.“, отдел
„Държавни имоти и вещни права“, в качеството си на продавач, въз основа на решение на
председателя на ИК на РНС, продава на В. С. З., в качеството му на купувач, следния
държавен недвижим имот, находящ се в [адрес], представляващ апартамент, състоящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64,69 кв. м., от 264 куб.м., с
мазе № 5 и припадащите се 4.162 % идеални части от общите части на сградата и с право на
строеж върху мястото. В т. 10 от договора е отразено, че на основание чл. 18 ЗС и чл. 46 от
Правилника за държавните имоти, договорът влиза в сила на 11.01.1978 г. и заменя
нотариалния акт за правото на собственост по отношение на покупко-продажбата на имота.
Изяснява се също, че в писмен списък на живущите в жилищна сграда на блок 3, вх. Б,
3
[адрес], подписан от председателя на Домсъвета и представляващ приложение към
протоколно решение от 10.07.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от
процесния адрес за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата топлинно
счетоводство – чрез индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, както и за издаване на
обща и индивидуални сметки, срещу апартамент № 7 е вписано лицето В. В. З.. Същият е
отразил с подписа си, че е живущ в апартамент № 7, ет. 3 с отопляема кубатура /обем/ на
3
жилището от 144,10 м.
Данните, следващи от извършената справка по реда на Наредба № 14 от 18 ноември
2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра
на населението – национална база данни "Население", въз основа на уважено
доказателствено искане на ищцовото дружество, сочат, че лицето В. С. З. е баща на
ответника по делото В. В. З..
Съгласно представеното и прието по делото Удостоверение за наследници с изх. №
РПД23-ТД26-373-(1) от 31.03.2023 г., издадено от Столична община, район Подуяне,В. С. З.
е починал на 21.01.1981 г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си С.М.З.
(починала на 19.01.2002 г.), дъщеря си М. В.а С.а-Б. и сина си В. В. З. – ответника по делото.
Съдържащите се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че
процесният недвижим имот е придобит на 11.01.1978 г. от лицето В. С. З. по силата на
вещно-прехвърлителния ефект на договора за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища, до този момент ведомствен
на Министерство на машиностроенето и металургията.
След неговата смърт и смъртта на съпругата му, съответно на 21.01.1981 г. и на
19.01.2002 г. и по силата на настъпилото на основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследствено
правоприемство имотът е придобит от низходящите на наследодателите – техните деца М.
В.а С.а-Б. и В. В. З. – при равни дялове – по ½ част.
По делото не се твърди и не се установява недвижимият имот да е бил предмет на
последващи прехвърлителни сделки, поради което съдът достига до извод, че като титуляр
на правото на собственост върху ½ идеална част от имота между ответника В. В. З., в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди и ищцовото дружество, в качеството
му на доставчик, включително и в рамките на исковия период от 01.10.2018 г. до 30.04.2021
г. е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна
енергия до имота, което е основание за възникване на отговорността на В. З. за заплащане на
½ част от дължимите суми, при доказано реално потребление. За останалата ½ част исковите
претенции към него се явяват недоказани, предвид липсата на основание за ангажиране на
отговорността му, обусловена от притежаването на изключителни вещни права върху имота,
респ. на право на ползване, в т.ч. на облигационно основание.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът оспорва извършването на
реална доставка на топлинна енергия до имота, респ. наличието на реално потребление от
абоната на твърдяната цена, което да е отчетено с изправно средство за търговско измерване
и от фирма, намираща се в договорни правоотношения с ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
4
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
За изясняване на обстоятелството, касаещо доставката на топлинна енергия в
процесния имот, по делото е изслушано и прието заключението по съдебно-техническата
експертиза. От изводите на вещото лице, обективирани в последното се установява, че
абонатната станция на процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: [адрес] топлозахранва два входа – вх. А и вх. Б. Налице е общ
топломер, отчитащ постъпващата и разходената топлинна енергия, последната
представляваща разлика между „ново и старо показание“. Между абонатите е разпределяна
топлинната енергия, отчетена в абонатната станция от общия топломер, след намаляване с
размера на технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното предприятие
[фирма]. Установява се, че през процесния период сградата е била с непрекъснато
топлоснабдяване. Общият топломер е преминал през необходимите метеорологични
проверки, не е демонтирал и не се е повреждал, предвид липсата на служебно начислена
топлоенергия със заключение „съответства“ на одобрения тип. В експертизата е изяснено, че
макар последната такава проверка да е извършена след законовия срок, при наличието на
заключение „съответства“, то последното дава основание да се приеме, че за този период
общият топломер е бил годно СТИ. Дяловото разпределение на топлинната енергия е
извършвано от ФДР [фирма] съгласно изискванията на приложимата нормативна уредба.
Изяснява се, че през процесния период за абонатен № [№] има начислени суми единствено
за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Отразено е, че в имота няма
радиатори, абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот, като
сградата не ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Експертизата
изяснява, че топлоенергията от сградната инсталация се разпределя от ФДР между всички
абонати – пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. В случая
съгласно акт за разпределение на кубатурата от 12.03.2001 г., представен на експерта от
топлорайон „София“, пълният отопляем обем на процесното жилище е 144 куб. м., а на
сградата 3 464 куб. м. Изчисленията, направени от вещото лице съвпадат с отразеното в
изравнителните сметки на [фирма]. Посочва се, че при изчисление на отделената от
сградната инсталация топлинна енергия фирмата за дялово разпределение е взела предвид
инсталираната мощност на отоплителната инсталация, в съответствие с нормативните
изисквания. В процесната сграда е налице сградна отоплителна инсталация и видно от
справката, издадена от топлорайона тази сграда е консумирала топлинна енергия за
отопление. В жилищната страда няма изградена сградна водопроводна инсталация. В самия
имот няма радиатори, поради което и на абоната не са начислени суми за отопление, а
единствено за топлинната енергия от отоплителната сградна инсталация. Същите възлизат
на сумата от 378,31 лева и представляват разлика между общата стойност по фактури в
размер от 401,17 лева и сумата за получаване по изравнителните сметки в размер от – 22,86
лева. В експертизата се посочва, че тези суми са начислени съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и не включват просрочени или
неплатени суми за предишни периоди, суми за дялово разпределение и лихви. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като обосновано и
компетентно изготвено, въз основа на материалите по делото и допълнително представени
от ищеца, от съответния топлорайон и от ФДР документи и справки, отговарящо на всички
поставени задачи и останало неоспорено от страните в процеса.
С оглед изложеното, съдът приема, че през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. до
имота с адрес: [адрес], с абонатен № [№], носител на ½ част от собствеността върху който е
ответникът В. З., е доставена топлинна енергия, включваща суми за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, чиято обща стойност възлиза на 378,31 лева.
В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна, съдът намира за
5
необходимо да отбележи, че в случая при начисляване и изчисление на дължимите суми от
страна на фирмата за дялово разпределение са съобразени както данните, че в имота няма
монтирани радиатори, така и липсата на изградена в жилищната сграда водопроводна
инсталация, поради която в случая не са начислени суми и за битово горещо
водоснабдяване.
По отношение на сумите за отопление, представляващи стойността на отдадената
сградна инсталация следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ
потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и дължат заплащането . Това задължение следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на
чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от
ползване на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост може да се извърши
в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, която в случая не е налице. В подкрепа на този извод са
разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение от 25.05.2017 г., постановено по
тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че поради естеството на
етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да
реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. В Решение № 5
от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено по к. дело № 15/2009 г. изрично е
прието, че сградната инсталация в сграда – етажна собственост топли ограждащите стени на
имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела. Тъй като всеки
собственик на самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата
топлинната енергия, то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани
с общата вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадената от сградната инсталация.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост се извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и
на приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект.
В случая, експертно се установи, че включително в рамките на периода м. октомври
2018 г. - м. април 2021 г. в жилищната сграда е съществувала изградена сградна отоплителна
инсталация, поради което абонатът дължи заплащането на топлинната енергия, отдадена от
същата, в случая определена при съобразяване на отопляемия обем по проект, както на
сградата, така и на процесния апартамент – 144 куб. м., следващ от представения на вещото
лице акт за разпределение на кубатурата и съответстващ на данните, посочени от
първоначалния собственик на процесния имот и наследодател на ответника в списъка на
живущите в сградата – приложение към протокола от 10.07.2002 г.
Предвид изложеното и с оглед обема на правата си от собствеността върху процесния
имот, ответникът В. З. поначало отговаря за заплащането на ½ част от общо дължимата сума
в размер от 378,31 лева.
При определяне на последната съдът съобрази и изводите на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, съгласно която по счетоводни данни начислените и
незаплатени суми по действащите цени, утвърдени от КЕВР възлизат именно на сумата от
378,31 лева – разлика между стойността на прогнозно фактурираното количество топлинна
енергия и стойността по изравнителните сметки. Вещото лице изяснява, че няма данни за
извършени от абоната погасявания чрез плащания на сумата. Посочва, че с изравнителните
6
сметки за възстановяване в рамките на трите отчетни периода не са погасявани задължения
извън процесния период.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна въвежда възражение за
погасяване на част от вземанията по давност, което съдът намира за основателно, предвид
следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в съда на 24.01.2022 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и
след 07.02.2019 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване
с периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, погасени по давност са начислените суми за топлинна енергия, касаещи
периода от 01.10.2018 г. до 31.11.2018 г. и доколкото изискуемостта на вземането за
главница за следващия месец – месец декември 2018 г. е настъпила след 07.02.2019 г. (на
15.02.2019 г.).
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че крайният размер на главното
задължение за цена на доставена топлинна енергия, определен по реда на чл. 162 ГПК и при
съобразяване с данните за помесечно начислените суми и за изравняването за съответния
период, съдържащи се в приетото по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., останал непокрит от давностния
срок, възлиза на сумата от 362,29 лева.
С оглед обема на правата си в собствеността върху топлоснабдения имот през този
период ответникът В. З. отговаря за заплащането на ½ част от сумата или за 181,14 лева.
За тази сума искът за главница по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 378,31 лева
или за сумата от 197,17 лева за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. исковата претенция
се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне – поради липсата на изключително право
на собственост на ответника върху имота, респ. поради погасяване на част от вземането по
давност.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Този извод
следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба
7
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между [фирма] и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В случая, събраните по делото писмени доказателства сочат, че за процесната сграда в
режим на ЕС с адрес: [адрес] е извършвано дялово разпределение на топлинна енергия от
ФДР [фирма], избрана с протоколно решение на Общото събрание на ЕС от 10.07.2002 г. и
по силата на сключен договор с ЕС под № 2621/23.07.2002 г. за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Изяснява се също, че между ФДР, в качеството и
изпълнител и ищеца [фирма], в качеството му на възложител, е сключен договор под № Д-
О-67/03.06.2020 г. именно за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сграда в режим на етажна собственост. Експертно се установи,
че това е и процесната сграда – жилищен блок № 3, вход Б, където се намира имотът,
собственост и на ответната страна. Този извод следва и от представените от подпомагащата
страна документи, касаещи отчитането на топлинната енергия в рамките на отчетните
периоди, включени в процесния, в т. ч. индивидуалното потребление за абонатен № [№],
отчетено с мобилни устройства (съгласно констатациите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза).
Размерът на дължимата цена на предоставената услуга дялово разпределение за
периода, за който се претендира от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., останал извън
погасителната давност и следват от изводите на съдебносчетоводната експертиза възлиза на
сумата от 32,30 лева.
Предвид изложеното и доколкото се касае за месечни задължения в конкретно
определен размер, дължими от абоната във връзка с предоставяне на услугата, включващи
обслужване на партидата и отчитане на уредите, при съобразяване с вече достигнатия извод
относно обема на отговорността на ответника, то предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен за ½ част от сумата от
32,30 лева или за сумата от 16,15 лева и в тачи част следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 32,30 лева или за сумата от 16,15 лева – отхвърлен като
неоснователен.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 14.04.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021
г., останали непогасени по давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна относно
липсата на доказателства за публикуване на изравнителните сметки от топлофикационното
дружество, тъй като за настъпване на изискуемостта на вземанията това оповестяване е
8
ирелевантно.
Върху дължимата от ответника и непогасената по давност главница в размер на сумата
от 181,14 лева ответната страна дължи лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
01.04.2022 г. в размер на сумата от 26,87 лева (определена от съда на основание чл. 162 ГПК
с помощта на електронен лихвен калкулатор, при съобразяване с помесечно дължимите
суми в рамките на уважения период).
За тази сума предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 60,06
лева или за сумата от 33,19 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 16,15 лева за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.04.2022 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 5,69 лева за
периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло, при съобразяване, че поначало отговорността на ответника е ½ част от сумата.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата
от 35,29 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 348,22 лева – разноски за държавни такси, депозити за
експертизите и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи
юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния
му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца – подаване на искова и писмени молби, без
процесуално представителство в съдебно заседание, както и конкретната фактическа и
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, съразмерно с отхвърлената част
от исковите претенции, в полза на адв. К.Б. и на адв. В. С. – пълномощници на ответника В.
З., съответно в заповедното и в исковото производство, следва да бъде присъдена сумата от
26,47 лева в полза на адв. Б. и сумата от 291,18 лева – в полза на адв. С., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита съответно в
заповедното (адв. Б.) и в исковото (адв. С.) производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА (с
оглед представените по делата договор за правна помощ и съдействие от 27.06.2022 г. /л. 22
от заповедното дело/ и договор за правна помощ и съдействие от 21.09.2022 г. /л. 51от
исковото дело/ с отразеното в същите безплатно предоставяне на услугите от адвоката на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, предвид това, че клиентът е материално затруднено лице. За
осъществената защита в хода на заповедното производство съдът определи размера на
следващото се на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер от общо 50 лева по реда на чл.
9
6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и приложима по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата, а за
осъщественото процесуално представителство хода на настоящото производство размера на
следващото се на адв. С. адвокатско възнаграждение в размер от общо 550 лева по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 от Наредбата – в приложимите редакции на същата към момента на
сключване на договорите, респ. към момента на провеждане на третото открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [фирма] срещу В. З. З., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: [адрес] кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. З. З. дължи на [фирма] сумата от
181,14 лева,, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2018
г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№],
сумата от 26,87 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.04.2022 г. и сумата от 16,15 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.04.2022 г. до окончателното
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 20280/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви
състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 181,14 лева
до предявения размер от 378,31 лева или за сумата от 197,17 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.; за сумата над
уважения размер от 26,87 лева до пълния предявен размер от 60,06 лева или за сумата от
33,19 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия; за сумата над уважения размер от 16,15 лева до пълния предявен размер от 32,30
лева или за сумата от 16,15 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, както и изцяло за сумата от 5,69 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г.
ОСЪЖДА В. З. З., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [фирма] сумата от 35,29 лева, представляваща разноски в производството по
ч. гр. дело № 20280/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от 348,22
лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [фирма], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на адв. К. И. Б., с
ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността: [адрес] сумата от 26,47 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
длъжника в производството по ч. гр. дело № 20280/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [фирма], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на адв. В. Ф. С., с
ЕГН: ********** и с адрес на упражняване на дейността: [адрес] сумата от 291,18 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ответника в исковото производство.
10
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11