№ 5
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502571 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 263099 от 14.05.2021г., постановено по гр.дело № 16826/2019г.
на Софийския градски съд, ГО, 20 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена, на
основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ, да плати на П. П. К. сумата 12 200 лева,
като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по ДП № 49/2004 г. на НСЛС, ведно със законната
лихва, считано от 22.08.2017г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, сумата 320 лева за разноски по делото, като искът е
отхвърлен за разликата над 12 200 лева до пълния предявен размер 100 000 лева;
на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на адв. Т.Р. П. адвокатско
възнаграждение в размер 423,60 лева.
Въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е подадена от
П. П. К., чрез пълномощника адв. Т.Р.. Жалбоподателят смята, че при
определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил
материалния закон и задължителната за съдилищата съдебна практика. Сочи, че
не са съобразени в пълна степен тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, както и събраните по делото
доказателства-показанията на разпитаните свидетели и заключението на СПЕ.
Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението в обжалваната част и
вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в
пълен размер. Претендират се и разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, Прокуратурата не взема становище по
1
въззивната жалба на ищеца.
Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ против решението на
СГС в частта, с която е уважен предявеният иск, както и в частта, с която законна
лихва върху обезщетението е присъдена от датата на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Този жалбоподател смята, че при
определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД,
като не е съобразил икономическите условия в страната в периода, за който се
претендира обезщетението, както и съдебната практика за подобни случаи. Този
жалбоподател смята, че съдът неправилно е присъдил законна лихва, считано от
датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като
сочи, че по делото не са ангажирани доказателства кога това постановление е
влязло в сила.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от П. П. К., с която
против Прокуратурата на РБ са предявени искове по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за
осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2018г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2007г. с постановление по ДП №
49/2004 г. по описа на НСлС, ищецът бил привлечен като обвиняем за извършване
на престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК
и по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за това, че в качеството му на
длъжностно лице, което е в непосредствена връзка е митническата служба -
старши инспектор в Митница Калотина, назначен с трудов договор № 15301 от
04.07.1997г., изпълняващ длъжността на Митница Кулата, като помагач, при
превоз на товар, улеснил преноса през границите на страната (ГКПП- Кулата) без
знанието и разрешението на митниците, на стоки за търговски цели в големи
размери, като отстранил спънки при извършването на деянието.
Сочи се, че на 19.05.2008г., по ДП № 49/2004 г. на НСлС, пр.пр. № 2460/2004
г. на СГП, Софийската градска прокуратура внесла обвинителен акт против ищеца
и в СГС било образувано нохд № 1567/2008г. по описа на НО, 2 състав, което с
определение от 01.10.2008г. било прекратено и делото било върнато на Софийска
градска прокуратура. Твърди се, че на 26.01.2009 г., СГП отново внесла
обвинителен акт и в СГС било образувано нохд № 269/2009г. по описа на НО, 2
състав, като съдебното производство продължило изключително дълго за подобен
казус с неголяма правна сложност; че делото било разглеждано от три съдебни
инстанции и върнато отново на Софийска градска прокуратура, като на
22.08.2017г. с постановление на СГП, наказателното производство било
прекратено.
Ищецът твърди, че обвинението за извършено престъпление и продължилото
близо 10 години наказателно производство му причинили неимуществени вреди,
2
изразяващи се в страдания, неудобства, стрес, затруднен житейски ритъм на
осъществяване на социални и професионални контакти. Сочи, че били уронени
престижа, доброто му име и авторитета му пред роднини, колеги и приятели.
Поддържа, че през целия период на наказателното производство бил ангажиран да
участва в действията по разследване, в проведените 36 съдебни заседания, на
които присъствал лично, като всяко от заседанията преживявал психически, тъй
като до този момент бил с установен социален статус - висше образование, добро
семейство, приятели, колеги. Твърди, че бил известен в обществото с репутация
на човек, който е изключително добросъвестен, стриктен служител, добър съпруг
и всеотдаен баща, като през всички тези години, въпреки опитите му да продължи
нормално живота си и да изпълнява останалите житейски задължения, се
установило състояние на траен психически стрес. Поддържа, че се променили
отношенията със съпругата му, станал раздразнителен, апатичен, изпитвал
песимизъм и били неуспешни опитите му да осигури нормална спокойна семейна
среда. Сочи, че не можел да осигури адекватно родителско присъствие на децата
си, предвид страха който изпитвал от неизвестния краен изход на наказателното
производство.
Ищецът твърди, че преживял изключителен стрес и от дисциплинарното
уволнение от Агенция „Митници“, което впоследствие било отменено, но той не
можел да осигури висок жизнен стандарт на семейството си в този период. Сочи,
че отношението на близки, познати, роднини се променило, тъй като те били
повлияни от мащабността на наказателния процес. Твърди, че наказателното
производство било наблюдавано от журналисти, от представители на ЕК, от
обществото, като по този начин бил уронен престижа му, както и че това
попречило на професионалното му развитие. Предвид всичко изложено, ищецът
иска да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да плати претендираното обезщетение,
ведно със законната лихва, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ
оспорва предявеният иск, като неоснователен. Ответникът оспорва твърденията,
изложени в исковата молба, като сочи, че липсват доказателства за това, че
ищецът е имал качеството на обвиняем по ДП № 49/2013г. по описа на НСлС,
пр.пр.2460/2004 г. по описа на СГП, както и за това кога постановлението на СГП
от 22.08.2017г. за прекратяване на наказателното производство, е влязло в сила.
Сочи, че липсват и доказателства органите на Прокуратурата да са извършвали
други действия освен правно регламентираните в Наказателния процес, както и че
липсват доказателства за действително търпени вреди, като пряк и непосредствен
резултат от повдигнатото обвинение и за твърденията за психологически
дискомфорт, здравословни проблеми и затруднена кариера в причинна връзка с
процесното обвинение. Смята, че наказателното производство в досъдебна фаза е
приключило в разумни срокове. Според Прокуратурата на РБ претендираното
обезщетение е силно завишено по размер и не съответства на правилото на чл. 52
ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите условия в
страната.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
В периода от 07.07.1997г. до 25.02.2004г. П. П. К. е бил служител на Агенция
3
„Митници“, в митница „Калотина“, като трудовото му правоотношение е било
прекратено със заповед № 236 от 22.01.2004г., на основание чл. 330, ал.2, т.6 във
вр. с чл. 195, ал.3 от КТ. Това се установява, от приетото по делото писмо с рег. №
32-90139/18.03.2021г. на Агенция „Митници“.
Не се спори пред въззивния съд, че на 01.03.2004г. е било образувано ДП №
49/2004 г. по описа на НСЛС, пр.пр. № 2460/2004 г. на СГП срещу неизвестен
извършител, за това, че от 22.01.2003г. до 18.07.2003г., при условията на
продължавано престъпление, е извършил контрабанден внос на стоки през
границата на страната – митница „Кулата“ и митница „Калотина“.
Установява се от представените в първоинстанционното производство
писмени доказателства, че на 28.05.2007г., ищецът К. е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 26, ал. 1
и чл. 20, ал. 4 НК, като на 16.07.2007г. същият е бил разпитван, а на 21.08.2007г.
му е предявено разследването.
На 25.09.2007г. СГП е внесла обвинителен акт против П. П. К. и още 18 лица
и в Софийския градски съд е било образувано нохд № 3063/2007г., като с
разпореждане от 29.01.2008г. съдът е приел, че делото не му е подсъдно и е
изпратил същото за разглеждане в Софийския окръжен съд, където е било
образувано нохд № 68/2008г. По повдигнатия спор за подсъдност между СГС и
СОС, се е произнесъл състав на ВКС с определение по чнд №254/2008г. и делото е
изпратено за разглеждане от състав на СГС, където на 15.05.2008г. е било
образувано нохд № 1567/2008г., което е било прекратено и делото е върнато на
СГП за доразследване.
На 26.01.2009г. Софийската градска прокуратура отново е внесла
обвинителен акт против П.К. и други лица и в Софийския градски съд е било
образувано нохд № 269/2009г. по описа на НО, 2 състав.
На 12.06.2013г. е постановена присъда по нохд № 269/2009г. от 2 състав на
СГС, с която П.К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения
за извършени престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 20,
ал. 4 НК.
На 17.07.2017г. е постановено от САС решение № 282/17.07.2014г. по внд №
358/2014г., с което присъдата от 12.06.2013г. на СГС е била потвърдена.
С решение № 90/04.03.2015г. по кнд № 1710/2014г. на ВКС, ІІ НО, е
отменено решението № 282/17.07.2014г. на Софийския апелативен съд и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Установява се от представените писмени доказателства, че с решение №
210/25.06.2015г. по внд№ 199/2015г. на САС, присъдата от 12.06.2013г.,
постановена по нохд № 269/2009г. на СГС е отменена и делото е върнато на
Софийската градска прокуратура. В мотивите на решението на САС е посочено,
че са налице доказателства за осъществена усложнена престъпна дейност,
насочена към контрабанда, но въпреки изобилния доказателствен материал за
извършено престъпление, постановяване на осъдителна присъда е невъзможно,
поради неточно и непълно обвинение, както и поради несъответствие между
изложените факти и правните изводи от една страна и правната квалификация, от
друга, което е съществено процесуално нарушение.
На 22.08.2017г. с постановление на прокурор при СГП, наказателното
производство по ДП № 49/2004г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004г. на СГП,
4
е прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК – деянието не съставлява
престъпление.
Страните не спорят, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е било обжалвано.
Не се спори по делото, че по повод заявление № РС-18-68/21.02.2018 г. на
ищеца до Инспектората към Висшия съдебен съвет за нарушаване правото му на
разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство, след
извършена проверка (констативен протокол с изх. № РС-18.68/19.07.2018 г. на
ИВСС) по реда на глава трета „А“ от ЗСВ, е прието, че е допуснато нарушение на
правото на П.К. за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
На 13.08.2018г., между Министерство на правосъдието и ищеца К. е
сключено споразумение, с което като обезщетение за нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 49/2004 г. по описа на НСлС,
пр.пр. № 2460/2004 г. на СГП, нохд № 269/2009 г. на СГС ищецът се е съгласил да
получи обезщетение в размер 3 800 лева. Според чл. 3 от споразумението сумата 3
800 лева представлява обезщетение за всички вреди, разходи и разноски във
връзка с нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на
наказателното производство, водено против ищеца К..
В първоинстанционното производство е допуснато и прието заключението
по съдебно-психологическа експертиза, изготвено от вещото лице – социален
психолог Е. К.. Вещото лице е установило, че при ищеца са налице признаци,
характерни за посттравматично стресово разстройство, като е посочило, че
ищецът трудно говори за преживяното; че невербалната комуникация показва, че
е силно притеснен; че е споделял, че не иска да си спомня подробности, защото се
разстройва и вдига кръвно. Експертът е констатирал, че по време на разговорите,
ищецът бил напрегнат, говорел бързо, видимо се вълнувал и искал да сподели
всичко, за да се освободи от кошмарите, които го преследват. Обобщено е, че
ищецът има повтарящи се и нахлуващи образи за събитията, включващи образи,
мисли и усещания; повтарящи се тревожни сънища и кошмари; че травматичните
събития разрушават конструкцията на Аз-а, формиран и поддържан във
взаимоотношенията с другите; че постепенно настъпило изгаряне на мостовете,
които свързват ищеца с неговите приятели и близко обкръжение; че му е
неприятно да се среща с хора, не желае да чува какво се говори за семейството му;
че са възниквали неизбежни проблеми със съпругата му; че е станал подозрителен
и към нея и постепенно се отдалечават един от друг. Уточнено е, че това също
оказва негативно влияние върху разклатения му душевен комфорт; силният стрес
и последвалият страх са довели до депресивни състояния, дистрес и повишено
кръвно налягане.
В открито съдебно заседание пред СГС социалният психолог К. е обяснила,
че последващият страх и депресивните състояния при ищеца са от това, че той се
чувства несправедливо обвинен, социално изолиран и в следствие на обвиненията
трайно са се влошили отношенията със съпругата му, като почти се е стигнало до
развод; че майка му била много огорчена и разочарована от него и това също се
отразило зле върху неговото общо емоционално състояние.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства за
установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния интензитет.
Свидетелката Д. В. И. твърди, че познава ищеца повече от 20 години, тъй
5
като е кума на семейството, че били семейни приятели и два - три пъти месечно
контактували. Твърди, че от самия ищец и от медиите разбрала, че против него се
води наказателно производство за контрабанда. Сочи, че три-четири пъти го е
виждала в медиите, където ищецът бил даван в близък план, както и в жълтите
вестници много пишели за случая. Свидетелката сочи, че ищецът е отговорен,
сериозен човек, включително и в работата си, че е страхотен баща, родител на две
момичета и приятел. Твърди, че по време на делото той много се променил-
отслабнал за около 7-8 месеца-от 130 кг станал 70 кг, започнал да вдига „кръвно“,
правел хипертонични кризи, не бил добре с нервите-подвиквал, карал се, няколко
пъти със съпругата му стигали до развод, махнали го от работа и не можел да си
намери друга. Спомня си, че тези проблеми започнали през 2007 г. – 2008 г., като
в този период станал сприхав, нервен, затварял в себе си, споделял, че му било
напрегнато и нервно. Твърди, че много от приятелите му променили
отношението си към него, като след изявленията по телевизията, започнало
„шушукане“, приказки, започнали да го избягват. Свидетелката твърди, че
първоначално не повярвала, но след изявленията по медиите започнала и тя да се
съмнява, че е възможно да се „подхлъзне“, но запазила приятелството си със
семейството. Сочи, че в момента ищецът работи в една митническа агенция, но
дълго врече не можел да си намери работа заради наказателното производство.
Свидетелят П. И. Г. твърди, че познава ищеца от 1997 г. – 1998 г., били
семейни приятели. Сочи, че знае за повдигнатото обвинение и за воденото против
ищеца наказателно производство, като разбрал за това от медиите, от ищеца, от
жена му и от митничарите от ГКПП Калотина. Сочи, че ищецът го изживял тежко,
отслабнал много, бил депресиран, жена му също тежко го преживяла, отчуждил
се, колегите му коментирали случая. Твърди, че няколко години останал без
работа, защото виждали, че е уволнен митничар, а това се отразило зле на
семейството му. Поддържа, че колегите и приятелите му също се отдръпнали от
него, нямал социални контакти, нямал и пари, бил притеснен, като това
продължило повече от 10 години. Според свидетеля ищецът все още не го бил
превъзмогнал.
Не се спори по делото, че към датата на повдигане на обвинението ищецът е
бил с чисто съдебно минало.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ(изм.и доп.,
ДВ, бр.98/11.12.2012г.). Съгласно този текст, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно
повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
С повдигане на обвинението в наказателното производство, прокуратурата е
преценила, че са налице безспорни доказателства за това, че П.К. е извършил
инкриминираните деяния. Тази преценка обаче е опровергана от постановлението
за прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не
съставлява престъпление, поради което ответната страна отговаря за вредите, при
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Прекратяването на наказателното
производство по отношение на ищеца на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24, ал.1,т.1 НПК обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от
6
ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните
лица на Прокуратурата на РБ по повод образуваното предварително производство,
привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение.
Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяването на наказателното
дело, е основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето
на нейните правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.постановената от
наказателния съд оправдателна присъда, поради което ответната страна-
Прокуратурата на РБ отговаря за вредите, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси. Вредите
се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционалното и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е
обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и
несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. В този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013г.
по гр.д. № 85/2012 г., ГК, ІV ГО на ВКС.
Анализът на обсъдените доказателства обосновава несъмнен извод, че
ищецът П.К. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника
Прокуратура на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
От събраните доказателства се установява, че след привличането му като
обвиняем ищецът е изпитал негативни емоции-безпокойство, потиснатост,
тревожност и страх от осъждане. От обсъдените свидетелски показания и
заключението на СПЕ се установява, че вследствие на повдигнатото обвинение и
наказателното производство, водено против него, при К. е налице постравматично
стресово разстройство; ищецът се затворил в себе си и социално се дистанцирал,
изпитвал неудобство от семейството, близките и колегите си, притеснявал се и
изпитвал страх от изхода на делото, като всички тези негативни преживявания са
нарушили обичайното му психично и социално функциониране. Съдът отчита и
настъпването на вреди, свързани със засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния и обществения живот; настъпването на вреди, свързани с
подронване на авторитета на ищеца в обществото. Установи се по категоричен
начин, че процесното наказателно производство е в пряка причинно-следствена
връзка с всички описани до тук негативни усещания и преживявания на ищеца.
Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от
оплакванията във въззивните жалби, за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на К. и от кога следва да бъде присъдена
законна лихва върху обезщетението.
За да определи справедливия размер на обезщетението, САС съобрази,
продължителността на наказателното производство – близо 10 години, която
продължителност е извън рамките на разумния срок за приключването му, дори
7
като се отчете фактът, че е водено срещу няколко обвиняеми; тежестта на
повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание -лишаване от свобода
от три до десет години и глоба от 20 000 лева до 100 000 лева; че липсват данни
за наложена на ищеца тежка мярка за неотклонение; че наказателното
производство, водено срещу К. е протекло в досъдебна и съдебна на три
инстанции фаза с извършени процесуални действия, което обосновава завишен
интензитет на изживяванията на страх и несигурност от изхода на производството
при всяка от тези фази и неудобства от нарушаване на обичайния житейски ритъм;
че ищецът е участвал в извършването на процесуално следствените действия и
лично се е явявал в откритите съдебни заседания в съдебната фаза на
производството, като с поведението си не е станал причина за висящността му.
Въззивният съд отчете установените вреди, техния интензитет и
продължителност, както и чистото съдебно минало на К., като това обстоятелство
е относимо към преценката за действително претърпените вреди, съвкупно с
всички останали обстоятелства по делото (Решение № 112 от 14.06.2011г. на ВКС
по гр.д. № 372/2010г., ІV г.о., ГК). Съставът е на мнение, че негативните
изживявания, свързани с повдигнатото обвинение са се отразили на ищеца
изключително отрицателно, тъй като същият никога преди това не е бил
регистриран за извършено престъпление и никога преди това не е бил обект на
наказателно преследване.
Според решение № 267/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/2012г., ІV ГО на ВКС,
ако обвинението е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната
реализация на обвиняемия (подсъдимия) се преценява как се е отразило това
върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план,
авторитета и служебната му репутация. В случая, при определяне размера на
обезщетението, което се следва на П.К., САС взе предвид обстоятелството, че към
датата на привличането му като обвиняем, ищецът е бил служител на Агенция
„Митници” и че повдигнатите обвинения са били във връзка и по повод
упражняването на длъжността. Поради това, САС отчита и настъпването на
посочените вече вреди, свързани с подронване на авторитета на ищеца в
обществото и в местоработата му, както и обстоятелството, че повдигането на
обвинението и воденото наказателно преследване са имали отрицателен ефект
върху репутацията му и доброто му име. Злепоставящият характер на обвинението
следва да се отчете, доколкото същото е във връзка с упражняваната от К. служба,
което го компрометира и като митнически служител и като професионалист.
Съобразявайки всичко това, както и обществено-икономическите условия на
живот в страната в процесния период, и възрастта на ищеца към датата на
повдигане на обвинението-36 годишен, този състав на САС намира, че сумата 16
000 лева е справедливият размер, който ще репарира причинените му
неимуществени вреди от воденото срещу него незаконно наказателно
преследване. Според съда, това е размерът, който съответства на степента и
характера на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената
процесуална принуда спрямо ищеца. САС взе предвид също, че по делото не се
твърди, нито са ангажирани доказателства процесното наказателно преследване
да е оставило трайни негативни последици върху живота и здравето на ищеца.
Искането на страните за присъждане на обезщетение в по-висок, респ. в по-
нисък размер е в противоречие с изискването за определяне на обезщетение по
справедливост и не е съобразено с установените в настоящия случай конкретни
8
обстоятелства, имащи отношение към преценката за размера на дължимото
обезщетение.
В случая следва да бъде отчетено платено на ищеца обезщетение в размер 3
800 лева за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на
процесното наказателно производство. Както е посочил съставът на СГС
продължителността на наказателното производство е част от основание на иска по
чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и едно от обстоятелствата, които следва да се преценява
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което
на К. следва да бъде присъдено обезщетение, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
в размер 12 200 лева.
По отношение началната дата, от която следва да се присъди законната лихва
върху обезщетението въззивинят съд намира следното:
Въззивният съд напълно споделя извода на състава на СГС, че законна лихва
върху присъденото на К. обезщетение се дължи, считано от 22.08.2017г.-датата на
прокурорското постановление, с което е прекратено воденото против ищеца
наказателно производство. Във въззивната жалба на Прокуратурата се твърди, че
законна лихва се дължи след изтичането на 7 дневен срок от датата на която е
връчено на К. постановлението за прекратяване. Следва да бъде посочено, че
според разпоредбите на НПК действали в редакцията им към 22.08.2017г.
прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза в
сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК,
защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е
обжалвано. Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на
наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето,
което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е
поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с
оправдателна присъда.
В случая липсват данни постановлението да е обжалвано пред съд от ищеца,
предвид това и с оглед липсата на твърдения и доказателства този акт на СГП да е
отменен от прокурор от по-висока инстанция, следва да се приеме, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца се
е стабилизирало на датата на постановяването му – 22.08.2017г. От този момент за
ищеца се е породило правото да получи обезщетение за вредите, претърпени от
незаконно повдигнатото му обвинение и от този момент ответникът е в забава и
дължи законна лихва върху обезщетението.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението в обжалваните части следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ на
жалбоподателя ищец следва да бъдат присъдени разноски за платена държавна
такса в размер 5 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263099 от 14.05.2021г., постановено по гр.дело №
16826/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 20 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ да плати
на П. П. К. разноски за въззивното производство за платена държавна такса в
размер 5 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10