Р Е
Ш Е Н
И Е № 797
07.08.2020г.,
гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 914/2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба на Х.И.Д. ***, чрез адв.С.П., с посочен съдебен адрес:***,
пл.“Съединение“, №3, ет.4, офис 411 против Решение № 1405/ 14.04.2020г.
постановено по гр.д.№ 2156/ 2019г по описа на Пловдивски районен съд – ХІІ
гр.с., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя да се установи спрямо
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, че в отношенията между
страните, ищецът не дължи на ответника
плащане на сумите - 1071.33 лева –
главница, равностойност на доставена питейна вода и отведена канална такава за
периода от 01.01.2011г до 01.01.2014г , лихва върху тази сума в размер от 78.70
лева за периода от 31.03.2011г до 31.12.2013г и разноските по частното дело №
529 по описа на ПРС за 2014г и 220.24 лева – главница, равностойност на доставена
питейна вода и отведена канална такава за периода от 01.06.2009г до 31.10.2010г
, лихва върху тази сума в размер от 10.70 лева за периода от 01.06.2009г до
31.10.2010г и разноските по частното дело № 21344 по описа на ПРС за 2010г., поради изтичането на давност , като е осъден да
заплати на ответното дружество сумата от 150
лева разноски по делото. По
изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване
на така предявените искове. Претендира се присъждане на направените пред двете
съдебни инстанции разноски.
Постъпил е отговор по
въззивната жалба от въззиваемото дружество – „ВиК“ ЕООД - гр.Пловдив, чрез
юриск.Г.Н., с който се оспорва жалбата като неоснователна, като се иска
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно,
претендира се присъждане на юриск.възнаграждение за настоящата инстанция.
Съдът е сезиран с
обективно съединени установителни претенции
по чл.439, ал.1 , във вр. с чл.124, ал.1 ГПК
от Х.И.Д. *** против „ВиК“ ЕООД - гр.Пловдив за установяване недължимост на
претендирани от ответното дружество вземания
за сумите: 1071.33 лева –
главница, равностойност на доставена питейна и отведена канална вода за периода
от 01.01.2011г до 01.01.2014г, лихва върху тази сума в размер от 78.70 лева за
периода от 31.03.2011г до 31.12.2013г и разноските по частното дело № 529 по
описа на ПРС за 2014г. и 220.24 лева – главница, равностойност на
доставена питейна и отведена канална вода за периода от 01.06.2009г до
31.10.2010г, лихва върху тази сума в размер от 10.70 лева за периода от
01.06.2009г до 31.10.2010г и разноските по частното дело № 21344 по описа на ПРС за 2010г, поради
погасяването им по давност. Обстоятелствата, на които се е основала исковата
молба са: издаден в полза на ответника ИЛ от 12.04.2011г. по ч.гр.д.№ 21344/
2010г. на ПРС; издаден в полза на ответника ИЛ от 19.11.2014г. на РС-Пловдив по
ч.гр.д.№ 529/ 2014г. на ПРС; за образуваното изпълнително дело на 18.01.2019г
ищецът бил уведомен от получената от ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, с което
същият бил уведомен и за наложен
запор върху банковите сметки в ПИБ и
ДСК, считано от 15.11.2018г.; сочи, че извършените действия по изп.дело не са довели до прекъсване на давността –
тригодишна, поради което вземанията по двата изп.листа, вкл. и акцесорните
такива – погасени по давност; първото
изп.действие – възбрана върху недвижим имот на къща в с.Мътеница било извършено
на 26.05.2017г., като останалите действия – образуване на изп.дело, връчване на
ПДИ, извършване на справки от ЧСИ не прекъсват давността; изп.дело образувано
на 05.05.2017г. , по което поради липса
на извършени изп.действия, с изтичането на тригодишен срок от издаването на ЗИ
– едната от 12.04.2011г., другата от 16.01.2014г. към датата на изп.действие –
26.05.2017г., претендираните от ответника вземания са се погасили по давност;
тези вземания се оспорват да са дължими и въз основа на заявеното
обстоятелство, че в периода 06.05.2006г. – 12.06.2012г. ищецът бил в
Кипър и през този период никой не е живял в процесния имот.
С
отговора по исковата молба ответното дружество оспорва основателността на
доводите на ищеца въз основа на възраженията, че поради наличието на влязло в
сила съдебно решение следва да се има предвид, че давностният срок за
вземанията по изпълнителния лист е 5-годишна , а не заявената от ищеца
3-годишна, като е представен заверен препис от съдебното решение; обосновават
се като прекъсващи давността
изпълнителните действия по изпълнителното дело, съответно наложената на
31.05.2017г. възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, както и
наложените запори на банкови сметки на името на длъжника по изп.дело, съобразно
ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, които действия били предприети в резултат на
молби от дружеството като кредитор, независимо дали реално са реализирани
изпълнителните способи.
С
обжалваното решение районният съд, изхождайки от необходимостта от установяване
на релевантния за хипотезата на чл.439 ГПК юридически факт с характер за
погасяване на вземането – изтичане на давностния срок, е отчел началния момент,
от който следва да тече този срок – петнадесет дни от крайната дата, за която
се претендира вземането, което се явява съответстващо на Общите условия на
„ВиК“; приета е приложимостта на тригодишната давност на процесните вземания
като периодични платежи по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, както и, че същото не
е съдебно установено според разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, доколкото молбата
за издаване на ИЛ на извънсъдебно
изпълнително основание не прекъсва изтичането на давността, нито такова
действие има молбата за образуване на изпълнителното дело от 28.09.2011г., нито
редовно връчената ПДИ, съобразно ТР по т.д.№2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Въз
основа на решаващите мотиви, основани на констатиран наложен запор върху
движима вещ на длъжника/ лек автомобил/ на датата 01.03.2012г., е установено
прекъсване на давността, а поради неизвършване на публична продан на дв.вещ,
започнала да тече нова давност от
02.03.2012г., която не се явила прекъсната с молбата на сина на длъжника; на
30.01.2015г подадена лично от длъжника
молба, която е прието да прекъсва давността с оглед признание на задължението,
поради което от тази дата започването да тече нова давност, след който
момент други изп. действия не са извършени,
а на 02.12.2016г делото прекратено по молба на взискателя на основание чл.433,
ал.1, т.2 ГПК; изп.дело по описа на ЧСИ Станцева - Цойкова е образувано
на 05.05.2017г. по два изпълнителни листа , с която молба е поискано
насочване изпълнението срещу недвижим имот на длъжника и наложена възбрана на
23.05.2017г., която като вписана прекъсва давността, поради което към момента
на приключване на устните състезания
давността и по отношение на това вземане не е изтекла; споделено е
възражението на ответното дружество относно задължението за доставена за
периода от 01.01.2011г. – 01.01.2014г. е прието погасяването му с изтичане на
петгодишна давност поради наличието на постановено неприсъствено решение от
03.11.2014г.. между същите страни по гр.д.№ 5175/ 2014г. на ПРС
С въззивната жалба се оспорват направените от
районния съд правни изводи относно прекъсване на давността с молбата от
30.01.2015г. до ЧСИ Минка
Станчева-Цойкова като признание на дълга с възраженията относно това, че към
този момент ищецът не е бил на територията на страната, както и независимо от
това депозирането на такава молба не означава изразена воля на длъжника, че
признава съществуването на част или на цялото задължение; изразява се
несъгласие с приетото на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, но от последното
изпълнително действие 01.03.2012г. – налагането на запор на лекия автомобил, от
една страна изпълнителното дело е прекратено ex lege поради
настъпила перемпция, като вследствие на прекратяването с обратна сила се
заличават и последиците от образуване на изпълнителното производство, вкл. и
последиците на прекъсването на давността; поради неизвършване на изпълнителни
действия в периода 01.03.2012г. до 01.03.2015г. вземането на ответното
дружество е погасено с изтичане на кратката тригодишна давност по смисъла на
чл.111, б.“в“ ЗЗД като периодично плащане ; изп.дело № 553/ 2017г. по описа на
ЧСИ Минка-Станчева – Цойкова е образувано на датата 05.05.2017г., след като
задължението е погасено по давност; във връзка с претендираното вземане за стойността
на доставена вода в периода 01.03.2012г. до 01.03.2015г. възражението на
жалбоподателя се основава на довода, че от последното изп.действие вписване на
възбрана на 23.05.2017г. в двугодишен срок до дата 23.05.2019г. не са извършени
изп.действия, поради което изп.д.№ 553/ 2017г. по описа на ЧСИ Минка –
Станчева- Цойкова е прекратено ex lege поради настъпила
перемпция, тъй като взискателят не е поискал извършване на изп.действия в двугодишен срок, а вследствие на прекратяване на
изп.производство с обратна сила се заличават и последиците от образуване на
изп.производство, вкл. последиците от прекъсване на давността, в т.ч.
прекъсването на давността с налагането на възбрана от 23.05.2017г. се заличава
с обратна сила.
От представените по делото доказателства и комплектован препис от 1.изп.дело
№ 913/ 2011г. се установява : с молба вх.№ 7143/ 28.09.2011г. искане за
образуване на изп.дело по ИЛ от 12.04.2011г. издаден по чгр.д. 21344/ 2010г. на
РС-Пловдив от взискателя „ВиК“ ЕООД –Пловдив и възлагане по чл.18 от ЗЧСИ за
проучване имущественото състояние на длъжника и определяне способа за
изпълнение; изпратена ПДИ изх.№ 606/ 13.01.2012г.;
наложен запор на
движима вещ – лек автомобил „Фолксваген
голф“ на длъжника на 01.03.2012г.;
подадено заявление с
вх.№ 3324/ 17.04.2012г. от името на длъжника с изявление за внасяне на по 70
лева месечно, считано от май 2012г. до пълното погасяване на дълга;
молба вх.№ 1376/
02.12.2014г. от взискателя „ВиК“ ЕООД за пристъпване към принудително събиране
на вземането на взискателя чрез извършване на опис и продажба на движими вещи,
които ще се намерят в жилището на длъжника;
разпореждане от
05.01.2015 г. на ЧСИ за насрочване на опис на дв.вещи на длъжника на дата
22.04.2015г.
Заявление с вх.№ 1050/ 30.01.2015г. на
длъжника за представяне на платежни
нареждания за заплащане на дължимата сума по изп.д.№ 913/2011г.
Молба вх.№ 15515/ 02.12.2016г. на
взискателя за прекратяване на изп.производство
Постановление от 12.12.2016г. на ЧСИ
Минка Станчева - Цойкова за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК по изп.д.№ 913/2011г.
Неприсъствено съдебно решение от
03.11.2014г. по гр.д.№ 5175/2014г. по
описа на ПРС – ХІV гр.с. относно уважени установителни искове на взискателя за
сумите 1071,33 лева – главница за периода 01.01.2011г. – 31.12.2014г. и сумата
78,70 лева - обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата.
2. изп.д.№
553/ 2017г. по описа на ЧСИ : Молба вх.№ 7490/
05.05.2017г. от взискателя за образуване на изп.дело по изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 21344 / 2010г.и ч.гр.д.№ 529/2014г. с искане за вписване на възбрана
върху недвижим имот, собственост на длъжника; наложена възбрана от
26.05.2017г.; ПДИ изх.№ 15255/ 23.05.2017г.;
Налагане
на запори с писма изх.№№ 29984, 29985/ 15.11.2018г. на банкови сметки на
длъжника – ПИБ и Банка ДСК, с получено потвърждение от Банка ДСК относно
изпълненото нареждане за налагане на запора на смета на длъжника / писмо вх.№
30860/03.12.2018г./
Остава спорно между
страните във въззивното производство наличието на погасяване на вземанията по
изпълнителните листове, предмет на изп.дела, поради непредприемане или
неизвършване на изпълнителни действия по тези дела.
С
Тълкувателно решение №2/2013г. от 25.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г на ОСГТК на
ВКС,по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др. С тълкувателното
решение се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК / чл.330, ал.1, б.“д“ ГПК/, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие / т.10/. Прието е
също така, че с подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание /по чл.410 ГПК/ не представлява предприемане
на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД./ т.14/
С
Тълкувателното решение №2/2013г. от
25.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила
Постановление №3/ 1980г. на Пленума на ВС, с което е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.
С оглед на горното молбата за издаване на
изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание не прекъсва давността
; прекъсване на давността настъпва при предприемане на което и да е
изпълнително действие – в случая
насочване на изпълнението чрез искане за извършване, съответно
извършване на запор на движима/и вещ/и.
Не е налице предвидено изискване за прекъсване на давностния срок постигането
на определен резултат от съответно изпълнително действие чрез постъпване на
определена сума, осребряване на описани и вещи и т.н. Принципно с института на
давността се санкционира бездействието на кредитора за непредприемане на
действия за събиране на вземането си в определен срок. Аналогично и с
тълкувателното решение се приема, че предприемането на изпълнителното действие
прекъсва давността, което се приема като достатъчно условие за прекъсване на
започналия да тече давностен срок, независимо дали предприетите по искане на
взискателя или от СИ действия са довели
до конкретен резултат.
Така е и в настоящия случай
прекъсването на давността не е настъпила с издаването на изпълнителен
лист, с изпращането на ПДИ, с изготвяне
на справки за имущественото състояние на длъжника. За прилагане на разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК следва да липсва искане от взискателя за извършване на изпълнителни
действия в период над две години при невъзможност посочените от него
изпълнителни способи да доведат до погасяване на вземането.
Така видно от изложението на
фактическите обстоятелства и данни във връзка с момента на образуване и
висящност на двете образувани изпълнителни производства, както и правните
съображения относно периода на действие на Тълкувателно решение №2/2013г. от
25.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с приемането на което е обявено
вече за изгубило сила Постановление №3/ 1980г. на Пленума на ВС, се налага
изводът, че по отношение на образуваното изп.д.№ 913/ 2011г.по описа на ЧСИ
М.Станчева-Цойкова давност не е текла вкл. към момента на депозираната молба
вх.№ 1050/30.01.2015г. , в която е посочено, че се представят платежни
нареждания за заплащане на дължимата сума по изп.дело . С оглед на това без
правно значение е характерът на
волеизявлението на длъжника в посочената молба от 30.01.2015г. дали има
характер на признание на дълга или няма такъв характер, тъй като към този
момент поради висящността на изпълнителния процес на направеното волеизявление
независимо от неговия характер не се придава правно значение. Изп.дело № 913/
2011г. е било прекратено на 12.12.2016г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. По
отношение на образуваното изп.д.№ 553/ 2017г. по описа на същия ЧСИ
М.Станчева-Цойкова неоснователно е възражението на жалбоподателя, основано на
твърдението, че от последното изп.действие –вписване на възбрана на
23.05.2017г. в двугодишен срок до датата 23.05.2019г. не са извършени
изп.действия, поради което делото се
явява прекратено по силата на Закона поради перемпция. Искането за налагане на
възбрана е направено от взискателя с молбата за образуване на изп.дело на
датата 05.05.2017г., като такава е наложена на 26.05.2017г., което действие,
прекъсващо давността по силата на ТР №2/2013г. на ОСГТК , е последвало от действие
със същия характер , прекъсващо давността – иницииране и налагане на запор на
банкови сметки на длъжника от 15.11.2018г., поради което считано от тази дата
до посочената от жалбоподателя -
23.05.2019г не се явява изтекъл двугодишен срок за прекратяване на делото
поради перемпция, както и давностният срок за погасяване на вземанията. С оглед
на това и последващите доводи за настъпило
по силата на Закона прекратяване на делото, заличаване с обратна сила на
последиците от образуване на изп.производство и последиците от прекъсване на
давността от момента на налагане на възбраната, се явяват неоснователни.
Па
така изложените съображения следователно не са налице заявените от ищеца
новонастъпили правопогасяващи факти и обстоятелства по отношение на спорното
материално право по смисъла на разпоредбата на чл.439 ГПК, поради което и така
предявените искове на това основание се явяват недоказани и неоснователни, а
обжалваното решение поради същия правен резултат следва да се потвърди.
С
оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция на въззиваемата страна
следва да се присъди на основание чл.78, ал.8 ГПК юриск.възнаграждение в размер
на 150 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1405/ 14.04.2020г. постановено по гр.д.№ 2156/2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – ХII гр.с., с което са отхвърлени предявените от Х.И.Д.
*** чрез адв.С.П. искове да се установи спрямо “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД- гр.Пловдив , в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника плащане на сумите – 1071.33 лева-главница, равностойност на доставена
питейна вода и отведена канална такава за периода от 01.01.2011г. до 01.01.2014г.,
лихва върху тази сума в размер на 78,70 лева за периода от 31.03.2011г. до
31.12.2013г. и разноските по ч.гр.д.№ 529/2014г по описа на ПРС и 220,24 лева – главница, равностойност на
доставена питейна вода и отведена канална такава за периода от 01.06.2009г. до
31.10.2010г., лихва върху тази сума в размер на 10.70 лв за периода от
01.06.2009г. до 31.10.2010г. и разноските по ч.гр.д.№ 21344 по описа на ПРС за
2010г., поради изтичането на давност, както и в частта, в която ищецът е осъден
да заплати на ответното дружество разноски в размер на 150 лева.
Осъжда
Х.И.Д., ЕГН**********,*** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК ********* - гр.Пловдив сумата 150 лева / сто и петдесет лева/
юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: