Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Първи тричленен състав,
в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2244 по описа на Административен съд гр.Варна за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208-228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба
на Областна дирекция „Земеделие“-Варна, представлявана от Р.Г.Й.-директор, подадена чрез ю.к.К.против
Решение № 134/26.07.21г. по
гр.д. №536/2021г. на ПРС,
ІІІ състав, с което е изменена Заповед № РД
20-04-156/26.06.2020г. на директора
на ОД“Земеделие“-Варна в частта, в която е определено „****“ООД да заплати по
сметка на Министерство на земеделието, храните и горите сума по
чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ в размер
на 1443лв. за неправомерното ползване през стопанската 2019/2020г. на земеделска земя
от ДПФ, съставляваща част с обща площ
13 дка от поземлен имот с идентификатор ****, целият с площ 2075,592 дка, ІХ категория, с начин на трайно ползване
„пасище, мера“, находящ се в землището
на с.****, община Ветрино, област Варна, при граници
и съседи, посочени в заповедта, съгласно приложена скица
№15-1060724-24.11.2019г., издадена от СГКК-Варна, като е намален размера на сумата
по чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ от
1443лв. на 273лв.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалваното
решение в частта, с която съдът е изменил заповедта досежно размера на средното
рентно плащане по чл.34, ал.6 ЗСПЗЗ е недопустимо, тъй като съдът неправилно е
конституирал страните по делото, а именно неправилно е конституирал Областна
дирекция „Земеделие“ вместо директорът на Областна дирекция „Земеделие“, който
е издал оспорения акт. Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ не е бил
конституиран, не е бил призован и не е участвал по делото, а за това съдът
следи служебно. С оглед задължението си административният орган е представил по
делото списък на страните и като ответник е посочен именно директорът на
ОД“Земеделие“. Като е провел съдебното производство с участието на ненадлежна
страна и без да конституира административния орган, издател на оспорения
административен акт, ПРС е постановил недопустим съдебен акт, който следва да
бъде обезсилен, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Жалбоподателят твърди и че решението на ПРС е
постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като
съдебното дирене е водено без участието на административния орган, издал акта и
същият е бил лишен от правото си на защита в процеса, поради което моли
решението на ПРС да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав. В условията на евентуалност, твърди, че решението на ПРС е постановено
в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано, поради което моли да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена жалбата против издадената
заповед. Счита за неправилни изводите на съда, че неправилно е определен
трикратния размер на обезщетението по чл.34, ал.6 ЗСПЗЗ на база средна годишна
рентна вноска за трайни насаждения, т.е. на база на действителния начин на
ползване, а не на база средна годишна рентна вноска за пасище, мера, т.е. на
установения начин на трайно ползване на земята по скица и план. Твърди, че в
обжалваната заповед правилно административният орган е определил размера на
обезщетението, което ползвателя за времето на неправомерното ползване дължи според
действителния начин на трайно ползване на имота- трайни насаждения-лозе.
Твърди, че съдът не е обсъдил всички направени възражения в отговора на жалбата
и потвърдени по време на съдебното дирене, както и че при постановяване на
решението си не е съобразил трайната съдебна практика по този въпрос. Моли да
му бъдат присъдените направените по делото разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът „****“ООД,
в писмена молба, оспорва жалбата и моли настоящата инстанция да потвърди
обжалваното решение.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че
решението е недопустимо, тъй като е произнесено срещу ненадлежен ответник,
поради което следва да бъде обезсилено. В случай, че съда прецени, че е
оспореното решение е допустимо, то същото е незаконосъобразно, тъй като не е
съобразено с разпоредбите на §2е ДР на ЗСПЗЗ, както и с правилата разписани в
методиката по чл.77б ППЗСПЗЗ.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред ПРС е образувано по жалба на
„****“ООД против Заповед № РД
20-04-156/26.06.2020г. на директора
на ОД“Земеделие“-Варна в частта, в която е определено „****“ООД да заплати по
сметка на Министерство на земеделието, храните и горите сума по
чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ в размер
на 1443лв. за неправомерното ползване през стопанската 2019/2020г. на земеделска земя
от ДПФ, съставляваща част с обща площ
13 дка от поземлен имот с идентификатор ****, целият с площ 2075,592 дка, ІХ категория, с начин на трайно ползване
„пасище, мера“, находящ се в землището
на с.****, община Ветрино, област Варна, при граници
и съседи, посочени в заповедта, съгласно приложена скица
№15-1060724-24.11.2019г., издадена от СГКК-Варна.
За да се произнесе
по спора районният съд е установил от фактическа
страна, че процесният имот с идентификатор ****
е земя от ДПФ, като въз основа на заповед № РС 19-04-273/30.10.2019г. на
директора на ОД „Земеделие” – Варна е назначена комисия за осъществяване на проверките
на имотите от ДПФ на територията на община Ветрино по реда на чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ,
която комисия е съставила Констативен протокол № ПО-06-63/21.11.2019г., в който
е отразено, че имот с идентификатор ****, целият с площ 2075,625 дка, с начин
на трайно ползване: пасище, мера е с установено състояние на 13 дка от имота
при проверката – лозе, които се ползват от „****“ООД неправомерно. В същия
протокол е посочено, че имот с идентификатор 03602.76.2, с площ 25.176 и имот с
идентификатор 03602.76.3, с площ 404.283 са с начин на трайно ползване лозе –
трасирано и установено състояние на имотите – лозе, които се ползват от същото
дружество на основание договор за аренда № РД 51- 430/02.02.2006г. за срок от
30 години. С писмо от 15.05.2020г., на основание чл.26 от АПК дружеството е уведомено
за започналото административно производство за издаване на заповед по чл.34,
ал.1 и ал.8 от ЗСПЗЗ за изземване на процесната част имот с идентификатор ****
от ДПФ, тъй като се ползва без правно основание. Предоставена му е и възможност
за неправомерното ползване на имота през стопанската 2019/2020г. да заплати сумата
от 1443 лева, както и е уведомено, че след изтичане на дадения срок за
изразяване на становище или плащане, ще бъде издадена заповед за изземване. В
отговор дружеството се е позовало на решение на съда, с което е определено
средно годишен размер на арендно плащане по – ниско от 37лв./дка, без да е предвиден
троен размер, което моли да бъде съобразено, а в противен случай – да се пристъпи
към изземване на посочената площ. Със заповед № РД 20-04-156/26.06.2020 г.,
издадена от директора на ОД “Земеделие“-Варна е наредено да се изземе от дружеството
земеделска земя от държавния поземлен фонд, представляваща част от земеделска
земя с площ 13,000 дка, от поземлен имот с идентификатор ****, целият с площ
2075,592 дка, категория IX, с начин на трайно ползване: „пасище”, находящ се в
землището на с.****, община Ветрино, област Варна и е определена дължимата сума
за неправомерно ползваната земеделска земя през стопанската 2019/2020г., която
дружеството може да заплати в 7-дневен срок по сметка на МЗХГ в размер на 1443
лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане,
определена съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ, съобразно начина на трайно ползване. Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че обжалваната заповед е издадена в установената
от чл.59, ал.2 от АПК форма от предметно и териториално компетентен орган
директора на Областна дирекция „Земеделие” – Варна в рамките на предоставените
му от чл. 34, ал. 8, изр. 1 от ЗСПЗЗ правомощия и при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът
е приел, че принадлежността на процесните земеделски земи към държавния
поземлен фонд се признава изрично от жалбоподателя, а фактът на ползването им
от последния се доказва от събраните доказателства, като начинът на определяне
на рентната вноска е изрично регламентиран в закона и според чл.34, ал.6 от
ЗСПЗЗ за времето на неправомерното ползване тя представлява трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през
предходната стопанска година. ПРС е приел, че определянето й на база действителния
начин на трайно ползване на земята, а не на база на средната годишна рентна
вноска за пасища и мери, какъвто е установеният начин на трайно ползване на
земята е неправилно, тъй като с разпоредбата на чл.77б от ППЗСПЗЗ е въведено
изискването размерът на средното годишно рентно плащане по §2е от ДР на ЗСПЗЗ да
се определя като се отчита начинът на трайно ползване на земеделските земи по
методика, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите, в срок до 31
януари. Предвид горното е приел, че с оспорената заповед административният орган
е определил неправилно размера на дължимата сума по чл.34, ал.6 вр. ал.8 от
ЗСПЗЗ, поради което с решението си я е изменил.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и
при наличие на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Обжалваното
решение е недопустимо.
За допустимостта на решението касационната
инстанция следи служебно, съгласно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК.
Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на „****“ООД
против Заповед № РД
20-04-156/26.06.2020г. на директора
на ОД“Земеделие“-Варна в частта, в която е определено „****“ООД да заплати по
сметка на Министерство на земеделието, храните и горите сума по
чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ в размер
на 1443лв. за неправомерното ползване през стопанската 2019/2020г. на земеделска земя
от ДПФ, съставляваща част с обща площ
13 дка от поземлен имот с идентификатор ****, целият с площ 2075,592 дка, ІХ категория, с начин на трайно ползване
„пасище, мера“, находящ се в землището
на с.****, община Ветрино, област Варна, при граници
и съседи, посочени в заповедта, съгласно приложена скица
№15-1060724-24.11.2019г., издадена от СГКК-Варна.
Съгласно разпоредбата
на чл.154, ал.1 от АПК на съда е вменено процесуално
задължение служебно да конституира
страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство
и решението, постановено при липсата на
задължителна страна или участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване.
Съгласно чл.153
ал.1 от АПК страни по
делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички
заинтересовани лица.
За изпълнението
на изискването по чл.154 ал.1 АПК се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство - т.е. съдът е длъжен да прогласи порока,
дори и да не е посочен от
страните.
Районният
съд е конституирал като ответник по жалбата Областна дирекция „Земеделие“, а не
издателят на обжалваната заповед директора на ОД“Земеделие“.
Страни в производството по оспорване на заповедта са
адресатът й и нейният издател, а именно „****“ООД като жалбоподател и
директорът на ОД „Земеделие“- ответник.
ПРС неправилно е конституирал като ответник ОД“Земеделие“, вместо издадетя
на оспорения пред него акт- директора на ОД“Земеделие“ и е провел съдебното
производство с участието на ненадлежен ответник и без участието на надлежния.
С оглед гореизложеното обжалваното решение се явява
недопустимо и на основание чл.221, ал.3 от АПК следва да бъде
обезсилено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав, като
при новото разглеждане съдът следва да конституира
служебно страните- оспорващият и административния орган, издал оспорения акт.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.3 от АПК, настоящият
състав на Административен
съд Варна
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение
№ 134/26.07.21г. по гр.д. №536/2021г. на ПРС, ІІІ състав.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.