№ 760
гр. Шумен, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.ова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630101249 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на М. Е. М., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – ***, срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, посочено правно основание чл. 49 от ЗЗД, и цена от 7000
лева, част от вземане за 15000 лева.
Ищецът сочи, че в следствие на некачествено проведено лечение от
лекар, в ответното дружество се наложило изваждане на зъб. При лечението
му, започнало на 20.11.2022г., в кореновите му канали останали части от
инструменти, което довело, през м. април 2023г., до болезнено възпаление
наложило ново лечение и в крайна сметка изваждане на зъба. Считайки, че
действията при лечението и проведено от лекар на ответника е в причинна
връзка с претърпените болки и загуба на зъб, иска осъждането му, да
заплати 7000 лева неимуществени вреди, като част от вземане за 15000 лева, в
едно със законната лихва от предявяване на иска/08.06.2023г./, до
окончателното плащане и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Оспорва фактите на
които се основава. Твърди, че частите от инструменти, видни на представени
1
снимки, не се ползват в клиниката, няма данни как, от кого и къде е бил
лекуван зъба, в периода, между лечението проведено от техен специалист и
изваждането на зъба, както и че претърпяната болка е възможно да се дължи
на дефект в съседен зъб, а изваждането на процесния, не се е налагало.
С Определение № 1728/25.07.2023г., по делото е допуснато привличане
на трето лице – Д. Д. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, като трето лице –
подпомагаща страна на ответника „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – ***.
В съдебно заседание, страните, лично и с процесуалните си
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговорите си.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е
неоснователен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, а и се установява от приложените писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, че на 36-и зъб, на ищцата е
проведено ендодонтско лечение, от третото лице, в ответната клиника, през
месец ноември 2022г.. Според ответните свидетели лечението било проведено
след неуспешно такова на друг лекар и завършило с поставяне на постоянна
пломба. Няколко месеца след лечението, през месец април, според ищцовите
свидетели, поради болки, в областта на лекувания зъб, ищцата си направила
снимка, на която в корените на зъба се забелязвали части от инструменти.
Снимката/стр. 15,16/ била направена „…м. април или май, 25-ти, след като се
появиха болките…“, според съжителя на ищцата/св. Й. С./, след което
посетила зъболекар в гр. *** – д-р. М., който и казал, че не може да извади
инструментите, и отишли при д-р. Й. В., който извадил зъба, а в последствие
и съседния, чийто корени „закачил“, при първата манипулация. След
посещението и при двама лекари пила антибиотици, но документи за
назначаване на такива по делото са приложени само от втория. След
изваждането на 36-ти зъб посетила и лекар в гр. ***. Майката на споменатия
свидетел посочва, че при пътуване заедно с двамата ищцата отказвала да яде,
пиела нещо със сламка, като споделяла, че я боли. Посоченото от нея, се
отнася за периода след изваждане на зъба, при съпоставка показанията на
двамата свидетели. Установявайки наличието на чужди тела в корените на
2
лекувания зъб, посетила клиниката „…за да потърси сметка…“ на д-р. Е., при
което възникнал скандал. Посещението било на 10.04.2023г., при което била
направена снимка на зъба и предложено лечение на ищцата, с премахване на
чуждите тела, което тя отказала. Според показанията на д-р. М. А., при
посещението ищцата била с временна пломба на зъб 36, а на снимката се
виждало, че кореновите канали са разпълнени, но нямало възможност да се
установи давност на манипулацията. Констатацията , се потвърждава и от
заключението на вещото лице по приетата СМЕ, като се посочва /в него и при
устното му излагане/, че няма категорична причинно следствена връзка между
счупените инструменти и усложненията довели до изваждане на зъба;
наличието на инструменти в кореновия канал, на който е проведено такъв тип
лечение, по скоро, не е възможно да предизвика възпаление; не се наблюдава
необратимо състояние на зъб 36, което да налага неговата екстракция.
Споменатия д-р. М. издал неподписана анамнеза, с дата 10.04.2023г./л.14/ и за
извършения преглед на ищцата попълнил амбулаторен лист/стр. 83/,
неподписан от нея, с отбелязан код дейност 101, което според вещото лице
означава обстоен дентален преглед със снемане на зъбен статус.
Придружаващото амбулаторния лист писмо е с печат на индивидуална
практика в гр. ***.
Така приетата за установено от фактическа страна доведе до следните
изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди на възложителя, на работа, е
необходимо да са на лице следните предпоставки – възлагане на работа на
друго лице, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка
и непосредствена последица от противоправно поведение на лице
изпълнявало възложена му работа. Приетото за установено от фактическа
страна, сочи липса на част от предпоставките – противоправно поведение на
лицата изпълнили възложена им работа и причинна връзка между
противоправното им поведение и вредата. Съдебната практика е
последователна, по отношение тези два елемента на фактическия състав на
непозволеното увреждане и отговорността за вреди настъпили при, или по
повод медицинска помощ, в лечебно заведение, като свързва
противоправността на действията, или бездействията, с качеството на
медицинската помощ, основана на медицински стандарти и правила за добра
медицинска практика. Според чл. 80 от Закона за здравето, качеството на
3
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по
реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на
лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в
тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента,
а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването. В случая събраните доказателства, не сочат действия на
ответния медик, в разрез с утвърден стандарт, с наредба на Министъра на
здравеопазването. Стандарт, засягащ ендодонтско лечение или дентална
медицина, освен „детска дентална медицина“ и „орална хирургия“, не са
утвърждавани по посочения ред. Липсват и утвърдени правила за добра
медицинска практика, а кодекса за професионална етика на стоматолозите е
отменен през 2006г.. Твърдяното като бездействие – неназначаване на
рентгенова снимка след завършване на лечението, въобще не може да се
определи като такова, поради липса на задължително предписание в тази
насока. Подобно е положението и с другия пропуск, констатиран при
медицинския одит в практиката – липса на подпис на ищцата върху бланка за
информирано съгласие, за която, не е оспорено, че е попълвана от самата нея.
По отношение липсата на причинна връзка, като елемент от състава на
отговорността, освен категоричното заключение на вещото лице, по
отношение част от претърпените вреди – загуба на зъб, следва да се отбележи,
че ищецът, не е установил, в съответствие с чл. 154 от ГПК факти, от които
може да се направи еднозначен извод за съществуването , като това се
отнася и за такива, касаещи въобще деянието на третото лице, в случая
/именно той, е счупил инструменти в зъба/. На първо място, освен
направената на 10.04.2023г. снимка на зъба, в ответната клиника, няма данни
за времето, в което са направени останалите коментирани от вещото лице, в
заключението му. Това, неяснотата кой, от всички посетени след третото
лице, от ищцата стоматолози е разпълнил кореновите канали на зъба и
поставил временна обтурация, по скоро сочат успешно проведено насрещно
доказване на ответната страна, отколкото пълно и главно от ищцовата. Нищо
по делото не подкрепя двете ключови твърдения на ищцовата страна –
4
снимката установяваща инструменти в корена на зъба е направена в края на
месец май или началото на април, и не е ползвала услугите на друг лекар от
извършване лечението на д-р. Е. до посещението при д-р. М.. В тази насока
заинтересоваността на ищцовите свидетели и разминаванията в писмените
доказателства и електронните документи, изключват еднозначен извод за
истинност на двете твърдения. Достатъчно е да се спомене разликата в
имената на посетените лекари – в исковата молба М., в гр. ***, а според
писмените доказателства М., с практика в гр. ***. Отделно при съобразяване
вида на изготвения от последния документи – анамнеза и амбулаторен
лист/частни документи/, в съответствие с т. 2 от ТР № 2/2011г. на ОСНК на
ВКС, във вр. с чл. 179, ал. 1 и чл. 180 от ГПК, свидетелските показания, в
насока, че след посещението при лекар в гр. *** е отишла в клиниката, където
на 10.04.2023г. е направена снимка на зъба, с разпълнени канали и временна
обтурация, същата дата на анамнезата и съдържанието на амбулаторния лист
– не е извършвана дейност различна от преглед, дават възможност за няколко
извода, всички изключващи верността на двете твърдения. Така, ако ищцата,
в един и същи ден е посетила д-р. М. и ответната клиника, и първият, не е
извършвал дейности по зъба, освен преглед, то някой друг лекар е премахнал
постоянната обтурация и пълнежа на кореновия канал. Ако той, и лекаря от
гр. *** са едно и също лице, и е извършил тази манипулация, то изготвените
от него документи, не отговарят на действителността, а анамнезата е
единствен документ, освен заинтересованите свидетели сочеща претърпени
вреди/съдържа отбелязване за болка и подуване/. Следващата възможност е
твърдяната от ищцата и свидетелите , хронология в направата на снимките
на зъба, ползвани от вещото лице за заключението му, да не отговаря на
действителността.
Изложеното налага отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника, сумата от 2500 лева разноски в
производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Е. М., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за осъждането му, да
заплати сумата от 7000 лева обезщетение за непозволено увреждане, като
част от вземане за сумата от 15000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да
заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
сумата от 2500 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, решението, по иска с правно
основание чл. 49 от ЗЗД има установително действие в отношенията на Д.
Д. Е., ЕГН : **********, с адрес – *** и М. Е. М., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – ***.
На основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите на
решението, по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД е задължително за Д.
Д. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, в отношенията му с „***“ ООД, ЕИК
: ***, със седалище и адрес на управление – ***.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6