Р Е Ш Е Н И Е
№ 1176/25.06.2019 година, град Б.
Административен съд – Б., в публично заседание на единадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 501/2019 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 във връзка с
чл. 225а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от „А“ ООД – Б. с ЕИК *********
със съдебен адрес ***, представлявано от адвокат З.Р. ***, против заповед № 249/05.02.2019
година на заместник – кмет на Община Б..
С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, изграден от жалбоподателя -
„едноетажна постройка с размери 3,40/8,30 м – обект № 1 по схема“, изпълнен от
тухлена зидария с покрив от дървена конструкция, покрит с хидроизолационен
материал, построен в поземлен имот с идентификатор 07079.653.201 по КК на град Б.,
представляващ УПИ XXI – 8 в кв. 142 по плана на ж.к.
„Меден рудник, град Б.“.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и
е материално незаконосъобразна. Жалбоподателят поддържа, че не може да бъде
сочен като възложител, защото не е собственик или лице, на което е учредявано
право на строеж, нито е имал такова право по закон. Изтъква, че всички
строителни дейности в поземления имот са извършвани от физическите лица Ж. и К.
А, от името и за сметка на собствениците на имота – А.Г. и Н.Г. – въз основа на
упълномощаване от 2012 година. Сочи, че „А“ ООД е било единствено наемател на
поземления имот, а договорът за наем е изтекъл през 2017 година, като
дружеството е разполагало единствено преместваеми обекти за този период.
Заявява, че след като „А“ ООД е било отстранено от имота, след прекратяване на
наемното правоотношение, то е било възпрепятствано от наемодателите да премахне
изградените обекти, в това число и процесния. Поддържа, че след като за обекта
има издадени разрешения за поставяне на преместваеми обекти, производството по
чл. 225а от ЗУТ е неприложимо, а административният орган е следвало да проведе
производство по чл. 57а от ЗУТ.
Иска заповедта да бъде отменена.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя административната преписка. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, установи следната фактическа обстановка.
„А“ ООД било наемател на незастроения УПИ XXI – 8 в
кв. 142 по плана на ж.к. „Меден рудник, град Б.“, собственост на А.Г. и Н.Г.,
съгласно договор за наем от 19.03.2012 година.
Със знанието и съгласието на наемодателите Г.,
дружеството изградило в поземления имот, за собствена сметка (в това число -
разходи за материали, монтаж, строеж и такси за административни разрешения)
обект „автомивка“, като за ползването му било издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 223/19.12.2019 година. Отделно от дружеството била
изградена масивна сграда с търговско предназначение.
В периода на действие на наемното правоотношение, от
общинската администрация на дружеството двукратно са били издавани (през 2012
година и през 2015 година) разрешения за поставяне на шест преместваеми обекти (павилиони)
в поземления имот, по одобрена схема (6 бр. х 12 м², общо 72 м², лист
78), като срокът на последното разрешение е бил до 01.06.2018 година (лист 65 -
71).
На 19.03.2017 година срокът на наемния договор между
наемателя „А“ ООД и наемодателите Г. изтекъл и те не постигнали съгласие за
продължаването му. Между страните започнал правен спор за стойността на
подобренията, направени от наемателя за времето през което е имал фактическата
власт върху имота.
„А“ ООД предявило в Окръжен съд – Б. иск за
неоснователно обогатяване срещу наемодателите Г., като в исковата си молба
подробно описало – по видове обекти, квадратура и предназначение - строителството,
извършено от него в периода на наема на поземления имот. Предприело и действия
по обезпечаване на доказателства за твърденията си (лист 203 – 205 и 207 - 209).
На 11.09.2018 година, във връзка с постъпила молба вх.
№ 94-01-18231/4/15.08.2018 година за установяване на незаконно строителство в
имота, подадена от наемодателя А.Г.,*** извършили проверка на поземления имот с
идентификатор 07079.653.201 по КК на град Б., представляващ УПИ XXI – 8 в кв.
142 по плана на ж.к. „Меден рудник. При проверката, след като съпоставили издадените
разрешение за строеж на временен обект – автомивка и двете разрешения за
поставяне на преместваеми обекти от 2012 година и 2015 година с обектите,
изградени на място, служителите на общината констатирали наличието на общо пет
обособени обекта, от които единствено автомивката разполагала с надлежно
разрешение за строеж. Обектите били описани поотделно като били изготвени и
снимки. Служителите установили, че обект с условен „№ 1“ представлява едноетажна
постройка от две отделни помещения, с общи размери 3,40/8,30 м, изпълнена от
тухлена зидария, покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен
материал. Установено било, че постройката е трайно свързана с терена,
електрифицирана и водоснабдена, а към момента на проверката се използва като
магазин за храна и други стоки за домашни любимци от „Ю - АЛ“ ЕООД – Б. (лист
17 и 15 - 16).
На 01.11.2018 година служители (специалисти по контрол
върху строителството) при Община Б. извършили нова проверка на поземления имот,
във връзка с молбата, подадена на 15.08.2018 година от наемодателя А.Г.. При
проверката се установило, че в поземления имот на Г. наемателят „А“ ООД е
изградило „обект № 1“ (по изготвена схема), представляващ едноетажна постройка
от две отделни помещения, с общи размери 3,40/8,30 м, изпълнена от тухлена
зидария, покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен материал,
трайно свързана с терена, електрифицирана и водоснабдена. Констатирано било, че
за описания обект няма одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за
определяне на строителна линия и ниво. Строежът бил категоризиран като „пета
категория“, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 5 от ЗУТ, а за него било посочено, че е
изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени проекти, поради което подлежи на
премахване. Резултатите от проверката били отразени в констативен акт № 76В/01.11.2018
година, в който била включена и снимка на обекта (лист 12 - 13).
Констативният акт бил изпратен на дружеството и в
законоустановения срок от негова страна не е постъпило възражение срещу
констатациите (лист 10 - 11).
На 05.02.2019 година, въз основа на изводите в
констативния акт, заместник – кметът на общината, е издал заповедта, оспорена в
настоящото производство. В заповедта, е възпроизведена фактическата обстановка,
установена с акта. Като адресат на волеизявлението е посочено „А“ ООД (лист 7 -
9).
Заповедта е изпратена на адресата по пощата и е
получена на 13.02.2019 година от управителя на дружеството (лист 5 долу).
На 27.02.2019 година заповедта е обжалвана от „А“ ООД
(лист 3).
Като доказателство за компетентността на издателя на
обжалвания административен акт по делото е представена заповед № 490/28.02.2018
година на кмета на Община Б., според т. 21 от която кметът представя на
заместник – кмета правомощието по издаване на заповеди за премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория (лист 32 - 34).
По делото е назначена и приета съдебно – техническа
експертиза, която е описала размерите, конструктивните особености и местоположението
на обекта, посочен в заповедта. Експертът е установил, че той е изграден от
тухли, а на две от фасадите му е монтирана алуминиева дограма. Констатирал е,
че постройката е с едноскатен покрив, дървена конструкция, покрита с
хидроизолационен материал, отвън е изолирана със стиропор и минерална мазилка,
отвъртре стените са боядисани с латекс, а подовата настилка е от гранитогрес
(лист 210 - 213).
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния
орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
В настоящият случай оспорената заповед е издадена от
заместник - кмет на Община Б., който, от своя страна, черпи правомощията си от
заповедта за оправомощаване, издадена от кмета на общината. При преценката на
компетентността на органа – издател, съдът е обвързан с доказателствата, които
той е представил като част от преписката, по силата на чл. 170 ал.1 от АПК,
възлагаща доказателствената тежест за установяване компетентността на издателя
върху ответника. В настоящия случай от заповедта на кмета на общината може да
бъде направен категоричен извод за надлежно оправомощаване, с което е
разполагал издателя на обжалвания административен акт.
В хода на административното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразност на
заповедта. Дружеството – жалбоподател основателно е конституирано като
заинтересована страна в производството и му е изпратен издадения констативен
акт. Цялото производство е започнало по сигнал от собственика на поземления
имот, а на проверяващите служители е била предоставена възможност да се
запознаят с документацията, разменена между наемателя и наемодателите, да
сравнят съдържанието на издадените разрешения за поставяне на преместваеми
обекти и разрешението за строеж на автомивка с действителното/фактическото
положение на място, и да установят строежите, които са изградени в отклонение
от издаденото разрешение. Един от тези обекти е и процесния обект.
Жалбоподателят не представя доказателства, а и не твърди, че освен него трето
лице е изграждало постройки в наетия имот. След като по договора за наем
дружеството е държало имота в продължение на пет години, на негово име са били
издавани разрешения за поставяне на преместваеми обекти и то е финансирало цялата
дейност по разрешаването и изграждането на автомивката, а общинската
администрация е сезирана от собственика, основателно в административното
производство е прието, че именно „А“ ООД се явява изпълнител на установения
строеж – обект № 1 с търговско предназначение.
Заповедта е съобразена с приложимото материално право.
Сградата, описана в оспорената заповед, представлява
„строеж” по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба
"строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Процесният
обект, по своята същност и конструктивни особености, е надземна сграда с
тухлени зидове и дървена покривна конструкция, представляваща „строеж“ по
смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.
Според чл. 148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. След като обектът, описан
в заповедта е „строеж“, за изграждането му е било необходимо надлежно разрешение за строеж, а
доколкото такова не е издавано, заповедта се явява материално законосъобразна.
Редът за премахване на обекти, които са „строеж“ по смисъла на ЗУТ, е реда по
чл. 225а от закона, както е процедирал органа – издател.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските в производството върху жалбоподателя, съгласно своевременно
направеното изявление на процесуалния представител на ответника. От ответника
са представени доказателства за заплатено възнаграждение за вещо лице в размер
на 130 лева (лист 200 - 201). Предвид представените доказателства и направеното
искане, „А“ ООД, следва да заплати на Община Б. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева и внесения депозит за вещо лице, т.е. сума в общ размер 280
(двеста и осемдесет) лева - разноски по делото.
С оглед на изложеното, на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба от „А“ ООД – Б. с ЕИК ********* със
съдебен адрес ***, представлявано от адвокат З.Р. ***, против заповед №
249/05.02.2019 година на заместник – кмет
на Община Б..
ОСЪЖДА „А“ ООД – Б. с ЕИК ********* да заплати на Община
Б. сумата от 280 (двеста и осемдесет) лева разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: