Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….. /
21.02.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 31.01.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участие на секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3013 по описа за
2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от „Н."ООД, ЕИК***, с управител И***, с адрес на
управление ***, КК"3латни
Пясъци", х-л"***", чрез пълномощника адв.Д***в,
Съдебен
адрес: гр.Варна,
ул." *** "13, срещу
„Т." ООД с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано заедно от управителите Ц*** и Х***, с правно основание чл.
49 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
-
150/сто и петдесет/ лева претърпени имуществени вреди изразяващи се в направени разноски
/адвокатски хонорар/ за защита по изпълнително дело №20188080400650;
-
5/пет/лева, представляваща частичен иск от обща
претенция в размер на 25/двадесет и пет/лева, имуществени вреди изразяващи
се в удържани комисионни от „Юробанк България"
АД от сметка на „Н."ООД, за вътрешнобанков превод за запор и комисионна
такса обслужване на запор;
- ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане, както и всички направени по делото разноски,
представляващи претърпени имуществени
вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено от длъжника по изп. дело изпълнително дело №20188080400650 по описа на ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по същото и за удържани комисионни от „Юробанк
България" АД от сметка на „НОРМА", ООД, за вътрешнобанков превод
за запор и комисионна такса обслужване на запор.
Обстоятелства, от които се
твърди, че произтича претендираното право:
Във връзка с водено дело за несъстоятелност
с кредитор „ НОРМА", ООД и длъжник „Т." ООД, се сочи, че е било
постановено решение № 163/06.07.2018г. на ВАпС по
в.т.д.225/18г. , търг.отд., с което в полза на
ответника в това производство „Т." ООД са били присъдени разноски в размер
на 500лв. за въззивното производство и е било
потвърдено Решение № 6/04.01.2018г. на ВОС, търг.отд.,
постановено по т.д. № 1066/2017г., с което в полза на ответника в това
производство „Т." ООД са били присъдени разноски в размер на 1000лв за
производството в първа инстанция.
В изпълнение на решението, на 03.08.2018г.,
„НОРМА", ООД превел по банков път, по сметка на ответника „Т." ООД в
„Първа инвестиционна банка" АД, с IBAN ***, с
две нареждания за касов паричен превод сумата от 1000лв., дължими разноски по
т.д. № 1066/17г. на ВОС, т.о., както и сумата от 500лв., дължими разноски по в.
т.д. № 225/18г. на ВАпС, т.о.
Със заплащането на дължимите суми, ищецът изпълнил добросъвестно задълженията си
към ответника.
Въпреки извършените плащания, на
08.11.2018г. ответникът „Т." ООД подал молба по т.д. № 1066/17г. на ВОС,
т.о. за издаване на изпълнителен лист за присъдените суми.
Въз основа на молбата, ВОС издал на
09.11.2018г. изпълнителен лист в полза на ответника, за сумите от 1000лв.,
дължими разноски по т.д. № 1066/17г. на ВОС, т.о. и сумата от 500лв., дължими
разноски по в. т.д. № 225/18г. на ВАпС, т.о.
В нарушение на принципа да добросъвестност
въздигнат в нормата на чл.3 от ГПК, на 14.11.2018г., ответникът „Т." ООД е
подал молба за образуване на изпълнително дело за събиране на присъдените суми
пред ЧСИ З*** с №808 на КЧСИ, въз основа на която е
било образувано изпълнително дело №20188080400650.
Въз основа на изпълнителното дело, е бил
наложен запор на банковата сметка на „НОРМА", ООД, в „Юробанк
България" АД и с директен превод цялата сума ведно с всички разноски по
изпълнителното дело е била преведена от банката на ЧСИ / видно от представеното
извлечение и отчет по банкова сметка/.
***.11.2018г.,
на ищцовото
дружество е била връчена покана за доброволно изпълнение. В срока по чл.428 от ГПК, ищецът възразил и представил платежните нареждания от 03.08.2018г. за
заплащане на задължението преди образуване на изпълнителното дело, като
повторно с нова молба от 06.12.18г. поискал връщане на взетата сума и
прекратяване на делото.
С молба от 13.12.2018г, ответникът признал
плащането по банковата му сметки и поискал прекратяване на делото. Със
съобщение от 18.01.2019г., ЧСИ отказал да присъди разноски в полза на ищцовото дружество в изпълнителното производство и
уведомил същото, че постъпилата сума по
изпълнителното дело е възстановена на „НОРМА", ООД на 14.12.2018г.
Във връзка с горните действия по
изпълнителното дело, ищецът сочи, че
е заплатил адвокатски хонорар от 150лв.,
за защита правата му по изпълнително дело №20188080400650. От представеното
извлечение и отчет по банкова сметка ***, че „Юробанк
България" АД е удържала на 19.11.2018г. автоматична такса за комисионни в
размер на 25лв. от сметката на ищеца за:
комисионна в размер на 5лв. за вътрешнобанков превод за запор и 20лв.
комисионна такса обслужване на запор.
С действията си за събиране на вече
заплатена сума, повторно, в нарушение на принципите на чл.3 от ГПК, ответникът
„Т." ООД, се сочи, че е причинил имуществени вреди на„НОРМА", ООД в
размер на 150лв., направени разноски /адвокатски хонорар/ за защита по
изпълнително дело № 20188080400650 и 25лв., удържани комисионни от неговата
сметка от „Юробанк България" за вътрешнобанков
превод за запор и комисионна такса обслужване на запор.
С горното се обосновава правният интерес от
провеждане на настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез управителя му, действията по подаването на който са потвърдени в с.з. на 31.01.2020г. от името на другия управител на дружеството, чрез проц.представител адв.Десислава Георгиева. С отговорът се отправя искане да се отхвърли исковата претенция, с аргумент, че дължимите суми са били изплатени с пощенски запис на „Н." ООД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, к.к. „Златни пясъци", хотел „***", управител И***, на 02.05.2019г., съответно по пера :
- 150.00 /Сто и петдесет/ лева претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за защита по изпълнително дело № 2088080400650
-25.00 /Двадесет и пет/ лева имуществени вреди, изразяващи се в удържани комисионни от „Юробанк България" АД
-50.00 /Петдесет / лева държавна такса по Гражданско дело№ 3013 / 2019г.;
-5.00 /Пет/ лева законна лихва
Приложени в тази връзка, са копия от 4
бр. разписки издадени от „Български пощи" ЕАД, ПС Варна 15, ул. „*** "
10, за платените суми, от дата 02.05.2019г., заверени с „Вярно с оригинала“.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщения към доказателствения
материал заверен за вярност препис от изпълнително дело № 20188080400650 по описа на ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, че същото е образувано на 11.11.2018г. по молба на „Т." ООД с ЕИК ***, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на основание т.д.№1066/2017г. по описа на ВОС срещу „Н."ООД,
ЕИК ***, за
следните суми: 1000.00лв., представляваща
направени разноски за защита по неоснователен иск, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, както и сумата от 500,00лв. на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, представляваща
разноски, напревени пред въззивна
инстанция/в.т.д.№225/2018г. на Апелативен съд-Варна/.
В настоящото
производство, съдът е приел ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 ГПК, че в в полза на ответникът „Т." ООД е издаден изпълнителен лист за сумите от
1000лв., дължими разноски по т.д. № 1066/17г. на ВОС, т.о. и сумата от 500лв.,
дължими разноски по в. т.д. № 225/18г. на ВАпС, т.о.; че срещу длъжника „Н."
ООД, ЕИК *** е образувано изп. дело №20188080400650 по описа на ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ; че на 03.08.2018г., „НОРМА", ООД е
превела по банков път, по сметка на ответника „Т." ООД в „Първа
инвестиционна банка" АД, с IBAN ***, с две
нареждания за касов паричен превод сумата от 1000лв., дължими разноски по т.д.
№ 1066/17г. на ВОС, т.о., както и сумата от 500лв., дължими разноски по в. т.д.
№ 225/18г. на ВАпС, т.о.
Видно от представено по из.дело запорно съобщение с изх.№ 27750/14.11.2018г., адресирано до
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД – СОФИЯ, ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, е наложил
на основание чл.450 ал.3, чл.507, чл.507а, чл.508 вр.
с чл.446 от ГПК запор върху всички сметки на длъжника „Н."ООД, ЕИК ***, открити в
посочената банка за сумата от 2237,91лв., от които 1500.00лв., присъдени
разноски, 450.00лв., разноски по изп.дело, 287.91лв.,
такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 28.11.2018г.
С
молба, заведена с вх.№ 23131/23.11.2018г. и подадена пред ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, по изп. дело № 20188080400650 по описа на ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, длъжника „Н."ООД, ЕИК ***, чрез
пълномощника си адв.Д***в, е представил във връзка с
отправена му покана за доброволно плащане на сумите по изп.лист,
издаден на
основание т.д.№1066/2017г. по описа на
ВОС /1000лв., дължими
разноски по т.д. № 1066/17г. на ВОС, т.о. и сумата от 500лв., дължими разноски
по в. т.д. № 225/18г. на ВАпС, т.о/, две нареждания за касов паричен превод по
банкова сметка *** „Т."
ООД с ЕИК ***, като със същите е удостоверил
заплащането им в полза на взискателя на 03.08.2018г. по
банкова сметка ***, което плакщане на практика е извършено преди образуване на изп.дело № 20188080400650.
С посочената
молба от 23.11.2018г. „Н."ООД,
ЕИК ***,
е отправил искане чрез пълномощника си за прекратяване на изп.д. №20188080400650, на основание
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
С разпореждане
от 13.12.2018г., ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, е
прекратил изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
С молба вх.№
23789/16.12.2018г., подадена пред ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, по изп. дело № 20188080400650 по описа на ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, „Н."ООД, ЕИК ***, чрез пълномощника си адв.Д***в, е
представил договор за правна защита по посоченото изп.дело,с
договорено и платено по него адв.възнаграждение в
размер на 150,00лв., като е отправил искане за присъждане в негова полза на
посочените разноски по делото.
С
разпореждане от 07.01.2019г., СИ З*** с № 808 на КЧСИ е отказал
да присъди посочените разноски в размер на 150лв.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил
на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод
изпълнението на тази работа. Съгласно
разясненията, дадени в ППВС 7/1958г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия и има
обезпечително-гаранционна функция.
В
настоящия случай в тежест на ищцовата страна е да
установи, следните правнорелевантни факти, а именно: противоправно поведение на служител на ответника,
изразяващо се в конкретно действие/бездействие; действително претърпени вреди,
които да са настъпили при или по повод изпълнение на възложената работа на
служител на ответника, както и нейния вид; причинна връзка между вредата и
неправомерното действие/бездействие на служители на ответника; размер и
характер на понесените вреди. От своя страна в тежест на ответника по делото е
да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи,
респ. погасяващи дължимостта
на претендираните суми, в случай че ищецът докаже
тяхната дължимост.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД има
обезпечителна-гаранционна функция и настъпва, след като натовареното лице при
или по повод изпълнение на възложената му работа, включително с бездействието
си, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия-ищец от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил
някаква работа, които вреди да са причинени по повод на
изпълнението/неизпълнението ѝ и по вина на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между тях. Като на обезщетяване на подлежат всички
вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Видно от съвкупния доказателствен
материал, по отношение на ищеца „Н."ООД, ЕИК ***, е образувано
изпълнително дело № 20188080400650 по описа на ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, на 11.11.2016г. по
молба на „Т." ООД с ЕИК ***, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на основание т.д.№ 1066/2017г. по описа на ВОС срещу „Н."ООД,
ЕИК ***, за
следните суми: 1000.00лв., представляваща
направени разноски за защита по неоснователен иск, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, както и сумата от 500,00лв. на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, представляваща
разноски, напревени пред въззивна
инстанция/в.т.д.№225/2018г. на Апелативен съд-Варна/.
ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ е връчил покана за доброволно изпълнение по
делото на длъжника „Н."ООД,
ЕИК ***,
на 21.11.2018г., като с молба, заведена с вх.№ 23131/23.11.2018г. и подадена
пред ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, по изп. дело № 20188080400650 по описа на ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, „Н."ООД, ЕИК ***, чрез пълномощника си адв.Д***в,
по представено пълномощно от 22.11.2018г./л.76/, е представил във връзка с
отправена му покана за доброволно плащане на сумите по изп.лист,
издаден на
основание т.д.№ 1066/2017г. по описа на
ВОС /1000лв., дължими
разноски по т.д. № 1066/17г. на ВОС, т.о. и сумата от 500лв., дължими разноски
по в. т.д. № 225/18г. на ВАпС, т.о/, е представил две
нареждания за касов паричен превод по банкова сметка *** „Т." ООД с ЕИК ***, като със същите е удостоверил заплащането им в
полза на взискателя на 03.08.2018г. по банкова сметка
***. С оглед плащането на дължимите суми, което е извършено преди образуване на
изп.дело, „Н."ООД,ЕИК ***, е отправил
искане чрез пълномощника си за прекратяване на изп.д. №20188080400650, на основание
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
С разпореждане
от 13.12.2018г., ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, е
прекратил изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното,
се установява, че изпълнителното производство №20188080400650 по описа на ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, е образувано по молба на „Т."
ООД с ЕИК ***, на 11.11.2018г., въз основа на изпълнителен
лист, издаден на основание т.д.№
1066/2017г. по описа на ВОС, т.е. след дата 03.08.2018г., датата на която сумите по изп.лист, издаден на основание т.д.№
1066/2017г. по описа на ВОС /1000лв.,
дължими разноски по т.д. № 1066/17г. на ВОС, т.о. и сумата от 500лв., дължими
разноски по в. т.д. № 225/18г. на ВАпС, т.о/, са преведени/платени от длъжника „Н."ООД, ЕИК ***, по банкова сметка *** „Т." ООД с ЕИК ***.
Т.е при
иницииране на процесното принудително изпълнение, от
ответното дружество „Т." ООД с ЕИК ***, в
качеството му на взискател, последният
не е бил добросъвестен / вече не е бил носител на вземане, за което е бил издаден
изпълнителен лист т.д.№ 1066/2017г. по описа на ВОС, предвид факта, че повече от два месеца
преди това, длъжника „Н."ООД,
ЕИК ***, е платил по банкова сметка *** „Т." ООД с ЕИК *** присъдените с издадения изпълнителния лист парични
суми/.
Натовареният обаче от ответника процесуален представител, да предприема всички
действия по принудително събиране на вземания на дружество, е не е проявил
активност по извършване проверка за плащането на сумите от длъжника, което е
довело до неоснователно образуване на изп.дело,
съответно до последващото прекратяване на
изпълнението на основание чл.433, ал.1 т.1 от ГПК. Ето защо, ответното
дружество следва да отговаря за бездействието на своя служител, за онези вреди,
които са били в пряка причинна връзка с това му поведение.
Налице е противоправно поведение от страна на взискателя, изразяващо се в неоснователно образуване на
изпълнителното дело при наличие на вече извършено плащане на сумите по издаден
изпълнителен лист. Взискателят, освен това не е
предприел и последващи действия по сезиране на
съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното дело, на
основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, след прилагане молба от длъжника „Н."ООД, ЕИК *** с доказателства - две нареждания от 03.08.2018г. за касов
паричен превод по банкова сметка *** „Т." ООД с ЕИК ***,
удостоверявайки заплащането в полза на взискателя на
03.08.2018г. на сумите по
изп.лист, издаден на основание
т.д.№ 1066/2017г. по описа на ВОС /1000лв., дължими разноски по т.д. № 1066/17г. на ВОС, т.о. и
сумата от 500лв., дължими разноски по в. т.д. № 225/18г. на ВАпС,
т.о/.
Вследствие на бездействието на служителите на
ответното дружество, ищецът е упълномощил процесуален представител, който да
представлява същия в образуваното срещу него изпълнително производство, като е
заплатил уговореното адвокатско възнаграждение. Претендират се от ищецът имуществени вреди,
изразяващи се в реализирани от ищеца разходи в хода на воденото срещу него
изпълнително производство. Доколкото
разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира единствено въпроса за дължимите от
длъжника разноски по изпълнението и
липсва норма, която да урежда как се репарират разходите, направени от
последния в рамките на изпълнителния процес, в зависимост от това дали
съществува или не правото на принудително изпълнение, то и единственият път за защита за
ищецът, е да претендира тези разходи по общия ред под формата на
вреди от непозволено увреждане.
Вярно е, че процесуалното представителство на длъжника
от адвокат в хода на изпълнително дело не е задължително, но е призната и
гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, с
оглед пълното охраняване на интересите му, особено като се има предвид
специфичната материя, в която се е ползвала защитата. Ищецът не би заплащал
адвокатски хонорар, респективно не би
претърпял вреди, ако не беше образувано и то неоснователно срещу него
изпълнително дело.
Установи
се, че ищецът е упълномощил процесуален представител, който да защитава
законните му права и интереси по воденото срещу него изпълнително производство,
като ищецът е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение в размер на150.00
лева.
В настоящия случай се установява, че адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца е в резултат от престираната
квалифицирана правна помощ по изпълнителното производство, в което е бил страна
ищецът, от каквато правна помощ, с оглед защитата на интересите си несъмнено
същият е изпитвал необходимост.
В тази връзка вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от действията на процесуалния представител, назначен при ответника.
За длъжника не съществува възможност, в границите
на изпълнителното дело, да бъдат присъдени, респективно репарирани направените
от него разходи за възнаграждение на адвокат, поради
което същите се явяват вреда, с която е намаляло имуществото му и са пряка и непосредствена
последица от бездействието на служителите на ответното
дружество за прекратяване на образуваното изпълнително производство. Що се касае до размера на вредите,
техният размер е установен с представения по изп.дело
- договор за правна защита и съдействие, който удостоверява заплащането на
сумата от 150,00 лв. за адвокатски хонорар.
С оглед горното настоящият състав намира, че са
налице предпоставките за уважаване на иска по чл.49 от ЗЗД, а имено
незаконосъобразни виновни действия на служител на ответното дружество, от които
за ищеца са произтекли като пряка и непосредствена имуществена вреда разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение, чиито размер е 150,00 лв. Подлежат на
присъждане и претендираните 5/пет/лева, представляваща
частичен иск от обща претенция в размер на 25/двадесет и пет/лева,
имуществени вреди изразяващи се в удържани комисионни от „Юробанк
България" АД от сметка на „Н."ООД, за вътрешнобанков превод за запор
и комисионна такса обслужване на запор/отчет по сметка- л.18/.
С оглед уважаване на предявените
искови претенции, на присъждане подлежи и законната лихва върху претендираните
суми от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.
Представените
с отговора 4 бр. пощенски разписки, издадени от
„Български пощи" ЕАД, ПС Варна 15, ул. „***" 10, от дата
02.05.2019г., заверени с „Вярно с оригинала“, с които ответната страна е
заявила, че е платила процесните по делото парични
суми, видно от признанието на пълномощника на отв.страна
„Т." ООД с ЕИК ***, направено в с.з., проведено 31.01.2020г. – адв.Десислава Георгиева/л.101/, са били върнати на Ц***, управител на „Т." ООД, съответно
не са били получени от ищеца„Н."ООД. При изложеното,
липсва спор между страните, по отношение на въпроса, че претендираните
с исковата молба парични суми, не са платени от ответника в полза на ищеца.
По
разноските:
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата
страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски/л.59/, съгласно
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в общ размер от
350,00 лв., от които държавна такса в размер на 50,00 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
ОСЪЖДА на основание чл.
49 ЗЗД, „Т." ООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от управителите Ц*** и Х***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Н."ООД, ЕИК ***, с управител И***, с адрес на управление ***, КК"3латни Пясъци", х-л"***", сумата от 150.00лв/сто и петдесет лева/, представляваща претърпени от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по №20188080400650 по описа на ЧСИ З*** с № 808 на КЧСИ, с район на действие
ОС-Варна, с адрес на кантора: гр.Варна, ул.“ ***“№2, ет.1, ап.1, сумата от 5.00лв./пет лева/, представляваща частичен иск от обща претенция в размер на
25/двадесет и пет/лева, имуществени вреди изразяващи се в удържани комисионни
от „Юробанк България" АД от сметка на „Н."ООД,
за вътрешнобанков превод за запор и комисионна такса обслужване на запор, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на иска –
22.02.2019г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Т." ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от управителите Ц*** и Х***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Н."ООД, ЕИК ***, с управител И***, с адрес на управление ***, КК"3латни Пясъци", х-л" *** ", сумата от общо 350.00лв./триста и петдесет лева/, представляваща сбор от сторените по делото разноски,
както следва: за държавна такса – 50.00лв. и за платено адвокатско възнаграждение
– 300.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: