РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Пловдив, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Д. Калчева
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600247 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 16/27.02.2024г., постановена по НОХД № 117/2024г. по
описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият М. Р. М. е признат за
виновен и осъден както следва:
1. в това, че в периода от 15.02.2022г. до 26.02.2022г. в гр.П, при
условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и
при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи
от владението на другиго - на С. П.В., ЕГН **********, от гр.П, на обща
стойност 160 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и заплашване, както следва:
- на 15.02.2022г. е отнел чужди движими вещи - раница, червено-
черна на цвят, на стойност 10 лв. и преносима тонколона на стойност 20 лв.,
1
всички вещи на обща стойност 30 лв. от владението на С. П.В., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване;
- на 26.02.2022г. е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
„С.“, с ИМЕИ ****************, на стойност 80 лв. и пари - 50 лв., всичко на
стойност 130 лв. от владението на С. П.В. с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на
основание чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ вр. чл.26, ал.1
от НК вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на осем години лишаване от
свобода;
2. в това, че на 15.02.2022г. в гр.П е извършил действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол - С. П.В., ЕГН **********, от гр.П, като
е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.157,
ал.1 от НК вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на четири години
лишаване от свобода;
3. в това, че на 26.02.2022г. в гр.П е принудил другиго - С. П.В. от
гр.П да претърпи нещо противно на волята му - след като го набил и му
причинил лека телесна повреда, е принудил С. П.В. да свали тениската си и
след като уринирал върху нея, да избърше лицето си и я изхвърли в коша,
както и да не съобщава на родителите си за случилото се, поради което и на
основание чл.143, ал.1 от НК вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три
години лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. е наложено едно
общо най-тежко наказание осем години лишаване от свобода, което съгласно
чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Със същата присъда подсъдимият А.Е. С. е признат за виновен за
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК вр. чл.54 вр. чл.58а,
ал.1 от НК и е осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно с три
години изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените
доказателства и разноските по делото.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.С.Х., защитник на
подсъдимия М., с оплакване за неправилност и несправедливост. Излагат се
доводи, че размерът на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от
2
свобода е завишен.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимия М. е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна и трябва да се потвърди. Наложените
наказания са справедливи и с тях ще се постигнат целите на чл.36 от НК.
Подсъдимият М. и неговият защитник поддържат жалбата и
изложените в нея съображения. Молят атакуваният съдебен акт да се измени,
като се намали размерът на санкцията лишаване от свобода.
Подсъдимият М., в последната си дума, иска да му се намали
наказанието.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата
и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло,
съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите М. и С.
са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и са се съгласили да не се събират доказателства за тези
факти.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. е роден на ********г. в гр.П. Живее в същия град.
Завършил е трети клас. Не е женен. Не работи. Осъждан е многократно за
различни престъпления, включително и против собствеността. Изтърпявал е
наказания лишаване от свобода ефективно.
Подсъдимият С. е роден на *******г. в гр.С.. Живее в същия град.
Със средно образование е. Не е женен. Работи. Не е осъждан. Към
инкриминирания период е бил непълнолетен. При разглеждане на делото от
3
първата инстанция е навършил пълнолетие.
Свидетелите С. В., Г.К., К.К., С.П., М.Я., Я.А., Г.К., Й.П. и Л.А. се
познавали от години и били в една компания. Някои от тях живеели в кв.П.,
гр.П, а други учели в едно и също училище.
Към края на 2021г. към тях се присъединил и подсъдимият М.. Той
бил доста по-голям от тях и с богато криминално минало. Многократно бил в
затвора, поради което останалите свидетели били респектирани от него, а
някои от тях дори се страхували. В компанията им се говорело, че
пострадалият С. В. имал на мобилния си телефон снимки на голи момичета,
че давал наркотични вещества на малки момичета с цел да прави секс с тях.
Тези слухове не били потвърдени.
На 15.02.2022г. пострадалият срещнал свидетелите К.К., Г.К., С.П. и
подсъдимия М. по прякор „котката“. Те се намирали в кв.Х.С., до
студентските общежития в гр.П. Тръгнали по ул.„Ц.“ и достигнали до района
на Основно училище „Е.П.“. В близост до учебното заведение, както вървели
подсъдимият М. попитал свидетеля С. В. защо дава наркотици на малки деца
и го запитал: „Ти ли си педофила?“. Пострадалият отрекъл. Това ядосало
подсъдимия М. и той започнал да му крещи. Нанесъл му удар в лицето и в
корема с юмрук, от който свидетелят С. В. паднал в един храст. Подсъдимият
М. му заповядал да застане на колене, след което извадил половия си член и
накарал пострадалия да го лапне. Последният бил изплашен от нанесения му
побой, но въпреки това се съпротивлявал. Подсъдимият М. го хванал за
главата и го притиснал към себе си. Свидетелят С. В. въртял главата си
наляво и надясно, но въпреки това подсъдимият М. извършил действия на
полово удовлетворение с лице от същия пол - пострадалия С. В., като хванал
главата му и прилагайки сила, я натиснал към себе си, при което отъркал
лицето му в половия си орган. Междувременно подсъдимият М. накарал
останалите присъстващи да извадят мобилните си телефони и да снимат.
Свидетелят К.К. заснел с мобилния телефон на свидетеля Г.К. случилото се.
Свидетелят С.П. не одобрил това, което вижда, и се намесил, като бутнал
подсъдимия М. и прекратил действията му. След това подсъдимият М. отново
нанесъл два удара на свидетеля С. В., издърпал раницата, която последният
носел, изсипал съдържанието й и я взел заедно с намиращата се в нея
преносима тонколона. После заплашил пострадалия да не казва на никого за
4
случилото се, тъй като имало хора, които щели да се погрижат за него.
Свидетелят С. В. си тръгнал. Тръгнали и другите, които присъствали
на описаната по-горе случка, с изключение на свидетеля Г.К., когото
подсъдимият М. накарал да го придружи до някоя заложна къща на бул.„Р.“ в
гр.П. Двамата отишли до заложните къщи с цел подсъдимият М. да заложи
тонколонката, отнета от пострадалия. Тъй като никой не пожелал да я вземе,
подсъдимият М. я дал с раницата на свидетеля Г.К.. Последният, заедно със
свидетеля М.Я., посетил дома на свидетеля С. В. и му върнали вещите -
чантата и тонколоната.
През месец февруари 2022г. пострадалият, тъй като бил заложил
мобилния си телефон, ползвал чужд мобилен телефон „С.“, с ИМЕИ
****************, даден му от негов познат, свидетеля Б.Я..
На 26.02.2022г. свидетелят С. В. имал 50 лв. у себе си. Обадил се на
свидетеля Г.К., за да му поиска още пари, за да си откупи телефона, който бил
заложил. Разбрали се да се видят в района на парк „Б.“ в гр.П, където
свидетелят Г.К. се намирал заедно с подсъдимия М. и свидетелите С.П., Й.П.
и Л.А.. Подсъдимият М. чул, че пострадалият ще дойде и ще има пари в себе
си, и решил да му ги вземе. Скрил се наблизо. Когато свидетелите С. В. и Г.К.
се срещнали в близост до пресечка на бул.„Р.“, срещу парк „Б.“ в гр.П,
подсъдимият М. изскочил пред тях и заповядал на свидетеля Г.К. да се
дръпне. След като останали двамата с пострадалия, извадил шарен сгъваем
нож, отворил го и го насочил към него, като му казал да извади всичко, което
има у себе си. Свидетелят С. В. бил много изплашен и извадил мобилния си
телефон „С.“, с ИМЕИ ****************, даден му за ползване от свидетеля
Б.Я., както и портфейл с 50 лв. Подсъдимият М. прибрал телефона и парите, а
портмонето върнал на пострадалия. След това го завлякъл зад паметника на
В.Л. в парк „Б.“, където имало бомбоубежище и където били останалите
свидетели, към които се присъединили свидетелят Я.А. и подсъдимият С..
Подсъдимият М. продължил да се гаври със свидетеля С. В., като му нанасял
удари по лицето и тялото. Свидетелят Я.А. и подсъдимият С. също започнали
да удрят пострадалия. Междувременно подсъдимият М. взел дървен кол и
започнал да удря свидетеля С. В. с него в областта на торса и бедрата, като му
задавал въпроси защо праща съобщения на малки момичета. Като се уморил
да го бие, подсъдимият М. извадил носения от него нож и поискал да му реже
5
ушите и да остави белези по лицето му, но свидетелят С.П. го спрял. Всички
излезли от бомбоубежището. Подсъдимият С. също ударил пострадалия,
казал му да свали якето си и му го взел, като го накарал пет пъти да повтори,
че му го дал по собствено желание. Лицето на свидетеля С. В. било цялото в
кръв, вследствие на нанесения му побой. Подсъдимият М. му казал да свали
тениската си и след като уринирал върху нея, го накарал да избърше кръвта
по лицето си, след което му заповядал да я изхвърли в кош за боклук.
Пострадалият бил бит и силно уплашен, и безпрекословно изпълнявал
нарежданията му. След това двамата подсъдими го заплашили да не казва на
родителите си какво е станалото. Наредили му да си тръгва, като тича към
рейса.
Свидетелят С. В. се прибрал в дома си, заключил се в стаята си, след
което влязъл да се изкъпе. Тъй като бил подут и го боляло цялото тяло,
споделил на родителите си, въпреки че се страхувал от отправените спрямо
него заплахи да не съобщава какво се е случило. Родителите му
сигнализирали полицията. Закарали го в болнично заведение, където било
констатирано, че е със счупени носни костици и му била извършена операция
за наместването им.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява,
че на С. П.В. е било причинено фрактура на носни кости с кръвонасядания на
долните клепачи на двете очи по типа „травматични очила“. Описаните
травматични увреждания са причинени от най-общото действие на твърд, тъп
предмет и по своята давност, вид и морфология е възможно по начин и време
да са получени при нанесен му побой на 26.02.2022г. с удар/и с твърд, тъп
предмет, какъвто по своята характеристика може да бъде долната част от
човешкия горен крайник /респ.ръка/, изпъната или свита в юмрук. Налице е
причинно-следствена връзка между станалия инцидент и получените от С.
П.В. травматични увреждания. Било е причинено разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК.
Според заключението на стоковооценъчната експертиза стойността на
отнетите на 26.02.2022г. вещи от владението на С. П.В. е както следва:
мобилен телефон „С.“, с ИМЕИ **************** - 80 лв., пари - 50 лв., 1
брой мъжко зимно яке с качулка, черно-сиво на цвят, марка „Н.“ - 50 лв., или
6
всичко на обща стойност 180 лв.
Видно от заключението на стоковооценъчната експертиза стойността
на отнетите на 15.02.2022г. вещи от владението на С. П.В. е както следва:
раница - 10 лв., преносима тонколона - 20 лв., или всичко на обща стойност
30 лв.
С протокол за доброволно предаване свидетелят С.П. е предал 1 брой
CD-R диск, марка „S.”, на който е записан клип, съдържащ заснетото от
свидетеля К.К. на 15.02.2022г.
С протокол за доброволно предаване от 17.05.2022г. подсъдимият С.
е предал 1 брой мъжко зимно яке с качулка, черно-сиво на цвят, марка „Н.“.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
възприел въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото.
Мотивите на съда относно това кои от тях следва да се кредитират и поради
какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва
да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа
обстановка, призната от подсъдимите М. и С. по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Правилно Окръжен съд гр.Пловдив е кредитирал гласните
доказателствени средства - самопризнанията на подсъдимите М. и С.,
показанията на свидетелите С. В., П. В., Г.К., С.П., К.К., М.Я., Й.П., Л.А.,
Я.А., Б.Я., Г.К., Б.Ц., заключенията на съдебномедицинската и
стоковооценъчните експертизи, приложените по делото писмени
доказателствени средства и доказателства - протоколи за доброволно
предаване, за оглед на веществени доказателства, фотоалбум, приемо-
предавателен протокол, медицински документи, справки от мобилни
оператори, справки за съдимост, характеристични справки, както и
вещественото доказателство - компактдиск със запис.
Законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията
на горните свидетели, тъй като са обективни, последователни, логични. Не са
противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото.
От тези на свидетеля С. В. се установяват действията на всеки един от
подсъдимите, отнетите му вещи и обстоятелствата, при които това е станало,
упражнените спрямо него сила и заплашване, поведението на подсъдимия М.,
засягащо половата му неприкосновеност и свободната му воля.
7
Показанията на свидетеля С. В. следва да се оценят с доверие, тъй
като намират опора в тези на свидетелите К.К., С.П., Г.К., Й.П., Л.А. и Г.К.,
имащи преки възприятия от инцидентите, в заключението на
съдебномедицинската експертиза.
Визираните гласни доказателства се подкрепят от приобщените с
протоколи за доброволно предаване диск със записан клип от случилото се на
15.02.2022г., яке, отнето на 26.02.2022г., протокола за оглед на веществени
доказателства /диска/ и фотоалбума към него.
Въззивният съд споделя извода на първостепенния съд, че трябва да
се кредитират заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени
компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната
област.
Следва да се даде вяра на самопризнанията на подсъдимите, тъй
като се подкрепят от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, заключенията на вещите лица.
Пловдивският апелативен съд намира, че при така описаната
фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият М. е извършил престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1
вр. чл.29, ал.1, б.„а“ вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като е осъществил елементите
на този престъпен състав.
Правилно Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че подсъдимият М. е
отнел вещи, които са били във владение на свидетеля С. В., като е използвал
принуда под формата на сила и заплашване. Възползвал се е от физическото и
психическото си превъзходство, за да отнеме чуждите вещи. Въздействал е
физически пряко върху личността на пострадалия, като му е нанесъл
множество удари по лицето и тялото. Упражнил е въздействие и върху
психиката му, заплашвайки го да не казва на никого за случилото се, защото
имало хора, които щели да се погрижат за него, да не споделя с родителите
си. Насочил е нож срещу него, срещу лицето му с намерение да остави белези
и да му реже ушите. В резултат на това съпротивата на свидетеля С. В. е била
сломена и той не е попречил на подсъдимия М. да установи фактическа власт
върху предмета на престъплението.
Обосновано първоинстанционният съд е заключил, че се касае за
усложнена форма на престъпна дейност - продължавано престъпление по
8
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, включващо две деяния.
Законосъобразен е и изводът му, че престъплението е извършено при
по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед субекта - опасен рецидив по
чл.29, ал.1, б.„а” от НК. Тази квалификация се обуславя от осъждането му по
НОХД № 1403/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив. Касае се за
тежки умишлени престъпления от общ характер /чл.143, ал.1 от НК /две/,
чл.199, ал.1 от НК/. Наложените за тях наказание са повече от една година,
като му е определено едно общо най-тежко в размер на шест години и осем
месеца лишаване от свобода. Изтърпяно е ефективно на 26.07.2021г. Не се
изтекли пет години от изтърпяването му. Останалите петнадесет осъждания
на подсъдимия М. не влияят върху правната квалификация на деянието.
Първите десет са за престъпления, извършени от него като непълнолетен
/чл.29, ал.2 от НК/. За останалите пет от изтърпяване на наказанията са
изтекли повече от пет години /чл.30, ал.1 от НК/. Налице е и седемнадесето
осъждане, присъдата, за което е влязла в сила след обсъжданата
инкриминирана деятелност на подсъдимия М..
В съответствие с материалния закон първостепенният съд е приел, че
последният е осъществил от обективна страна и признаците на престъпление
по чл.157, ал.1 от НК. Той е извършил действия на полово удовлетворение
със свидетеля С. В., с който са от един и същи пол /мъжки/. Подсъдимият М. е
използвал сила и заплашване. Нанесъл е удари по лицето и корема на
пострадалия, заповядал му е да застане на колене, държал е със сила главата
му, когато е отъркал половия си член в лицето му. Заплашил го е да не казва
на никого за случилото се, защото имало хора, които щели да се погрижат за
него.
Подсъдимият М. е осъществил и състава на престъпление по чл.143,
ал.1 от НК. Чрез сила и заплашване е въздействал върху психиката на
свидетеля С. В., за да го мотивира към поведение, което той не желае.
Нанесъл е множество удари по лицето и тялото му. Насочил е нож срещу
него, срещу лицето му с намерение да остави белези и да му реже ушите.
Заплашил го е да не споделя с родителите си. Страхувайки да не му се случи
нещо още по-лошо, пострадалият е свалил тениската си, избърсал е лицето си
с нея, въпреки че е била напоена с урината на подсъдимия М., и я е изхвърлил
в коша.
9
Правилно контролираният съд е стигнал до извода, че от субективна
страна подсъдимият М. е осъществил престъпленията при пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
За престъплението по чл.199 от НК е съзнавал, че вещите се намират
във владението на другиго, че те са чужди, че владелецът не е съгласен те да
му бъдат отнети, че това несъгласие се преодолява чрез упражнената
принуда. Целял е да установи своя фактическа власт върху предмета на
деянието и го е извършил с намерение да го присвои.
За престъплението по чл.157 от НК е съзнавал несъгласието на лице
от същия пол да участва в хомосексуалните действия, че използва принуда, за
да преодолее това несъгласие, като е целял полово удовлетворение.
За престъплението по чл.143 от НК е съзнавал съдържанието на
волята на пострадалия, че въздейства върху неговата психика, за да го
мотивира към определено поведение, въпреки несъгласието му, целейки това
поведение.
Настоящата инстанция намира за законосъобразни изводите на
Окръжен съд гр.Пловдив относно деятелността на подсъдимия С., покриваща
признаците на престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК от
обективна и субективна страна. Споделя и виждането му, че не се касае за
деяние, извършено поради увлечение или лекомислие, поради което правилно
не е приложил разпоредбата на чл.61 от НК.
При така посочените правни квалификации и съобразно изискванията
на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд гр.Пловдив е приел,
че за всяко едно от престъпленията на подсъдимия М. следва да се наложи
наказание лишаване от свобода, индивидуализирано при условията на чл.54
от НК при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Като такива е
отчел лошите характеристични данни, предишните осъждания, които не
обуславят квалификацията по чл.29 от НК. Касае са за 15 на брой, тежки
умишлени престъпления против собствеността и личността, включително
принуда и грабеж при условията на опасен рецидив. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства е взел предвид начина на извършване на
деянията, които се отличават с изключителна агресивност и бруталност,
10
надхвърлящи необходимото за съставомерността им, че се касае за три тежки
умишлени престъпления, че по всички тях е пострадало едно и също
непълнолетно лице, спрямо което е приложена значителна по интензитет
принуда и в двете й форми /сила и заплашване/, изразила се и в причинена
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, че по чл.199 от НК е
налице продължавано престъпление, че тези по чл.157 и чл.143 от НК са
извършени публично, пред очите на непълнолетни лица и назидателно, че при
осъществяване на хомосексуалните действия по заповед на подсъдимия М.
пострадалият е бил сниман. Смекчаващи отговорността обстоятелства не са
налице.
След този мисловен и оценъчен процес, ръководейки се от степента
на обществена опасност на деянията и дееца, подбудите за извършване на
престъпленията, отегчаващите отговорността обстоятелства, липсата на
смекчаващи, първоинстанционният съд е определил за всяко едно от
престъпленията наказание лишаване от свобода, което съобразно
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е намалил с една трета или наложените
санкции на подсъдимия М. са както следва:
- за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.„а“ вр. чл.26 , ал.1 от НК - дванадесет години, редуцирани на осем години
лишаване от свобода;
- за престъплението по чл.157, ал.1 от НК - шест години, редуцирани
на четири години лишаване от свобода;
- за престъплението по чл.143, ал.1 от НК - четири години и шест
месеца, редуцирани на три години лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. е наложено едно
общо най-тежко наказание осем години лишаване от свобода, което съгласно
чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Първостепенният съд е приел, че за престъплението по чл.198, ал.1
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК на подсъдимия С. следва да се наложи наказание
лишаване от свобода, индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива е отчел
чистото съдебно минало, връщането на отнетата вещ, че работи, учи и полага
грижи за семейството си, а като отегчаващи отговорността обстоятелства -
демонстративното извършване на деянието пред очите на други присъстващи,
11
интензитета на упражнената принуда спрямо пострадалия.
След този мисловен и оценъчен процес, ръководейки се от степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, контролираният съд е определил на подсъдимия С. наказание
лишаване от свобода в размер на девет месеца, което съобразно разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с една трета, или наложената санкция е
шест месеца лишаване от свобода.
Въззивният състав споделя виждането на първоинстанционния съд, че
за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия С. не е необходимо
същият да бъде откъснат от естествената си среда и да бъде настанен в
пенитенциарно заведение, а целите по чл.36 от НК могат да се постигнат и
чрез условно осъждане. Приложил е института на чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от
НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Пловдивският апелативен съд счита, че така индивидуализирани
наказанията на подсъдимите, като вид, размер, начин на изтърпяване, са
справедливи, поради което не се налага тяхното коригиране. Те са съобразени
с обстоятелствата, при които са извършени деянията, степента им на
обществена опасност, както и личността на дейците, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. С тях ще се постигнат целите на
специалната и генералната превенции.
Настоящата инстанция не приема за основателни оплакванията в
жалбата, че наложената санкция на подсъдимия М. не съответства на
обществената опасност на деянията и на неговата личност и трябва да са
намали. Така отмерено наказанието лишаване от свобода покрива
утвърдените критерии за справедливост, удовлетворява постигане на
визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на
предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо
извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен
отзвук по отношение на останалите членове на обществото. Поради това не се
налага да се намали, както се предлага от защитата.
Въззивният съд намира, че обстоятелствата, които определят
конкретната тежест на осъществените престъпления и характеризират
личността на дееца, обуславят по-голяма степен на обществена опасност на
12
извършеното и на дееца и необходимостта от по-интензивно въздействие
върху извършителя с оглед реализиране целите на специалната и генералната
превенции.
При правилно определения от Окръжен съд гр.Пловдив размер на
наказанията лишаване от свобода е необходимо подсъдимият М. да бъде
отделен за по-дълъг период от време от социума чрез настаняването му в
пенитенциарно заведение. Това би съдействало в пълна степен за
поправянето и превъзпитанието му към спазване на установените обществени
порядки, както и възпирането му да извърши други престъпни деяния.
Наказание в този вид, размер и ефективно изтърпяване би имало и възпиращо
и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото.
Би било сигнал, че подобно неправомерно поведение, демонстративно
незачитане на собствеността, половата неприкосновеност и свободната воля
на личността ще бъдат санкционирани. Само така ще могат да се постигнат
целите на чл.36 от НК.
С оглед на изложеното искането на защитата на подсъдимия М. за
намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода следва да се
остави без уважение. Споделянето на подобна теза би било
незаконосъобразно и проява на прекалено снизхождение.
Доводите за липса на семейство, жилище, за неизградени трудови
навици не оборват горните изводи. Подсъдимият М. е на над 30 години. Дали
да има семейство, да работи, да уреди съществуването си, да води
законосъобразен начин на живот е изцяло негов, личен избор. Оплакванията
за дейността на прокуратурата или на затворническата администрация
относно възпитателната работа с него се несъотносими. Подсъдимият М. е
осъждан многократно. Превърнал е извършването на престъпление в занятие,
поради което е личност с висока степен на обществена опасност.
Съгласно чл.35, ал.3 от НК справедливо е само това наказание, което
съответства на престъплението. Това съответствие може да се постигне
единствено чрез правилна индивидуализация на санкцията, осъществена в
предписаните от закона предели, както е сторил контролираният съд.
Първоинстанционният съд е взел съответното отношение за
веществените доказателства. Постановил е след влизане на присъдата в сила
1 брой компакт диск V., с надпис с черен маркер „ДП № ***** г. записи
13
грабеж“, да остане приложен по делото.
Първостепенният съд се е произнесъл съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК за разноските по делото. Законосъобразно подсъдимите
М. и С. са осъдени да ги заплатят в размер на по 210,75 лв., всеки един от тях.
Пловдивският апелативен съд намира атакуваната присъда за
обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице
основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се
потвърди. Жалбата срещу нея, като неоснователна, следва да се остави без
уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16/27.02.2024г., постановена по НОХД
№ 117/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14