Р Е
Ш Е Н И Е № 310
гр. Пловдив, 27.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на шестнадесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 13266 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от Д.И.В., ЕГН **********,***
против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* гр. София ж.к. „Малинова Долина“, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, с която е предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
на установено, че Д.И.В. не дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като погасени по давност, сумата от 5010 лв.
– главница по Договор за потребителски кредит от 11.08.2011 г.,
173,41 лв.- договорна лихва за периода от 11.03.2012 г. до 20.07.2012 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 20.08.2012 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12947/2012 г. по описа на ПРС.
Ищцата твърди, че ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД се е снабдил със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист против него за горепосочените суми. Въз основа на
изпълнителния лист на 17.10.2012 г. е образувано изпълнително дело ***. На 21.05.2013
г. е наложена възбрана върху недвижим
имот, собственост на ищцата. По молба от 14.04.2013 г. ответното
дружество е конституирано, като взискател по изпълнителното дело въз основа на
сключения с банката договор за цесия. На 24.07.2017 г. по искане на
конституирания взискател – цесионер е наложен запор на трудовото възнаграждение
на ищцата, получавано от Лукойл България ЕООД, от което удръжки към датата на
депозиране на исковата молба не са правени.
Посочва се, че единственото реално извършено изпълнително действие е
наложена възбрана на недвижим имот от 21.05.2013 г., тъй като към 24.07.2017
г.- налагане на запор на трудовото възнаграждение е настъпила перемпция и
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Твърди се, че молбата за конституиране на
ответника в качеството на взискател въз основа на договор за цесия не прекъсва
срока на погасителната давност. Посочва
се, че петгодишният срок на погасителната давност е изтекъл на 21.05.2018 г.,
тъй като запорът на трудовото възнаграждение е след прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона. Моли исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Оспорват
се изложените от ищеца доводи по отношение на приложимия давностен срок, като
се сочи, че същият е прекъсван многократно с действия от страна на ЧСИ. Посочва
се, че срокът на погасителната давност е прекъснат с депозиране на молба за
образуване на изпълнителното производство, с която са искани и са извършени
изпълнителни действия, прекъсващи срока на погасителната давност за вземането.
Твърди се активност на взискателя и липса на предпоставки за настъпване на
перемпция. Посочва се, че дори да се приеме, че последното извършено
изпълнително действие е от 21.05.2013 г., то исковете са неоснователни, тъй
като съгласно цитираната в отговора съдебна практика ППВС № 3/18.11.1980 г. действия
до постановяване на ТР 2/26.06.2015 г.,
а съгласно него давността спира да
тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на
чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД. На основание подробно изложените доводи се моли
предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и от приетите по
делото доказателства се установява, че за претендираните суми е издаден
изпълнителен лист в полза на ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД и е образувано изпълнително дело № ***. Не се спори и
относно конституирането на ответника като взискател по делото и уведомяването
за сключване на договор за цесия.
От приетото по делото като
доказателство писмо от Служба Архив при ПРС се установява, че ч.гр.д. № 12947/2012 г. по описа на ПРС, по което е
издаден изпълнителен лист за процесните суми, се установява, че делото е
архивирано. Видно от приложената справка от деловодната система ищецът –
длъжник в това производство е депозирал
възражение против заповедта за изпълнение по реда на чл. 423 ГПК, което е
оставено без уважение с влязло в сила определение.
От приложеното към настоящото
дело заверено копие от изпълнително дело № ***, район на действие ПОС се
установяват извършените действия по принудително изпълнение и депозираните от
взискателя искания за извършване на такива действия, касаещи изложените от
ищеца доводи, че са налице основания да се приеме, че изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК и извършените след
прекратяването действия не могат да доведат до прекъсване на срока на
погасителната давност.
На 17.10.2012 г. ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, в полза на когото е издаден изпълнителен лист е депозирал
молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите по
изпълнителния лист. С молбата е поискано да се наложат запори и възбрани и да се направят справки. С изрична молба от същата дата е поискано
налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на Д.И.В.. Депозирана е на
17.10.2012 г. и молба от взискателя за налагане на запор на притежавани от нея
дружествени дялове. С Разпореждане от 17.10.2012
г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело № *** и разпоредил
изискване на справки за установяване на имущественото състояние на длъжника.
С Разпореждане от 31.10.2012 г.
държавата е присъединена като взискател за сумата от 7 669,41 лв. –
публични държавни вземания.
На 21.01.2013 г. е наложен запор на
притежаваните от длъжника Д.И.В. дружествени дялове от капитала на ***. На
01.02.2013 г. е изпратено искане за вписване в Агенция по вписванията на
наложения запор на дружествени дялове, който е вписан под вх. № ***по описа на
Агенция по вписванията – Служба по регистрацията – Пловдив.
След налагането на запора са
изисквани и получавани по делото документи, касаещи имущественото състояние на
длъжника.
На 12.03.2013 г. на длъжника е
връчена призовка за доброволно изпълнение, в която е отразен запора на
дружествените дялове и размера на задълженията по изпълнителния лист и
съответно дължимите публични държавни вземания.
На 20.03.2013 г. съдебният изпълнител въз основа на
депозираната от взискателя молба е наложил възбрана на собствения на Д.И.В.
недвижим имот, а именно: ¼
идеална част от поземлен имот с идентификатор *** и от находящите се в
него сгради. С оглед обстоятелството, че имотът е СИО е разпоредено уведомяване
на длъжника и на ***.
На 21.05.2013 г. възбраната е
вписана в Агенция по вписванията –Служба по вписванията Пловдив.
На 19.09.2013 г. на длъжника е
връчено съобщение за наложената възбрана.
На 09.02.2016 г. е депозирана
молба от ответника по делото ЕОС МАТРИКС ЕООД за конституирането му като
взискател по изпълнително дело № *** с оглед на сключен с ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД Договор за цесия от 18.01.2016 г. Представени са доказателства към
молбата за сочените обстоятелства.
На 14.09.2016 г. съдебният
изпълнител е конституирал ЕОС МАТРИКС ЕООД като взискател по делото на мястото
на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД. Изпратени са уведомителни писма до страните.
На 04.07.2017 г. ответникът е
депозирал по изпълнителното дело молба за извършване на справка в ТД на
НАП за съществуването на валидни трудови
договори, както и за декларирано движимо и недвижимо имущество, като се
предприемат съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
С Разпореждане от 24.07.2017 г.
съдебният изпълнител е наложил запор на вземането на длъжника Д.И.В. за трудово
възнаграждение, което получава от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. На 26.07.2017 г. на
работодателя е връчено съобщение за наложения запор.
На 02.08.2017 г. по
изпълнителното дело е постъпило писмо от работодателя, с което уведомява
съдебния изпълнител, че признава вземането, като сочи, че върху него има
наложени запори по три други изпълнителни дела. Препис от молбата на
работодателя е изпратена до взискателя за сведение. Длъжникът също е уведомен
за наложения запор.
След наложения запор върху
вземането за трудово възнаграждение не са извършвани други изпълнителни
действия по изпълнително дело № ***
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Защитата в изпълнителния процес
е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение,
породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания
за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за
законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство.
Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се
реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване на
недължимост на вземанията му като погасени по давност, който се квалифицира по
чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл. 439 ГПК е
предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на
производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното
основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е подадено
възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването
на това обстоятелство се е преклудирла възможността на длъжника да оспорва
задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока
за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая с оглед диспозитивното
начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по
чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника,
вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Няма съмнение, че с
кратката тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетение за забава –
чл.111, б. б) и б. в). Налице е спор в съдебната практика по отношение на
претенцията за разноски, като се възприема становището, че вземането за разноски се
погасява с изтичане на петгодишен давностен срок.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване
на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на
прекратяване(настъпва т.нар. перемпция). Съобразно задължителните указания на
ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не
конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва
по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие.
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че не
случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.
Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото
ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на
ефекта на прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително
тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане
на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
същинското действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и Решение
№ ***,
съгласно което молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително
действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Налице е и
друго становище в съдебната практика, че самото искане на взискателя за
предприемане на определено изпълнително действие прекъсва погасителната
давност.
Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. В изпълнителния процес давността
не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни сбособи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да
не иска нови изпълнителни способи). С цитираното ТР е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително
осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществавянето на съответните правно релевантни факти.
В настоящия случай съдът счита,
че последното валидно изпълнително действие по събиране на вземанията е от
21.05.2013 г., когато по искане на първоначалния взискател по изпълнителното
дело (преди конституирането на сегашния
ответник като взискател въз основа на договор за цесия от 23.02.2015 г.) е вписана възбрана върху недвижим имот,
собственост на ищеца. Съгласно чл. 60, ал 1 ГПК сроковете се изчисляват по
години, месеци, седмици и дни, а съгл. ал. 2 на същия чл. 60 ГПК срокът, който
се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът
в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
Според чл. 60, ал 6 ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът
изтича в първия следващ присъствен ден.
Тъй като извършените справки и
връчени съобщения не представляват изпълнително действие, то следващото такова е
наложеният запор на вземане от трудово възнаграждение от *** на 26.07.2017 г.,
когато е връчено на работодателя – трето задължено лице съобщения за наложения
запор. Между двете изпълнителни действия /21.05.2013 г. до 26.07.2017 г./ е изтекъл
срок повече от две години. В случая дори да се приеме, че конституирането на
новия взискател по изпълнителното дело представлява действие, което прекъсва
давността, в какъвто смисъл са налице постановени съдебни актове, то същото е
осъществено на 14.09.2016 г., което отново е след изтичане на две години от
последното изпълнително действие.
Според разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В конкретния
случай, доколкото в периода от 21.05.2013 г. до 14.09.2016 г. или съответно до
26.07.2017 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са извършвани по предходно
възлагане от взискателя, то следва, че е
налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес се е
прекратил ex lege
след края на 21.05.2015 г., на
която дата е изтекъл двугодишния преклузивен процесуален срок от последното
валидно действие по принудително изпълнение. Ето защо, всички извършени след
тази дата изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат
давността, не са породили този ефект, тъй като са били извършени след
настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство. От
изложеното следва, че новата петгодишна давност е започнала да тече от датата
на вписване на възбраната – 21.05.2013 г. и изтича на 21.05.2018 г., ако
не бъде прекъсната или спряна.
Съгласно задължителните
разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ Поради
изтичане на двегодишен срок от последните действия на принудително изпълнение
изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 21.05.2015 г. От този момент
нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно
основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. Съгласно
горецитираното тълкувателно решение и съобразената с него съдебна практика,
която е безпротиворечива в т.ч. *** ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато изпълнителното производство е
прекратено, предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали
погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. "В" ЗЗД. Тези
действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и
не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици.
По тези
съображения извършените впоследствие изпълнителни действия по налагане на запори на вземания чрез
изпращане на запорни съобщения до трети задължени лица в случая са без правно
значение. Независимо от
обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило
ex lege на 21.05.2015 г., по силата на т.
10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г., следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 21.05.2013
г., когато е извършено последното релевантно изпълнително действие.
Следователно давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право,
както кратката тригодишна, така и петгодишната, е изтекла преди депозиране на исковата молба за образуване
на настоящото дело на 09.08.2019 г.
Съдът счита, че гореизложените
изводи не се променят и от поставеното след тълкувателното решение практика, в която се приема, че разрешенията, дадени в т.
10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. действат след поставяването му, а до тази дата
действа ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва погасителната давност, като след това, докато
изпълнителният процес е висящ, давност не тече. В случая изпълнителния процес е
прекратен по силата на закона и съответно на срокът на погасителната давност се
счита, прекъснат с последното предприето валидно изпълнително действие в какъвто смисъл е и съдебната практика.
Предвид
така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, съобразно
представен и приет списък по чл. 80 ГПК и приложени доказателства за
заплащането на разноските. Ищецът претендира присъждане на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Съгласно чл.7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението с
оглед цената на иска е 589 лв. С оглед на фактическата и правна сложност на
делото и усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата по
делото, съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 800 лв. е
прекомерно и следва да се намали до минималния размер, предвиден в Наредбата, а
именно до размера от 589 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
както следва: сумата в размер на 207,34 лв. за държавна такса, както и сумата в
размер на 589 лв. – намалено поради
прекомерност адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Д.И.В., ЕГН **********,*** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* гр. София
ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, като погасени по
давност, сумата от 5010 лв. –
главница по Договор за
потребителски кредит от 11.08.2011 г., 173,41 лв.- договорна лихва за периода
от 11.03.2012 г. до 20.07.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 20.08.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 458,27 лв.-
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12947/2012 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК: ********* гр. София ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.В., ЕГН **********,***
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 207,34
лв. за държавна такса, както и сумата в размер на 589 лв. – намалено поради прекомерност адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ