Определение по дело №17/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 88
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20203101000017
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………./...... 01.2020г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 09.01.2020г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

въззивно търговско дело № 17 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №7289/25.09.2019г. по описа на ДРС, на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М.К., срещу решение №149/26.08.2019г. на Девненски районен съд, 1 състав, постановено по гр.д. №395/2018г. по описа на ДРС.

С обжалваното решение е прието за установено, че ищецът Б.Д.Д., ЕГН **********, не дължи на ответника „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, суми по договори ***от 16.07.2008г. и №М3149831 от 22.04.2012г., в общ размер 14,69 лева, съответно 426,56 лева, за които през периода 17.08.2012г.- 24.04.2014г. са издадени фактури №********* от 17.08.2012г.; №********* от 18.09.2012г.; №********* от 26.12.2012г.; №********* от 24.01.2013г.; №********* от 26.02.2013г.; №********* от 26.03.2013г.; №********* от 24.04.2013г.; №********* от 24.05.2013г.; №********* от 25.06.2013г.; №********* от 25.07.2013г.; №********* от 26.08.2013г.; №********* от 24.09.2013г.; №********* от 25.10.2013г.; №********* от 26.11.2013г.; №********* от 26.12.2013г.; №********* от 24.01.2014г.; №********* от 25.02.2014г.; №********* от 26.03.2014г. и №********* от 24.04.2014г., поради настъпило погасяване по давност за всяко отделно вземане, като ответникът е осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски за производството в общ размер на 665,00 лева.

 

Съдът е сезиран и с нарочна частна жалба вх. №8951/18.11.2019г. по описа на ДРС, подадена от ответника „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу определение №2195 от 22.10.2019г. на Девненски районен съд, 1 състав, постановено по гр.д. №395/2018г. по описа на ДРС, с което е оставена без разглеждане молбата на страната за изменение на решението в частта му за разноските.

 

 

І. По допустимостта на въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК (в т.ч. и доказателство за внесена държавна такса за въззивното производство) и е надлежно администрирана.

Препис от въззивната жалба е връчен на ищеца - насрещна страна Б.Д.Д. ***. В срока по чл. 263 ГПК чрез пълномощника си по делото адвокат П.Н.е подал писмен отговор вх. №9090/22.11.2019г.

 

Подадената частна жалба е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Същата се приема за разглеждане в настоящото производство.

 

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

 

ІІ. По предварителните въпроси.

Във въззивната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се сочи, че макар първоинстанционният съд правилно да е отбелязал, че като длъжник по ч.гр.д. №912/2014г. на PC – Девня ищецът Б.Д. не е отправил в предоставения му срок възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, не е съобразил, че с това заповедта за изпълнение е влязла в сила и същата съставлява стабилен съдебен акт.

Като обосновава отново поддържаните в хода на първоинстанционното производство твърдения, че с подаването на заявлението, с което е образувано заповедното производство по ч.гр.д. №912/2014г. на PC - Девня, приключило с влязла в сила заповед за изпълнение, която е била връчена редовно и лично на длъжника по делото, е била прекъсната погасителната давност за процесните задължения и от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова давност, въззивникът счита, че изводът на първоинстанционния съд, че вземанията му са погасени по давност е погрешен.

Моли въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца установителни искове.

С въззивната жалба не се посочват и представят нови  доказателства.

 

В отговора си ищецът - въззиваема страна ответника Б.Д., чрез пълномощника си по делото адвокат П.Н.излага аргументи за неоснователност на подадената въззивна жалба. Противопоставя твърдения, че датата, от която е започнала да тече давността за всяка сметка, е датата на фактурата. Именно от тази дата вземането е станало изискуемо, тъй като изпълнителния лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, което се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния съд.

 

В подадената от ответника „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София частна жалба е обосновано оплакване за неправилност на определението по чл.248 от ГПК.

Като поддържа твърденията си за прекомерност и на намаленото по след възражението по чл.78, ал.5 ГПК и присъдено на ищеца като разход адвокатско възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото, жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено като дължимото адвокатско възнаграждение бъде намалено до минималния, предвиден в Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения размер.

 

В отговора си на частната жалба ищецът Б. Д. (чрез процесуален представител адвокат Петър Николов) обосновава становище за нейната недопустимост, аргументирано с твърдение, че обжалваното с нея определение е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. В условие на евентуалност са изложени  аргументи за нейната неоснователност като се оспорва твърдението, че по делото не са извършвани съществени и сложни процесуални действия, съответно, че адвокатското възнаграждение задължително следва да се намали до минималния размер, съобразявайки единствено ниската цена на иска.

 

Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на осъществената размяна на книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните, изложени в исковата молба и в отговора. Не се установяват съществени допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция.

Във връзка с исканията на страните за присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №7289/25.09.2019г. по описа на ДРС, на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М.К., срещу решение №149/26.08.2019г. на Девненски районен съд, 1 състав, постановено по гр.д. №395/2018г. по описа на ДРС.

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №8951/18.11.2019г. по описа на ДРС, на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу определение №2195/22.10.2019г. на Девненски районен съд, 1 състав, постановено по гр.д. №395/2018г. по описа на ДРС, с което е оставена без разглеждане молбата на страната за изменение на постановеното по делото решение №149/26.08.2019г. в частта му за разноските.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 18.02.2020г. от 13,30 часа. Да се призоват страните (на посочените във въззивната жалба и отговора съдебни адреси, чрез пълномощници).

 

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

 

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.

 

На въззивника ДА СЕ ВРЪЧАТ и преписи от подадените отговори на жалбите.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.