Р Е Ш Е Н И Е
№ 895 09.05.2018г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на шестнадесети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.
при секретаря И. Л.,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Х. административно дело № 620 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл.203 и сл. от АПК във
връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административното дело е образувано по
искова молба от Я.О.П., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора в гр.Бургас, чрез адвокат Д.Г., против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ при Министерство на правосъдието –
гр.София, с искане да бъде осъдена да му заплати сумата от 15 000.00 лева, представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, в следствие на изтезание или
нечовешко и нехуманно отношение изразено в недостатъчна жилищна площ,
осветление, проветряване, условия за двигателна активност и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето в затвора в гр.Бургас, за периода от 15.08.2015г. до 01.10.2017г.,
ведно с дължимата законова лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По делото ищецът Я.О.П. се представлява от адвокат Деян К., който поддържа
предявения иск и претендира за присъждане на разноски. Не представя по делото
писмени бележки.
Ответната
страна ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при Министерство
на правосъдието – гр.София, редовно и своевременно уведомена, не изпраща представител. Представя по
делото писмен отговор вх.№ 4122/11.04.2018г. в който излага съображения за
неоснователността на исковата претенция, поради нейната недоказаност.
Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – БУРГАС изразява
становище, че исковата претенция е недоказана и необоснована и следва да бъде
отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства по реда и условията на чл.154, ал.1 и чл.235, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
ведно с доводите и изразените становища, прие
за установено от
фактическа страна следното:
От
представеното по делото писмо-справка с вх.№ 3542/27.03.2018г. /л.31-32 от
делото/, изх.№ 497/02/23.03.2018г., подписано от началника на затвора Бургас,
се установява, че л. св. Я.О.П. изтърпява наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР с начало
на наказанието – 02.10.202.02г., при изменен от Комисията по чл.73 от ЗИНЗС
режим от СПЕЦИАЛЕН на СТРОГ. С решение на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС от
11.04.2013г. същият е настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода,
с условия за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни
и др. дейности.
В справката е посочено, че за периода от 15.08.2015г. до 01.10.2017г. л. св. Я.О.П. е
настаняван, както следва:
Към 15.08.15г. е бил настанен на Ш-ти етаж /малък коридор/ на
територията на групата числеността е варирала до 85 лишени от свобода, в обща жилищна
площ от
На 14.04.2016г. е настанен в VIII гр. IV-ти етаж десен /голям
коридор/ - на територията на групата числеността е варирала от 160 до 190 лишени от
свобода, в обща жилищна площ от
На 27.10.2016г. е настанен в IX група - Ш-ти етаж /малък коридор/. На
територията на групата числеността е варирала до 85 лишени от свобода, в обща жилищна
площ от
От 28.09.2017г. л.св. П. е бил
настанен в спално помещение № 304 с размер 15.80 кв.м. с тоалетна в спалното
помещение, с размер 1.17 кв.м. и кухненска мивка с постоянно течаща вода,
заедно още трима лишени от свобода.
В справката е посочено още, че до юни 2017г. сградата на корпуса на затвора не е разполагала със
самостоятелни тоалетни и течаща вода в спалните помещения. През деня всички
помещения на групите са отворени и лишените от свобода са имали свободен достъп
до течаща вода и санитарен възел в обособените за това помещения.
Санитарният възел на Ш-ти етаж е разполагал с 2/два/ душа и 2/две/
тоалетни. Санитарният възел на IV-ти етаж в корпуса на затвора разполага с 3 /три/ душа, 3 /три/
умивалника и 4 /четири/ тоалетни. За тъмната част от деня са осигурени
кофи с капаци. Проблеми с водоснабдяването не е имало. Непрекъснато се подава
съответното количество течаща вода, приоритетно студена, а по график /два дни в
седмицата/ и топла. Възникнали аварии материални повреди се отстраняват в
кратки срокове.
Обезпаразитяване на помещенията в корпуса на затвора се извършва
периодично. Конкретни данни за отделно спално помещение не се съхраняват, тъй
като дейността по обезпаразитяване се извършва във всички спални помещения на
лишените от свобода, настанени в Затвора. Фактури, заявки и протоколи за
заплатени материали и услуги по обезпаразитяване се пазят в архива на сектор
„ФЛКР".
Всеки месец до 10-то число се раздават санитарни материали за почистване на
спалните помещения и общите части. Всеки лишен от свобода получава сапун, за
поддържане на лична хигиена.
Проветряването и вентилацията в спалните помещения се осъществява по
естествен начин, чрез отваряне на прозорци и врати, а през летния сезон и чрез
ползване на вентилатори. През зимния период отоплението в корпуса на затвора се
осъществява чрез локално парно. Редът и начинът на топлооподаване е утвърден
със заповед на началника на затвора.
Престоят на открито се извършва
съобразно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
В цитираната справка е посочено още, че съобразно международните стандарти
за третиране на лишените от свобода трябва да имат достъп до работещи душове с
контролирана топла и студена течаща вода при минимално съотношение 1 душ на всеки 8 затворници.
В
затвора Бургас непрекъснато се подава съответното количество течаща вода,
приоритетно студена, а по график /два дни в седмицата/ и топла. Санитарното
помещение е разделено на две зони с душове, в пространството от
В
проведеното съдебно производство са разпитани като свидетели лицата С.Х.З. и Г.А.Е.,
които дадоха показания за условията при които са изтърпявали наложените им
наказания в Затвора Бургас, докато са били настанени в едно и също помещение,
заедно с ищеца Я.О.П.. Според показанията на свидетелите той е пребивавал
заедно с тях в помещенията на затвора Бургас при изключително неблагоприятни
битови условия - недостатъчна жилищна площ, недостатъчна хигиена,
удовлетворяване на физиологичните нужди в пластмасови кофи, наличието на
дървеници и др. насекоми, недостатъчна проветряемост на спалните помещения и
др.
Твърденията на
ищеца и на разпитаните свидетели за условията, при които са настанени лишените
от свобода в затвора Бургас, са в унисон и с констатациите обективирани в
доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото
или унизително отнасяне или наказание, касаещи посещения в България на
делегация на КПИ проведена в периода от 04.05.2012г. до 10.05.2012г. и от
24.03.2014г. до 03.05.2014г., които доклади са публикувани на интернет
страницата на Министерството на правосъдието.
Според докладите въпросният
комитет е отбелязал, че ситуацията в някой от затворите между които и този в
гр.Бургас се е влошила значително в сравнение с посещението в средата на 2012г.
и затворът се характеризира с особено силно изразено лошо състояние. Затворът е
пренаселен и работи над официалния си капацитет и не всички лишени от свобода
разполагат със собствено легло, като предлагат по-малко от 4 кв.м жилищна площ
на човек в килии за обитаване на много хора. В доклада изрично е отбелязано, че
нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални условия,
видени в затвора по време на посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки
намалението на броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният
остава изключително пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели
жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1 кв.м и рядко
на разположение 2 кв.м. Материалните
условия са характеризирани като нехигиенични и влошаващи се, които в съчетание
с изключително голямото ниво на пренаселеност могат да се считат за нечовешки и
унизителни, а цялостното състояние на затворническите помещения е толкова
лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както на затворниците, така и
за персонала. Санитарните условия са определени в общи линии като нехигиенични
и в ужасяващо състояние, водоснабдителната и канализационната инсталации са
развалени и има течове в много площи в затворите в гр.София и гр.Бургас, като
положението в последния се е влошило в сравнение с установеното през 2012г. –
общите душове в групи 7 и 8 не работят, има проблем с налягането на водата на
целия затвор, всички тоалетни съоръжения са в изключително лошо състояние и
мръсни, механизмите за промиване често са развалени и въпреки многократните
препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват кофи и
бутилки, за да удовлетворят природните си нужди през нощта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е предявен с правно основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Исковата молба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването предвид следното:
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда императив, според който
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея на същата норма
предвижда, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Посочените разпоредби на закона са
приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.
Следователно, макар исковата молба да е подадена с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ съдът приема, че е сезиран с иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284,
ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
Спазването на изискванията, при които
следва да бъде изпълнявано наказанието се осъществява чрез издаваните актове и
осъществяваните действия и бездействия от органите по ЗИНЗС. Съгласно чл.203,
ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Фактическите обстоятелства, върху които се
основава исковата претенция, са свързани с режима и условията, в които ищецът е
изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода в посочения от него период 15.08.2015г. до 01.10.2017г.. Претендираното обезщетение е за преживени от него
страдания и засягане на достойнството му в резултат на тези условия и
незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от администрацията на
затвора в гр.Бургас при осъществяване на възложената им от закона дейност по
изпълнение на наказанията да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване
на това наказание. Поради това, искът е предявен от легитимирано лице срещу
надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице
към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби,
каквито са и затворите, съгласно чл.12 от ЗИНЗС, т.е. срещу пасивно
легитимирания ответник по чл.205 от АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
С оглед изложеното исковата молба е
допустима за разглеждане в производство по чл.203 и сл. от АПК и подсъдна на
Административен съд-гр.Бургас съобразно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС предвид твърдяното от
ищеца място на увреждане в затвора в гр.Бургас.
Разгледана по същество исковата
молба е частично основателна поради
следните съображения:
Според чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България международните договори, ратифицирани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на
Европа (ЕКПЧ) е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на
31.07.1992г. Член първи от тази конвенция задължава високодоговарящите страните
да осигурят на всяко лице под тяхната юрисдикция правата и свободите,
определени в част I от нея. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ, никой не
може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
Държавата е отговорна за условията, при
които лишените от свобода изтърпяват наказанието и е задължена да спазва чл.3
от ЕКПЧ като осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на
наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че
начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора и че, по отношение на практическите изисквания на лишаването
от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са
гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи. В този
смисъл са решение от 27.11.2012г. на ЕСПЧ по делото Червенков срещу България,
окончателно, постановено по жалба № 45358/04, решение
от 2.02.2006г. по делото Йовчев срещу България. Идентични забрани се
съдържат в чл.29 от Конституцията на Република България
– „Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация“, в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС – „Осъдените не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение“, както и в
чл.10, т.1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран
с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970г., обн. ДВ,
бр.60/1970г., в сила за Република България от 23.03.1976г., който изрично
предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и
на уважение на присъщото на човешката личност достойнство.
Европейският съд по правата на човека по
дела на лишени от свобода или задържани, заведени от български граждани срещу
България, многократно определя условията, в които са поставени лицата, като
нечовешки и унизителни в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ – пилотно решение на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото Нешков и други срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо К.
срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото
Малечков срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото
Навущаров срещу България, решение от 10.08.2006г. по делото Йорданов срещу
България.
В практиката на българските съдилища също
се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен
възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в
местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите
от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от
свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за
лишаване от свобода – решение № 7668/24.06.2016г. на ВАС по адм. дело №
7570/2015г., решение № 72/05.01.2016г. на ВАС по адм. дело № 9871/2014г.,
решение № 12420/19.11.2015г. на ВАС по адм. дело № 15133/2014г., решение №
11035/22.10.2015г. на ВАС по адм. дело № 13112/2014г., решение № 10166/11.07.2012г. на ВАС по адм. дело №
15508/2011г., решение № 6667/15.05.2013г. на ВАС по адм. дело №
13664/2012г., решение № 104/20.02.2009г. на ВКС по гр. дело №
5895/2007г., решение № 538/22.10.2009г. на ВКС по гр. дело №
1648/2008г., решение № 15/29.01.2009г. на ВКС по гр. дело №
4427/2007г.
Основателността на иск с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат
на нарушението; 3) неимуществена вреда се предполага до доказване на противното
по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Видно от заявените основания на исковата
претенция ищецът твърди, че вследствие на лошите битови условия в затвора в
гр.Бургас, в това число и неосигуряване условия за поддържане на физическото и психическото му
здраве, той е претърпял
неимуществени вреди в посочените от него период 15.08.2015г.
до 01.10.2017г., т.е. че е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и нарушение
на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
/ЕКЗПЧОС/, поради което счита, че следва да получи обезщетение за причинените
му вреди в размер на
15 000.00 лв.
По аргумент от чл.284, ал.3, изр. второ от ЗИНЗС, в случай на неизпълнение на задължението на специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото съдът може само на това основание да приеме
за доказани съответните факти. Това законодателно решение е в синхрон със с.184 от делото Нешков и други срещу България, в която
ЕСПЧ е посочил, че тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде
прекомерна. Той следва да формулира твърдения относно конкретните условия, при
които е пребивавал и може да бъде задължен да посочи в самото начало достатъчно
доказателства в подкрепа на искането, но такива, до които има достъп, след
това, опровержението на твърденията се пада в тежест на властите.
От представената по делото справка изх.№
497/02/23.03.2018г., подписана от началника на затвора Бургас, се установява на кои етажи е бил настанен ищеца П. за времето на претендирания за
обезщетение период, но не са
представени никакви доказателства относно конкретните спални помещения, в които е бил настаняван ищеца през исковия период. За липсата на такава информация
е посочено, че такава не е налице с оглед динамичния и променлив процес на
постъпващи и освобождавани лишени от свобода. Въпреки това от представената
справка за общия брой лишени от свобода настанени на eдин етаж, спрямо общата квадратура на помещенията на етажа, се
установява по категоричен начин, че обитаваната средна площ от ищеца П. за
посочения в исковата молба период е била по-малка от минимално изискуемата в
размер на 4 кв.м.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че липсват доказателства относно наличие на претърпени вреди от страна на ищеца от неблагоприятните условия, при които е пребивавал в затвора през исковия период.
Ищецът конкретно е посочил, че е бил настанен в пренаселено помещение, в което е нямало санитарен възел и течаща вода, а вместо това
се ползвали кофи с капаци, че прозорците били твърде малки и през тях трудно
достигала светлина и въздух особено след заключване на вратите и през летния
сезон, което водело до задух и миризми. Тези негови твърдения се потвърждават и от показанията
на разпитаните по делото свидетели З. и Е., както и от съдържанието на
представената по делото справка изх.№ 497/02 от 23.03.2018г. /л.31-32 от
делото/ от началника на затвора Бургас комисар Банимир Мангъров, в която е
дадено описание на помещенията, в които е пребивавал ищецът П. и приблизителния
брой на лицата, с които е пребивавал в затвора в Бургас. В нея се посочва, че
спалните помещения са били с недостатъчна жилищна площ, както и че в тях няма
обособен санитарен възел, поради което удовлетворяването на физиологичните
нужди в тъмната част на деня, през нощта е ставало в пластмасови кофи с капак.
Тези обстоятелства се потвърждават и от
констатациите в доклада на КПИ от посещението в затвора в Бургас през 2012г. С
оглед изложеното и предвид заявеното в становището на началника на затвора, че
проветрението в спалните помещения се е осъществявало единствено чрез отваряне
на врати и прозорци, съдът приема за доказано, че възможността за приток на
чист въздух в спалните помещения за
тъмната част на денонощието е била силно ограничена, което е създавало
предпоставки за задух и задържане на неприятни миризми, все условия, които са в
разрез с изискванията за опазване психичното и физическото здраве на лишените
от свобода.
Отговорността на държавата за причинените
вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да
доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях.
В случая не са изпълнени разпоредбите на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС и чл.20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно които
минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв.м., на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода. Макар да е предвиден отлагателен срок за влизане в сила на
посочените разпоредби, налице е общото правило на чл.3 от ЕКПЧ, забраняващо
нечовешко и унизително отношение, поради което администрацията на затвора е длъжна
да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване
на човешкото им достойнство.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на
изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние
или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание
при престой в затвора. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл.3 от Конвенцията. Достъпът до чист въздух е основен елемент на живота и
всеки човек има това право. Достъпът до правилно оборудвани и хигиенични
санитарни помещения е от изключително значение не само за запазване на
чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване на физическото
им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до
тоалетни помещения. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови
стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически
здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. В този смисъл
са решенията по делото Нешков и др. срещу България, делото Тореджани, делото
Червенков срещу България и други.
Успешно проведеното по делото доказване на
предпоставката по чл.284, ал.5, вр. ал.1 от ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3,
ал.1, вр. ал.2 от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени
вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе
неблагоприятни битови условия в корпуса на затвора в гр.Бургас. В този смисъл
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е
конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал
никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и
характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били
претърпени. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по
чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
В конкретния случай, предвид характера на
деянието извършено, респ. допуснато от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и
степента на претърпените морални страдания, среднопродължителния престой на
ищеца в Затвора Бургас за исковия период от
15.08.2015г. до 01.10.2017г., който е около 2 /две/ години 1 /един/ месец и 15 /десет/ дни, както и размера на обезщетенията, които
Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на
процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България;
решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.) и като взе
предвид обстоятелството, че размерът на обезщетенията по коментираните казуси
цели да овъзмезди преживени страдания към момент, в който в България липсват
правни средства за защита (констатирано и по Пилотното дело Нешков и др. с-у
България.), съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 1 550.00 лв за целия период.
В останалата част до размера на
претендираното от ищеца обезщетение от 15 000.00 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следва
върху уважената част от иска да се присъди законна лихва считано от предявяване
на исковата молба - 06.03.2018 год. до окончателното изплащане на сумата
/т.р.№3/2004 год. на ОС на ВКС/.
Разноски следва да се присъдят в полза на ищеца
съобразно уважената част от иска. Такива са претендирани с исковата молба
единствено по отношение на внесената държавна такса в размер на 10.00 лева.
За разлика от принципа в исковото производство,
според който всяка страна следва да получи разноски съобразно уважената, респ.
отхвърлена част от иска, в случая от ответникът не се дължат разноски в това
производство. Такива са дължими единствено при пълно отхвърляне на иска или при
оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не са налице,
искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от
ЗОДОВ, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието – гр.София да заплати на Я.О.П., ЕГН ********** сумата от 1 550.00 /хиляда петстотин и петдесет/ лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла
на чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНСЗ за периода от 15.08.2015г. до 01.10.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба - 06.03.2018г. - до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Я.О.П., ЕГН ********** против ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието – гр.София, с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в останалата част за размера над 1 550.00 лева до пълния предявен размер от 15 000.00
лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при Министерство
на правосъдието – гр.София да заплати на ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ МИЛКОВ, ЕГН ********* направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 /десет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: