Р Е Ш
Е Н И Е №371
гр.Видин 15.01.2021 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито
заседание на
петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.В.
Членове: А.П.
В.М.
при
секретаря В.У. като разгледа
докладваното от съдия В.М.въззивно гражданско дело № 470
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от К.А.М.,ЕГН
**********, пост. адрес: ***, чрез назначения му особен представител адв. Д.Д. ,съдебен адрес:*** против: Решение № 451/ 29.07.2020г.,постановено
по гр.д.№ 625/ 2019г. по описа в частта
му, с която са уважени
частично предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288а,
ал.З от КЗ /отм./, във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД и
ответникът К.А.М. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Гаранционен фонд- гр.
С. сумата от 16 820 лв. обезщетение за имуществени вреди по щета №120158/
21.02.2014г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
06.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Подържа , че Решението в обжалваната му част, с която частично се уважават
предявените искове от ищеца, е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го
отмени и постанови ново, с което изцяло
да отхвърли предявените искове.
Съображенията ми за това са следните:
Посочва,
че ищеца не е доказал наличието на всички кумулативно изискуеми се от закона
елементи на конкретния фактически състав за ангажиране отговорността на
ответника, а именно: 1) настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2)
отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да
бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка
между поведението му и вредите и техния размер; 3) плащане от ищцовата страна
на обезщетение вполза на увреденото лице при наличието на някое от основанията
за плащане по чл.288, ал. 1 от КЗ (отм.). Посочва , че в рамките на
първоинстанционното производство по никакъв начин не беше доказана втората посочена
предпоставка, а именно авторството на противоправното деяние и по- конкретно,
че твърдяното ПТП е резултат от виновно поведение на ищеца по настоящото дело,
респ. причинната връзка между противоправно поведение на ищеца и вредите.
Липсата на
съпричастност на ищеца към настъпилото ПТП и претърпените от него вреди не се
доказва по никакъв начин, напротив се разколебава от приложения към исковата
молба препис от Съобщение изх.№174-1213, съставено от органите на италианската
полиция при настъпването на ПТП, съгласно което се сочи за извършител лице с
две имена: К.М., но със сръбско гражданство и без постоянен адрес.
С оглед на горното, като е приел, че ответникът К.А.М. е виновен за
настъпилото ПТП и отговаря за възстановяването на платените суми на Гаранционен
фонд- С., първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение, с което
необосновано и неоснователно е ангажирал отговорността на ответника по делото.
Претендира заплащане на възнаграждение за особен представител за
представителство на ответника пред въззивната инстанция, чийто размер е
определен от съда и внесен от ответната страна.
Гаранционен фонд
–гр.С., оспорва изцяло въззивната жалба и подържа, че е неоснователна и следва
да остане без уважение, а решението на ВРС се потвърди като правилно и
законосъобразно.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото
страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната
съвкупност, прие за установено следното
:
С Решение № 451/ 29.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 625/
2019г. са уважени частично предявените
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288а, ал.З от КЗ /отм./,
във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД и К.А.М. с ЕГН ********** е осъден да заплати
на Гаранционен фонд- гр. С. сумата от 16 820 лв. обезщетение за имуществени
вреди по щета №120158/ 21.02.2014г., ведно със законната лихва върху същата
сума, считано от 06.03.2019г. до окончателното й изплащане.
По делото се установи, че на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ/отм./ Гаранционен
фонд гр. С. възстановил изплатеното от Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи на Национално бюро на Италия по щета №*. обезщетение
за имуществени вреди общо в размер на 22 102,56лева за увредения от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.10.2013г. в гр. С.С., лек
автомобил марка „*“, модел „*“, рег. №*. Виновен за катастрофата е ответникът,
който управлявайки лек автомобил „*“, ДК № *, при движение по Държавен
път SS 16, км. 647.900, с посока на движение от центъра на гр. С.С. към
Държавен път SS, като в района на км 647.900 предприел маневра за включване в движението
по Държавен път SS, не спрял на пътен знак „Стоп“, включил се в
движението, отнел предимство на правомерно движещото се моторно превозно средство
„*“ с рег. №*, ударил го и причинил процесното пътнотранспортно произшествие.
Ответникът е управлявал автомобила без да има задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Гаранционен
фонд е поканил ответника да възстанови платеното, но плащане не е извършено.
Назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза дава заключение, че
описаните щети напълно кореспондират с механизма отразен в Протокол за
ПТП. Размерът на щетите възлиза на стойност 16 820,00лева.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза дава заключение,
че на 06.03.2014г. и на 27.02.2015г. ищецът е заплатил на НББАЗ сумите
съответно 16 885,66лева и 5 216,90лева заплатено обезщетение по щета
№ 120158/21.02.2014г.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна ВОС приема, че правилно ВРС е
постановил съдебен акт, с който е уважил
частично иска за сумата от
16 820,00лева, съгласно заключението на вещото лице.
Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ/отм./ Гаранционният фонд
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато
моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията
на РБ и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да
се определи застрахователят;
Съгласно чл.
288, ал. 1, б.”а” от КЗ/отм./, Гаранционен фонд изплаща обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Съгласно ал. 12, на чл. 288 от КЗ/отм./ след изплащане на
обезщетението, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното.
Безспорно се
установи, че от противоправното поведение на ответника като участник в
движението с лек автомобил марка „*”, модел „*“ с ДК рег. № *при движение по
ул.“*“ в гр. С.С. , Р. И., при навлизане в кръстовището с национален път № *
при км. 647.900, не спрял на знак „Стоп“, навлязъл е в кръстовището и е ударил
с предна челна част, дясната странична част на правомерно движещия се по пътя с
предимство лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. №**, вследствие на което
на другия участник – лек автомобил марка „*“, модел „*” са причинени щети.
Вредите са пряк и непосредствен резултат от причиненото непозволено увреждане
по вина на ответника. Установи се също, че ответникът не е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност”, поради което ищецът е заплатил
на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи,
заплатеното от последния на Национално бюро на Италия застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди. Искът до пълния претендиран
размер е недоказан.
Относно възраженията във въззивната жалба.
Неоснователни са
възраженията са липса на авторство на К.А.М. за твърдяното ПТП, причинна връзка
между поведението и вредите.
От данните по делото се установява, че ПТП е причинено
от жалбоподателя, при управление на лек автомобил марка „*”, модел „*“ с ДК
рег. №*, настъпили са вреди, установени от икономическата експертиза. Вредите
са пряк и непосредствен резултат от причиненото непозволено увреждане, както и
, че ответника не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства приема за
установено, че ответникът Р.М.П. е управлявал МПС без сключена застраховка
"Гражданска отговорност", като при процесното ПТП на 09.11. 2010 год.
е причинил вреди, които са изплатени от ищеца на собственика на увреденото МПС.
По силата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
На основание чл. 288, ал. 1, т. 12 от КЗ ищецът Гаранционен Фонд е встъпил в правата на увреденото лице и
притежава право на иск срещу ответникът К.М.
,като лицето, което е извършило увреждането.
Настоящият съд въз
основа на представените доказателства по щетата и преписката
приема за установено, че ответникът с противоправното си
поведение, нарушавайки правилата за движение по пътищата, е причинил
имуществени вреди на увреденото лице, а ищецът Гаранционен Фонд като е изплатил
дължимото обезщетение встъпва в правата на кредитора и исковата сума съответно
се дължи от ответника .
С оглед на това решението на ВРС е правилно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора К.А.М. ЕГН :
********** следва да заплати направените пред въззивната инстанция от
Гаранционен фонд –гр.С. разноски в размер на
1 193 лв., представляващи възнаграждение за назначения особен
представител по делото.
Водим от горното, ВОС :
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451/ 29.07.2020г.,постановено
по гр.д.№ 625/ 2019г. по описа на ВРС.
Осъжда К.А.М., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд гр. София, ул. „*“ №*, сумата от 1 193 лева направени
разноски пред въззивната инстанция за особен представител.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ
1.
2.