СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 12.01.17г.
/с участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 7103/13г. и констатира следното:
Предявен е иск от Е. А. против НББАЗ с
правно основание чл. 282 от КЗ за сумата 120 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
законна лихва върху посочената сума, считано от 26.12.11г.
Правната квалификация /и конкретизация на
исковете по основание, размер и период/ е направена от председателя на състава
в съответствие с първоначално и допълнително депозираните /в хода на процеса/
молби - от ищеца, от първоначалния ответник „ГФ“ и в съответствие с определението
на председателя на състава, с което производството по делото спрямо „ГФ“ е
прекратено поради оттегляне на исковете срещу тази страна/.
Съображенията на страните са изложени по
делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
На 26.12.11г. е настъпило ПТП-е, в
резултат на което е загинала Т. Д. /наследодател, майка на ищеца/.
Произшествието е причинено от Н. У. /който в момента на инцидента е управлявал МПС-во с чуждестранна регистрация/. Обстоятелствата,
свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието
на делинквента, противоправността
му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и
резултата и вината на Н. У./ са удостоверени със събраният по делото писмен и
експертен доказателствен материал /преценен в
съвкупност/, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който
акт е задължителен за настоящия граждански съд на основание чл. 300 от ГПК.
Изложеното удостоверява, че в случая са налице
предпоставките на чл. 282 от КЗ. Отделно от това - съдържанието на депозирания
от НББАЗ писмен отговор /и допълненията към него/ сочи, че на практика този
ответник не оспорва принципната предпоставка, визирана в цитираният текст от
закона, позволяваща ангажирането на имуществената отговорност на Бюрото в процесната хипотеза/.
Главният иск е основателен изцяло:
Председателят на настоящия съдебен състав
намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено
лице /или когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди
следва да се презумира, т.е. обезщетение принципно се
следва във всички случаи на причинено телесно увреждане или смърт. От друга
страна - по делото е разпитан и свидетел, който очертава конкретното измерение
на процесните неимуществени вреди /преценени в
контекста на отношенията в семейството приживе и след настъпване на инцидента/.
Процесното обезщетение се определя в контекста на
правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна –
съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и
конкретните събрани по делото доказателства досежно
претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/. Съдът отчита също и
възрастта на загиналата, възрастта на ищеца и наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
/същата е била без поставен предпазен колан в момента на инцидента/. Последният
факт е удостоверен пряко с констатациите на приетата по делото медицинска
експертиза /същият е установен косвено и от наказателният съд в рамките на
производството срещу Н. У./. От друга страна обаче /в същата връзка/:
Председателят на състава намира, че
констатираното съпричиняване не може /само по себе
си/ да обоснове редуциране на процесното обезщетение
/предвид от една страна: самият размер на заявената претенция, а от друга
страна: констатациите на медицинската експертиза досежно
евентуалната ефективност на предпазния колан в процесната
хипотеза, преценена в контекста на конкретният механизъм на инцидента –
удостоверен надлежно със събраният по настоящото дело доказателствен
материал, съответно установен и в рамките на наказателното производство срещу
причинителя на ПТП-е/.
Основателен е и акцесорният
иск:
На ищеца следва да бъде присъдена и
законната лихва върху горната главница за периода след 26.12.11г. /датата
произшествието/ доколкото имуществената отговорност на процесният
ответник е идентична с тази на застрахователя по з-ка
„ГО“, а спрямо последният е приложимо правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Председателят на състава констатира /в
срока за постановяване на настоящият съдебен акт/, че заявените от ответника /и
допуснати с определение на съда от 25.05.15г./ доказателства не са събрани
/причината за този процесуален пропуск е изтеклият продължителен период от
време, през който по делото не са извършвани процесуални действия поради –
спиране на процесна в хипотезата на чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК/. Това обстоятелство обаче в случая не би следвало /само по себе
си/ да се окачестви като съществен порок на настоящият съдебен акт, предвид
фактите, че:
От една страна – процесуалното поведение
на представителя на ответника /в последното съдебно заседание/ сочи, че на
практика страната не поддържа /мълчаливо оттегля/ процесните
доказателствени искания /вероятно и предвид факта, че
всички релевантни по делото факти се явяват удостоверени по настоящото дело с
вече събраните: писмени, гласни и експертни доказателства и с представените –
присъда и мотиви на наказателният съд, като всички изводи на председателя на
състава са направени на база на този именно доказателствен
материал/.
От друга страна – не е налице процесуална
пречка процесните доказателства да бъдат събрани от
следващата съдебна инстанция /ако разбира се ответникът все още ги поддържа/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.Б. на Б.А.З.” да плати на Е.А.А. ЕГН ********** сумата 120 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди, следствие от ПТП-е/ - на основание чл. 282 от КЗ и
законната лихва върху тази сума от 26.12.11г. до цялостното й изплащане.
ОСЪЖДА „Н.Б. на Б.А.З.” да плати на
адвокат К. – 4 130 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „Н.Б. на Б.А.З.” да плати на СГС – 4 800
лева държавна такса и 600 лева – съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участие на Н.Д.У.
и М.А.С. – 3-ти лица, помагачи на ответника /конституирани като такива по
делото с определение на САС от 01.12.15г. по г.д. № 4047 от 15г./.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: