№ 1403
Град Пловдив, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отделение,
І състав, в публично съдебно заседание на втори април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при участието на секретаря К.Р. , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2844 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба, предявена от КОНСОРЦИУМ «УОНДЪР
БИЛД» - « Р.И КО» ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Трън,
представлявано от А.В.В. с адрес ***, против РА № Р -
16002117005593-091-001/26.03.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив,издаден от Т.В.П.на
длъжност Началник сектор,възложил ревизията и
Е.К.С.на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията
при ТД на НАП Пловдив,, потвърден с Решение № 506/31.08.2018 год. на Зам.
директора на Дирекция “ОДОП“ - гр. Пловдив” при ЦУ на НАП по Заповед №
ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017г. на изп директор на НАП ,с който на дружеството не е
признат данъчен кредит в размер на 92885,78 лева,с прилежащи лихви
11 713,19 лева и допълнително е установен корпоротивен данък за 2016г. в размер на
44 521,41 лева с прилежащи лихви 4 452,50 лева. .
Според жалбоподателя ревизионният
акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, тъй като органите по
приходите неправилно са преценили събраните доказателства и са формирали
неправилни изводи. Иска отмяна на РА в потвърдената с решението на Директора на
Дирекция „ОДОП“ Пловдив част, както и присъждане на разноските по делото
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, е на становище, че
жалбата е неоснователна, и моли съда да я остави без уважение, като се присъди
съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения Ревизионен акт и
потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив.
Административен
съд - Пловдив, І отделение, І състав, след преценка на становищата на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването,
тъй като с оспорения ревизионен акт за жалбоподателя се създават нови публични
задължения.
Ревизионният акт
е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил в частта, предмет на разглеждане в
настоящото производство. Изпълнението на изискването за изчерпване на
административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в
рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налагат извод, че жалбата
е допустима, а разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Начало на
ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002117005593-020-001/24.08.2017г./л.911
и сл./,издадена от Т.В.П.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив,с
обхват определяне на задълженията за данък върху добавената стойност за периода
от 01.11.2016г. до 31.12.2016г. и корпоративен данък за периода от 01.04.2016г.
до 31.12.2016г.,като е определен краен срок за приключването й до три месеца,
считано от датата на връчване на посочената заповед, което е сторено на 11.09.2017г.
по електронен път. Срокът за извършване на ревизията съответно е продължен със ЗИЗВР
№ Р-16002117005593-020-002/08.12.2017г./л.373 и сл./,издадена от Г.Н.Ч.на
длъжност Началник сектор в качеството на заместник на Т.В.П.и ЗИЗВР №№ Р-16002117005593-020-003/09.01.2018г./л.336/,издадена
от Т.В.П.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив
В хода на
ревизията на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-Р-16002117005593-092-001/23.02.2018г./л.145
и сл./, като въз основа на него и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден
оспореният в настоящото производство РА /л.74 и сл./
От страна на Консорциум
“Уондър Билд”-“ Р.и Ко”ДЗЗД е предприето обжалване по административен ред, в
хода на което с Решение № 254/14.05.2018г.. на Директора на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при ЦУ на НАП, жалбата е била оставена
без разглеждане и производството по нея е била прекратено.От страна на
дружеството- жалбоподател е подадена жалба до
Административен съд Пловдив,който с Определение № 1192 от 13.06.2018г. е
отменил Решение № 254/14.05.2018г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при ЦУ на НАП и е постановил връщане
на преписката за произнасяне по жалбата срещу РА.
Последвало е
издаване на Решение №506/31.08.2018г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при ЦУ на НАП,с което РА е потвърден
в частта на непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от “Уондър
Билд”ЕООД и “Роял Голд БГ”ЕАД и в частта за допълнително установения
корпоративен данък за 2016г.
Всички цитирани
актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от
приложената по делото упълномощителна Заповед № РД-09-1/03.01.2017г г.,
издадена от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив (л. 908 и сл.) и Заповед №
ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017г.на Изп.директор на НАП .
Извършените
процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са
осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на
ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.
117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.
118, ал. 2 от ДОПК (в приложимата редакция) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага
извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.
Следва да се
констатира също така, че от приобщените по делото доказателства (л. 919 и сл.)
се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни
електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ
и електронния подпис към момента на подписването на електронния документ. Всъщност
в тази част жалбоподателят не е развил съображения в жалбата си и така
изложените установявания не са спорни по делото.
При така
установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от
компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното.
І По ЗДДС
В хода на
ревизията, на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на Консорциум “Уондър Билд”-“ Р.и Ко”ДЗЗД е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит:1. по
3 бр.ф-ри ,издадени от “Уондър Билд”ЕООД по периоди както следва: за
периода м.11-2016г. в размер на 25000 лева;за периода м.12.2016г. в размер на
16666,67 лева,с предмет доставка на строителни материали;2. по 33 бр.
фактури,издадени от “Роял Голд БГ”ЕАД по
периоди както следва: за периода м.11.2016г. в размер на 28 739,29 лева и за
периода м.12.2016г. в размер на 22479 лева ,с предмет доставка на строителни
материали.
За да откаже
правото на данъчен кредит на това основание, приходната администрация се е
мотивирала с това, че изпълнението на спорните доставки на стоки (строителни
материали) не е доказано, тъй като по несъмнен начин е установено, че
доставчикът “Уондър билд”ЕООД не
разполага с материална,техническа и кадрова обезпеченост/обект,от където се извършва дейността ,наети лица/;не
се доказва осъществен транспорт на доставките;липсва реално плащане по
фактурите ,издадени от “Роял Голд БГ”ЕАД-фискалните бонове са издадени на
по-късни дати от датите,на които са закупувани стоките;от “Роял Голд БГ”ЕАД не
са представени в хода на проверката доказателства –документи,справки и
обяснения,за да се установи по безспорен начин наличието на доставка по см.на
чл.6 и чл.9 от ЗДДС;като търговецът не е открит на адреса за кореспонденция;не
са представени доказателства за произход на стоките;при съпоставка на
закупените строителни материали по
количества и стойности с вложените такива съгласно представените Протокол №1/л.283
и сл./ и Протокол №2 /л.289 и сл./за приемане на извършените СМР се
установява,че документираните доставки за закупуване на материали и съответно
осчетоводени на разход строителни материали многократно ,десетки пъти
превишават същите съгласно посочените Протоколи за приемане на извършените СМР
и др.
За да достигнат
до тези изводи, ревизиращите са анализирали събраните при извършени насрещни
проверки документи и писмени обяснения, както и изпратените в отговор на отправени
ИПДПОЗЛ и ИПДПОТЛ такива.
Установява се ,че ДЗЗД "КОНСОРЦИУМ УОНДЪР БИЛД
- Р.И КО"е
регистрирано на основание: Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, национална
отраслова класификация НКИД 2003-4523, с декларирана дейност- реализиране
на инвестиционни проекти за изпълнение
на инженеринг (проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради
на територията на гр. Смолян. Дата на регистрация: 01.04.2016 год. по ЗЗД.Управител
на дружеството е А.В.В..
Собственици на
ДЗЗД „"КОНСОРЦИУМ УОНДЪР БИЛД -
Р.И КО "
са следните юридически лица:1."УОНДЪР
БИЛД" ООД с Булстат ********* и 2." Р.И КО" ЕАД с Булстат *********.Представен по делото е учредителния
договор за създаване на дружеството по ДЗДД „"КОНСОРЦИУМ УОНДЪР БИЛД - Р.И
КО "/л.179
и сл./Видно от Анекс № 1 към учредителния договор /л.185/ консорциумът е решил
да участва в открита процедура за възлагане на обществена поръчка на обект”
Изпълнение на инженеринг –проектиране и изпълнение на СМР във връзка с
реализацията на националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията
на община Смолян” по обособена позиция №3: МЖС с административен
адрес:гр.Смолян,Община Смолян,ул.”Наталия”№9,бл.Извор №3,РЗП 8059,20 кв.м.
По делото е наличен и Договор за възлагане на
обществена поръчка за строителство № 932-ИНЖ-3,сключен между Община Смолян
и ДЗДД "КОНСОРЦИУМ УОНДЪР БИЛД - Р.И
КО ".
Приходната администрация
е установила,че дружеството няма налична
складова, търговска, производствена база, няма машини, съоръжения, оборудване.
Дейността се осъществява чрез материалната, техническа база на съдружниците и
доставчици .
За ревизирания
период има назначени около 35 човека средно ,назначени на трудови
взаимоотношения в консорциума.
1.
Относно доставчика “Уондър Билд”ЕООД
Органите по приходите не са признали 41 666,67
лева по 3 броя фактури-ф-ра № 1/29.11.2016г.,ф-ра № 2/30.11.2016г. и ф-ра №
3/19.12.2016г.,с предмет строителни материали по опис към всяка фактура.
Данъчният кредит по издадените фактури от горепосоченото дружество е
упражнен от ревизираното лице в размери и по периоди както следва: през
м.11.2016 г. – 25 000,00 лв. и през
м.12.2016 г. – 16 666,67 лв.
В хода на ревизията ревизиращите органи по
приходите са извършили насрещна проверка на въпросния доставчик, за резултатите
от която е съставен Протокол № П-16002117186090-141-001 от 13.11.2017 г. при ТД на НАП Пловдив. При
проверката са представени копия на процесните фактури, заедно с описи на
строителните материали към тях, банкови извлечения, товарителници с вписан
превозвач „ Р.И КО“ ООД, оборотна ведомост към м.11.2016 г. и към м.12.2016 г.,
счетоводна справка на гр. 70 и гр. 30, справка за стоков поток, с посочен
предходен доставчик „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД, заверени копия на фактури за предходни
доставки, приемо-предавателни протоколи, договор от 20.10.2016 г. между „УОНДЪР
БИЛД“ ЕООД и „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД, писмени обяснения. Съгласно представените
писмени обяснения от „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД/л.575/, процесните стоки са предавани в
обект на получателя, находящ се в гр. Смолян, ул. „Наталия“ № 9, бл. „Извора“
на дати, вписани в приложените товарителници и са получавани от С.М.-
технически ръководител на обекта и З.К.- работник строителство. Натоварването е
извършено от З.К., обезпечен с мотокар. Проверяваното дружество декларира, че
за осъществяване на неговата дейност не е необходима материална, техническа и
кадрова обезпеченост, тъй като съхранението на стоките се осъществява в
складовата база на доставчика „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД, а след закупуването и
транспортирането до Смолян, същите се съхраняват на обект на КОНСОРЦИУМ „УОНДЪР
БИЛД“ – „ Р.И КО“ ДЗЗД на посочения по-горе адрес. Лицето декларира още, че
транспортното средство, с което е извършен превоза, е МАН с кран, с
регистрационен номер ***.
При проверка в информационната база данни на НАП е установено, че
процесните фактури са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответните
на издаването им данъчни периоди.
На лицето, сочено като предходен доставчик „РОЯЛ
ГОЛД БГ“ ЕАД с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* също е инициирана насрещна
проверка, за резултатите от която е съставен протокол № П-22221417202859-141-001/09.01.2018 г. при ТД на НАП София/л.339/
При проверката е установено, че дружеството е дерегистрирано при установени обстоятелства
по чл. 176 от ЗДДС на 21.07.2017 г. За целите на извършваната насрещна проверка
е съставено искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице, връчено по реда на чл.
32 от ДОПК. Към датата на съставяне на протокола за извършена насрещна
проверка, документи от страна на „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД не са представени. При
извършена проверка в информационните системи на НАП е установено, че
дружеството е отразило в дневниците си за продажби 27 бр. фактури с получател
„УОНДЪР БИЛД“ ЕООД с дати на издаване от м.11.2016 г. и м.12.2016 г.
При проверка в информационните системи на НАП е установено още, че на
„УОНДЪР БИЛД“ ЕООД е извършена ревизия с обхват определяне на задължения за ДДС
за периода 01.09.2016 г. - 31.05.2017 г., включващ периода на издаване на
процесните фактури,като е издаден РА № 16002117003938-091-001 от 12.01.2018 г.С
протокол № 1351176/19.01.2018 г. е присъединен като доказателствено средство
заедно с издадения РД за целите на ревизионното производство на КОНСОРЦИУМ
„УОНДЪР БИЛД“ – „ Р.И КО“ ДЗЗД.
При ревизията на „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД е установено, че през периода
дружеството е издавало фактури единствено на КОНСОРЦИУМ „УОНДЪР БИЛД“ – „ Р.И
КО“ ДЗЗД, а негов единствен доставчик е „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД, от чиито фактури, с
предмет строителни материали и консумативи, е формиран данъчният кредит за
ревизирания период. При извършена в хода на ревизията на „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД насрещна проверка на неговия
доставчик, документирана с протокол № П-22221417116344-141-001/14.08.2017 г.,
са представени първични документи, счетоводни справки и писмени обяснения,
изброени подробно в РД . Сред представените документи са договор от
01.11.2016 г., сключен с „ЧЕСС“ ООД с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* за наем на
складово помещение /50 кв.м./ с адрес: гр. София, сграда на БАЛКАНТОН, ул.
„Хайдушка поляна“ №8 и споразумение за прекратяване на договор за наем /без
посочена дата/. Според обяснения на управителя на „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД, стоките,
които фактурира на „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД са приемани в склада на дружеството на
посочения по-горе адрес, а товаро-разтоварните работи и транспортирането на
същите е от името и за сметка на клиента.
При ревизията не са установени фактури, издавани от посоченото като
наемодател лице към „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД. /Същите обстоятелства са установени и
от ревизиращите органи по приходите в разглежданото ревизионно производство при
извършена проверка в информационните системи на НАП./ Не са установени и
регистрирани ФУ за друг обект, освен за офис с адрес, различен от този на
соченото за наето складово помещение. Не са представени документи за предходни
доставки на строителни материали, доказващи възможността същите да бъдат
фактурирани от „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД към „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД.
С цел
установяване реалността на обследваните доставки, на посочения в представените
от КОНСОРЦИУМ „УОНДЪР БИЛД“ – „ Р.И КО“
ДЗЗД товарителници превозвач „ Р.и КО“ ООД с ЕИК по ЗТР/Булстат
*********, е връчено искане за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица. По повод връченото искане от страна на лицето/л.380 и
сл./ са представени: копия на товарителници /11 бр. с изпращач „УОНДЪР БИЛД“
ЕООД и 8 бр. с изпращач „РОЯЛ ГОЛД БГ“
ЕАД/, лиценз за превоз на товари, издаден на 31.05.2017 г. с валидност до 30.05.2027 г., свидетелство за
регистрация на товарен автомобил МАН с рег. № ***, собственост на „ Р.И КО“
ООД, считано от 08.11.2016 г., фактура № 2052/31.05.2017 г., издадена на
ревизираното дружество, на стойност 11 250,00 лв. и ДДС – 2 250,00
лв., включваща извършен транспорт, съгласно товарителници - 1 бр. на стойност 8 825,00лв., писмени
обяснения, в които като водач на автомобила е посочен А.Ж.К., назначен като
шофьор. Не са представени платежни документи, счетоводни документи, документи
за разход на гориво, пътни листове, вписани в представените товарителници.
Видно от приложените документи товарителниците са с дати на издаване през
м.11.2016 г. и през м.12.2016 г. ,като органите по приходите са направили
извод,че същите не могат да се обвържат с фактурираните транспортни услуги в
издадената на 31.05.2017 г. фактура. Освен това представеният лиценз за превоз
на товари /л.389/е издаден на 30.05.2017 г, ден преди да е издадена посочената
фактура и с около пет/шест месеца след датите, фигуриращи в представените
товарителници.
Ревизиращият екип е счел, че така
представените документи /товарителници/ са съставени за целите на ревизионното
производство и не може да бъде направен
категоричен извод за реално извършено транспортиране на строителни материали от
сочения за доставчик „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД до ревизираното дружество.
Освен това,за да откаже данъчния кредит органът по приходите ,е приел,че в
приемо-предавателни протоколи, представени от ревизираното дружество, не
фигурира място на приемане/предаване на стоките, липсват данни за транспортното
средство, с което е осъществен превоза, положени са само подписи и печати срещу
приемаща, респективно предаваща страна без идентификационни данни за лицата,
участвали в процеса, което също навежда на извода, че същите са съставени за
целите на ревизионното производство.
От така
посочените,събрани и анализирани по време на ревизията документи ,ревизиращият
екип е приел, че не може да бъде доказано по безспорен начин извършването на
доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и възникване на данъчно събитие по реда на
чл. 25 от с.з., което води до липса на основание за начисляване на ДДС във
фактурите, издадени от „УОНДЪР БИЛД“
ЕООД.
2.Относно
доставчика “Роял Голд БГ”ЕАД
В хода на ревизията, на основание
чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на
Консорциум “Уондър Билд”-“ Р.и Ко”ДЗЗД е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит по 33 броя фактури:ф-ра № 14589/01.1 1.2016 г. -стр. 681 ; ф-ра № 14603/02.11.2016 г. -
стр. 679 ф-ра № 14683/03.11.2016 г. - стр. 677 ;ф-ра № 14763/04.11.2016 г. - стр.
675 ф-ра № 14870/07.1 1.2016 г. - стр. 673 ;ф-ра № 14896/08.11.2016 г. - стр.
670, ф-ра № 15073/10.11.2016 г.-стр. 668 ;ф-ра № 15099/14.11.2016 г. - стр. 666
;ф-ра № 15130/16.11.2016 г. - стр. 664 ;ф-ра№ 15156/17.1 1.2016 г.-стр. 662
;ф-ра № 15194/18.11.2016 г.-стр. 660 ;ф-ра № 15229/21.1 1.2016 г.-стр. 658
;ф-ра № 15258/22.11.2016 г. - стр. 655 ;ф-ра № 15283/23.1 1.2016 г.-стр. 653
;ф-ра № 15306/25.1 1.2016 г.-стр. 651 ;ф-ра № 15341/28.11.2016 г.-стр. 649
;ф-ра № 15378/29.11.2016г.- стр. 647;ф-ра № 15386/30.11.2016г.-стр. 645;ф-ра №
15499/02.12.2016 г. - стр. 639 ;ф-ра № 15515/05.12.2016 г.-стр. 637 ;ф-ра №
15520/06.12.2016 г. - стр. 635 ;ф-ра № 15528/07.12.2016г. - стр. 633 ;ф-ра №
15534/09.12.2016 г.-стр. 631 ;ф-ра № 15546/12.12.2016г.-стр.629;ф-ра№
15548/13.12.2016 г.- стр. 627 ф-ра № 15555/14.12.2016 г. - стр. 625 ф-ра №
15561/16.12.2016 г. - стр. 624 ф-ра № 15567/19.12.2016 г. - стр. 622 ф-ра №
15572/20.12.2016г.- стр.620 ;ф-ра № 15583/22.12.2016г. - стр. 618 ;ф-ра №
15592/27.12.2016 г. - стр. 616 ;ф-ра № 15614/29.12.2016 г. - стр. 614-
с предмет строителни материали,издадени от “Роял Голд БГ”ЕАД.Фактурите са представени
от ревизираното дружество с Писмо вх.№ 70-00-9745/27.09.2017г./л.606/Данъчният
кредит по казаните фактури е упражнен от
ревизираното лице през м.11.2016г. в размер на 28 739,39 лева и през
м.12.2016г. в размер на 33 479,72 лева.
В хода на ревизията органите по приходите са
инициирали насрещна проверка на
въпросния доставчик, за резултатите от която е съставен Протокол № 222117186619-141-001/29.12.2017 г. при ТД на НАП
София. Съставеното за целите на насрещната проверка искане за представяне на
документи и писмени обяснения е връчено на дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК. След изтичане на определения в искането срок, документи от страна на
„РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД не са представени. При извършена проверка в информационните
системи на НАП е установено, че дружеството е отразило процесните фактури в
дневниците си за продажби и подадени СД по ЗДДС в съответния на издаването им
период, с посочен получател ревизираното дружество.
От страна на ревизираното дружество са представени копия на процесните
фактури, придружени с приемо-предавателни протоколи с дати, съответстващи на
датите на издаване на фактурите и фискални бонове, издадени през месеца,
следващ месеца на издаване на фактурите /м.12.2016 г. или м.01.2017 г./, 8 бр.
товарителници с вписан превозвач „ Р.И КО“ ООД, счетоводни справки. Други
документи не са представени. Поддържа се от
страна на дружеството-жалбоподател,че „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД не е представило исканите документи,тъй
като управителят на дружеството Емануил Каранлъков е имал тежки здравословни проблеми и
впоследствие е починал.
Предвид гореизложеното и установените факти и обстоятелства, касаещи
„РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД и „ Р.И КО“ ООД, /коментирани в настоящото решение при разглеждане на доставките,
предмет на издадените от „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД фактури/, ревизиращият екип е приел,
че липсват категорични и безспорни доказателства за извършването на доставка по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС и възникване на данъчно събитие по реда на чл. 25 от
с.з., което респективно води до липса на основание за начисляване на ДДС във
фактурите, издадени от „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕООД към ревизираното дружество.
Освен това, в хода на ревизията органите по приходите са извършили
съпоставка на закупените от двете дружества /сочени като доставчици/ строителни
материали по видове, количества и стойности с извършените от ревизираното
дружество СМР, съгласно представени протоколи за приемане и извършване на СМР.
Установено е, че ревизираното дружеството е осчетоводило процесните фактури по
сметка 302 – Материали само стойностно. Изписването на всички доставени
материали на разход не се извършва със съответните документи, подписани от
технически ръководител или материално отговорно лице /поне такива не са
представени в хода на ревизията/. Съпоставяйки
"закупените" материали по количества и стойности с вложените такива,
е установено, че документираните доставки на материали многократно превишават
вложените и съответно осчетоводени на разход строителни материали. Към
възражението, подадено от ревизираното лице срещу издадения РД, са приложени
допълнително 3 бр. фактури с дати на издаване 29.03.2017 г. и 19.04.2017 г., с
предмет строителен отпадък общо 95,18 т., удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 26 от 15.05.2017 г. и протокол на Община Смолян от 16.05.2017 г.
Приложено е обяснение от страна на ревизираното дружество, съгласно което
е възникнала необходимост няколко пъти да се отремонтират цели фасади поради
замръзване, без да са приложени документи, доказващи твърдението. Голяма част
от закупените материали, според лицето, са „погинали“ поради лоши атмосферни
условия през 2016 г. и именно поради това е налице това несъответствие между
закупени и вложени материали. Приложените фактури са с тези дати /от м.03. и
м.04.2017 г./, тъй като едва тогава е било възможно да се извози това
количество като строителен отпадък. Така представените допълнителни документи и
обяснения към датата на издаване на РА не са кредитирани като годни
доказателства, доказващи реалното закупуване на фактурираните строителни
материали, в количества надвишаващи необходимите в десетки пъти, тъй като
липсва информация за какви точно строителни отпадъци става въпрос и дали те са
идентични със закупените материали, за които лицето твърди, че са „погинали“.
Предвид изложеното
и факта, че както от страна на доставчиците, така и от страна на ревизираното
лице не са представени безспорни доказателства за реалното извършване на
доставки на строителни материали от конкретните доставчици, органите по
приходите са приели, че не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и
чл. 69, ал. 1, т. 1 и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не са признали правото
на приспадане на данъчен кредит по представените от страна на ревизираното лице
фактури, по които е упражнило право на данъчен кредит през м.11.2016 г. и
м.12.2016 г. в общ размер на 92 885,78 лв.
ІІ По ЗКПО
Ревизиращият екип е счел,че счетоводният финансов
резултат следва да се преобразува в
посока увеличение на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата от 445 214,08
лв. – разходи за строителни материали, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон. За да обоснове този свой извод, е прието,че тези разходи са документирани с фактури,
издадени от „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД, както следва: на обща стойност ДО – 256 095,57 лв. и ДДС – 51 219,11 лв. и с
фактури, издадени от доставчика „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД, както следва: на обща
стойност ДО – 208 333,33 лв. и ДДС – 41 666,67 лв. КОНСОРЦИУМ „УОНДЪР БИЛД“ – „ Р.И КО“ ДЗЗД
е осчетоводил получените строителни материали, описани по – горе, на обща
стойност 464 428,90 лева по дебита на с/ка 302 материали. В края на годината са
отписани материали на стойност от сметката, чрез отразяването им на разход по
счетоводна сметка 611. Счетоводна сметка 302 е с дебитно салдо в размер на 19
214,82 лв. Представен е инвентаризационен опис към 31.12.2016 г., в който
наличните материали са отразени без количества,
само стойностно. Отчетени са разходи в размер на 445 214,08 лв. В
настоящото решение,в предходния раздел за констатациите и установяванията
,които ревизиращият екип е направил по
ЗДДС ,се посочи,че в хода на
ревизията, на доставчиците на строителните материали са извършени насрещни
проверки, с цел установяване реалното изпълнение на посочените сделки,
установяване произхода на строителните материали/стоки, както и кадрова,
техническа и материална обезпеченост за извършване на доставките. От събраните
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, органът по
приходите е констатирал, че в случая
използваните фактури не документират реална доставка на стоки. Според
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни
цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по
смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Извършено е увеличение на основание
разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни
цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Ревизиращият екип,за да обоснове горния извод е посочил,че
от страна на жалбоподателя, в хода на
административното производство, не са представени доказателства относно
реалността на стопанските операции, за които са осчетоводени разходите. Поради така
изложените съображения е коригиран декларирания от дружеството данъчен финансов
резултат за ревизирания период в посока увеличение и в резултат на това е
установен допълнителен корпоративен данък с лихви за закъснение.
В съдебното производство от страна на жалбоподателя не са
ангажирани доказателства,освен представяне на опис на всички писмени
доказателства ,относими към твърденията за реалност на доставките,независимо от
указаната доказателствена тежест,както и са представени допълнително още една фактура от
м. 04.2017 г. и две фактури за м.05.2017 г. и кантарни бележки.Представените в
съдебно заседание фактури и кантарни бележки от ревизираното дружество са във
връзка с доказване на твърденията,че се е наложило изхвърлянето на голямо
количество строителен отпадък поради влошените метеорологични условия.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
В
частта по ЗДДС.
Съдът
вече посочи,че не са констатирани нарушения на процесуалните правила,но във
връзка с обсъждане на събраните доказателства по делото,то следва да се подчертае,че
не се
констатират нарушения и на процесуалните правила при присъединяване на
събраните доказателства и установени факти. От съдържащите се документи в
представената от ответния орган административна преписка е видно, че към
настоящото ревизионно производство са приобщени с протоколи за присъединяване
на доказателства, събрани в извършената предварителна проверка или в насрещни
проверки на трети лица, имащи отношение към представените от страна на
ревизираното лице доказателства. ДОПК изрично е уредил начина на връчване на
съобщения и събирането на доказателства. Видно от данните в ревизионния доклад
и от коментираните в решението на решаващия орган обстоятелства и факти,
директорът на дирекция ОДОП-Пловдив е съобразил наличието на редовни процесуални
действия на ревизиращия орган. Извършените от приходния орган действия следва
да се приемат за законосъобразни и документираните с тях обстоятелства могат да
се ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на условията за
събирането им по реда на ДОПК. Решаващият орган се е произнесъл по същество. С
оглед осъществяване на принципа за дирене на обективната истина, в правомощията
на ревизиращите органи е включена възможността да извършват насрещни проверки
при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от
значение за ревизията. Правото на приходния орган да извърши насрещна проверка
при друг данъчен субект е част от правомощията, които придобива въз основа на
акта за възлагане извършването на ревизия. Нарушения в хипотеза на извършването
им в периода на ревизионното производство не се установява. По делото, каза се,
са представени доказателства – протоколи от извършени процесуални действия и
насрещни проверки. Видно от същите, процесуалните действия на органите по
приходите по отношение на третите лица, при насрещните проверки, и от други
проверки по установяване на факти и обстоятелства, са осъществени съобразно
изискванията на процесуалния закон, като съдът не констатира пороци на
нормативно установената процедура по чл.29 от ДОПК, като следва да се посочи,
че по отношение на протоколите от насрещните проверки и присъединяване на
доказателства, съдът намира, че са спазени изискванията на чл.50 ал.2 от ДОПК,
а според разпоредбата на чл.50 ал.1 от ДОПК, протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установени факти и обстоятелства.
В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на
чл.160 от ДОПК, съгласно която съдът при съдебното обжалване на ревизионните
актове е задължен да разреши материалноправния спор по същество.
Съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, на следващо място, че
фактическите констатации на органите на приходна администрация по отношение на
непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от
доставчиците “Уондър Билд”ЕООД и “Роял Голд БГ”ЕАД са истинни, а направените
въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.
Въз основа на констатираните в хода на
административната процедура факти и обстоятелства относно упражненото от
жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от
доставчиците “Уондър Билд”ЕООД и “Роял Голд БГ”ЕАД , е констатирано,
че същите представляват документи, които не отразяват реално извършени
доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 от ЗДДС, респективно, възникнало
данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1 и 2 от ЗДДС. Последица от това е
крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на
процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък, не се е породило и
корелативното право на данъчен кредит, т.е. налице е хипотезата на чл.70 ал.5
от ЗДДС.
Спорният между страните по делото въпрос се
концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените по-горе
доставчици доставки на стоки по процесните фактури.
По делото няма спор относно наличието на останалите
предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани
в разпоредбите на чл.69 ал.1 т.1 и чл.71 т.1 от ЗДДС – доставчиците
са регистрирани по ЗДДС лица към момента на осъществяване на
доставките, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл.114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен
ред.
За разрешаването на текущия административноправен спор
по същество, на следващо място е необходимо преди всичко да бъдат съобразени
приложимите за случая правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.2 ЗДДС правото на
приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък
стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл.25 от ЗДДС, към момента на
възникване на данъчното събитие, и съответно като последица от изискуемостта,
данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва
към момента на прехвърляне на правото собственост, респективно правото на
разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл.14 т.1 от Директива
2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги –
към момента на извършването им (чл.25 ал.2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната
практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл.167, чл.168 и
чл.178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на
правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на
наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От
приетото по т.33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11,
следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но
само, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и
впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите
облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива
2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото
на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния
предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната
юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа
на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото
(арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Тоест,
данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да
установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет
за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл.154,
чл.1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК.
Следователно, за преценката дали е осъществена реална
доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва дали е
налице предвиденият в чл.6 ал.1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а
именно, прехвърляне правото на собственост върху стоката, респ. правото на
разпореждане със стоката, при чието проявление възникват и предвидените правни
последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл.6,ал.1 от ЗДДС доставка
на стока по смисъла на
този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право
върху стоката.
Според чл.12 ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от
данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията
на страната, а данъчно събитие по чл.25 ал.1 ЗДДС представлява доставката на
стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл.25 ал.2 ЗДДС). От така
цитираните законови разпоредби следва изводът, че наличието на действително
осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване правото на
данъчен кредит в разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС и изпълнението й следва да
бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има
право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената
справка-декларация.
Основният предмет на обсъждане в
ревизионния акт е именно наличието на осъществена доставка по
смисъла на чл.6 от ЗДДС,налице ли е реално извършена доставка.
Какво се установява от
доказателствата,събрани в административното производство
От данните по делото, не се установява основният елемент
от фактическия състав на доставките по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС,
а именно, прехвърляне правото на собственост върху стоката, респ. правото на
разпореждане със стоката, при чието проявление възникват и предвидените правни
последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит.
За да откаже
правото на данъчен кредит на това основание, приходната администрация се е
мотивирала с това, че изпълнението на спорните доставки на стоки (строителни
материали) не е доказано, тъй като по несъмнен начин е установено, че доставчикът
“Уондър билд”ЕООД не разполага с
материална,техническа и кадрова обезпеченост/обект,от където се извършва дейността ,наети лица/;не
се доказва осъществен транспорт на доставките;липсва реално плащане по
фактурите ,издадени от “Роял Голд БГ”ЕАД-фискалните бонове са издадени на
по-късни дати от датите,на които са закупувани стоките;от “Роял Голд БГ”ЕАД не
са представени в хода на проверката доказателства –документи,справки и
обяснения,за да се установи по безспорен начин наличието на доставка по см.на
чл.6 и чл.9 от ЗДДС;като търговецът не е открит на адреса за кореспонденция;не
са представени доказателства за произход на стоките;при съпоставка на
закупените строителни материали по
количества и стойности с вложените такива съгласно представените Протокол
№1/л.283 и сл./ и Протокол №2 /л.289 и сл./за приемане на извършените СМР се
установява,че документираните доставки за закупуване на материали и съответно
осчетоводени на разход строителни материали многократно ,десетки пъти
превишават същите съгласно посочените Протоколи за приемане на извършените СМР
и др.
Относно непризнато право на приспадане на
данъчен кредит по процесните фактури, издадени от “Уондър
билд”ЕООД.
Представени
по делото са трите процесни фактури,от
които е видно,че се касае за доставка на строителни материали от доставчика
“Уондър билд”ЕООД на КОНСОРЦИУМ «УОНДЪР БИЛД» - « Р.И КО» ДЗЗД. Процесните фактури са включени в дневника за
продажби и СД по ЗДДС за съответните на издаването им данъчни периоди Към всяка
фактура има приемо-предавателен протокол ,в който са индивидуализирани
стоките.Установява се, че стоките са закупени от “Роял
Голд БГ”ЕАД/единствен доставчик на “Уондър билд”ЕООД/,като в тази връзка е
представен договор от 20.10.2016 г.
между „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД и „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД.Налични са и товарителници към
фактурите,устновяващи превоза на стоките от “ Р.и Ко” ЕАД.От писмените
обяснения,дадени от представляващия „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД се
установява,че процесните стоки са предавани в обект на получателя, находящ се в
гр. Смолян, ул. „Наталия“ № 9, бл. „Извора“ на дати, вписани в приложените
товарителници и са получавани от С.М.- технически ръководител на обекта и З.К.-
работник строителство. Натоварването е извършено от З.К., обезпечен с мотокар.В обясненията „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД
декларира ,че за осъществяване на търговската си дейност, не е необходима
материална, техническа и кадрова обезпеченост, тъй като съхранението на стоките
се осъществява при доставчика „ Роял Голд „ ЕАД в складовата база, а след
закупуването и транспортирането до Смолян, съхранението е на обект на
Консорциум „ Уондър Билд - Р.и Ко,, ДЗЗД
с адрес : гр. Смолян, ул. „ Наталия „ №9 , бл. „ Извор"
Във връзка с осъществения превоз от “ Р.и Ко” ЕАД и за доказването на същия са представени талон на МПС
,осъществило транспорта,ф-ра за извършен транспорт № **********/31.05.2017г.
и Лиценз № 10968 за превоз на товари
,издаден на 31.05.2017г.Жалбоподателят счита,че от така събраните доказателства
се установява реалността на доставката,като неправилно органите по приходите са
отказали данъчен кредит,обосновавайки се с липсата на материална,техническа
и кадрова обезпеченост/обект,от където
се извършва дейността ,наети лица/ на доставчика „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД,както и липсата
на доказателства ,че доставчикът и неговият предходен доставчик са разполагали
със стоките, предмет на доставката, били са в състояние да ги доставят.
При тези
доказателства обсъдени в тяхната съвкупност и съобразно приложимата законова
рамка,съдът намира,че не може да бъде доказано по безспорен начин извършването
на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и възникване на данъчно събитие по реда
на чл. 25 от с.з.от ЗДДС, което води до липса на основание за начисляване на
ДДС във фактурите, издадени от „УОНДЪР
БИЛД“ ЕООД.
На първо място
по отношение на съпътстващите приемо-предавателни протоколи към процесните
фактури,следва да се посочи ,че в същите не
фигурира място на приемане/предаване на стоките, липсват данни за транспортното
средство, с което е осъществен превоза, положени са само подписи и печати срещу
приемаща, респективно предаваща страна без идентификационни данни за лицата,
участвали в процеса. Ето защо,за да бъдат обвързани приемо-предавателните
протоколи с процесните фактури и за да
не се налага извода, че същите са съставени за целите на ревизионното
производство,то би следвало в тях да бъдат посочени по-горе изложените данни. Не би могъл да се изведе категоричен
извод за осъществяване факта на предаване на
владението на стоките ,което дружеството -жалбоподател
установява с така казаните приемо-предавателни
протоколи .
Съдът споделя доводите на жалбоподателя ,че
неустановеността на материална и кадрова
обезпеченост на доставчиците, даваща
основание да бъдат извършени такива доставки,не е основание да не бъде признат
данъчен кредит,но това не са единствените съображения на органите по приходите
за формирания отказ.От друга страна, изводите на приходната администрация,че доставчиците
не са разполагали с материално-техническа и кадрова обезпеченост да изпълнят
доставките, не са опровергани от задълженото лице.
Относно това дали е налице осъществен транспорт на
стоките и то по начина,по който се твърди от жалбоподателя и съгласно
представените доказателства.
Действително по делото към фактурите има приложени
товарителници .
Съгласно чл.
49 ЗАП /Закон
за автомобилните превози/ с договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу
заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар,
който изпращачът му предава. Според чл.
50, ал. 1 от същия закон, договорът за превоз се установява с
товарителница, а ал. 2 посочва, че
действителността на договора за превоз не
зависи от издаването, редовността или изгубването на
товарителницата.
В хода на
ревизията от страна на превозвача “ Р.и Ко” ЕАД не са представени пътни листове ,трудови договори
за шофьорите ,платежни документи,счетоводни документи,документи за разход за
гориво и прочие.
Видно от приложените
документи, товарителниците са с дати на издаване през м. 11.2016 г. и през м.
12.2016 г. и не могат да се обвържат с фактурираните транспортни услуги в
издадената на 31.05.2017 г. фактура. Освен това прави впечатления ,че представеният
лиценз за превоз на товари е издаден на 30.05.2017 г-ден преди да е издадена
посочената фактура и с около пет/шест месеца след датите, фигуриращи в представените
товарителници.
Освен това органът по приходите при извършената ревизия е направил
съпоставка между "закупените" материали по
количества и стойности с вложените такива, като се установява, че
документираните доставки на материали многократно превишават вложените и
съответно осчетоводени на разход строителни материали. По този повод от страна
на ревизираното дружество дават обяснение, че е възникнала необходимост няколко
пъти да се отремонтират цели фасади поради замръзване. Голяма част от
закупените материали, според лицето, са „погинали" поради лоши атмосферни
условия през 2016 г. и именно поради това е налице това несъответствие между
закупени и вложени материали. Доказателства в тази насока жалбоподателят не
представи,като са налице единствено твърдения.Приложените фактури за депониране
на строителен отпадък са с дати от м.03. и м.04.2017 г., като обясненията от
ревизираното лице са ,че едва тогава е било възможно да се извози това
количество като строителен отпадък.
Представените в хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателя допълнително още една фактура от м. 04.2017 г. и две фактури за
м.05.2017 г., както и кантарни бележки,не дават отговор на въпроса от къде идва
това разминаване.Не може да се направи преценка и извод,че количеството строителен
отпадък съответства на закупените
строителни материали.
Всички посочени обстоятелства обосновават извода, че
събраните доказателства не доказват главно и пълно реалното извършване на
спорните доставки, нито взаимовръзката на тези доставки с осъществяваната от
лицето независима икономическа дейност. Съдът намира, че констатираните в хода
на ревизията обективни данни сочат, че спорните фактури са издадени формално с
цел злоупотреба с право при позоваването на правото на приспадане и
ревизираното лице не е могло да не знае за това. Тази неправомерна цел
обосновава и неправомерността на начисляването на данъка по смисъла на чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС, което е още един аргумент да се приеме, че законосъобразно с
оспорения РА е отказано признаване на претендираното право на данъчен кредит.
Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по процесните
фактури, издадени от „ Роял Голд „ ЕАД.
Всичко изложено в по-горния абзац важи и за този доставчик,като от
събраните доказателства,коментирани по-горе ,не се установява извършване на
реални доставки по 33 броя фактури,издадени от „ Роял Голд „ ЕАД.
Съдът не споделя изводите на
ревизиращия екип,че липсва реално плащане по фактурите ,издадени от “Роял Голд
БГ”ЕАД,тъй като фискалните бонове са издадени на по-късни дати от датите,на
които са закупувани стоките от “Роял Голд БГ”ЕАД.Следва да се споделят доводите
на ревизираното дружество,че липсва забрана плащането да е отложено,така както
е и в настоящия случай.Освен това фактът на заплащане на фактурата не е елемент
от фактическия състав на правото на данъчен кредит.
Съдът не споделя и изводите на органа по приходите ,че след като не е
налице заплащан наем за наетото от “Роял Голд БГ”ЕАД складово помещение от
„ЧЕСС“ООД по сключен договор за наем от 01.11.2016 г.,то такова правоотношение
липсва,респективно не е била налична такава складова база.Незаплащането на
наемна цена би могло единствено да доведе до облигационни отношения между съконтрахентите.
Несъмнено жалбоподателят, като лице което претендира
право на данъчен кредит, следва да установи по пътя на пълно доказване
реалното извършване на спорните доставки и то именно от сочените доставчици по
фактурите, по които претендира данъчен кредит, което в настоящия случай не е
сторено, тъй като липсват убедителни доказателства по изпълнение на доставките
именно от казаните доставчици „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД и „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД
Следва да се посочи, че за жалбоподателя е
налице задължението да установи настъпването на всички правопораждащи претендираното
право положителни факти, за която цел той следва да проведе главно доказване,
което винаги, за да е успешно, трябва да бъде и пълно. В този смисъл,
съдебната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси е
последователна, в смисъл, че за доказване реалността на доставките, винаги
следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по
изпълнението им, и то именно от лицата, които се сочат за техни извършители,
каквито каза се, според настоящият състав на съда, не са ангажирани по
делото.
В тази насока следва да се посочи още, че
осчетоводяването на процесните доставки, което не е спорно, нито само по себе
си, нито дори в съвкупност с останалите доказателства по делото, в случая може
да обоснове категоричен извод за действителното извършване на процесните
доставки. То е само косвено доказателство, което при липса на преки и
непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките от сочените
доставчици, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Действително,
доказателствата за осчетоводяването на доставките, например, успешно биха могли
да подкрепят тезата за реалното им извършване, като косвено доказателство, но
само, когато са налице други безспорни доказателства за това, но в случая,
както вече бе казано, не са представени преки и непротиворечиви такива, годни
да установят релевантните факти във връзка с реалното извършване на процесните
услуги от сочените доставчици.
Все в обсъжданата насока притежаването на редовно
издадени данъчни фактури само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод
за действително осъществяване на отразените в същите стопански операции. При
оспорване на фактурите в тежест на ползващия се от правата по тези документи
е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително
осъществени, като стори това посредством убедителни писмени доказателства,
ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка, макар и
документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за
данъчно задълженото лице, както по отношение на косвените, така и по
отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се
касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко,
доказателства за действителното осъществяване на доставката.
Признаването на
право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при липса на всякакви
доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи, както на
разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква
кумулативното изпълнение на двете условия – наличие на фактура и осъществено
данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на
СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим
единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право
се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от
13 декември 1989г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от
19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt
Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000,
стр. I-06973). Конкретно в т.13 на Решението по Genius Holding С-342/87 категорично се приема, че упражняването на
правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който
се дължи само, защото е
вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до
действително дължимите данъци т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени,
доколкото са дължими.
В обсъжданата насока,
без всякакво съмнение следва в казуса да се съобрази и Решение от 06 Декември
2012г. постановено по дело № С – 285/11, образувано по запитване на български
съд, по което Съдът на Европейския Съюз се е произнесъл, в смисъл че “… за да
се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото
на приспадане, ..., е необходимо да се провери дали последните са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани .... за извършването
на облагаеми сделки…” /т.31/.Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за
признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено
осъществяване на фактурираната доставка, който правно релевантен факт подлежи на доказване със
средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата в
тази насока е в компетентността на националния съд.
С това доказване, в случая страната не се справи по
отношение на доставките по процесните фактури. Тоест, в случая не може да се
приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да
отговаря или, че администрацията е прехвърлила върху данъчния субект
собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако процесните
доставки са реално извършени и облигаторните отношения между ревизирания субект
и съответно неговите доставчици са се развили по начина, по който се твърди,
то самият получател следва да притежава всички доказателства за това.
Действително, съгласно задължителната съдебна практика
на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да
доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да
докаже самата доставка,
което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по
делото. По аргумент от т.50 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на
СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на
които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в
рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил
въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства,които в
случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира, че в негова полза
са престирани стоки и услуги от съответния доставчик, не може да претендира, че
е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би
следвало в негова полза да са доставени стоките и да са изпълнени
услугите.
Ето защо, съдът намира, че процесните данъчни фактури,
издадени от доставчиците „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД и „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД не обосновават
несъмнен извод, че спорните доставки са осъществени именно от тях, така, както
това е обективирано в съставените първични счетоводни документи. Доказателства
за обратното не се ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе
доказателствената тежест, с оглед общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК,
приложим във връзка с нормата на §2 от ДР ДОПК да установи наличието на
доставките, като проявени юридически факти, от който черпи за себе си спорното
в процеса право.
При това положение, в случая не е възможно да се
приеме, че спорното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от
посочените доставчици се е породило и е налично в патримониума на
жалбоподателя. То ще следва да бъде отказано.
Крайният извод, който се налага, че ревизионният акт в
тази му част, като правилен и законосъобразен ще следва да бъде оставен в сила,
а жалбата срещу му – отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
В
частта по ЗКПО.
Както вече бе казано, в хода на
ревизията е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат
на КОНСОРЦИУМ „УОНДЪР БИЛД“ – „ Р.И КО“ ДЗЗД в посока увеличение на
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата от 445 214,08 лв. – разходи за
строителни материали, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. За да обоснове този свой извод, е прието,че тези разходи са
документирани с фактури, издадени от „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД, както следва: на обща
стойност ДО – 256 095,57 лв. и ДДС – 51 219,11 лв. и с фактури, издадени от
доставчика „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД, както следва: на обща стойност ДО – 208 333,33
лв. и ДДС – 41 666,67 лв. КОНСОРЦИУМ „УОНДЪР БИЛД“ – „ Р.И КО“ ДЗЗД е
осчетоводил получените строителни материали, описани по – горе, на обща
стойност 464 428,90 лева по дебита на с/ка 302 материали. В края на годината са
отписани материали на стойност от сметката, чрез отразяването им на разход по
счетоводна сметка 611. Счетоводна сметка 302 е с дебитно салдо в размер на 19
214,82 лв. Представен е инвентаризационен опис към 31.12.2016 г., в който наличните
материали са отразени без количества,
само стойностно. Отчетени са разходи в размер на 445 214,08 лв.
Настоящият случай се субсумира в хипотезата
на чл.26 т.2 във връзка с чл.10 ал.1. В част втора, глава шеста от ЗКПО, в
редакцията му към 2016 г., са уредени общите положения за определяне на
данъчния финансов резултат. Така съгласно чл.22 от закона, същият се
определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин,
определени в тази част, със: 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните
временни разлики; 3. сумите, предвидени в тази част. Чл.23 ал.1 от същия закон
пък, дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а това са счетоводни приходи
или разходи, които не са признати за данъчни цели. В ал.2 т.1 от посочения член
е пояснено, че за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в
този закон е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този
разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на
счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните
финансови резултати през следващите години.
От своя страна, счетоводните разходи, които не се
признават за данъчни цели са изчерпателно изброени в чл.26 т.1-11 от ЗКПО, сред
които по т.2 - разходи, които не са документално обосновани по смисъла на
този закон. Съответно, понятието документална обоснованост е уредено в нормата
на чл.10 ЗКПО. В ал.1 на цитираната законова разпоредба изрично е посочено, че
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството,
отразяващ вярно стопанската операция.
От така цитираните правни норми, се налага изводът, че
във всички случаи, от съществено значение за данъчното облагане е първичните
счетоводни документи да отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански
операции. Казано с други думи, формалното документиране на една доставка, чрез
издаването на първичен счетоводен документ, ако същата не е действително
извършена, винаги представлява невярно отразяване по смисъла на чл.10 ал.1 ЗКПО, респективно липса на документална обоснованост.
При това положение, разходите по процесните фактури,
издадени от „УОНДЪР БИЛД“ ЕООД и „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД не следва да се
признават за данъчни цели, поради това, че самите фактури не отразяват вярно
стопанските операции, т.е. коментираните разходи не са документално обосновани
по смисъла на ЗКПО и със стойността по фактурите, следва да бъде преобразуван
финансовия резултат за 2016 г. Съображенията относно липсата на
действително осъществени доставки от посочените фирми, бяха изложени в
предходната част от настоящото решение, и не следва да бъдат повтаряни и тук.
Предвид гореизложеното законосъобразно в случая е
извършено увеличение на финансовият резултат на дружеството-жалбоподател
за процесната 2016 г. със сума в размер на 445 214,08
лева,представляващи непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от задълженото
лице въз основа на процесните фактури, издадени от доставчиците
„УОНДЪР БИЛД“ ЕООД и „РОЯЛ ГОЛД БГ“ ЕАД, в резултат на което законосъобразно са
определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за 2016
г. в общ размер на 44 521,41 лв., който в процесния РА е вменен на лицето
като задължение за внасяне. На основание чл. 175, ал. 1 ДОПК са начислени лихви
в общ размер на 4 452,50 лева.
Що се отнася до така определените задължения за лихви,
в жалбата не се сочат конкретни мотиви в тази насока. Органът по приходите се е
съобразил с относимите норми от ЗКПО, като правилно е определил дължимите
данъци за ревизираните периоди, както и задълженията за невнесени в срок
дължими данъци,за което се дължат лихви.
Казаното обосновава законосъобразността на ревизионния
акт и в тази му част, и съответно отхвърляне на жалбата и в тази й част, като
неоснователна и недоказана.
При посочения изход на спора, на основание чл.161 ал.1
пр.3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите се дължи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 4065,73 лева , изчислено, съобразно правилото на чл. 8, ал.1, т.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
административен съд, Първо отделение,
І състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на КОНСОРЦИУМ «УОНДЪР БИЛД» -
« Р.И КО» ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Трън,
представлявано от А.В.В. с адрес ***, против РА № Р -
16002117005593-091-001/26.03.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив,издаден от Т.В.П.на
длъжност Началник сектор,възложил ревизията и
Е.К.С.на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията
при ТД на НАП Пловдив,, потвърден с Решение № 506/31.08.2018 год. на Зам.
директора на Дирекция “ОДОП“ - гр. Пловдив” при ЦУ на НАП по Заповед №
ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017г. на изп директор на НАП ,с който на дружеството не е
признат данъчен кредит в размер на 92885,78 лева,с прилежащи лихви 11 713,19
лева и допълнително е установен
корпоротивен данък за 2016г. в размер на 44 521,41 лева с прилежащи
лихви 4 452,50 лева. .
ОСЪЖДА КОНСОРЦИУМ
«УОНДЪР БИЛД» - « Р.И КО» ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Трън, представлявано от А.В.В. с адрес *** , да заплати на Централно управление
на Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” гр. Пловдив, сумата от 4065,73 /четири хиляди
шестдесет и пет лева и седемдесет и три
ст./лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
СЪДИЯ: