Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Маринова и в
присъствието на прокурора ....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 492 по описа за 2019
г., за да се произнесе, съобрази:
Отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 във
връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от И.И. ***, чрез адвокат К.Д., срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, в която се твърди, че по молба от 13.03.2009г. на
взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е образувано изпълнително дело № 133/2009г.
при ДСИ към РС гр. Ловеч. Предмет на изпълнителното дело е задължението на
длъжника И.И.И., обективирано
в изпълнителен лист от 22.01.2009 г., издаден въз основа на Заповед №
25/19.01.2009г. по ч.гр.д. № 45/2009 г. на РС - гр. Ловеч, а именно: 6 574.09
(шест хиляди петстотин седемдесет и четири и девет) лева главница по неизплатен
договор за потребителски кредит, 264.64 (двеста шестдесет и четири и шестдесет
и четири) лв. договорна лихва, 3.47 (три и четиридесет и седем)лв. наказателна
лихва, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението и
551.15 (петстотин петдесет и един и петнадесет)лв. разноски по делото. Посочва
се, че след 13.03.2009 г., когато взискателят заедно
с образуването на изпълнителното дело по изпълнителен лист от 22.01.2009г. е
поискал валидно изпълнително действие - налагане на запори върху движимо
имущество и трудово възнгараждение и възбрана на
недвижима собственост, нямало последващи искания за
изпълнителни действия, поради което ищцата счита, че изп.дело № 133/2009 г. е
прекратено, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, по силата на закона.
Твърди се, че с молба
от 06.07.2011г. същият взискател – „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е поискала образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист от 08.02.2011г., издаден на основание Заповед № 96/3.02.2011г
по ч. гр.д. № 2322/2010г. на РС гр. Ловеч, и присъединяването му към изп. д. №
133/2009 г., като предмет на това задължение е друг кредит: главница по договор
за потребителски кредит - 1042.76 (хиляда и четиридесет и два и седемдесет и
шест) лв., договорна лихва - 136.74 (сто тридесет и шест и седемдесет и
четири)лв. наказателна лихва - 11.53 (единадесет и петдесет и три)лв., законова
лихва от 03.12.2010г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в
размер общо на 145 (сто четиридесет и пет) лв. С тази молба взискателят
не бил поискал изпълнителни действия.
Ищцата изтъква, че без
да съобрази настъпилото на 13.03.2011г. прекратяване на изп. д. № 133/2009г,
държавният изпълнител е присъединил новообразуваното дело към вече
прекратеното, без да има процесуална възможност, поради прекратяването, като от
този момент нататък двете задължения са обединени и вече се търсели като обща
сума от длъжника и то в рамките на прекратеното изпълнително дело № 133/2009 г.
Твърди, че от този момент нататък до 22.07.2015г. взискателят
не е поискал, респективно не е извършвано нито едно изпълнително действие, като
са правени единстено справки за данъчните декларации
на длъжника, а на посочената дата - 22.07.2015 г. взискателят
поискал налагане на запор на банковите сметки на ищцата в „ОББ“ АД, „Банка ДСК“
ЕАД и „Юробанк България“ АД. Впоследствие подобни
искания били правени сравнително често с молби от 18.07.2016 г., 07.06.2017 г.
и т.н.
Посочва, че с договор
от 31.01.2018 г. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД продала вземанията си по
изпълнителен лист от 22.01.2009 г. и по изпълнителен лист от 08.02.2011 г. на
ответника по делото „ЕОС Матрикс" ЕООД, без да
има данни извършената цесия да е съобщена на длъжника по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. С молба от 07.08.2018г. новият кредитор е поискал конституирането си в
изпълнително дело № 133/2009г. при ДСИ гр. Ловеч, а в последствие с молба от
12.12.2018 г. ответното дружество е поискало на основание чл. 427 ал. 5 ГПК
изпълнителното дело да бъде предадено за продължаване на изпълнителните
действия при ЧСИ В.П. рег. № 879 при КЧСИ, който продължил принудителното
изпълнение, образувайки изп. д. № 165/2019г., въпреки настъпилото според ищцата
прекратяване по право на изп. д № 133/2009г. Наложени били редица запори на
банкови сметки на длъжницата, съответно в „Централна кооперативна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, както и запор върху
трудовото й възнаграждение.
Въз основа на изложеното,
ищцата навежда доводи, че главното задължение, обективирано в изпълнителен лист
от 22.01.2009 г. – главница в размер на 6574.09 лева е погасено с изтичането на
5-годишна давност, която е настъпила на 01.04.2014 г., тъй като последното
предприето действие по изп.дело № 133/2009 г. на ДСИ при РС-Ловеч е било на
31.03.2009 г. Излага съображения, че няма правно значение присъединяването на
новообразуваното изпълнително дело по изпълнителен лист от 08.02.2011 г. Без
правно значение се оценява и молба на ищцата от 31.01.2019 г., с която е
заявила, че всеки месец ще внася доброволно по 150 лв. по изпълнително дело №
165/19 г.
Ищцата счита, че след
като главното задължение е погасено по давност, същите последици настъпват и по
отношение на всички акцесорни задължения - за лихви,
разноски и прочие. Посочва, че към 26.02.2019г., съгласно извършената справка
от ЧСИ В.П., задълженията по изпълнителен лист от 22.01.2009г. са: 6574.09 лв.
- главница; 6943.51 лв. - лихва за периода от 13.01.2009 г. до 26.02.2019 г.;
3.47 лв. - наказателна лихва за просрочени главници от 06.09.2008 г. до
12.01.2009 г.; 264.64 лв. - договорна лихва от 05.09.2008 г. до 12.01.2009 г. и
551.16 лв. - разноски по делото, или цената на частично предявения иск е общо
14 336.87 лв.
Ищцата моли за
постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че сумата от
6574.09 лв. (шест хиляди петстотин седемдесет и четири лева и девет стотинки),
представляваща главното задължение по изпълнителен лист от 22.01.2009 г., е
погасена да по давност, както и сумите от 6943.51 лв. (шест хиляди деветстотин
четиридесет и три лева и петдесет и една стотинки) - лихва за периода от
13.01.2009 г. до 26.02.2019 г.; 3.47 лв. (три лева и четиридесет и седем
стотинки) - наказателна лихва за просрочени главници от 06.09.2008 г. до
12.01.2009 г.; 264.64 лв. (двеста шестдесет и четири лева и шестдесет и четири
стотинки) - договорна лихва от 05.09.2008 г. до 12.01.2009 г. и 551.16 лв.
(петстотин петдесет и един лева и шестнадесет стотинки) - разноски по делото,
представляващи акцесорни задължения по изпълнителен
лист от 22.01.2009 г. също са погасени по давност.
Претендира присъждане и
на направените по делото разноски.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник
юрисконсулт Петя Кантарска, с който е изразено
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Навежда
твърдения, че на 31.01.2018 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, по силата на който „Обединена българска банка“ АД, в качеството си на цедент, прехвърлила на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, изрично
посочени и индивидуализирани в Приложение към потвърждение за извършената
цесия, съдържащо списък с индивидуализираните вземания към договора, между
които и процесните вземания, произтичащи от Договори за кредит, сключени между
ищцата и „Обединена българска банка“ АД. Твърди се, че с нотариално заверено
пълномощно от 31.01.2018 г. на Нотариус Мария Михова-Рашкова, с рег.№ 504 на
НК, с район на действие РС-София, предишният кредитор „Обединена българска
банка“ АД е упълномощил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми
от името на Банката всички длъжници по цедираните
вземания. В тази връзка се изтъква, че на ищцата са изпратени уведомления за
извършена цесия с товарителница № 733418021410913 на 26.02.2018 г., касаеща вземането, за което е издаден изпълнителен лист от
22.01.2009 г., а с товарителница № 733418021410911 на 26.02.2018 г., касаеща вземането, за което е издаден изпълнителен лист от
08.02.2011 г., като и двете уведомления били изпратени на адреса на ищцата: *****.
В случай, че се счете, че ищцата не е надлежно уведомена за извършената цесия,
ответникът, прилагайки към отговора си двете уведомления за цесия, навежда
доводи, че с връчването им на ищцата, тя следва да се счита уведомена за
цесията.
В отговора се изтъква
също, че в изпълнителното производство още от образуването му са изисквани и
извършвани изпълнителни действия и справки относно имущественото състояние на
длъжника. Наведени са доводи, че следва да бъде съобразено Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС относно погасителната давност.
Въз основа на
изложеното, ответникът моли за отхвърляне на иска, като неоснователен. В
случай, че искът бъде уважен, ответникът прави възражение за прекомерност на
претендирания от ищцата адвокатски хонорар и моли да бъде присъден в минимален
размер, с оглед правната и фактическа сложност на делото. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание,
ищцата се представлява от адвокат К.Д., който поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен, като в пледоария по същество излага съображения за неговата
основателност, които е доразвил и в представена писмена защита. Поддържа
искането за присъждане на направените от доверителката му разноски по
представен списък.
Ответникът „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В
писмена молба на пълномощника му се поддържат съображенията в отговора за
неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото
доказателства, включително от приложените копия от изп. дело №165/2019 г. по
описа на ЧСИ В.П. и изп. дело №133/2009 г. по описа на ДСИ при Районен съд –
Ловеч, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно е, че по
молба от 13.03.2009 г. на взискателя „Обединена българска банка“ АД е било
образувано изп.дело № 133/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч срещу длъжник -
ищцата И.И.И., на основание приложен Изпълнителен
лист от 22.01.2009 г., издаден въз основа на Заповед по чл. 417 от ГПК №
25/19.01.2009 г. по ч.гр.дело № 45/2009 г. на РС-Ловеч, за следните суми:
6574.09 лева – главница, произтичаща от неиздължен банков кредит, 264.64 лева –
договорна лихва от 05.09.2008 г. до 12.01.2009 г., 3.47 лева – наказателна
лихва за просрочени главници от 06.09.2008 г. до 12.01.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.01.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 551.16 лева – разноски по делото.
В молбата за образуване
на изпълнителното дело взискателят е поискал налагане
на възбрани и запори върху имущество на длъжника, съгласно резултата от
извършени за тази цел справки за имущественото му състояние, както и запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Спарки Елтос“
АД-Ловеч.
На 17.03.2009 г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, невръчена с отбелязване
от връчителя, че цялото семейство е в Испания.
На същата дата е
изпратено и Запорно съобщение до трето лице – „Спарки
Елтос“ АД за наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, но съобщението е върнато с отразяване, че лицето е
освободено от дружеството със заповед № 5289 от 03.09.2007 г.
С молба от 25.08.2009
г. взискателят е поискал налагане на мярка по чл. 76
от ЗБДС /в редакцията тогава/ по отношение на длъжника, т.е. ограничаване
задграничните му пътувания, като такава мярка е била наложена със Заповед №
3043/09.10.2009 г. на Директора на ОДП-Ловеч.
Установява се, че по
изпълнителното дело са постъпвали изисканите справки за имущественото състояние
на длъжника, за което взискателят е уведомен, но няма
данни да е поискал извършване на изпълнителни действия след 13.03.2009 г.
/датата на подаване на молбата за образуване на изп.дело/.
С молба от 06.07.2011
г., същият взискател – „Обединена българска банка“ АД,
е поискал на основание чл. 456 от ГПК да бъде приет за присъединен взискател по изп.дело № 133/2009 г. на ДСИ при РС-Ловеч за
вземане от същия длъжник, като е представил Изпълнителен лист от 08.02.2011 г.,
издаден на основание Заповед по чл. 417 от ГПК № 96/03.02.2011 г. по ч.гр.д. №
2322/2010 г. на РС-Ловеч, за присъдени суми по друг неиздължен банков кредит, а
именно: 1042.76 лева – главница, 136.74 лева – договорна лихва, 11.53 лева –
наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
03.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и 145.00 лева – разноски
в производството. В тази молба не са посочени изпълнителни способи.
Не се спори, че
съдебният изпълнил е уважил молбата за присъединяване, като задълженията по
двата изпълнителни листа са обединени по първоначално образуваното изп.дело №
133/2009 г. – видно от Покана за доброволно изпълнение до длъжника от
18.07.2011 г.
Едва след извършеното
присъединяване на двете изпълнителни производства, взискателят
е искал извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкови
сметки на ищцата /молба на взискателя вх.№ 2160/22.07.2015 г. по изп.дело №
133/2009 г./.
Установява се, че по
повод молба от 31.08.2018 г. на ответника в настоящото производство – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, същият е конституиран като взискател по изп.дело № 133/2009 г., на основание чл. 429
ал. 1 от ГПК, в качеството му на цесионер по договор
за цесия от 31.01.2018 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, която му
прехвърлила вземането си, предмет на изпълнителното дело.
Впоследствие, по молба
от 18.12.2018 г. на новия взискател – „ЕОС Матрикс“
ЕООД, изп.дело № 133/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч е изпратено за
продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ В.П., като е преобразувано под №
165/2019 г. по неговия опис.
С молба от 30.01.2019
г. до ЧСИ В.Петров, ищцата е заявила, че всеки месец ще внася доброволно по
150.00 лева по изп.дело № 165/2019 г.
В настоящото
производство е представено уведомление изх.№ 05405/26.02.2019 г. на ЧСИ В.П. до
ищцата по изп.дело № 165/2019 г., че към 26.02.2019 г. дългът само по
изпълнителен лист от 22.01.2009 г., издаден от Районен съд-Ловеч по ч.гр.дело №
45/2009 г., въз основа на заповед за изпълнение от 19.01.2009 г., е в общ
размер на 14 336.87 лева, от които: 6574.09 лева – главница, произтичаща
от неиздължен банков кредит, 6943.51 лева – законна лихва от 13.01.2009 г. до
26.02.2019 г. върху горепосочената главница, 264.64 лева – договорна лихва от
05.09.2008 г. до 12.01.2009 г., 3.47 лева – наказателна лихва за просрочени
главници от 06.09.2008 г. до 12.01.2009 г. и 551.16 лева – разноски по
делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 във връзка
с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване недължимост на посочените по-горе
вземания по изпълнителен лист от 22.01.2009 г., като погасени по давност.
Следва да се отбележи,
че установителният иск цели да внесе яснота,
определеност и безспорност в отношенията между страните. Ищецът сам преценява
наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със
сила на присъдено нещо. В случая избраната от ищеца защита е чрез предявяване
на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност
за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищеца от предявяване
на иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК е като средство за установяване със сила на
присъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането
по изпълнителния лист.
Разпоредбата на чл. 439
ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е
предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК е
обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /арг. от чл. 439 ал. 2 от ГПК/.
В случая ищецът,
отричайки вземането по издаденото изпълнително основание, се позовава на изтекла
погасителна давност след настъпила на 13.03.2011 г. перемпция
на изп.дело № 133/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч, поради бездействие на
кредитора.
Безспорно, касае се за
нови факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден изпълнителния лист, поради което предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок.
Следва да се отбележи,
че с образуването на изп.дело № 133/2009 г. на ДСИ при РС-Ловеч /на 13.03.2009
г./, давността е била прекъсната, тъй като това представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение на вземането, съгласно чл.116 б.”в” ЗЗД.
В Постановление №
3/18.11.1980 г. по гр.д.№ 3/80 г. на Пленума на ВС е прието, че погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането.
Посоченото
Постановление обаче е обявено за изгубило силата си с приетото Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което е дадено разрешение, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
От събраните по делото
доказателства съдът приема, че изп.дело № 133/2009 г. на ДСИ при РС-Ловеч е
прекратено, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, поради непоискване от
взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две
години, като последното поискано изпълнително действие е обективирано в молбата
на взискателя за образуване на изпълнителното дело от 13.03.2009 г.
В доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона. Същността на перемпцията
– настъпването и последиците й са развити подробно в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и съдебния
изпълнител не е извършил изпълнителни действия, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като прекратяването
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. В Тълкувателното
решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Законовата последица от прекратяването на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е, че всички
процесуални действия, извършвани от взискателя и от съдебния изпълнител в това
число несъщински и същински изпълнителни действия, които принципно биха довели
до прекъсване на погасителната давност, няма да бъдат валидни, те се обезсилват
по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. В
този смисъл Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на
ВКС; Решение № 325 от 13.01.2015 г. по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о. на ВКС.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването
на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция"
е настъпило по силата на закона на 13.03.2011 г., след изтичане на 2-годишния
срок по чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от последното предприето
изпълнително действие по изп.дело № 133/2009 г., обективирано в молбата на
взискателя от 13.03.2009 г.
Подаването на молби от
взискателя след настъпилата на 13.03.2011 г. перемпция
с посочване на изпълнителни способи, включително молба за присъединяване
на вземане по друг изпълнителен лист, както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, не са
породили правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно
изпълнително производство. Това се отнася и за молбата на ищцата от 30.01.2019
г. с която е заявила, че всеки месец ще внася доброволно по 150.00 лева по
изп.дело № 165/2019 г. на ЧСИ В.П./преобразувано от изп.дело
№ 133/2009 г. на ДСИ при РС-Ловеч/.
При съобразяване Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, което е със задължителен характер, съдът счита, че относно началото
на новата погасителна давност за вземането по изпълнителния лист от 22.01.2009
г., следва да се приеме датата, на която е поискано последното валидно
изпълнително действие, т.е. това е датата 13.03.2009 г., когато е подадена
молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело. Следователно,
5-годишната погасителна давност за процесните вземания е изтекла на 13.03.2014
година.
Неоснователни са
доводите на ответника, че по въпроса за давността следва да се съобрази
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС. Безспорно същото е било приложимо,
но е обявено за изгубило силата си с приемането на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. След като е прието друго задължително тълкуване на закона /чл. 130 ал. 2
от ЗСВ/, същото следва да бъде съобразено при разрешаване на правния спор.
Отделно от това, дори и да се съобрази действалото разрешение с ППВС № 3/1980
г., че давността не тече докато трае изпълнителния процес и след като се
установи, че същият е прекратен на 13.03.2011 г., то от този момент, започвайки
да тече новата давност, без да има данни да е прекъсвана от взискателя с
предприемане на изпълнителни действия, тя е изтекла на 13.03.2016 г. Аргумент в
този смисъл е и цитираното от ответника Решение № 170/17.09.2018 г. по дело №
2382/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което е разгледан случай, при който новата
давност е започнала да тече от момента на прекратяването на изпълнителното
производство, но е била прекъсната и спряна с образуването на ново изпълнително
дело, като спирането на давността е счетено за преустановено от момента на
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай обаче не е такъв, както се посочи по-горе в
мотивите, тъй като от момента на настъпилата перемпция
не е имало прекъсване на давността, предвид липсата на предприети изпълнителни
действия.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за недължимост на описаните в исковата молба вземания по изпълнителен лист
от 22.01.2009 г., се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 119 от ЗЗД, погасяването по давност на главното вземане има за последица погасяване и
на произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. В тази връзка, с оглед акцесорния му
характер, на основание посочената норма, следва да се счита погасено по давност
и вземането на ответника в размер на сумата 6943.51 лева, представляващо
мораторна лихва върху главницата за целия претендиран период от 13.01.2009 г.
до 26.02.2019 г.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
ищцата има право на присъждане на направените разноски по делото, които следва
да се възложат в тежест на ответника. Ищцата претендира и доказва сторени
разноски за държавна такса в размер от 573.50 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1100.00 лева, от което 550.00 лева – изплатено в
брой, а останалата част преведена по банков път на упълномощения адвокат. На
основание чл. 78 ал. 5 ГПК, съобразявайки, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, като освен писмени, други доказателства не са
събирани, съдът по направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, намира, че същото следва да се намали до
минималния размер от 960.00 лева, определен на база материалния интерес по
правилата на чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Така на ищцата следва да се присъдят разноски в
общ размер от 1533.50 лева.
Предвид изхода на
процеса, следва да бъде отхвърлено искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от И.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че И.И.И.
не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Витоша“,
кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, етаж 4-6, поради
погасяването им по давност, вземания за суми, както следва: 6574.09 лв. (шест хиляди петстотин
седемдесет и четири лева и девет стотинки) - главница, 6943.51 лв. (шест хиляди деветстотин четиридесет и три лева и
петдесет и една стотинки) - лихва върху посочената главница за периода от
13.01.2009 г. до 26.02.2019 г.; 3.47 лв.
(три лева и четиридесет и седем стотинки) - наказателна лихва за просрочени
главници от 06.09.2008 г. до 12.01.2009 г.; 264.64 лв. (двеста шестдесет и четири лева и шестдесет и четири
стотинки) - договорна лихва от 05.09.2008 г. до 12.01.2009 г. и 551.16 лв. (петстотин петдесет и един
лева и шестнадесет стотинки) - разноски по делото, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 22.01.2009 г. по ч.гр.дело № 45/2009 г. по описа на
Районен съд-Ловеч и образувано изп. дело
№ 133/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч, последното преобразувано в изп.дело
№ 165/2019 г. по описа на ЧСИ В.П., рег.№ 879 при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с горните данни,
да заплати на И.И.И., с горните данни, сумата 1533.50 лв. /хиляда петстотин тридесет
и три лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: