РЕШЕНИЕ
№
18
гр. Русе, 27. 05.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично съдебно заседание на 28 април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА В. като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА административно дело №
698 по описа за 2021 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на М.И.А. *** против Писмо изх. № 94М-8349-2#2 от
11.10.2021 г. на Заместник-кмет на Община Русе, с което е оставено без уважение
искане на жалбоподателката с регистрационен индекс № 94М-8349-2 от 14.09.2021
г. за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през имота на М.А.
на Е.И.П. и М.Й.П., както и за определяне на обезщетение за това право.
В жалбата се излагат конкретни и подробни доводи за незаконосъобразност на
отказа.
Претендира се съдът да отмени оспорения акт и да върне преписката на органа
за ново произнасяне по искането на жалбоподателката.
Ответната страна в производството не взема становище по жалбата.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По фактите
Със Заявление вх. № 94М-8349-2 от 14.09.2021 г. до кмета на Община Русе, М.А.
е поискала да се издаде заповед, с която да се учреди право на преминаване на Е.И.П.
и М.Й.П. през нейния имот - от входната врата на имота на ул. „Ракитово“ № 2 до
входа на жилището - 14 метра и от салона от входната врата до апартамента на П.
на първия етаж – 4 метра, както и да бъдат задължени да заплащат наем за
преминаване през имота на А.; претендирала е и обезщетение за пропуснати ползи
от наем за 13 години, включително и лихви (л. 45 от делото).
От съдържащите се по делото писмени доказателства, в т.ч. и влезли в сила
съдебни актове се установява, че с Нотариален акт № 041, дело № 753 от
13.09.2007 г. на нотариус А. М., с район на действие РС – Русе (л. л. 41 и 42
от делото) посочените от А. в искането й лица Е.И.П. и М.Й.П. са закупили от И.И.
А. недвижим имот в гр. Русе, ул. “*****” № 2а, представляващ: ПЪРВИ ЕТАЖ от
двуетажна жилищна сграда, заедно с цялата маза под жилището, заедно с ½
ид.ч. от тоалетната в двора, заедно с ½ ид.ч. от общите части на
сградата, която сграда е построена на основание отстъпено право на строеж върху
общинска земя, съгласно АОС № 3969 от 07.02.2003 г. (л. 54 от делото),
представляваща УПИ XII-900, в кв. 618 по плана на гр.Русе, заедно с
реално ползване върху 146/585 ид.ч. от дворното място.
Видно от цитирания АОС върху горепосочения поземлен имот, държавна
собственост, а впоследствие актуван като общинска собственост, е било учредено право на строеж на И. С. К. и А.П.А.,
съгласно Протокол № 8 от 28.04.1960 г. на ИК на ГНС - Русе за построяване на
двуетажна жилищна сграда.
Посочените от А. в искането й лица Е.И.П. и М.Й.П. са собственици на първия
етаж от построената сграда, като правата си са придобили не пряко от лицата, в
чиято полза е учредено правото на строеж, а от последващ преобретател на имота –
И. А.
Установява се и че съгласно ПМС № 235/96 г. /отм./ и на основание Заповед №
2035 от 15.07.2004 г. на Кмета на Община Русе и Договор № 84 от 15.07.2004 г.
по реда на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗС на жалбоподателката е продадена ½
ид.ч. от правото на собственост върху процесното дворно място, съответно на
притежаваните от нея ид.ч. от отстъпеното право на строеж по силата на
завещание от А.П.А..
Така А. е придобила право на собственост върху ½ ид.ч. от общински
недвижим имот в гр. Русе, ул. „*****“ № 2, представляващ УПИ XII-900, в кв. 612 по регулационния план на гр. Русе с обща площ от 627,58 кв.м., като видно
от допълнително вписване в АОС, на 27.07.2004 г. са отписани ½ ид.ч. от
имота, описан в този акт. (л. л. 55 – 57 от делото).
С оспореното в настоящото производство Писмо изх. № 94М-8349-2#2 от 11.10.2021 г. на Заместник-кмет на Община Русе (л. 46 от делото), на
жалбоподателката е отговорено, че П. са собственици на част от сградата и имат
право на ползване върху 146/585 ид. части от дворното място, поради което не са
налице предпоставките по чл. 192 от ЗУТ за издаване на заповед. Посочва се още,
че влошените отношения между П. и А. са с гражданскоправен характер и
компетентен да ги разреши не е административния орган. С писмото А. е уведомена
също така, че при повторно подаване на сигнал, който не се основава на нови
факти и обстоятелства, на основание чл. 124, ал. 1 от АПК, същият няма да
подлежи на разглеждане.
Правни изводи
Жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
В оспореното в настоящото производство Писмо изх. № 94М-8349-2#2 от 11.10.2021 г. на Заместник-кмет на Община Русе не е посочено, че
отказът да се издаден исканата от А. заповед по реда на чл. 192, ал. 2 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) подлежи на обжалване, в какъв срок и пред
кой орган. При това положение и на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, жалбата се
явява подадена в срок. Депозирана е от лице, което има правен интерес от
оспорване на процесния акт, който съдът приема за индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа изявление на
административен орган, с което се засяга правната сфера на М.А. – отказва й се
издаване на поискан от нея акт – заповед по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ и
определяне на обезщетение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът приема, че оспореното в настоящото производство Писмо изх. № 94М-8349-2#2 от 11.10.2021 г. на Заместник-кмет на Община Русе (л. 46 от делото) е
постановено от компетентен орган, предвид служебно известния му факт, че на
инж. М. И. *** с ресор „Устройство на територията“ са предоставени от кмета на
общината функции по издаване на заповеди по Закона за устройство на
територията.
При извършена проверка на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК съдът
обаче намира, че при издаването му са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на
територията, право на преминаване през чужд поземлен имот, когато не е
постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти, се учредява със
заповед на кмета на общината. Безспорно легитимиран да поиска учредяване на такова
право е този, в чиято полза то ще се учреди. Видно от изложенията на М.А., тя
се счита за собственик на поземления имот и на нея не й е необходимо учредяване
на право на преминаване. Такова, според твърденията на жалбоподателката, е
необходимо на Е.И.П. и М.Й.П.. Така със заявлението си от 14.09.2021 г. А. иска
издаване на индивидуален административен акт, правен интерес от който би имала
не тя, а трети лица.
Правото
на преминаване през имот на жалбоподателката би
ползвало лица, които са носители на право на собственост в
сградата, построена в процесното дворно място, които единствено
имат правен интерес от иницииране на такова производство. Без те да бъдат инициатори на производството по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ
няма как то да бъде учредено и да бъдат задължени да платят и съответно
обезщетение. Не е правно обосновано и законосъобразно да
бъде принудително учредявано право на преминаване през имот на трето лице, без
да има съгласие на бъдещия носител на това право. Чужди
права не могат да се предявяват от трети лица без съответна делегация и да се
предоставят задължително на носителите им без тяхното съгласие, което освен
всичко останало, в случая би донесло и съответни финансови задължения.
За
жалбоподателката – носител на право на собственост върху поземления имот, през който тя
самата иска да се учреди право на преминаване за
трети лица, не е налице правен интерес, като тя е извън
кръга от заинтересувани лица, които могат да инициират това производство. Това
е така, тъй като правото на преминаване през чужд имот възниква за лицата,
които ще преминават през този имот, а ограничаването на правата на собственика
на имота се обезпечава/преодолява с определено по чл. 210 от ЗУТ обезщетение.
Ето защо,
правен интерес от инициирането на процедура по издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ имат лицата, които ще преминават през чуждия
поземлен имот, а не неговият собственик, който ще търпи вреди от това
преминаване.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от АПК, при
условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да
проведе и да приключи административното производство с надлежен акт, ако са
налице предвидените предпоставки.
Съгласно чл. 27, ал. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1 от АПК, когато е
инициирано издаването на административен акт, компетентният орган е длъжен да
провери допустимостта на искането. Процесуалноправните условия за това са
уредени в чл. 27, ал. 2, т. 1 – т. 6 от АПК, като в т. 5 е
визирано наличие
на правен интерес на заявителя.
При така установените по случая факти и обстоятелства, отнесени към
приложимата нормативна уредба, административният орган е следвало да откаже да
разгледа по същество искането на жалбоподателката и да прекрати производството
по подаденото от нея Заявление вх. № 94М-8349-2 от 14.09.2021 г. Вместо това
той го е разгледал по същество, приемайки че в случая не са налице
предпоставките по чл. 192 от ЗУТ за издаване на такава заповед.
В случай че липсва някоя от посочените в чл. 27, ал. 2 от АПК процесуални
предпоставки за допустимост на адресираното до компетентния административен
орган искане, то същото се явява недопустимо, като по него не се дължи
произнасяне с акт по същество, а следва то да бъде оставено без разглеждане и
производството по него да бъде прекратено.
В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд (вж. например
Определение
№ 3672 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
183/2018г., II о.)
Съдът обаче намира, че констатираното нарушение на чл. 27 от АПК не е от
категорията на съществените, тъй като недопускането му не би довело до друг
резултат от проведеното административно производство.
Съображенията за това са следните:
При наличие на някоя от предпоставките за недопустимост по чл. 27, ал.2 от АПК, както вече бе посочено, в правомощията на административния орган е да
откаже да разгледа по същество отправено до него искане /арг. от чл. 197 от АПК/,
т.е. дължимият акт е отказ за издаване на искания ИАА поради процесуална
пречка.
В конкретния казус органът е постановил отказ по същество да издаде акт
поради наличие на отрицателна материална предпоставка.
И в двата случая, като краен резултат, искането на жалбоподателката не е
било или не би било уважено.
Предвид изложеното и с оглед спазване на принципа за бързина и процесуална
икономия, прогласен в чл. 11 от АПК съдът счита, че не следва да бъде приложен
чл. 172, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 173, ал. 2, пр. 2 от АПК, т.е. оспореният акт да
бъде отменен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне
със задължителни указания, тъй като при спазване на последните, органът би трябвало
да се произнесе с акт, който отново да има негативен за жалбоподателката
резултат.
Мотивиран така, съдът приема, че като краен резултат оспореният акт е
правилен, а жалбата срещу него - неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.И.А. *** против
Писмо изх. № 94М-8349-2#2 от 11.10.2021 г. на Заместник-кмет на Община Русе, с
което е оставено без уважение заявление на А. с вх. № 94М-8349-2 от 14.09.2021
г. за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през имота на М.А.
на Е.И.П. и М.Й.П., както и за определяне на обезщетение за това право.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: