№ 62643
гр. София, 20.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20221110141156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от фирма срещу С. Д. Д., Б. Г. А. и А. Е. С., при условията на
солидарна отговорност, за следните суми:
- сумата в размер на 1199,97 лева - незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 12.05.2014 г.;
- сумата в размер на 134,66 лева - договорно възнаграждение за периода от
16.07.2018 г. до 16.01.2019 г.;
- сумата в размер на 20,66 лева - законна лихва за периода от 16.01.2019 г. до
28.07.2022 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.07.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
1
предоставения кредит. В конкретния случай, в раздел VI от Договора е
посочен процент на ГПР от 58,28 %, който значително надвишава размера,
посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което
клаузите на договора са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а когато
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита –
главницата (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на
IV ГО на ВКС).
При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва
представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за
заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на парична
сума. Тази престация представлява граждански плот и уговореният лихвен
процент следва да бъде такъв, че да компенсира заемателя за това, че се е
лишил временно от съответната парична сума, предоставяйки я на трето лице.
Размерът обаче не следва да води до неоснователното му обогатяване за
сметка на насрещната страна по договора за заем. Преценката дали дадена
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед
момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства,
относими към нея. В съдебната практиката (Решение 906/ 2004 г. по гр.д.
1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр.д. 315/ 2005 г. на ВКС,
II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч.гр.д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е
прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение –
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Договорената
възнаградителна лихва в раздел VI от Договора е 46,81 % на годишна база.
Същата многократно надвишава дори и трикратния размер на законната
лихва. Като съобрази тези обстоятелства, както и че дружеството е
икономически по-силна страна, която извършва дейността по предоставяне на
потребителски кредити по занятие, съдът намира, че така уговорената
възнаградителна лихва, претендирана в заявлението като "договорно
възнаграждение" е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Следва да се отбележи, че сключените впоследствие анекси, с които
включително се изменя (намалява) и размерите на годишния процент на
разходите и възнаградителната лихва не променят горепосочените изводи,
доколкото се касае са договорености, постигнати въз основа на нищожни
клаузи, които също не произвеждат действие.
По горепосочените мотиви, съдът счита, че заявлението следва да се
отхвърли за сумата в размер на 134,66 лева - договорно възнаграждение за
периода от 16.07.2018 г. до 16.01.2019 г., и сумата в размер на 20,66 лева -
законна лихва за периода от 16.01.2019 г. до 28.07.2022 г., както и съответната
част от претендираните разноски, а именно - за държавна такса над 24,00 лева
до пълно претендирания размер от 27,11 лева, и за юрисконсултско
възнаграждение за сумата над 44,27 лева до 50,00 лева, определено от съда на
основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №
158359/29.07.2022 г., подадено от фирма, В ЧАСТТА, с която се иска С. Д. Д.,
Б. Г. А. и А. Е. С., при условията на солидарна отговорност, да заплатят на
ФИРМА, сумата в размер на 134,66 лева - договорно възнаграждение за
периода от 16.07.2018 г. до 16.01.2019 г., и сумата в размер на 20,66 лева -
законна лихва за периода от 16.01.2019 г. до 28.07.2022 г., както И В ЧАСТТА
С РАЗНОСКИТЕ - за държавна такса над 24,00 лева до пълно претендирания
размер от 27,11 лева, и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над
44,27 лева до 50,00 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3