РЕШЕНИЕ № 54
гр. Кнежа,
29.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,
при секретаря Силвина Хлебарска,
като разгледа
докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 695 по описа за 2020 година на Районен съд – Кнежа и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.1 вр. чл.
415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър Александров – изп.
директор, чрез юрк. Ц.П., с адрес: ***, срещу Е.Й.Л., с адрес: ***, с която се иска от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 3 338.68 лв., от
които: 2 909.03 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м. май 2017 год. до м. април 2019 год. за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 06.10.2020 год. до изплащане на
вземането; 402.06 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 год. до
29.09.2020 год., както и суми за дялово разпределение – 23.00 лв. главница за
периода от м. 09.2017 год. до м. 04.2019 год., ведно със законната лихва от
06.10.2020 год. до окончателното изплащане на вземането и 4.59 лв. – лихва от
31.10.2017 год. до 29.09.2020 год.
В молбата се твърди, че на 06.10.2020 год. ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника – ответник в настоящото производство, въз основа
на което било образувано ч.гр. дело № 581/ 2020 год. по описа на РС – Кнежа, в
производството по което е била издадена заповед за изпълнение. Посочва се, че
със съобщение от съда ищецът е бил уведомен за възможността да предяви
установителен иск в едномесечен срок, което обусловило правният му интерес от
предявяване на настоящата искова претенция.
Твърди се, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на
чл. 153, ал.1 от ЗЕ и като такъв е длъжен да монтира средства за дялово
разпределение на отоплителните тела и да заплаща цена за топлинна енергия.
Твърди се, че ответникът се е възползвал от доставяна от ищцовото дружество ТЕ
през процесния период за топлоснабден имот в гр. София, но до момента не е
погасил задължението си. Сочи се, че собствениците в СЕС, в която се намира
имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга за дялово
разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ ЕООД. Твърди се, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ в сградата, на база на реален отчет на уредите за
дялово разпределение.
В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
паричното задължение за реално потребена ТЕ за периода м. 05.2017 год – м.
04.2019 год., ведно със законната лихва, както и сума за дялово разпределение
за периода м. 09.2017 год. – м. 04.2019 год. заедно със законна лихва. Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в
заповедното производство.
С исковата молба на основание чл. 219,
ал.1 от ГПК е направено искане като трето лице да бъде привлечено „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“
№ 3 – фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ на процесния адрес.
Фактическите твърдения, обуславящи правния
интерес от привличането на трето лице – помагач са наличието на сключен договор
при общи условия с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между клиенти в сграда етажна собственост; че през
процесния период остойностяването на топлинната енергия за процесния имот е
ставало по данни, предоставяни от тази фирма и че за третото лице помагач
съществува правен интерес да участва в делото, защото с участието си можело да
докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинна енергия е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните
ОУ, както и подписания между страните договор.
Сочи, че за „Топлофикация София“ ЕАД
съществува правен интерес от привличането на това трето лице – помагач, тъй
като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на
извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството може да
заведе регресен иск срещу него, поради което желаят да ги обвържат с мотивите и
диспозитива на съдебното решение.
Ищецът моли съда да допусне съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи с поставени задачи.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на
така предявените искове. Счита, че няма качеството на потребител на ТЕ. Твърди,
че няма открита партида на негово име за процесния имот. Оспорва методиката, по
която ищецът е начислил претендираните суми за топлинна енергия и дялово
разпределение. Счита, че претенцията за лихви е недоказана по основание и
размер и че не е изпадал в забава по отношение на ищеца. Не възразява по
исканията на ищеца за допускане на ССчЕ и СТЕ.
Моли съда да постанови решение съобразно
доказателствата по делото, като съобрази направените възражения.
Третото лице – помагач не оспорва
предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск, като счита същия за основателен и
доказан. Не оспорва твърденията, наведени в исковата молба, както и
представените с нея писмени доказателства. Твърди, че дяловото разпределение за
аб. № 121819 е изготвено с всички действащи през процесния период нормативни
актове.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Пред Софийски РС е било образувано ч.гр.
дело № 48260/ 2020 год. по постъпило на 06.10.2020 год. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, производството по което с Определение
от 21.10.2020 год. е било прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС –
Кнежа. Пред последния е образувано ч.гр. дело № 581 по описа за 2020 год.
Безспорно е, видно от издадената в
производството по ч.гр. дело № 581/ 2020 год. Заповед за изпълнение на парично
задължение № 507/20 от 09.11.2020 год., че срещу длъжника Е.Й.Л. в полза на ищеца е издадена Заповед да изпълнение за сумите:
2 909.03 лв. – главница; лихва върху главницата в размер на 402.06 лв. от
15.09.2018 год. до 29.09.2020 год.; главница в размер на 23 лв. за дялово
разпределение за периода 09.2017 год. – 04.2019 год. и лихва от 4.59 лв. за
периода от 31.10.2017 год. до 29.09.2020 год., законна лихва, считано от
06.10.2020 год. до изплащане на вземането, както и разноски по делото: 66.77
лв. – държавна такса и 100 лв. юрисконсулстко възнаграждение. Паричното вземане
е за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Искър, ж.к. „Дружба – 1“ бл.
115, вх.Б, ап.39, инсталация **********/ аб.№ 121819.
Не се спори и се установява от приложеното
дело на РС – Кнежа, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу
Заповедта за изпълнение и съдът е указал на „Топлофикация София” ЕАД, че в
едномесечен срок от уведомяването може да предяви иск за установяване на
вземането си.
В отговора на исковата молба ответникът
възразява, че е собственик на процесния имот или е титуляр на ограничено вещно
право върху него, както и че няма
качеството на потребител на топлинна енергия, т.к. липсва писмен договор между
страните.
От представеното и прието по делото удостоверение
за наследници се установява, че ответникът Е.Й.Л. е единствен наследник по
закон на Йото Дончев Карабашки, починал на 09.04.2001 год.
От представения и приет като доказателство
по делото Договор за продажба от 14.01.1985 год. е видно, че Йото Дончев
Карабашки и Маринка Димитрова Карабашка – негова съпруга, починала на
07.09.2001 год., са закупили недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Л. Живкова“,
м. Гара Искър, апартамент 39 на VІ етаж в бл. № 115, вх.Б.
Ответникът, в качеството на наследник и
собственик на топлоснабдения имот, за процесния период е клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителни тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и реда, определени в съответната Наредба № 16-334/ 06.04.2007 год.
Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти за битови нужди в гр. София. Същите влизат в сила в едномесечен срок
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник.
С оглед на изложеното, ищецът следва да
установи, че ответникът е ползвал топлинната енергия, доставена за процесния
имот за съответния период.
С молба с вх.№ 260438/ 21.06.2021 год.,
депозирана преди първото по делото с.з., ответникът моли съда да не бъдат
допускани СТЕ и ССчЕ, тъй като не оспорва, че до имота е доставяна топлинна
енергия в посоченото количество и че ищецът е издал фактури на процесната
стойност. Сочи, че оспорванията му са изцяло правни и касаят обстоятелствата
дали е страна в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ, както и
каква част от ищцовата претенция се явява погасена по давност.
Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните
собственици, в това число и ответника, в качеството му на наследник по закон.
Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на
апартамент № 39 във вход „Б“ в сградата и поради това има качество на
потребител по смисъла на пар. 1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал
топлинна енергия е ирелевантно (а в случая е ползвана такава енергия, както и
топла вода), доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана
сграда, за да се счита за потребител.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия,
дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, която
предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди,
вкл. за общите части в сгради – етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това
качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, според
която потребители на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо
да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се
определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията
на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение
на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. В раздел IХ от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ (в т.ч. и
ответника), са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен
срок от датата на публикуване на ежемесечните фактури на интернет страницата на
продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния период, а се начислява такава в случай,
че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Приложени по делото
са съобщения към фактури №№ **********, с дата на издаване – 31.07.2018 год. и
**********, с дата на издаване 31.07.2019 год.
Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е, че дължимите суми за ТЕ, касаеща процесния период, не са платени от
ответника. За периода от 01.05.2017 год. до 30.04.3018 год. след изготвяне на
изравнителните сметки от ФДР е издадена фактура № **********/ 31.07.2018 год.
на обща стойност 1160.94 лв. и срок на плащане: 14.09.2018 год. За периода
01.05.2018 год. – 30.04.2019 год. след изготвяне на изравнителните сметки от
ФДР е издадена фактура № **********/ 31.07.2019 год. на обща стойност 1775.48
лв. и срок на плащане: 14.09.2019 год.
Съдът приема, че искът е доказан по
основание и размер, тъй като ответникът е потребител на топлинна енергия на
основание чл. 150, ал.1 от ЗЕ и като такъв дължи заплащане на потребената
топлоенергия, ползвал е топлоенергия в качеството си на потребител на такава в
размер на предявената претенция по чл. 422, ал.1 вр. 415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл. 79 от ЗЗД, а именно в размер на 2 909.03 лв. и дължи сума в размер
на 23 лв. за дялово разпределение, съгласно приложените справки от третото
неучастващо по делото лице.
Исковете с правно основание
чл. 422, ал.1 вр. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД се явяват акцесорни по
отношение на предходните и с оглед основателността на същите следва да бъдат уважени
като доказани по основание и в предявения размер от 402.06 лв. за периода от
15.09.2018 год. до 29.09.2020 год. и в размер на 4.59 лв. за периода 31.10.2017
год. – 29.09.2020 год.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 225 лв., от
които: 199.59 лв. – платена д.т., 244.25 лв. – за възнаграждение на вещото лице
и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП
във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в заповедното производство в
размер на 166.77 лв.
Воден от
гореизложените мотиви, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, че Е.Й.Л., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър
Александров – изпълнителен директор, чрез
юрк. Ц.П., с адрес: ***, сумата от 3 338.68 лв. (три хиляди триста тридесет и осем лева и 68 ст.), от които:
2 909.03 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м. май 2017 год. до м. април 2019 год. за реално потребена
енергия, ведно със законната лихва от 06.10.2020 год. до изплащане на
вземането; 402.06 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 год. до
29.09.2020 год., както и суми за дялово разпределение – 23.00 лв. главница за
периода от м. 09.2017 год. до м. 04.2019 год., ведно със законната лихва от
06.10.2020 год. до окончателното изплащане на вземането и 4.59 лв. – лихва от
31.10.2017 год. до 29.09.2020 год., за която сума е издадена Заповед № 507/20 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.11.2020 год. по Ч.Гр. дело № 581/ 2020
год. по описа на РС –
Кнежа.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 от ГПК Е.Й.Л., ЕГН **********,***, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър
Александров – изп. директор, разноски в настоящото исково производство в размер на 543.84 лв. (петстотин четиридесет и три
лева и 84 ст.), както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр.
дело № 581/ 2020 год. по описа на РС Кнежа – в размер на 166.77 лв. (сто
шестдесет и шест лева и 77 ст.).
Сумите могат да бъдат внесени по следната
банкова сметка ***:
IBAN:
***; BIC: ***
– ОБЩИНСКА БАНКА АД, ФЦ
„Красно село“.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, а именно „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3“.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: