№ 272
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Уляна К. Савакова
Асен Вл. Попов
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
в присъствието на прокурора Радослав Богомилов Лазаров (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Частно наказателно дело
№ 20213100201331 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 44 ал.11 от ЗЕЕЗА вр. чл. 457 ал.2 от НПК,
за разглеждане на внесеното от Окръжния прокурор на гр. Варна предложение за
произнасяне на съда по въпросите във връзка с изпълнение на присъда №1138/07.06.2021г.,
влязла в сила на 21.07.2021г., по дело №12254/55/2020г. на Районния съд- Арад, Република
Р., с която българският гражданин ХР. ПЛ. ХР., ЕГН **********, роден на 23.03.1990г. в
гр.Варна е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл.335, ал.1 и чл.323
от НК на Р., като на основание чл.38ал.1 от НК и чл.39ал.1б. „б“ от НК на Р. му е било
наложено най- тежкото наказание за двете деяние, а именно „Лишаване от свобода" за срок
от ЕДНА ГОДИНА, към което е добавил увеличения от една трета от другото наказание, а
именно ЕДИН МЕСЕЦ. Общото наказание, което е постановил Районният съд в Арад е Една
година и един месец лишаване от свобода.
С Решение №227 от 08.11.2021г. по ЧНД № 1018/2021г. по описа на ВОС, влязло в
сила от 16.11.2021г. състав на Окръжен съд гр. Варна е отказал изпълнението на
Европейска заповед за арест, издадена на 10.08.2021 год. от Районен съд-Арад, Република
Р. за предаване на лицето ХР. ПЛ. ХР. за изпълнение на наказанието лишаване от свобода за
срок от Една година и Един Месец по присъда №1138/07.06.2021г., влязла в сила на
21.07.2021г., по дело №12254/55/2020г. на Районния съд- Арад, влязла в сила на
21.07.2021г., като е приел да приведе в изпълнение присъдата на румънския съд.
В съдебното заседание предложението се поддържа от Окръжния прокурор на
Окръжна прокуратура гр. Варна, като моли присъдата на съда в Р. да бъде приета за
изпълнение единствено в частта за престъплението по чл.323 от НК на РР. в размер на три
месеца Лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Защитникът му – адв. Н. Б. заявява съгласие със становището на прокуратурата, като
счита, че следва да бъде прието за изпълнение единствено наказанието от три месеца
лишаване от свобода.
1
Осъденият ХР. ПЛ. ХР. съгласен със заявеното от неговия адвокат.
Варненският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното: С присъда №1138/07.06.2021г.,
влязла в сила на 21.07.2021г., по дело №12254/55/2020г. на Районния съд- Арад, Република
Р. българският гражданин ХР. ПЛ. ХР., ЕГН **********, роден на 23.03.1990г. в гр.Варна е
бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл.335, ал.1 и чл.323 от НК на
Р., като му е било наложено на основание чл.38ал.1 от НК и чл.39ал.1б. „б“ от НК на Р. най-
тежкото наказание за двете деяние, а именно „Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА
ГОДИНА, към което е добавил увеличения от една трета от другото наказание, а именно
ЕДИН МЕСЕЦ. Общото наказание, което е постановил Районният съд в Арад е Една година
и един месец лишаване от свобода.
Присъдата, която подлежи на приспособяване съобразно българското право, е
приложена в превод към настоящото дело и видно от изложените в нея обстоятелства Х.Х.
е извършил следното от фактическа страна :
На 21.09.2019г. ХР. ПЛ. ХР. се е явил в платното за излизане от Р. на ГКПП- Надлак 2
зад волана на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. Номер Е320CDI и по молба на
полицейските органи представил за проверка гръцко свидетелство за управление с №
*********, издадено през 2010г. за категория А и В, в което са вписани данните му за
самоличност, както и снимката му. От извършените проверки е констатирано, че цитираното
по- горе свидетелство за управление е фалшиво, като Х. не притежавал валидно
свидетелство, издадено от властите в България или Гърция.
Деянията са квалифицирани като престъпления по чл.335 ал.1 и по чл.323 от
Наказателния кодекс на Р Р..
Прието е относно първото деяние, че българският гражданин ХР. ПЛ. ХР. на
21.09.2019г. се е явил в платното за излизане от Р. на ГКПП- Надлак 2 зад волана на лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. Номер ***** без да има право да управлява МПС, което
осъществява състава на престъплението управление по публичните пътища на МПС от лице,
което не притежава право за управление, предвидено в нормата на чл. 335 ал.1 от НК на Р Р.
и за което му било наложено наказание от една година „лишаване от свобода“.
Материалният елемент на престъплението употреба на фалшиви документи,
предвидено в чл.323 от НК, явяващо се второто деяние на българският гражданин Х., се
състои в това, че на 21.09.2019г., той се е явил в платното за излизане от Р. през ГКПП
Надлак 2, като по молба на полицейските органи представил фалшифицирано гръцко
свидетелство за управление с № *********, издадено през 2010г. за категория А и В, в което
били вписани данните му за самоличност и снимката му. За това деяние, а именно
използване на фалшиви документи, предвидено в чл.323 от НК на Р Р. му е било наложено
наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“.
Съдът е групирал наказанията, като на основание чл.38 ал.1 и чл.39 ал.1 б.“б“ и
наложил най-тежкото от тях – 1 година „лишаване от свобода“, към което е добавил
увеличение от 1/3 от другото наказание, съответно 1 месец, като е постановил ХР. ПЛ. ХР.
да изтърпи общо наказание от 1 година и 1 месец лишаване от свобода.
Съдът се е произнесъл по вещественото доказателство по делото, като е разпоредил
унищожаването му, като и задължава обвиняемият да заплати на държавата 1300 леи
съдебни разходи.
Настоящият състав на съда прие, че при така изложената в мотивите към решението
фактическа обстановка на деянията на осъденото лице ХР. ПЛ. ХР. и съобразно
задължението да определи въз основа на нея кореспондиращото престъпление,
преценявайки описаните факти, от правна страна извършеното от него по действащото
българско законодателство съответства на състава на престъпление на чл.316 във вр. с
чл.308ал.2 от НК, досежно престъплението по чл.323 от НК на РР.. За съзнателното ползване
от неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно
средство, когато от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност
2
според НК на РБългария е предвидено наказание до осем години „лишаване от свобода“.
По отношение на първото посочено в решението на съда в Арад престъпление по
чл.335 ал.1 от НК на Р Р. отнасящо се за управление на МПС, без водачът да притежава
свидетелство за управление, според настоящият състав на съда не покрива състав на
престъпление по националното законодателство, доколкото управлението по обществените
пътища на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление представлява
административно нарушение по ЗДв.П, но не и престъпление.
Според българският НК / чл.343в ал.2 от НК / наказателната отговорност би могла да
бъде ангажирана в случаите когато управлението без свидетелство за управление е в
едногодишен срок от наказването по административен ред за същото деяние, каквито факти
в наказателната присъда на Районния съд в Арад не са изложени. Следва да се отбележи, че
в настоящото производство съдът е оправомощен единствено и само да обсъжда фактите,
приети в мотивите на решаващата държава / в случая Р./, въз основа на които е бил осъден
българския гражданин, като същите не подлежат на преценка или на изменение. Още по-
малко пък съдът има правомощия да коментира правилността на решението на съда по
ЧНД № 1018/2021г. по описа на ВОС, с което е решен по същество въпроса с изпълнението
на постъпилата ЕЗА.
Правомощията на съда в това производство са регламентирани в нормата на
чл.457ал.2-5 от НПК, към които препраща чл.44ал.11 от ЗЕЕЗА. Той няма право да ревизира
или пререшава нито фактическите и правни изводи, мотивирали постановяването на
присъдата, която се приема за изпълнение, нито да проверява гарантирано ли е било правото
на защита на осъдения при осъществяване на наказателното производство в чуждата
държава, а единствено преценява естеството на престъпната дейност и наложеното
наказание и кореспонденцията на същите към актуалното ни вътрешно законодателство. В
този смисъл е и съдебната практика / решение № 212 по н.д. № 568/2013г. на ІІ н.о.; № 238
от 2.05.2011г. по н. д. № 1288/2011 г., II н. о. и № 482/2015г. по н.д.№ 1516/2014г. на І-во
н.о. на ВКС. /
Въз основа на горното настоящият състав на съда счита, че за първото престъпление не
е налице съответстващо престъпление, съгласно законодателството на Р България, поради
което не следва в тази част чуждата присъда да бъде приета за изпълнение. Видно от
същата българският гражданин е бил осъден за управление на МПС без свидетелство за
управление на МПС.
На деяние по чл.316 вр чл. 308 ал. 2 вр. ал.1 от НК според българският НК съответства
извършеното от ХР. ПЛ. ХР. второ престъпление, посочено в присъдата на Районния съд в
Р.. Определеното за това престъпление наказание от румънския съд е в пределите,
предвидени за посоченото престъпление и по българския НК, поради което същото не
следва да бъде намалявано, доколкото е налице съвместимост със закона на изпълняващата
държава по отношение на срока си – аргумент от чл.8т.2 от Рамково решение 2008/909/ ПВР
на Съвета.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предложението за приемане за изпълнение
на посочената присъда, постановена от съда в гр. Арад относно наказанието лишаване от
свобода, е основателно единствено и само за съответстващото според българското
законодателство престъпление.
Съобразно изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че са налице основанията
на чл. 457 от НПК за приемане за изпълнение на влязлата в сила присъда – Наказателна
присъда № 1138 от 07.06.2021г. по дело № 12254/55/2020, постановена от Районен съд Арад,
Р Р., с която българският гражданин ХР. ПЛ. ХР. е осъден на „Лишаване от свобода" за срок
от три месеца за извършено престъпление по чл.323 от НК на Р Р., което съставлява такова и
по националното ни законодателство - по чл.316 вр. чл.308, ал.2 ал.1 от НК – в частта й
относно наказанието лишаване от свобода.
Съобразявайки изисканото свидетелство за съдимост, настоящият състав на съда
счита, че наказанието от Три месеца „лишаване от свобода“, следва да бъде изтърпяно при
3
първоначален общ режим, съгласно чл.57ал.1т.3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице
предпоставките на ал.1т.1 и т.2 от същия текст. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно практиката на Съда на Европейския Съюз, е недопустимо, приемащата за
изпълнение присъда юрисдикция, да изменя присъда издадена в друга държава членка,
поради което и не следва да намери приложение института на условното осъждане по чл.66
от НК, дори и да са налице предпоставките за това.
На основание чл. 457, ал. 5 от НПК следва да бъде зачетено времето на задържане на
Х. за срок от 72 часа, считано от 16.09.2021г. до 19.09.2020г./ в което е включено и 24- ри
часовото задържане по ЗМВР/ и по мярка за неотклонение “Задържане под стража“, считано
от 08.11.2021г. по ЧНД №1018/2021г. на Окръжен съд –Варна до влизане на настоящото
решение в сила. На територията на Р. същият не е бил задържан.
Съдът не приема за изпълнение присъдата на румънския съд в частта, с която на
българския на гражданин ХР. ПЛ. ХР. е наложено наказание Една година Лишаване от
свобода и увеличението от един месец по изложените по- горе съображения.
Предвид гореизложеното и на основание чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457, ал.2 до 5 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ наказателна присъда № 1138 от 07.06.2021г. по дело
№ 12254/55/2020, постановена от Районен съд Арад, Р Р., в частта, с която българският
гражданин ХР. ПЛ. ХР. е осъден на „Лишаване от свобода" за срок от три месеца за
извършено престъпление по чл.323 от НК на Р Р., което да изтърпи при първоначален общ
режим.
НЕ ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ решението в частта, в която ХР. ПЛ. ХР. е бил
осъден за управление без свидетелство за управление, съставляващо престъпление по чл.
335 ал.1 от НК на Р. Р. и в частта, с която е постановено увеличение на най- тежкото
наказание с един месец.
КВАЛИФИЦИРА деянието по чл.323 от НК на Р. като деяние по чл.316 вр. чл.308
ал.2 вр ал.1 от НК на Р. България.
ПРИСПАДА, на основание чл.457, ал.5 от НПК, времето, през което осъденото лице е
било задържано за срок от 72 часа, считано от 16.09.2021г. до 19.09.2021г. и по мярка за
неотклонение “Задържане под стража“, считано от 08.11.2021г. по ЧНД №1018/2021 г. на
Окръжен съд –Варна до влизане на настоящото решение в сила.
Решението подлежи на обжалване в 5-дневен срок от днес пред Апелативен съд –
Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4