Р Е
Ш Е Н
И Е №114
гр.Поморие, 29.08.2018год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 768 по описа за две хиляди и седемнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от П.И.П. с адрес *** чрез адв. П.А., против Х.И.Б., Т.И.К. и Н.М.Б. ***. В исковата молба ищецът твърди, че през 1989г. е сключил устен договор за замяна с наследодателя на ищците с който той е предал 150 кофражни платна използвани за строеж на къща, а във връзка с уговорката И.Б., който по това време е бил кмет на гр.Ахелой му е прехвърлил правото си на собственост върху два дка изоставено лозе в м. „Резервоара. Впоследствие ищецът е оградил мястото. По действащите КККР на гр. Ахелой, община Поморие, процесния имот е с идентификатор 00833.4.105 с площ 4937 кв. м. с трайно предназначение- земеделска, начин на трайно ползване –лозе при съседни поземлени имоти с идентификатори: 00833.4.174, 00833.4.175, 00833.4.176, 00833.4.177, 00833.4.178, 00833.4.303, 00833.4.459 и 00833.501.493. В исковата молба се сочи, че имота се владее от 1989г. до 2017г. непрекъснато, явно, несмущавано и несъмнено. През този период е изградена едноетажна селскостопанска постройка и са отглеждани зеленчуци, животни и са засадени овощни дръвчета. Едва през 2017г. наследниците на И. Б. предявили претенции за собствеността на имота. Моли съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 2000/4937 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 00833.4.105 по силата на изтекла придобивна давност. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител подържа иска и ангажира доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Х.И.Б., Т.И.К., Н.М.Б., като считат иска за допустим, но неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца за сключен договор за замяна с оглед факта, че имота е възстановен на наследодателят им с Решение №162 от 02.06.1994г. на ПК Поморие. Оспорват твърденията за непрекъснато, явно, несмущавано и несъмнено владение в периода 1989-2017 с оглед факта, че за периода 1994-1998 имотът е ползван от ЗКПУ „Димят“, а след 2013г. е отдаден за ползване на ЗКПУ „Ахелой“ гр.Ахелой и твърдят, че през периода 1998-2007 г. лозята са ползвани от наследодателят на ответниците и неговия брат. След изграждане на навес през 2010г. ответниците многократно са заявявали на ищецът, че строежът е незаконен поради факта, че не е получил разрешение от тях и няма никакви документи за строеж. Молят предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират разноските.
Предявен е
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК. Следва да
установят и необезпокоявано владение за срок достатъчен за да бъде
противопоставена придобивна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При така изложеното от страните, не са налице факти и обстоятелства, които страните взаимно признават, респективно да се явяват безспорни по делото, от което следва, че на доказване подлежат всички факти и обстоятелства изложени от ищеца в исковата молба, а от ответниците в отговора на исковата молба.
Не се спори и се установя от представеното удостоверение за наследници с изх. № 148/22.12.2017г., че ответниците са наследници на И. Т.Б., починал на 16.01.2008г. Представено е решение №162 от 02.06.2004г. на ПК гр.Поморие от което се установява, че на наследниците на Т.И.Б. е възстановено лозе от 9.940дка, четвърта категория, м. Резервоара, имот № 4105 по плана за земеразделяне.
Представена е скица на поземлен имот № 15-651613 от 22.12.2017г. изд. от СГКК – Бургас за поземлен имот с идентификатор 00833.4.105, лозе с площ 4937кв.м., м. Резервоара, като видно от скицата имота граничи с: ПИ 00833.4.303, 00833.4.178, 00833.4.177, 00833.4.176, , 00833.4.175, 00833.4.459, 00833.4.174, 00833.4.493.
Представена е Служебна с изх. №37/05.02.2018г., изд. от кметство Ахелой, от която се установява, че И. Т. Б. *** в периода от 1963г. до 1987г.
Представена е служебна бележка издадена от председателя на ЗКПУ „Ахелой“ гр. Ахелой, в която е посочено, че на 13.11.2013г. е сключен договор № 25382013г. за отдаване под наем на имот № 4105 с площ 4.937дка в м. „Резервоара“ в землището на гр.Ахелой и на 13.08.2016г. е сключен нов договор за четири години, като ЗКПУ обработва ½ от имота, тъй като останалата част е заградена и недостъпна за обработка.
Видно от представеното адм.дело № 868/2014г. по описа на Адм.съд Бургас е издадена Заповед № РД-16-221/ 26.03.2014г. от кмета на Община Поморие за премахване на обект „тухлена стопанска сграда“, находящ се в имот с идентификатор 00833.501.493 – собственост на община Поморие и ПИ с идентификатор 00833.4.105 със статут зем.територия - лозе, собственост на наследниците на Т. И.Б.. Преди издаване на заповедта е съставен Констативен акт № 4 от 19.02.2014г. в който е посочено, че „тухлена стопанска сграда“ попада в имот с идентификатор 00833.501.493 – собственост на община Поморие и ПИ с идентификатор 00833.4.105 собственост на н-ци на Т. Б. и строежа е извършен от П.П.И., без одобрени проекти и разрешение за строеж. В този констативен акт не е посочено имота да е ограден, а е констатирано „ строителство чрез което е изпълнена дървена конструкция с тухлен пълнеж - ограждащи и преградни стени, дървена покривна конструкция използвана за отглеждане на селскостопански животни /прасета и коне/, помещение за хора с размери 5.00м. х 12.00м. ,без одобрени проекти и разрешение за строеж. Заповед № РД-16-221 26.03.2014г на кмета е обжалвана и с Решение № 622 / 03.04.2015г. на БАдмС жалбата на П.И. е отхвърлена. Представен е по делото Констативен протокол на комисия определена от кмета на Община Поморие от 19.05.2017г. от съдържанието на който се установява, че при извършена проверка по повод подадени жалби за прегради и постройки в поземлен имот № 00833.501.493 по КККР на гр.Ахелой е установено, строителство на масивна едноетажна постройка която попада в два имота ПИ с идентификатор 00833.501.493 – собственост на община Поморие и ПИ с идентификатор 00833.4.105. В протокола е отразено, че при проверката са присъствали П.И.П., Х.И.Б. и Т. Ж. Д.. Предложението на комисията е за издаване на заповед по чл. 195, ал.5 от ЗУТ за премахване като неподходяща по местонахождение и разположение, част от постройката разположена в ПИ 00833.501.493.
По делото са допуснати до разпит четирима свидетели.
В показанията си св.И. заявява, че познава ищецът и наследодателят на ответниците. Твърди, че през 1991г. посещавал редовно имота на ищеца, където същия ремонтирал автомобили и виждал често и Б. при П.. От ищеца узнал, че е дал платна на Б., който нямал пари да му ги плати и „се разбрали за някакво дворно място от 2дка“, което било бунище и П. заградил мястото с телена мрежа и започнал да отглежда зеленчуци и в мястото на гърба на гаража си направил постройка-барака от около 3-5кв.м., засял овощни дръвчета в периода 1992-1993г., поставил е сонда, отглеждал животни и е обработвал мястото до миналата година. Сочи че мястото е било бунище и до него имало черен път и мястото не попадало в черния път, а лозята били след пътя. В показанията си св. В. твърди, че е наясно с предмета на делото. Свидетелства, че през 1990г. мястото за което се спори е било бунище и от 1991-1992г. видял, че П. обработва мястото, което било зад гаража му и сеел зеленчуци, засадил овощни дръвчета, а през 92-93г. оградил мястото и построил стопанска сграда. След мястото оградено от П. имало черен път. Заявява, че П.П. обработвал мястото до миналата година когато съборили постройките. В показанията си св.М. заявява, че е съсед на ищеца и зад тях територията е била лозя и до 1993г. са били в ТКЗС, а след реституцията са върнати на собствениците, които са имали лозе и знаела, че Б. има там лозе, което е дадено на кооперация за период от 5-6г. След този период имотът е ползван в продължение на години от бащата на Х. и чичо му и в последствие лозето е изкоренено поради слаба реколта. Твърди, че непосредствено след двора й, веднага след оградата им имало черен път и след него били лозята, но черния път и част от мястото на Б. били изорани от П. преди 7-8 години, който си посял „разни неща“ в мястото, направил навеси и разни постройки върху самия черен път, а оградил мястото през 2015г. През 2016г. по нареждане на общината, били премахнати постройките. В показанията си св.Я., съсед на П., заявява, че неговата нива и нивата на Б., която преди е била лозе са съседни и са им възстановени и Б. първите години си обработвали лозето, но по късно го изкоренили, а мястото отдали на кооперация, като получавали рента. Сочи, че преди 7-8години П., започнал да прави бараки и отглежда животни в място което попадало в пътя и мястото на Б.. Не помни точно от кога П. обработва място. Твърди, че там където живеят хората, са били „заграбени“ и други места и преди да ги заграбят е имало черен път, като след протести на хората и кооперацията хората се изтеглили и останало само мястото пред П..
По делото е назначена СТЕ, като заключението на вещото лице В.М.Г., съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на вещото лице се установя, че площта на претендирания от ищеца имот е 1430 кв. м. общо, от които 1005 кв. м. попадат в ПИ с идентификатор 00833.4.105, а 425 кв. м. попадат в ПИ с идентификатор 00833.501.493 - общинска улица, че спорният терен не е заграден с ограда, стопанските постройки са съборени и теренът е изчистен от строителни отпадъци, не е засят със селскостопански култури, но земята е изорана. След извършена справка в Община Поморие, въз основа на съставените констативни протоколи вещото е достигнало до извод, че към 19.02.2014г. в процесния имот не е имало телена ограда, но е била налице селскостопанска постройка, а при проведен повторен оглед на 17.05.2017г. комисията е установила на терена ограда, която се вижда и на снимките направени от общината. С определение в с.з. от 29.05.2018г. е допуснато извършване на допълнителна задача, поставена от ответната страна за да се проследи от кога е поставена оградата и кога е премахната. В тази връзка от представеното допълнително заключение с вх. №3151 от 26.06.2018г. се установява, че до м. септември 2013г. частта от имота на ответниците, не е била обработвана и оградена. Първите видими белези за поставяне на ограда, обработка и засаждане са от заснемане на 05.04.2016г. Тези действия са били извършени след предходното заснемане от 03.09.2013г. и към датата на последното заснемане от 03.08.2017г. са заличени
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита че така предявените я иск е неоснователен.
По предявения установителен иск по
чл. 124 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на имота на
твърдяното от него придобивно основание. За да настъпи придобивния
ефект на придобивната давност следва да са налице
предпоставките на давностното владение. Фактическия
състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен
период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в
чл. 68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На
първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ -
владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна
власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху
същата вещ. Фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца,
но и "чрез другиго", т.е. от друго лице, но владелецът трябва да има
намерението да държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има
намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца. Вторият субективен
признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя.
Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
На право място установи се в настоящото производство, че една част от претендирания от ищеца имот попада в улица - ПИ с идентификатор 00833.501.493 - собственост на Община Поморие, а друга част от имота попада в ПИ с идентификатор 00833.4.105 – възстановен на наследниците на Т. Б.. Твърдението на ищеца, че И. Б. му е предоставил част от имота, не са доказаха по категоричен начин. На първо място земеделския имот е възстановен на наследниците на Т. Б. през 1994г. с план за земеразделяне, което изключва разпореждане с имота в по ранен период, както твърди ищеца и на следващо място не се представиха убедителни доказателства, че част от имота наследодателя на ответниците е отстъпил на ищеца в замяна на дадени строителни платна, като в тази насока са само показанията на св. И..
Категорично не се установи и размера на ползвания от ищеца имот, като заграждането му е станало след 2014г. видно от заключението на СТЕ и показанията на св. М.. Не се установи и ищецът да е владял имота 10 години, спокойно и необезпокоявано, като от възстановянето на имота на наследниците на Т. Б. да издаването на заповедта на кмета за премахване на постройките не са изминали 10години. Съдът кредита показанията на св.М., тъй като същата живее в съседство с ищеца / на калкан/ и има преки наблюдения и показанията й съвпадат със заключението на вещото лице. Тази свидетелка сочи „след края на двора ни, има черен път….който П. е изорал преди 7-8 години ….. през 2015г. забелязах, че се постави оградата…… лозето беше непосредствено след пътя“. Свидетеля Я. съсед на П., също свидетелства, че „преди 7-8години П., започнал да прави бараки и отглежда животни в място което попадало в пътя и мястото на Б.“. Този свидетел свидетелства, че след като са им възстановили лозето, Б. първите години са го обработвали, а после са го изкоренили т.е докато лозето не е било изкоренено, то не е ползвано от ищеца или ползването на част от мястото на ответниците от ищеца е започнало доста по късно от 1989г. Според съда без основание ищецът е започнал да ползва място граничещо с имота в който той има жилищна сграда и живее, като една част от това място е било - път, а другата част собственост на ответниците, но не е придобил имота по давност, поради което иска следва да се отхвърли.
Във връзка с разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК на ищците следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 2250 / две хиляди двеста и петдесет/ лева включващи адв.хонорар и възнаграждение на в.лице
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.И.П. с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК против ответниците Х.И.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, Т.И.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.М.Б. с ЕГН ********** с адрес *** за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение на 2000/4937 кв. м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 00833.4.105, с трайно предназначение- земеделска, начин на трайно ползване –лозе, с административен адрес: гр.Ахелой, м. “Резервоара“ при съседни поземлени имоти с идентификатори: 00833.4.174, 00833.4.175, 00833.4.176, 00833.4.177, 00833.4.178, 00833.4.303, 00833.4.459 и 00833.501.493 като неоснователен.
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на ответниците Х.И.Б., ЕГН **********, Т.И.К., ЕГН ********** и Н.М.Б., ЕГН ********** сумата от 2250 / две хиляди двеста и петдесет / лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :