Решение по дело №1620/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1618
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Анна Димова
Дело: 20194110101620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №         

от 20.12.2019 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновският районен съд, гражданско отделение, седемнадесети състав, на осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анна Димова

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1620/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на "Теленор България" ЕАД - град София, чрез адв. Н. Ш. - САК, срещу М.С.М.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 28.10.2015 година за срок от 24 месеца. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за сумата в общ размер на 48.42 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.06.2016 година до 14.09.2016 година. Твърди, че на същата дата е сключен и Договор за лизинг, с който му е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Telenor Smart Plus White, по който ответникът има задължение към ищцовото дружество за сумата в общ размер на 95.75 лева, представляваща лизингови вноски за отчетен период от 15.06.2016 година до 14.11.2016 година. Посочва, че на 25.04.2016 година между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, по който ответникът не е изпълнил задълженията си за сумата в общ размер на 43.78 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за периода от 15.06.2016 година до 14.09.2016 година. Твърди, че на същата дата е сключен и Договор за лизинг, с който му е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Philips S337 Black, по който ответникът има задължение към ищцовото дружество за сумата в общ размер на 180.39 лева, представляваща лизингови вноски за отчетен период от 15.06.2016 година до 14.11.2016 година. Посочва, че на 27.06.2016 година между страните е сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, по който ответникът не е изпълнил задълженията си за сумата в общ размер на 126.55 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.06.2016 година до 14.09.2016 година. Твърди, че на същата дата е сключен и Договор за лизинг, с който му е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Tablet Lenovo Yoga3 10 4G, по който ответникът има задължение към ищцовото дружество за сумата в общ размер на 252.77 лева, представляваща лизингови вноски за отчетен период от 15.06.2016 година до 14.11.2016 година. Посочва, че за посочените по-горе задължения дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 49/2019 година на ВТРС, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на М.С.М., че дължи на "Теленор България" ЕАД - град София сумата в размер на 747.66 лева - представляваща неизпълнени задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.01.2019 година до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 22 за изпълнение на парично задължение от 10.01.2019 година по Ч.гр.д. № 49/2019 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен на ответника редовно по реда на чл. 46 ГПК, но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.  Ответникът не се явява в съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, като е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С писмена молба, вх. № 23987 от 05.12.2019 година на ВТРС, подадена преди проведеното на 18.12.2019 година съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца изрично е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото.

Съдът е намерил искането на "Теленор България" ЕАД - град София, чрез процесуалния му представител по делото, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за основателно, поради което с протоколно определение от 18.12.2019 година е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки – ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като последният е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искови претенции са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер на 575.00 лв., от които 275.00 лв. - за внесена държавна такса и 300.00 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение, респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в общ размер на 385.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.М. ***, с ЕГН **********, че дължи на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сграда № 6, с ЕИК *********, сумата в размер на 747.66 лева /седемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ - представляваща неизпълнени задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 28.10.2015 година и Договор за лизинг към него от 28.10.2015 година; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 25.04.2016 година и Договор за лизинг към него от 25.04.2016 година; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 27.06.2016 година и Договор за лизинг към него от 27.06.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.01.2019 година до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 22 за изпълнение на парично задължение от 10.01.2019 година по Ч.гр.д. № 49/2019 година на ВТРС.

ОСЪЖДА М.С.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сграда № 6, с ЕИК *********  сумата в размер на 575.00 лева /петстотин седемдесет и пет лева/ - представляваща направените от ищеца в исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на 385.00 лева /триста осемдесет и пет лева/, представляваща направените от ищеца в заповедното производство съдебни разноски.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 49 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2019 година.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: