Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр.Враца, 08.06.2016 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1163 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по постъпила искова молба от С.С.С., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител С.Г.С. срещу К.Р.М., с която се иска увеличаване размера на присъдената по гр.д.№ 528/2010 г. по описа на ВрРС издръжка от 70,00 лв. на 150,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, считано от подаване на исковата молба до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответницата М. е осъдена по гр.дело № 528/2010 г. по описа на РС – Враца да заплаща на детето С.С.С.  месечна издръжка в размер на 70,00 лв. Поддържа се, че от определяне на първоначалната издръжка до настоящия момент са изминали повече от пет години, през които детето е пораснало и са се увеличили нуждите му. С поддържаното изменение на обстоятелствата, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на иска за увеличаване размера на издръжката. Претендират се разноски.

В депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор, ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция за сумата над законоустановения минимум от 105,00 лв. до предявения размер от 150,00 лв. Твърди, че действително работи по трудов договор, но получава нетно трудово възнаграждение е в размер на 420,00 лева, а и има и друго дете, към което също има задължение да заплаща издръжка. Отделно от горното излага доводи, че има задължение и към „Първа инвестиционна банка“ АД, тъй като погасява потребителски кредит в размер на 5 000 лв. По изложените в отговора доводи и съображения иска отхвърляне на иска за сумата над 105,00 лева.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа изразеното с писмения отговор становище, като заявява възможност за заплащане на издръжка в размер на 105,00 лева месечно.

Врачанският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и видно от представеното по делото удостоверение за раждане на С.С.С., последният е роден на *** г. от майка: К.Р.М. и баща: С.Г.С..

Видно от приложеното към настоящото производство гр.д.№ 528/2010 г. по описа на Районен съд – гр.Враца е, че с влязло в законна сила определение от открито съдебно заседание на 12.05.2010 г., съдът на основание чл.234 ГПК е одобрил постигната между К.Р.М., чрез пълномощника й адв.Г. и С.Г.С. спогодба, по силата на която родителските права по отношение на детето С.С.С. са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с детето и е осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 70,00 лева, считано от 16.02.2010 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

По делото е представена служебна бележка изх.№ 1056/11.03.2016 г., издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Враца, в която е отразено, че С.Г.С. /баща на детето/ е регистриран като безработно лице, считано от 11.03.2016 г.

От представено по делото удостоверение изх.№ 9/23.03.2016 г., издадено от „ОК 2011“ ООД, гр.София, в което е отразено полученото от ответника брутно и нетно трудово възнаграждение за периода от м.март 2015 г. до м.февруари 2016 г. вкл., се установява, че същата реализира месечен нетен доход между 403,00 лева и 446,00 лева.

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Мездра, въз основа на Акт за раждане № 190/12.10.2007 г. се установява, че ответника К.М. има и друго дете – Г.В.Ц., роден на *** г.

По делото е представено и удостоверение № 4/05.04.2016 г., издадено от „ТУРИЗЪМ – КАМЕНОВ И СИН“ ЕООД, в което е отразено полученото за периода от м.май 2015 г. до м.февруари 2016 г. от съжителстващото с ответницата лице В.Г.Ц. /баща на второто й дете/ брутно и нетно трудово възнаграждение. Макар това доказателство да е представено едва в първото по делото съдебно заседание, след изтичане на указания от съда по реда на чл.312, ал.2 ГПК срок, то видно от писмения отговор е, че ответника е поискал да му бъде предоставена възможност да представи същото в срок до първото съдебно заседание, по което искане съдът е пропуснал да се произнесе в постановеното по реда на чл.310 и сл ГПК определение. Ето защо, настоящият съд намира, че поради пропуск от негова страна да предостави или не възможност на страната да представи това писмено доказателство, за представянето на същото не е настъпила преклузия. Нещо повече, с решение № 537/17.12.2012 г. по гр.д.№ 214/2012 г., IV г.о. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,  че при разглеждане на искове за издръжка, съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, въпреки че са извършени след установените срокове, тъй като във всички случаи приоритет има интереса на детето.

По делото е представена служебна бележка без изходящ №, издадена от служител на „Първа инвестиционна банка“ АД, в която е отразено, че К.Р.М. има редовно обслужван кредит в банката в размер на 5000,00 лева, с месечна вноска в размер на 133,00 лева и остатък за погасяване към 11.04.2016 г. в размер на 4420,00 лева.

По делото е представен заверен препис от разписка за подаден на 07.07.2015 г. телеграфен запис с подател К.Р.М. и получател С.Г.С. за сумата от 200,00 лева, без да е посочено основание за превода.

Съдът не обсъжда представените по делото 4 броя квитанции, издадени от ДФК „Звездичка“ /л.12 от делото/ за заплатени такси за тренировки по футбол в размер на по 18,00 лева месечно и за периода от 10.01.2016 г. до 10.03.2016 г., тъй като от същите не става ясно за кого се отнасят и кой е вносител.

Съдът не обсъжда и представените по делото от ищцовата страна фискални бонове от ТП „Еконт Експрес“ ООД /л.24 от делото/, сметка /л.25 от делото/, спецификация по поръчка от 08.02.2016 г. /л.26 от делото/, фискален бон от 04.05.2016 г. /л.27 от делото/, служебен бон от 02.05.2016 г. /л.28 от делото/ и фактура от 20.04.2016 г. /л. 29 от делото/, тъй като не става ясно дали същите са свързани със задоволяване потребностите на детето С.С..

В изготвения по делото социален доклад е отразено, че понастоящем детето С. е ученик в осми клас на СОУ „Христо Ботев“, гр.Враца, с хуманитарен профил и се развива нормално за възрастта си. При разговор с бащата С.С., последният е заявил, че с напредване възрастта на детето са се увуличили и нуждите му свързани с отлеждане, обучение и възпитание. При среща с майката, социалните служители са констатирали, че същата проявява загриженост спрямо бъдещото равитие на детето, не желае да прекъсва връзката си с него, но е изразила несъгласие да заплаща издръжка в претендирания размер от 150,00 лева. В заключението на доклада социалните служители не ангажират конкретно становище, а бланкетно предлагат съдът да се произнесе с решение, което да е в най-добър интерес на детето.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите М.Г.М. и Наталия Младенова Статкова.

В показанията си св.М. – майка на ответницата и баба на детето С. разказва, че когато С. идва при тях в с.Згориград по повод осъществяване на режима на лични отношения с майка си, на Коледа и други празници „му дават пари на ръка“. Майка му отделно от месечната издръжка му носела дрехи от магазина, в който работи. Разказва за случай, когато тя от името на ответницата е изпратила пари на детето, необходими за такса за екскурзия. Заявява, че последния път лично тя е дала 50,00 лева на детето за яке.

В показанията си св.Статкова – баба на детето С. по бащина линия разказва, че майката плаща месечната издръжка, когато може. Свидетелката заявява, че не е чула детето да се похвали, че майка му му е давала някакви пари. Рядко, за рожден ден или за празник се е хвалил, че баба му М. му е давала по 10,00 лева. Разказва още, че детето й е споделяла, че майка му му е купувала дрехи от магазина, в който работи, но според нея детето вече е голямо и в този магазин няма неговата номерация. Заявява, че през последните 2-3 години майката е давала половината от дължими такси за екскурзии на С.. Сочи, че С. вече е голям, иска да ходи на кино, да излиза с приятели, за което трябват пари. Тренира баскетбол и често се налага да му купуват нови маратонки.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск за изменение на присъдена издръжка, поради настъпила промяна в обстоятелствата, с правна квалификация чл.150 СК.

От одобряване на спогодбата по гр.д.№ 528/2010 г. по описа на ВрРС до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело е изминал период от шест години. Към настоящият момент С. е навършил 14 години и е ученик в VIII клас, при което несъмнено нуждите му от издръжка са нарастнали. Безспорно е, че с израстване на децата, те се нуждаят както от повече средства за храна, облекло и ежедневни нужди, така и за задоволяване на образователни потребности - учебници и помагала.

В рамките на периода след присъждане на издръжката е налице и промяна в икономическите условия в страната, която също следва да бъде отчетена. Категоричен показател в тази насока е размерът на минималната работна заплата в страната, с който законодателят е обвързал и минималния размер на издръжката за едно дете. Към настоящия момент минималната работна заплата в страната е 420,00 лева, а към 2010  /началният момент на присъждане на издръжката за детето/, е бил в размер на 240,00 лв. Увеличението е от 180 лв., което представлява съществена промяна в икономическите условия.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК размерът на дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи. Съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица.

Както бе посочено и по-горе, към настоящия момент детето С. е навършило 14 години /след три месеца ще навърши 15 години/ и за времето след одобряване на съдебната спогодба през 2010 г. потребностите му неминуемо са се увеличили, като за задоволяването им са необходими парични средства, които са несъпоставими с размер на присъдената по гр.д.№ 528/2010 г. издръжка от 70,00 лева. Детото е ученик в 8 клас и за неговото обучение и възпитание, храна, облекло, обувки, учебници и учебни пособия са необходими значителни парични средства. По делото не се установи детето да има здравословни проблеми, които да налагат допълнителни разходи за лечение и медикаменти, нито някакви други специфични нужди, извън изброените по-горе обичайни такива. Както бе посочено и по-горе, съдът не обсъжда представените по делото от ищцовата страна писмени доказателства – фискални бонове и фактури, тъй като не става ясно дали са в полза на детето, а и не може да се прецени за какви вещи става въпрос и дали не се касае за луксозни разноски.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че майката реализира доходи от трудовото правоотношение в размер между 400,00 и 450,00 лева месечно, т.е. около минимално предвидения за страната размер, като от доказателствата по делото е видно, че има и още едно дете на 8 години, за което трябва да се грижи. Представената по делото служебна бележка, от която се установява наличие на задължение за плащане на банков кредит от ответницата, съдът приема за ирелевантна, тъй като задължението е поето изцяло по волята на последната и същата е била наясно за задължението си към нарастващато си дете С.. Нещо повече, съгласно т.5 от Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС, което не е обявено да загубило силата си, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят единствено от доходите, имотното им състояние и квалификацията на задълженото лице. Като ирелевантно за спора съдът преценява и заявеното от св.М. при разпита й, че майката купувала дрехи на детето, а тя като негова баба, за празници и рожденни дни му е давала пари, тъй като същите представляват обикновен дар и нямат характера на издръжка, която се престира периодично, постоянно и е определена по размер.

По гореизложените съображения, настоящият съд приема, че при доход в размер на минималната работна заплата и при ограничаване на средствата за собствената й издръжка под социалния минимум, ответницата няма  възможност  да плаща издръжка на детето С. в размер по-висок от 130,00 лева месечно. Останалата част до посочената по-горе сума от 250,00 лева следва да се осигурява от бащата, при когото детето живее. Обстоятелството, че бащата в момента е безработен, не обуславя задължение майката да заплаща издръжка в по-висок размер, тъй като същата се дължи и от двамата родители.

Заявеното от св.Статкова, че бащата дава по 10 лева на ден „джобни“ на детето е негов избор и се преценява от съда като твърде висока сума за дневни разходи на дете на тази възраст.

Следва да се има предвид, че при изменение на обстоятелствата или при данни за реализирани доходи в по-висок размер от ответника, въпросът за възможностите му може да бъде преразгледан по инициатива на страните.

По гореизложените съображения, настоящият съд приема, че иска за увеличение размера на присъдената издръжка се явява частично основателен в размер от 130,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 15.03.2016 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като в останалата му част до пълния предявен размер от 150,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 260,00 лева /за адвокатско възнаграждение/, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, които съдът изчисли в размер на 13,33 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Въз основа на сбора от тригодишните платежи върху присъдената сума за увеличение, съдът определя дължимата държавна такса в размер на 86,40 лв., която ответника следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Враца.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ размера на одобрената по гр.д.№ 528/2010 г. по описа на Районен съд – гр.Враца спогодба за издръжка на детето С.С.С., ЕГН **********, като я увеличава от 70,00 лева на 130,00 лева, поради което:

ОСЪЖДА К.Р.М., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетния си син С.С.С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител С.Г.С., ЕГН **********, издръжка в размер на 130,00 /сто и тридесет/ лева месечно, считано от 15.03.2016 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекатяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 130,00 лева до пълния предявен размер от 150,00 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Р.М., ЕГН ********** да заплати на С.Г.С., ЕГН ********** сумата от 260,00 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.Г.С., ЕГН ********** да заплати на К.Р.М., ЕГН ********** сумата от 13,33 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК К.Р.М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца държавна такса в размер на 86,40 лева върху увеличения размер на издръжката.

Решението може да бъде обжалвано пред Врачанския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: