Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 25.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
ІІІ-ти ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и
деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
в присъствието на секретаря Нели Драндарова и
при участието на прокурора Ирена Ганчева,
разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 847 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 17.10.2018 г. по н.о.х.д. № 17385/2018 г. на СРС, НО,
20 състав, районният съд, след като е одобрил споразумение за решаване на
делото, с определие по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК е освободил на основание чл.
69, ал. 2 НК осъдения К.Д.Д. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
за срок от 2 месеца и 20 дни, наложено по н.ч.д. № 482/2018 г. на СГС.
Срещу определението е постъпил протест
от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който се изразява несъгласие с
него, като се твърди, че на осъдения са били налагани наказания без лишаване от
свобода, които не са постигнали целта си, тъй като след тях подсъдимият е
извършил престъпление. Поради това приема приложението на чл. 69, ал. 2 НПК за
несправедливо. Иска се отмяната на определението и постановяване на друго, с
което да бъде приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и моли да бъде уважен по
изложените в него съображения. Предлага на въззивния съд да приведе в
изпълнение отложеното наказание при първоначален общ режим.
Защитникът моли протестът да бъде оставен без уважение като
неоснователен. Излагат се доводи за правилността на атакуваното определение,
като се обръща внимание на факта, че е било сключено споразумение за решаване
на делото, с което на подзащитния му е било определено наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 54 НК, а не на основание чл. 381, ал. 4 НПК вр.
чл. 55 НК под минимума. Поради това счита, че целите на наказанието ще бъдат
изпълнени с наложеното наказание за престъплението, извършено в изпитателния
срок и не се налага привеждане в изпълнение и на отложеното наказание по
предходното осъждане.
Осъденият К.Д.Д. се придържа към казаното от защитника му. Счита, че
наказанието лишаване от свобода за една година ще му помогне да осъзнае
грешката си.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното.
Протестът е неоснователен.
К.Д.Д., роден на *** г., е осъден по следните наказателни производства:
– по н.о.х.д. № 16231/2016 г. с влязъл в сила съдебен акт на 8.11.2016
г. за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК,
извършено на 4.07.2016 г., на наказание пробация, включващо двете задължителни
пробационни мерки и включване в курсове за професионална квалификация и
програми за обществено въздействие за срок от 1 година и 6 месеца;
С определение по н.ч.д. № 482/2018 г., влязло в сила на 17.05.2018 г., е
заменено отчасти наложеното на осъдения К.Д. наказание пробация по н.о.х.д. №
16231/18 г. с наказание лишаване от
свобода за срок от 2 месеца и 20 дни, изпълнението на което е било отложено за
срок от 3 години.
– по н.о.х.д. № 7115/2017 г. с влязъл в сила съдебен акт на 26.04.2017
г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 НК, извършено на 16.11.2016 г., на наказание обществено порицание.
С определение от 17.10.2018 г. по н.о.х.д. № 17385/2018 г. Софийският
районен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, с което К.Д.Д., е
осъден за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, извършено на 20.08.2018 г., на 1
година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
След одобряване на споразумението по реда на чл. 383 вр. чл. 306, ал. 1 НК първоинстанционният съд се е произнесъл относно изтърпяването на отложеното
наказание по н.ч.д. № 482/2018 г., в чийто изпитателен срок е било извършено
процесното престъпление. Районният съд е приел, че за постигане на
превъзпитателно и поправително действие осъденият Д. следва да бъде освободен
изцяло от изтърпяването на отложеното наказание с оглед на младата му възраст,
както и на факта, че предходните му осъждания са за деяния, извършени от него
като непълнолетен. Поради това на основание чл. 69, ал. 2 НК съдът е освободил К.Д. изцяло от изтърпяване на
наказанието по н.ч.д. № 482/2018 г.
Въззивният съд извърши проверка на правилността на атакувания съдебен
акт и не констатира основания за ревизия на съображенията на районния съд,
който е обсъдил относимите факти без да интерпретира превратно значението и
тежестта им.
К.Д. е млад пълнолетен – на 21 години, като определеното му с одобреното споразумение наказание
лишаване от свобода за срок от една година е първата форма на социална изолация
в затвор в живота му.
Поначало при индивидуализацията на наказателната отговорност на всеки
подсъдим съдът трябва да изхожда от базисното положение, че наказанието следва
да постигне целите си без да е безсмислено жестоко. Основният принцип при определяне
на справедливото наказание е то да бъде наложено с минималната тежест, която е
годна да реализира целите му по чл. 36, ал. 1 НК – да се поправи осъденият, за
да спазва законите и добрите нрава; да му се въздейства предупредително и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления; да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които
да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Същевременно
генералната превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната
превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига само
когато наказанието е стриктно съответно на конкретната обществена опасност и
морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние. Същите основни
положения следва да бъдат съобразявани и при преценка на необходимостта за
поправянето на осъдения да бъде приведено отложено наказание лишаване от
свобода за престъпление, извършено от него като непълнолетен, т.е. в детска
възраст. Действително, при всяко санкциониране, логиката на държавната дейност
по прилагане на наказателна репресия изисква да се съобрази личната история на
подсъдимия от гледна точка на ефективността на въздействието на наложените до
този момент наказания. Ето защо несъмнено следва да бъдат взети предвид предходните
осъждания на К.Д., но и степента на наложената наказателна репресия до момента,
а именно – обществено порицание и пробация, която е била заменена впоследствие
с наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение. Наказателният кодекс е
обосновал постъпателно засилване на интензивността на тежестта на наказанието
при извършване на следващи престъпления, като при наличието на обременено
съдебно минало като това на Д. е изключил възможността за приложение на
института на условното осъждане на наказание лишаване от свобода при условията
на чл. 66 НК, но е оставил възможността съдът да не приведе отложеното
наказание лишаване от свобода за престъпление, извършено от подсъдимия като
непълнолетен. С други думи законът не допуска едностранчиво да се
подценява значението на личността и непрекъснато променящата се житейска
ситуация, която е част от криминогенните фактори, допринесли за извършване на
процесното престъпление. При това положение, от първостепенно значение в
настоящия случай за преценка на основанието по чл. 69 НК е следната верига от
обстоятелства:
– в
процесното наказателно производство К.Д. е осъден за престъпление, което е
извършил за първи път след навършване на пълнолетие;
– за това престъпление за първи път Д. ще търпи
наказание лишаване от свобода за срок от една година, който не може да бъде
преценен като незначителна продължителност на социална изолация;
–
наказанието е наложено в диференцирана процедура по решаване на делото със
споразумение, т.е. подсъдимият е оказал съдействие на правосъдието за
собственото си разболичване;
–
понастоящем Д. е 21-годишен, което означава, че процесът на настъпване на
социалната му зрялост още не е приключил.
На тази
основа въззивният съд намира, че несъмненото сериозно увеличаване на степента
на наказателна репресия по отношение на осъдения К.Д. за престъплението,
предмет на процесното наказателно производство, в сравнение с тежестта на
предходните наказания за деянията му като непълнолетен е достатъчно, защото е годно да постигне целите
на наказването по чл. 36 НК. Поради това и привеждането в изпълнение на
наказанието лишаване от свобода за срок от 2 месеца и 20 дни, което да бъде
изтърпяно наред с едногодишното лишаване от свобода, би било прекомерна
репресия, доколкото ефектът на наказанието може да бъде постигнат и при
условията на чл. 69, ал. 2 НК.
В заключение, след обобщаване на резултатите
от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира основания за отмяната му
или за изменението му, поради което прие, че следва да бъде
потвърден.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 3 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение по чл.
306, ал. 1, т. 3 НПК от 17.10.2018 г. по н.о.х.д. № 17385/2018 г. на СРС, НО,
20 състав, с което К.Д.Д. е бил освободен от изтърпяване на наказанието по
н.ч.д. № 482/2018 г. на основание чл. 69, ал. 2 НК.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.