МОТИВИ по АНД № 1343/2018г. по описа
на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е внесла постановление по
реда на Глава двадесет и осма НПК, с което предлага обвиняемият Д.Д.Д. – роден
на *** ***, български гражданин, българин, живущ ***, неженен, със средно
образование, не работи, ЕГН: **********, неосъждан да бъде освободен от
наказателна отговорност, за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а именно, за това че на
22.03.2017г., в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. № Р 59 89 РМ, нарушил правилата за
движение по пътищата:
- чл. 6, т. 1 ЗДвП – „ Участниците в движението съобразяват своето поведение … със
светлинните сигнали…“, като участник в движението не съобразил своето поведение
със забранителен „червен“ за него светлинен сигнал на светофарната уредба;
- чл. 20, ал.
2, изр. 2 ЗДвП – „…Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като водач на
моторно превозно средство не изпълнил задължението си да намали скоростта и да
спре, когато е възникнала опасността за движението, навлизане в кръстовището на
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № Р 69 80 ВМ.
- чл. 102
ППЗДвП При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е
длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта
или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване, като не изпълнил задължението си да прояви
необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре , за да
пропусне навлизащите в кръстовището лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ Р
69 80 ВМ и пешеходец Г.М.А., ЕГН:********** от гр.Русе, които имали предимство
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
Г.М.А., ЕГН:********** от гр.Русе, изразяваща се в счупване на дясна пубисна
кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за
срок повече от тридесет дни, като му бъде наложено административно наказание по
реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание, представителят на
държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че
фактическата обстановка по делото е безспорно установена и същата води по един
несъмнен начин до извода, че обвиняемият е извършил състава на престъплението,
за което е предаден на съд. С оглед наличието на предпоставките за приложението
на чл. 78а НК се предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание „Глоба“, което да бъде
ориентирано към минимума на установеното в закона. По отношение на кумулативно
предвиденото в чл. 343г НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС”,
предлага същото да бъде за срок от една година. Релевират се доводи, че именно
така наложените наказания, ще постигнат целите на наказанието по отношение на
обвиняемия.
Защитникът на обвиняемия
пледира, че описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на
производството доказателства, но намира, че същата води до различни правни
изводи от приетите от държавното обвинение. Във връзка с тази си теза, излага
съображения, че не е отчетено от прокуратурата наличието на жълтия сигнал на
светофара и за двамата водачи на моторни превозни средства, който жълт сигнал е
от значение за настъпилите съставомерни последици и който сигнал на светофара,
задължава водачите навлизайки в кръстовището, да го освободят по най-бързия
начин. Защитникът на обвиняемия твърди, че именно свидетелят Д., който е бил
водач на другия автомобил е блъснал, автомобила управляван от обвиняемия,
именно в резултат и на който удар, последният е поднесъл и е загубил
първоначалната си траектория. На трето място се твърди, че пострадалият
пешеходец не е участник в настъпилото ПТП по смисъла на ЗДвП и Правилника,
защото към момента на сблъсъка между двата автомобила той се е намирал на
тротоара, като е имал намерение да пресече, а пешеходецът според защитата,
позовавайки се на практиката на Върховния съд, представлява участник и
потенциална заплаха за другите МПС, когато стъпи на пътното платно. Развиват се
съображения, че описаното ПТП следва да бъде разгледано в два епизода – първият
между двата автомобила, а вторият между автомобила, отклонен в резултат на
удара и пешеходеца. В тази връзка се твърди, че ако не беше ударът между лекият
автомобил „Поло“ и автомобила, управляван от обвиняемия, последният е нямало да
загуби своята траектория, да се завърти, поднесе и напусне пътното платно, прие
което да удари пешеходецът. В тази връзка се инвокират доводи, че е налице
независимо съпричиняване за настъпването на съставомерния резултат, тъй като е
налице нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от водача на другия лек автомобил,
въпреки че е бил с предимство, като липсата на повдигнато обвинение и срещу
другия водач е довело, според защитата, до нарушаване правото на защита на
обвиняемия. Твърди се, че нормата на чл. 102 ППЗДвП не е съотносима към случая.
На последно място се развиват съображения за приложението на института на чл.
15 НК, тъй като се касае за случайно събитие, доколкото обвиняемият не е могъл
да предвиди, каква ще бъде треакторията на движение на неговия автомобил след
удара с другото МПС и не е имал представи за настъпилия съставомерен резултат и
не е могъл да упражни своята воля, за да избегне удара с пешеходеца, поради и
което се прави извод, че обвиняемият не е могъл въобще да предвиди настъпването
на конкретния настъпил съставомерен резултат. При условията на алтернативност,
ако не бъдат споделени доводите на защитата, се моли да бъде наложено
административно наказание „Глоба“ в минималния размер, както иска и
прокуратурата, предвид това че обвиняемият е студент, а по отношение на
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ се моли същото да бъде
минимума от три месеца, предвид липсата на предходни нарушения на правилата за
движението по пътищата, като едно такова наказание според защитата ще бъде
достатъчно за изпълнение на целите на наказанието.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и след като ги обсъди, съобразно изискванията на чл. 14 чл. 18 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Д.Д.Д. е роден на *** ***, български
гражданин, българин, живущ ***, неженен, със средно образование, не работи,
ЕГН: **********, неосъждан
Същият е правоспособен водач на моторно превозно
средство, категории „В” и „М”, води се на отчет в сектор „Пътна полиция“ – Русе
и към датата на деянието е санциониран за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
извършено на 13.09.2016г.
На 22.03.2017г., около 17:30 часа, в гр.Русе,
обвиняемият Д.Д.Д. управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р 59 89 РМ, по
бул. „Васил Левски“ в посока от квартал „Чародейка“ към квартал „Дружба“, като
се движел със скорост около 59,8 км/ч. Пътната настилка била суха, времето било
ясно и имало нормална видимост. Светофарната уредба на кръстовището между
булевардите „Васил Левски“ и „Христо Ботев“ светнала „зелен“ разрешаващ
преминаването сигнал и спрелите на кръстовището автомобили потеглили. Последно
на зелен сигнал на светофарната уредба, преминал таксиметров автомобил,
управляван от свидетеля М.Р.. След преминаването на този автомобил, на
светофарната уредба светнал „червен“ сигнал. Обвиняемият видял червения сигнал
на светофарната уредба, но вместо да намали скоростта си и да спре, не се
съобразил със светлинния сигнал, а продължил движението си и навлязъл в
кръстовището. В същото време по бул. „Христо Ботев“ в посока от град Варна към
центъра на град Русе се движел свидетелят Д.Д., който управлявал лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № Р 6980 ВМ. Заедно с него в автомобила пътувал и
свидетелят Т.С.. Тъй като при приближаването си към посоченото кръстовище
светофарната уредба регулираща същото светела „червен“ забраняващ преминаването
сигнал, свидетелят Д.Д. спрял на кръстовището и изчакал да светне „зелен“,
разрешаващ преминаването сигнал, при светването на който потеглил от стоп
линията, тъй като бил първи по ред автомобил. При потеглянето си ускорил и се
движел със скорост около 31 км/ч. Когато навлязъл на около 10,2 метра в
кръстовището с бул. „Васил Левски“ от дясната му страна в кръстовището,
започнал да навлиза и управляваният от обвиняемия Д.Д. лек автомобил „Мерцедес“
с рег. № Р 59 89 РМ. В резултат на пресичането на траекториите на двата
автомобила последвал челно-страничен удар между предната страна на управлявания
от свидетеля Денислав Д. лек автомобил Фолксваген Поло“ с рег. № Р 6980 ВМ и
лявата страна на управлявания от обвиняемия Д.Д. лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № Р 59 89 РМ. В резултат на ударния импулс автомобилът управляван от
обвиняемия се отклонил от първоначалната си траектория и чрез странично
плъзгане и въртене, навлязъл на десния тротоар на бул. „Васил Левски“ към ж.к.
„Дружба“, непосредствено след кръстовището, спрямо посоката си на движение,
след което съборил пътен знак и ударил намиращия се на тротоара пешеходец -
свидетеля Г.М.А., който възнамерявал да пресича пътното платно при светещ за
него „зелен“ сигнал на светофарната уредба. В резултат на удара свидетелят Г.М.А.
е получил сътресение на мозъка, охлузване на главата в ляво и счупване на дясна
пубисна кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десен
долен крайник за срок повече от тридесет дни.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена съдебна автотехническа оценителна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано, от която се установява, че стойността
на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № Р 6980 ВМ възлиза на 2199лв., а
стойността на причинените на същия щети – 903,70лв.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на свидетеля Г.М.А., чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице е дало
заключение, че свидетелят Г.М.А. е получил сътресение на мозъка, охлузване на
главата в ляво и счупване на дясна пубисна кост, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет
дни.
От назначените и изготвени в хода на досъдебното
производство съдебно автотехническа експертиза и допълнителна такава, чиито
заключения съдът кредитира като компетентни и обосновани се установява, че
началото на мястото на удара между предната част на лек автомобил Фолксваген
Поло“ с рег. № Р 6980 ВМ и лявата страна лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р 59
89 РМ е настъпило по дължината на пътя около 18,7 – 20 метра след ОР2 и на
около 6 – 6,2 метра наляво от базовата линия по ширина на платното за движение,
като ударът е бил челно - страничен. Вещите лица са дали заключение, че
скоростта, с която се е движил лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р 59 89 РМ към
момента на удара е била около 59,8 км/ч, а скоростта на лекия автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № Р 6980 ВМ към същия момент е била около 31 км/ч.
Дадено е заключение, че всеки един от участниците в движението е имал обективна
възможност да наблюдава всички участници в движението, които са били в зоната
на кръстовището. Съобразно скоростите на движение на моторните превозни
средства е дадено заключение, че опасната зона на спиране за автомобила, управляван
от обвиняемия, съобразно отстоянието от мястото на удара – 77,2 метра е 40,5
метра при установената и 31,1 метра при разрешената скорост за движение, като е
обоснован извод, че обвиняемият Д. е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, ако е започнал да спира в момента, в който лекия автомобил
Фолксваген Поло“ с рег. № Р 6980 ВМ, управляван от свидетеля Д.Д. е преминал
стоп линията и е започнал да навлиза в кръстовището. По отношение на опасната
зона за спиране на управлявания от свидетеля Д.Д. лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № Р 6980 ВМ, вещите лица са дали заключение, че с оглед
отстоянието на този автомобил от мястото на удара – 9,8 метра, съотнесено към
момента, в който лекият автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р 5989 РМ е започнал да
навлиза в кръстовището, свидетеля Д.К.Д.като водач на лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № Р 6980 ВМ не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара. Вещите лица дават заключение, че причина за произшествието от
технически характер е навлизането на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р 5989
РМ в кръстовището не при разрешаващ сигнал на светофарната уредба, в момента, в
който лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № Р 6980 ВМ се е движил в
кръстовището. На последно място е дадено и заключение, че движението на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р 5989 РМ с превишена скорост в населено място не
е причина на възникване на произшествието.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, на основание чл.
378, ал. 2 НПК, въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и
писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно
релевантните за делото факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК,
поради и което не следва да бъдат излагани подробни мотиви, кои от
доказателствените източници съдът приема и кои не кредитира. Налице е
корелативно единство между гласните и писмени доказателства и писмените
доказателствени средства и същите безспорно доказват, приетата за установена от
съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че обвиняемият Д.Д.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,
буква „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От обективна
страна на 22.03.2017г., в град Русе, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. № Р 59 89 РМ, нарушил
правилата за движение по пътищата по чл. 6, т. 1 ЗДвП - като участник в
движението не съобразил своето поведение със забранителен „червен“ за него
светлинен сигнал на светофарната уредба и чл. 102 ППЗДвП като участник в
движението не изпълнил задължението си да прояви необходимата предпазливост, за
да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне навлизащите в
кръстовището лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № Р 69 80 ВМ и пешеходец Г.М.А.,
ЕГН:********** ***, които имали предимство, в резултат на което по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.М.А., ЕГН: ********** ***,
изразяваща се в счупване на дясна пубисна кост, довело до трайно затрудняване
на движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи
сигурността при осъществяване на транспортната дейност, като правно
регламентирана дейност източник на повишена опасност.
Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия, чрез
действие – управление на МПС, изразяващо се в система от телодвижения насочени
към привеждането в движение и управлението на моторно превозно средство.
Съставомерният резултат е настъпил като
пряка и непосредствена последица от извършени от обвиняемия нарушения на Закона
за движение по пътищата по чл. 6, т. 1 и чл. 102 ППЗДвП.
От доказателствата по делото
не се установява причина за настъпилото ПТП да е управлението на МПС от страна
на обвиняемия с несъобразена скорост, което да се намира в пряко причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП, поради и което съдът призна обвиняемия за
невинен и го оправда по обвинението в тази му част.
Разпоредбата на чл. 20, ал.
2 ЗДвП представлява общо правило за поведение, което намира приложение
единствено при липса на друго нарушение, а в случая е налице именно такова
друго нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, което се намира в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия при форма на вината непредпазливост. В съзнанието на същия не са
намерили отражение представи, че в резултат на извършеното от него нарушение на
правилата за движение по пътищата, е възможно или сигурно настъпването на
съставомерните последици на извършеното от него деяние, но е бил длъжен, с
оглед разпоредбите на закона и е имал обективна възможност да предвиди, че
същите могат да настъпят.
Съдът намира за неоснователни и без опора в закона
доводите на защитата, че пострадалият не е бил участник в движението, с който
подсъдимият да е бил длъжен да съобрази своето поведение, тъй като е бил на
тротоара, а не е бил на пътното платно.
В конкретния случай, пешеходецът със своето
местоположение и поведение явно е демонстрирал намерението си да пресече, при
разрешен сигнал на светофарната уредба, поради и което съдът намира, че
обвиняемият е следвало да съобрази своето поведение с него, тъй като същият е
представлявал потенциална опасност за движението, която обвиняемият е имал
обективна възможност да възприеме.
Съдът намира за неоснователни и доводите на защитата,
че е налице независимо съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил
„Фолксваген Поло“, тъй като от една страна същият движейки се по път с
предимство не е бил длъжен да очаква неправомерно навлизане на пътно превозно
средство в кръстовището на забранителен сигнал на светофарната уредба, поради и
което за този водач опасността за движението, с която той е следвало да
съобрази своето поведение е възникнала в момента, в който лекият автомобил,
управляван от обвиняемия е пресякъл стоп линията и е навлязъл в кръстовището, в
кой момент обаче видно от заключението на вещите лице, изготвили съдебните
автотехнически експертизи, водачът на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
№ Р 6980 ВМ не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че
не било съобразено наличието на „жълт“ сигнал на светофарната уредба. Тези
твърдения напълно се опровергават от доказателствата по делото, досежно
работата на светофарната уредба и даденото от вещите лица заключение
Отделно от това съгласно разпоредбите на чл. 37, ал.
7, т. 4 ППЗДвП жълтият сигнал на светофара след зелен такъв също вменява
задължение на водачите да спрат. Такова задължение, при преминаването в
кръстовище, водачите имат дори и при зелен сигнал на светофарната уредба,
съгласно т. 3 на същата норма, когато след като навлязат, те не ще могат да го
напуснат до следващата смяна на сигнала.
Съдът не споделя и развитите от защитата доводи, че се
касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Точното тълкуване на правната норма на чл. 15 НК,
съгласно Решение № 767/91г. на І н.о. на ВС, означава, че деецът не е могъл да
предвиди общественоопасните последици по време, но когато той все още е могъл
да ги предотврати. В конкретния случай, навлизайки в кръстовището на забраняващ
преминаването сигнал на светофарната уредба, обвиняемият сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпилото ПТП с лек автомобил „Фолксваген Поло“ и
последвалото завъртане на управлявания от него автомобил, именно поради
допуснатите от страна на обвиняемия нарушения на правилата за движението по
пътищата, като едновременно с това обвиняемият е имал обективна възможност да
възприеме, както правомерно навлязлото в кръстовището МПС „Фоксваген Поло“,
така и пострадалия пешеходец и да съобрази своето поведение със същите.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни
релевираните от защитата доводи, че се касае за случайно деяние.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице всички,
предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен институтът на чл. 78а НК. Деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
до този момент, като същевременно от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за
административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
Тежестта на нарушението, съдът намира за
завишена, предвид конкретните обстоятелства, които разкрива деянието, преценена
съобразно допуснатите нарушения на правилата за движението по пътищата,
извършени от страна на обвиняемия.
Смекчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства не бяха констатирани.
Като отегчаващи такива съдът отчете
движението на обвиняемия с превишена скорост и наложеното на същия
административно наказание, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП (лист 136 от ДП),
което наказание му е наложено само два дни преди извършване на настоящото
престъпление.
Съдът съобрази също и имотното състояние
на обвиняемия, а именно че същият е студент и не притежава в патримониума си
материални активи – недвижими имоти и моторни превозни средства.
С оглед на изложените факти, релевантни при
индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на същите, съдът
достигна до извода, че на обвиняемия следва да му бъде наложено административно
наказание „Глоба” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК размер
от 1000 (хиляда) лева, като един такъв размер на административното наказание,
се явява напълно съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието и имотното състояние на дееца. Дори и
минимално предвидения в закона размер на наказанието “Глоба”, би оказал
необходимото възпитателно и предупредително въздействие върху обвиняемия и
способствал за най-пълното постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК, съгласно
която в правомощията на решаващият съд, който налага глобата по ал. 1 е да
наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление, настоящият състав на съд намира, че по
отношение на обвиняемия следва да бъде наложено кумулативно предвиденото в чл.
343г НК наказание, а именно лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, като
при индивидуализацията на това наказание, съдът намира, че същото следва да е
за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на решението.
Именно един такъв срок на наказанието лишаване от право да управлява МПС,
според настоящия съдебен състав се явява справедливо и съответно на извършеното
от обвиняемия деяние, предвид всички релеванти за неговата индивидуализация
обстоятелства, изложени по – горе. Именно един такъв размер на наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, би спомогнало за
поправянето и превъзпитанието му като водач на МПС и най – пълно би постигнало
целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната, така и по
отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
Както личната така и генералната превантивна функция
на наказанието са равноценни по своята същност и с оглед конкретното нарушение,
което е допуснал обвиняемият по чл. 6, т. 1 ЗДвП, съдът намира, че по голямо
снизхождение не би постигнало целите на генералната превантивна функция на
наказанието и не би въздействало възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото, с оглед и обществената нетърпимост към
големия брой нарушения на правилата за движение по пътищата, които имат за своя
последица настъпването на ПТП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 1665,45 лева, която сума следва да бъде
заплатена в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата
в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови
своето решение
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: