№ 3
гр. Пловдив , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
Секретар:Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330205671 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-002872 от 02.09.2020г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност *** на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, с което на „Българстрой“ ЕООД ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Марин Дринов“ № 1, представлявано
от С. Д. К., в качеството и на ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че не става ясно какво наказуемо
действие или бездействие е извършило дружеството, не са налице
реквизитите по чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН относно АУАН и
наказателното постановление. Също взема становище, че от страна на
административнонаказващия орган не е доказано и съставомерността на
деянието, доколкото при трудово правоотношение се дължи работна сила, а в
случая лицето не се е намирало в трудови правоотнощения, на същото е
1
възложено на свой риск да извърши обща строителна работа на обекта,
представен е и договор за изработка по чл.258-чл.260 от ЗЗД. В този смисъл
посочва, че не е имало установено работно време и работно място, както и
постоянно трудово възнаграждение. Алтернативно посочва, че случая е
маловажен по смисъла на чл. 93, т.9 от НК и са налице предпоставки за
приложение на реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата на изложените основания,
като допълва, че бланката на декларацията е подвеждаща, като ако се попълни
излиза, че има трудово правоотношение. Също предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и алтернативно възразява срещу
присъждане на хонорар за юрисконсулт, доколкото няма такъв направен
разход.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата. Сочи, че са
неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения, като
самото нарушение е описано в пълнота. Също поддържа, че действително е
представен граждански договор, но видно от неговия предмет се касае именно
за използването на работната сила на лицето, налице е йерархическа
зависимост, лицето не извършва работата по свое усмотрение. На следващо
място посочва, че декларацията не е подвеждаща, като няма никаква пречка
да се оставят част от графите непопълнени, а също и че не се касае за
маловажен случай. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, като в поза на въззиваемата страна бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, като сочи, че същата не е била причина за
отлагане на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 04.09.2020г., видно от приложеното заверено копие на известие за
доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция
2
по труда“ – гр.Пловдив, на 09.09.2020г., съгласно отразения входящия номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.07.2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, сред които и свидетеля Д. Т. Б. – в качеството и на *** в същата
дирекция, извършили проверка в обект – жилищна сграда в гр.Пловдив,
квартал „Остромила“, на който строителни работи се изпълнявали от
„Българстрой“ ЕООД ЕИК:*********. При проверката свидетелят Б.
установила, че на същия обект работил Д. А. Р. (М. Д.), който извършвал
работа като *** – ***. При проведен с негов разговор същият споделил, че
работел като *** за „Българстрой“ ЕООД ЕИК:********* от около 4 години,
с работно време от 09:30 часа докато свърши работа, с уговорено
възнаграждение – 48 лева на ден. За последното Р. попълнена и декларация по
чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, като отразил горното с помощта на Ж. Д. Н.
– ***. Същевременно не се установил сключен трудов договор в писмена
форма между дружеството работодател и работника Р., вместо това бил
представен Договор за изработка по чл.259-чл.269 от ЗЗД между същите.
С оглед на горното, на 30.07.2020г. свидетелят Б. съставила АУАН №
16-002872 срещу „Българстрой“ ЕООД, за нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, който АУАН бил
съставен в присъствието и подписан от упълномощено лице – М. К., с
приложено по делото пълномощно. . Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел свидетеля Д. Т. Б., която помни
случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации,
включително извършваната от Р. дейност и споделеното от същия, както и
3
начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Б. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – декларация по чл.402, ал.1, т.3 от
Кодекса на труда на работника Р.. Следва да се посочи, че същата декларация
е попълнена по указанията на последния и подписана от него, без значение, че
текста е изписан от друго лице. От същата декларация се установява, че
работникът Р. е полагал труд за дружеството при уговорени работно време и
възнаграждение.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно
която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила
до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в
светлината на обсъдената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
З-0058 от 11.02.2014г. на *** *** на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416,
ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник
на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
4
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Българстрой“
ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Марин Дринов“ № 1 е нарушило разпоредбата чл.62, ал.1 от Кодекса на
труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 08.07.2020г., на
обект – жилищна сграда в гр.Пловдив, квартал „Остромила“, на който
строителни работи се изпълнявали от „Българстрой“ ЕООД, е допуснало до
работа работника Д. А. Р. (М. Д.), при установени елементи на трудово
правоотношение, а именно – работно място, работно време и трудово
възнаграждение, без да е сключило със същия работник трудов договор в
писмена форма.
В случая са налице всички елементи на трудовото правоотношение –
работно място, работно време и трудово възнаграждение. Същевременно не
се установява и сключен трудов договор в писмена форма, какъвто поначало
не се твърди от страните.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възраженията на
жалбоподателя, че в случая лицето не се е намирало в трудови
правоотнощения, на същото е възложено на свой риск да извърши обща
строителна работа на обекта, представен е и договор за изработка по чл.258-
чл.260 от ЗЗД, както и че е не е имало установено работно време и работно
място, както и постоянно трудово възнаграждение. В този смисъл самия
работник е заявил, както е и отразил в декларацията, че работно му време от
09:30 часа докато свърши работа, а уговорено възнаграждение – 48 лева на
ден, а също и че работи за дружеството като *** от около четири години,
поради което трудно може да бъде споделена тезата за липса на установено
работно време, работно място и трудово възнаграждение. Изводът за
последното по никакъв начин не се промена от това, че иначе между страните
има подписан документ, именуван „граждански договор“. Впрочем и от
самото съдържание на въпросния „граждански договор“ не се установяват
5
елементите на твърдяното гражданско правоотношение, а напротив –
установява се трудово такова, доколкото в същия договор изцяло липсва
предмет – не се сочи какво конкретно следва да изработи М. Д., в какъв срок
и т.н., а е описано, че последният следва да извършва неконкретизирана
„обща работа“ в полза на дружеството.
Що се отнася до посоченото относно това, че бланката на декларацията
е подвеждаща, като ако се попълни излиза, че има трудово правоотношение,
то следва да се посочи, че в случая работникът е споделил същите
обстоятелства и устно, поради което същите не могат да бъдат отдадени на
формата на декларацията.
Също като неоснователно следа да се прецени и възражението, че не
става ясно какво наказуемо действие или бездействие е извършило
дружеството, не са налице реквизитите по чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.1
от ЗАНН относно АУАН и наказателното постановление. Както в АУАН, така
и в наказателното постановление нарушението е описано подробно и
последователно, като са посочени всички съставомерни факти, а именно –
описано е, че лицето е полагало труд при наличие всички елементи на
трудовото правоотношение, без да има подписан трудов договор. Ето защо не
става ясно в какво се изразява твърдяното нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/
да се установява във всеки отделен случай. Също така следва да се отбележи,
че в случая не се установява това да е бил първия работен ден на работника
или др. подобно, а напротив – самият той е посочил, че работи за
дружеството от четири години, което съвсем не подкрепя извод за
6
маловажност на конкретния случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда, за процесното нарушение е предвидено наказание за
юридическо лице - имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева В
случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно
имуществена санкция в размер от 1 500 лева, като няма данни и не се твърди
нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на две
съдебни заседания, с кратка продължителност, разпитан е само един свидетел,
поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер,
предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В тази връзка на последно място следва да се посочи, че съдът намери
на неоснователно възражението срещу присъждане на хонорар за
юрисконсулт, доколкото няма такъв направен разход. В случая не се касае за
присъждане на направени разноски, а за възнаграждение а защита от
7
юрисконсулт, каквото е изрично предвидено в нормата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо
от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-002872 от
02.09.2020г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Българстрой“ ЕООД ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Марин Дринов“ № 1,
представлявано от С. Д. К., в качеството и на ***, на основание чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на
чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Българстрой“ ЕООД ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8