Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 18 октомври 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 16.09.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 643 по описа за 2021 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл.
124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4 срещу М.Г.Х. с ЕГН **********
и адрес *** същата се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК ********* и ответника М.Г.Х. съществува валидно облигационно отношение
въз основа на договор за потребителски кредит № PLUS-13481063 от 17.06.2016 г., в изпълнение на което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД предоставило на ответника потребителски кредит в
размер на 5 000,00 лева. Съгласно договора към всяка погасителна вноска са
добавени месечни вноски за застрахователна премия по застраховка на плащанията,
чиито общ размер е 1 484,00 лева. С подписването на договора за кредит
ответникът се съгласил да заплати и такса „ангажимент“ в размер на 175,00 лева.
Общото крайно задължение по договора възлиза на сумата 11 024,00 лева,
която е разсрочена на 53 вноски в размер на 208,00 лева всяка. Твърди се също, че
претендираните суми по договора са с настъпил падеж, както и че въпреки това на
ответника е била съобщена настъпилата предсрочна изискуемост на процесните задължения
преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК. Сочи се, че към настоящия
момент ответникът не е заплатил изцяло задълженията си по договора.
На 08.04.2019 г. било
подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
с ЕИК ********* и ищцовото дружество, по силата на което процесното вземане
станало собственост на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с
всички привилегии и обезпечения.
Поради неизпълнението на
ответника, на 04.11.2020 г. ищецът подал срещу последния заявление по чл. 410
от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 2886/2020 г. на
Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение
от 06.11.2020 г. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца сумата 4 378,56 лева – главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-13481063 от 17.06.2016 г.
за периода от 05.09.2018 г. до 05.12.2020 г., сумата 269,44 лева – договорна
лихва за периода от 05.05.2019 г. до 19.10.2020 г., сумата 792,08 лева –
обезщетение за забава за периода от 06.09.2018 г. до 03.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.11.2020 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № 260390 от 06.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2886 от 2020 г. на Врачански
районен съд. Претендира разноски както по
исковото, така и по заповедното производство.
При условията на евентуалност
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу ответника
за същите суми, претендирани с установителните искове.
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), а евентуалните – по
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът М.Г.Х. е подал писмен отговор, с който с който оспорва исковете по основание и размер по
следните съображения: ищецът (заявител в заповедното производство) не е
уведомил надлежно ответника (длъжник в заповедното производство) за
настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор
за кредит и следователно не са изпълнени изискванията на т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на
Върховния касационен съд; по делото липсват
доказателства относно съществуването и изискуемостта на процесните вземания;
ищецът не притежава активна материалноправна легитимация да претендира
посочените в исковата молба суми; липсва редовно уведомяване на ответника за
настъпилата цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, уговорените годишен лихвен
процент и годишен процент на разходите са прекомерни и нищожни по смисъла на
Закона за защита на потребителите, следователно тези уговорки не ангажират
отговорността на длъжника.
В заповедното производство-ч.
гр. дело № 2886/2020 г. на Врачанския районен съд длъжникът М.Г.Х. е подал възражение
по чл. 414 от ГПК, с което не са наведени конкретни правопогасителни и
правоизключващи възражения.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Представен е договор за кредит № PLUS-13481063 от 17.06.2016 г.,
видно от който между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК ********* и
ответника М.Х. е бил сключен договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта с № PLUS-13481063 за сумата 5 000,00 лева, която
е следвало да бъде погасена на 53 месечни вноски, всяка от които в размер на 208,00
лева. По този начин, съгласно договора, страните са
уговорили ответницата да върне на заемодателя сума в общ размер на 11 024,00
лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 31,96 % и годишен процент
на разходите на заема – 39,85 %. Видно е също така, че ответникът е подписал
договора на датата на сключването му – 17.06.2016 г.
Установява
се от приложените към исковата молба рамков договор от 27.07.2017 г. за прехвърляне на
задължения (цесия) и приложение № 1 към него от 08.04.2019 г., че с тях „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по горепосочения
договор за кредит.
Видно от намиращото се на
л. 26 от делото пълномощно, с него „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило ищцовото
дружество да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им по
рамков договор от 27.07.2017 г. за прехвърляне на задължения (цесия) и всички
приложения по него.
От приложеното известие за доставяне с № 892522 се
установява, че писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-13481063, адресирано до ответника М.Х., с което същият се
уведомява, че процесното му задължение към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е придобито от ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 27.07.2017 г., е върнато в
цялост като непотърсено.
Видно от заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, ответникът към момента на
приключване на съдебното дирене е извършил погашения по процесния договор за
кредит в общ размер от 1 000,00 лева. Съдът възприема втори вариант на
счетоводната експертиза, тъй като именно той отразява всички извършени от
ответника погашения не към датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, а към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото исково
производство, като съгласно този вариант непогасените задължения на ответника
по процесния договор за кредит са както
следва: сумата 4 378,56 лева – главница, сумата 1 269,44 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2019 г. до 19.10.2020 г. и
сумата 1 105,33 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2018
г. до 03.11.2020 г.
От правна страна.
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните
задължения се претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на
кредита – 05.12.2020 г., който е настъпил към датата на приключване на
съдебното дирене, поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е
налице. След като всички вноски по процесния договор са
падежирали, ответникът дължи връщане на заетата сума.
Въпреки че по делото не са
представени доказателства ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, да е уведомил надлежно ответника за извършената цесия по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва да се счита за редовно уведомен за
цесията поради следното:
Съгласно трайната практика на съдилищата, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг.
дело № 2352/2013 г. на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от
13.07.2016 г. по търг. дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о., постановени в производство по чл. 290 от ГПК. С
оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор
по отношение на ответника.
Видно от съдържанието на договора за кредит, ГПР по
него е в размер на 39,85 %, а ГЛП е 31,96 %, т.е. не се установява при
сключването на договора да са нарушени императивни разпоредби на Закона
за потребителския кредит или Закона за защита на потребителите, каквато
например е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Въпреки че по делото нито се твърди, нито се
доказва предсрочната изискуемост на процесните задължения да е обявена на
длъжника преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, по делото е
установена основателността на претенцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК изцяло.
Както беше посочено по-горе, по делото не е спорно, че ответникът не е заплащал
в срок дължимите погасителни вноски. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е допустимо да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ.
Ето защо и
предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, предявените установителни искове следва да
бъдат уважени по начина, по който са предявени със заявлението по чл. 410 от ГПК, съответно с исковата молба, без да бъде държана сметка дали някои от
процесните суми според заключението на вещото лице са по-високи от тези,
претендирани със заявлението.
С оглед пълната основателност на главно предявените
установителни искове, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените
осъдителни такива.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените
разноски разноски, както следва: сумата 158,80 лева – разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство: ч. гр. дело №
2886/2020 г. на Врачански районен съд, както и сумата 566,33 лева – разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
(последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева)
по гр. дело № 643/2021 г. на Врачански районен съд.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на М.Г.Х. с ЕГН ********** и адрес ***, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4 сумата 4 378,56
лева – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13481063 от 17.06.2016 г. за периода от 05.09.2018
г. до 05.12.2020 г., сумата 269,44 лева
– договорна лихва за периода от 05.05.2019 г. до 19.10.2020 г. и сумата 792,08 лева – обезщетение за забава за
периода от 06.09.2018 г. до 03.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение от 04.11.2020 г. до
изплащането му, за които суми е
издадена заповед № 260390 от 06.11.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2886 от 2020
г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Г.Х. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4 сумата 158,80 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 2886/2020 г. на Врачански районен съд, както и сумата 566,33 лева – разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 643/2021 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: