Решение по дело №1274/2021 на Софийски градски съд

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           Гр.София,18.06.2021 г.

 

                                            В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,

в публично заседание на девети юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ МАРКОВА 

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                Мл.с-я  М. МАЛОСЕЛСКА

 

При секретаря Кристина Първанова

И прокурора                                                                        сложи за разглеждане

Докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 1274 по описа за 2021 г.  и  за

да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от К.Д.Т., ищец пред СРС, срещу решение № 76364/24.04.2020 г. по гр. д. № 36204/2019 г. на СРС, 59 състав.

Решението се обжалва в частта, в която претенцията на въззивника- ищец пред СРС, по чл. 128, т. 2 от КТ е била отхвърлена за разликата над 2 229,61 /две хиляди двеста двадесет и девет/ лева и /шестдесет и една/ стотинки до пълния предявен размер от 3 439, 00 /три хиляди четиристотин тридесет и девет/ лева.

Излагат се доводи, че неправилно СРС е приел, че част от възнаграждението е било платено. Сочи, че доказателства за плащане на трудовото възнаграждение не били представени от страна на ответника. Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение като назначил служебно експертиза. Действително, вещото лице обяснило, че в счетоводството на ответника се водят като платени на каса, суми, но за тях не били представени на вещото лице разписки или документи с положен подпис на ищеца. Счетоводството не било водено редовно, тъй като не било отразено споразумението за заплащане на разсрочено трудово възнаграждение за периода 01.05.2018 г.- 04.03.2019 г. Ако се приемело за допустимо доказателство, заключението следвало да се обсъди ведно с останалите доказателства.

Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени изцяло. Не претендира разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред СРС- „С.С.“ ООД, въззиваем пред настоящата инстанция. В течение на производството се взема становище по същата като се излагат доводи за нейната неоснователност и правилност на така постановеното решение в частта, в която претенцията на ищеца /въззивник/ е отхвърлена. Не били допуснати сочени от въззивника процесуални нарушения  при допускане и обсъждане на доказателствата. Сочи, че оспорването на съдебната експертиза можело да се направи при изслушването й като се арг. с чл.200, ал.3 ГПК. Затова оспорването, направено с въззивната жалба било преклудирано. Не се претендират разноски.

          По допустимостта на жалбата:

          За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 09. 06.2020 г.         

Въззивната жалба е подадена на 23. 06.2020 г., поради което съдът намира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

          Тъй като въззивникът е бил ищец в производството пред СРС и предявеният иск по чл.128, т.2 КТ в обжалваната част, е отхвърлен,  налице е правен интерес от обжалване, следователно въззивната жалба е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

          По основателността на въззивната жалба:

С решение № 76364/24.04.2020 г. по гр. д. № 36204/2019 г. на СРС, 59 състав се: ОСЪЖДА  „С.С.“ ООД да заплати на К.Д.Т., сумата в размер на 2 931, 61 лева /две хиляди деветстотин тридесет и един лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2017 г. - 31.03.2017 г. в размер на 702 лева и неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2018 г. - 04.02.2019 г. в размер на 2 229, 61 лева,  ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 1 120 /хиляда сто и двадесет/ лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 385 /триста осемдесет и пет/ лева, представляваща 77 % от направените по делото разноски - адвокатски хонорар за един адвокат в размер на 500 лева.

Със същото решение се: ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.Т., срещу „С.С.“ ООД, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за сумата в размер на 1 209, 39 лева /хиляда двеста и девет лева и тридесет и девет стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението в частта, в която претенциите са били уважени, като необжалвано е влязло в сила.

          За да постанови  решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са предявени два иска с правно основание по чл.128, т.2 КТ: за сумата в размер на 702 лв. – незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. и за сумата в размер на 3 439 лв. – за периода 01.05.2018 г.- 04.02.2019 г. Съгласно представеното по делото Споразумение от 15.05.2017 г. към датата на подписването му, на ищеца се дължало трудово възнаграждение в размер на 1 202,28 лв. за периода 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. Заплащането на трудовото възнаграждение било разсрочено на 24 месечни платежа. Заплащането следвало да бъде извършено за периода от м.06.2017 г.- м.05.2019 г. Въз основа на допуснатото и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, СРС е достигнал до извода, че незаплатеното трудово възнаграждение възлиза на 2 229,61 лв. за периода м.06.2018 г.-м.02.2019 г. Съгласно заключението на ССчЕ платената сума от страна на ответника на каса възлизала на 1 099,30 лв. Затова и искът по чл.128, т.2 КТ бил основателен за сумата в размер на 2 229,61 лв., а за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен. По отношение на сумата в размер на 702 лв. СРС е приложил последиците от недоказването- ответникът не бил представил доказателства, че е изплатил тази сума на ищеца, нито това се установило от заключението на ССчЕ. Затова тази претенция е изцяло уважена.

          По доводите във въззивната жалба:

          Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

          Неизпълнението на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Щом като работникът е изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателя, последният дължи заплащането на уговореното трудовото възнаграждение.

Конкретните дължими от ответника /работодател/ размери на претенциите, са установени от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от нито една от страните. Последното се установява от съдържанието на съдебния протокол, съставен за публичното съдебно заседание състояло се на 17.01.2020 г., в което се е явил пълномощника на ищеца.

Правилно СРС е кредитирал същата, кредитира се и от въззивната инстанция, тъй като е изготвена при съобразяване със събраните по делото писмени доказателства.

Оспорването на заключението на съдебно-счетоводната експертиза едва с въззивната жалба като несвоевременно направено, не подлежи на обсъждане.

Само за пълнота на изложението ще посочим, че в т.3 наТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство, е посочено, че съдът може да прецени дали установяването на определен факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. В това ТР дори се вменява задължение на съда служебно да назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси.

Следователно допускането и изслушването на съдебно-счетоводна експертиза е било необходимо.

Видно от отразеното в констативната част на заключението, вещото лице е извършил проверка на място в счетоводството на ответното дружество. Ползвал е фишовете за работна заплата и тези за незаплатено възнаграждение.

Периодът за който не е била предоставена на вещото лице информация е 01.01.2017 г.- 31.03.2017 г., т.е. по иска за сумата в размер на 702 лв. Както е видно от самото решение /и отбелязано по-горе/ за този период СРС е приложил последиците от недоказването на плащане на трудовото възнаграждение от страна на ответника. За сумата в размер на 702 лв. искът е приет за основателен и при липсата на въззивна жалба от ответната страна, настоящата инстанция не следва да обсъжда правилността на така постановеното решение в тази му част.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в обжалваната част, решението на СРС ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

          При този изход на делото на въззивника разноски не се следват.

          От   въззиваемата страна  разноски не се претендират, поради което съдът не присъжда такива.

 

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                               Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 76364/24.04.2020 г. по гр. д. № 36204/2019 г. на СРС, 59 състав, в частта, в която претенцията на ищеца К.Д.Т. срещу „С.С.“ ООД, по чл. 128, т. 2 от КТ, е била отхвърлена за сумата в размер на 1 209, 39 лева /хиляда двеста и девет лева и тридесет и девет стотинки/.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: