Р Е Ш Е Н И Е
№ 389/16.6.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Г., изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 1020 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Г.М., ЕГН
**********,***, подадена чрез адв. Ч.Ч., против Заповед за прилагане на принудителна мярка
(ЗППМ) № 22 – 0340 – 00016 от
05.10.2022 год., издадена от Д.Б.Б., на длъжност Началник на Районно управление
– Септември (РУ – Септември) към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи (ОД на МВР), с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Пежо 206“ с РЕГ. № ***, за срок от дванадесет
месеца. С процесната заповед са отнети Свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство (СРМПС) № 01235491 и 2 (два) броя регистрационни табели с № ***.
В жалбата се излагат оплаквания за допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на
обжалваната заповед, изразяващо се в неспазване на установената форма, което е
довело до неяснота и необоснованост на акта, както и че актът е издаден без да
са изложени мотиви, поради които е налице необходимостта на наложената ПАМ,
както и не са изложени мотиви относно срока на налагането й. Сочи се, че
оспореният акт е необоснован, тъй като органът не е установил наличието на
двете предпоставки, обосноваващи прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административното нарушение. Също така излага и доводи за
издаването на оспорената в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяната
на ЗППМ № 22 – 0340 – 00016 от 05.10.2022 год., издадена от Д.Б.Б., на длъжност
Началник на РУ – Септември към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи ОД на МВР.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява
от адв. Ч., който излага подробни съображения, обосноваващи отмяна на
процесната заповед. Не претендира разноски.
Ответникът – Началникът на РУ – Септември към ОД на МВР -Пазарджик,
не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище от
пълномощника му главен юрисконсулт К. П. оспорва жалбата с доводи за нейната
неоснователност и необоснованост. Моли за отхвърлянето й и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на
основание чл. 114 от АПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на пълномощника на жалбоподателя с довода,
че спорът по делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради
което счита, че следва да бъде намален до предвидения минимум.
Административен съд -
Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след
извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл.
168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна мярка № 22 – 0340 – 00016 от 05.10.2022 год., Д.Б.Б.,
в качеството му на Началник на Районно управление – Септември към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи, упълномощен със Заповед № 312з -
1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, на основание чл.
22 от ЗАНН, на Д.Г.М. е наложена по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Пежо
206“ с РЕГ. № ***, за срок от дванадесет месеца. С процесната заповед са отнети
Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № 01235491 и 2
(два) броя регистрационни табели с № ***. Видно от направеното отбелязване
върху оспорения акт, същият е връчен лично, срещу подпис на жалбоподателката на
26.10.2022 год., без да са направени възражения.
Мярката е
приложена, затова че на Д.М., в качеството й на собственик на лек автомобил
„Пежо 206“ с РЕГ. № *** е допуснала МПС да бъде
управлявано от неправоспособно лице В.Б.Н.,***. Посочено е, че в посока за главен път 1-8 „Ханче Орешака“ В. управлява
посоченото МПС. На В. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН)
серия GA 676496 от 04.10.2022
год. и АУАН GA 676497 от 04.10.2022 год. от служител на РУ
– Септември – Д.С.. С мотивирана
резолюция е посочено, че ПАМ се налага за максималния срок поради високата
обществена опасност на извършеното деяние, тъй като са налице
материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Случаят не е
маловажен и не е приложен чл. 28 от ЗАНН.
По делото са
приложени заверени копия „вярно с оригинала“ от:
-АУАН серия GA
676496 от 04.10.2022 год., издаден от Д.А.С., на длъжност – младши
автоконтрольор при РУ – Септември към ОД на МВР - Пазарджик (л. 23 от делото)
за това, че на 04.10.2022 год. в 21:05 часа в Община Септември, на път 1-8
„Ханче
Орешака“ отсечка от кръстовището с път III – 8402 – гр. Белово, управлява лека
автомобил „Пежо 206“ с РЕГ. № ***, собственост на Д.Г.М., движейки се със
скорост не съобразена с пътните условия и под въздействието на алкохол
(приближава кръстовище), водачът губи контрол над управляваното от него МПС, не
може да спре преди кръстовището, пресича Главен път 1-8, излиза извън пътното
платно в ляво по посоката си на движение и се преобръща в крайпътна канафка,
предизвиква ПТП с материални щети по автомобила, не притежава свидетелство на
управление на МПС – неправоспособен.
-Наказателно
постановление (НП) № 22 – 0340 – 001307 от 20.10.2022 год., издадено от Д.Б.Б.,
на длъжност Началник на РУ – Септември към ОД на МВР – Пазарджик (л. 24), с
което на В.Б.Н.,***, за виновно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – водачът не
избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението и на чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл.
179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, и чл. 177, ал. 1, т. 2 от същия, му са
наложени две глоби в размер по на 200,00 (двеста) лева, всичко в размер на
400,00 (четиристотин) лева. НП е връчено на 26.10.2022 год. на В.Б.Н., лично
срещу подпис.
-Докладна
записка с рег. № 340р – 16980 от 06.10.2022 год., изготвена от младши инспектор
С. до Началника на РУ – Септември при ОД на МВР – Пазарджик (л. 25 от делото)
относно посетено ПТП с № - 2022 – 1037 – 5204 от 04.10.2022 год., предизвикано
от неправоспособния водач В.Б.Н..
-Справка от
„ИИС“ за собствеността на лек автомобил „Пежо 206“ с РЕГ. № *** (л. 26, л. 27 и
л. 28 от делото), от която се установява, че на Д.Г.М. е негов собственик от
20.05.2022 год.
-Справка за
нарушителя/водача на Д.Г.М.
(л. 29 – л. 30 от делото), от която е видно, че преди датата на извършване на
процесното ПТП няма издадени АУАН, НП и мотивирана резолюция и други.
-Справка за
нарушителя/водача на В.Б.Н. (л. 31 – л. 32 от делото), от която е видно, че има
един влязъл в сила фиш за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и му е наложена
глоба, в размер на 50,00 (петдесет) лева, предвид чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП,
както и 2 броя АУАН, НП и мотивирана резолюция относно процесното ПТП.
Във връзка с
компетентността на административния орган по делото е приложена Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на директора на
ОД на МВР – Пазарджик, с която в т. 1.2. е оправомощил началниците на Районни
управления при ОД на МВР – Пазарджик да издават заповеди за ППАМ по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП (л. 33 – л. 35 от
делото).
Във връзка с направено доказателствено искане от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля В.Б.Н.. От показанията му се
установява, че познава жалбоподателката и през месец октомври 2022 год., когато
тя не е била вкъщи, той е видял, че ключовете за лек автомобил „Пежо 206“ са в
автомобила и се е качил да я покара. Сочи, че това се е случило вечерта и че е
бил пил, когато е станал инцидента с ПТП. Свидетелят сочи, че към този момент Д.
не е знаела, че той се качва в колата, искал е да я поядоса малко. Нямал е
шофьорска книжка. Също така отбелязва, че преди инцидента не е живял с нея и
сега не живеят заедно. Имали са лични взаимоотношения преди ПТП – то.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В.Н. като
основани на непосредствени впечатления, непротиворечиви
и последователни.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок от лице, което има правен интерес от предявеното оспорване, а разгледана
по същество е основателна. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган по силата на Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на
директора на ОД на МВР–Пазарджик, с която в т. 1.2. е оправомощил началниците
на Районни управления при ОД на МВР – Пазарджик да издават заповеди за ППАМ по
чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП (л. 33 – л.
35 от делото). Процесният административен акт е издаден в предвидена от закона
форма, предвид чл. чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдържа относимите правни основания за
издаването му, но не съдържа относимите фактически основания за издаването на
акта по чл. 59, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В
оспорената ЗППАМ са посочени противоречиви фактически основания за издаване на
акта. Същите не отговарят и не изпълняват изискванията на цитираните две
законови разпоредби, поради което съдът намира, че оплакванията, изложени в
тази насока от жалбоподателя, са основателни.
С разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП законодателят
е въвел изискване принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т.
2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП да се прилагат с мотивирана
заповед от издателите й. В това се включва да се изложат, както фактически,
така и правни основания, които представляват реквизитите на акта за налагане на
ПАМ. Липсата на мотиви в акта може да бъде допълнен с тези, съществуващи в
административната преписка, както е прието в ТР № 16 от 1975 год. на Върховния
съд, но остава процесуалното задължение за административния орган да изложи
относимите факти и обстоятелства, довели до издаването на заповедта. Последното
задължение не е спазено от Началника на РУ – Септември към ОД на МВР –
Пазарджик. Изложените в процесната ЗППАМ фактически основания не отговарят в
пълен обем на действителното фактическо положение. Посочено е, че
жалбодателката е допуснала нейното собствено МПС да бъде управлявано от
неправоспособното лице В.Б.Н. на 04.10.2022 год. в 23.01 часа, но посоченото
часово време не кореспондира с това, което е посочено в АУАН серия GA 676496 от
04.10.2022 год. (л. 23 от делото), а именно 21.05 часа. Освен тази констатация
в ЗППАМ е записано, че в посока за главен път 1-8 „Ханче Орешака“ лице с друга
фамилия, посочен като В. управлява горепосоченото МПС. Дори да се приеме, че
издателят на акта е допуснал очевидна фактическа грешка в изписването на фамилията
на водача на лекия автомобил и от административната преписка да се изведе името
на неправоспособния водач, не може същият извод да се направи и за следващата
констатация. С нея се установява, че на В. е съставен АУАН серия GA 676496 от
04.10.2022 год. и АУАН GA 676497 от 04.10.2022 год. от служител на РУ – Септември
– Д.С., на основание чл. 22 от ЗАНН. Налице е повтаряемост при посочването
фамилията на друг водач – В., поради което не може да се приеме, че се касае за неправилност в изписването на
името, т. е погрешното му посочване. Необходимата материалноправна предпоставка
за налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в последната й
хипотеза, не е установена по надлежния ред за управление на МПС от лице, което
не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление.
Нарушението на такъв водач следва задължително
да е констатирано със съставен акт за административно нарушение, от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, като в случая,
съставеният АУАН GA 676497 от 04.10.2022 год. е на В.Б.Н., а не на лицето с
посочена фамилия В., както е посочено в обжалвания акт. Също така в процесната
ЗППАМ не е посочено каква е правната квалификация на деянието, установено с АУАН
GA 676497 от 04.10.2022 год. В тази връзка съдът следва да посочи, че
фактическите основания са юридическият факт или факти, респективно фактическият
състав, от който административният орган черпи упражненото от него субективно
право и тъй като то се характеризира освен със съдържанието и страните си, още
и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на точните фактически
основания в акта, което не позволява да бъде идентифицирана волята на
административния орган относно упражненото субективно право и не могат да бъдат
заменени и от посочването на правни основания, което представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената
ЗППАМ, тъй като създават вероятност за неистинност на фактите, които Началникът
на РУ – Септември при ОД на МВР – Пазарджик е счел за установени и са от
значение за съществуването на разпореденото субективно право. Ето защо,
констатираното нарушение представлява самостоятелно основание за отмяната на обжалваната
ЗППАМ като незаконосъобразна - по арг. на чл. 146, т. 3 от АПК, което от своя
страна е довело и до нарушение на материалния закон – по арг. на чл. 146, т. 4
от АПК.
С оглед изхода
от спора и предвид изричното волеизявление на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не претендира присъждане на разноски, такива не следва да се
присъждат за настоящата съдебна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ
от АПК Административен съд – Пазарджик, VII – и състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна мярка № 22 – 0340 – 00016 от
05.10.2022 год., издадена от Д.Б.Б., на длъжност Началник на Районно управление
– Септември към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, с която
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на Д.Г.М., ЕГН **********,***, е
наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
лек автомобил „Пежо 206“ с РЕГ. № ***, за срок от дванадесет месеца и са отнети
Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № 01235491 и 2
(два) броя регистрационни табели с № ***.
Препис
от решението, на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137, ал. 1 от АПК,
да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението,
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /П/