МОТИВИ към присъда от 27.10.2010 г. по Н.О.Х.Д. № 3858 / 2010 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на Д.С.Г., ЕГН – **********,*** от физкултурния салон на СОУ „Димчо
Дебелянов”, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието
и можещ да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа”, модел „N73” с имей
355 718 023 211 525 на стойност 270 лева и 1 брой карта
памет от 2 GB на стойност 15 лева, всичко на
обща стойност от 285 лева, от владението на Х.Ж.Д., ЕГН – **********, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. По
отношение на наказанието пледира съдът да вземе предвид механизма на извършване
на престъплението, стойността на отнетата вещ и целите на индивидуалната и
генералната превенция. В този смисъл счита, че на основание чл. 194, ал. 1 вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, следва да бъде опредено наказание „Пробация”, изразяващо се в следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност на
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6 месеца; Задължителни срещи
с пробационен служител за срок от 6 месеца; Включване в програми за обществено
въздействие за срок от 6 месеца.
Служебно назначеният
защитник на подсъдимия изтъква, че обвинението срещу последния е доказано от
обективна и субективна страна, но предложеното от прокуратурата наказание е
несъразмерно по вид и размер с обществената опасност на деянието. Счита, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати с наказание „обществено
порицание”.
Бащата на
подсъдимия счита, че наказанието „обществено порицание” е адекватно.
Подсъдимият признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В последната си
дума моли съда да му наложи наказание „обществено порицание”.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Д.С.Г. е роден на *** ***, живее гр. Б.,
българин, български гражданин, с основно образование, ученик в 11 клас в
Професионална гимназия по морско корабоплаване и риболов „Св. Никола”, неженен,
не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият живее
на горепосочения адрес с баща си, по-големия си брат и баба си по бащина линия.
Майка му е починала преди четири години. В училище няма проблеми, емоционалната
връзка с баща му е стабилна, а докато родителят е в командировка, грижи за
детето полага баба му.
Д.Г. се води на
отчет в детска педагогическа стая към ІІ РУП – Бургас с карта рег. № 4975/2009
г. по описа на управлението за извършена кражба на ел.кабел и за кражбата по
настоящото дело. По мнението на инспектор на „Детска педагогическа стая” лесно
се подвежда като недооценя последиците от собственото си поведение.
На 19.04.2010 г.
свидетелят Х.Д. е на училище първа смяна. Около 11.30 часа има час по физическо
възпитание във физкултурния салон на училище „Димчо Дебелянов” в к-с
„Славейков” в гр. Бургас. Д. оставя вещите си, включително якето, в джоба на
което има мобилен телефон марка „Нокия”, модел „N 73”, с имей 355 718 023 211 525, с карта памет в него от
2 GB, в прилежащата към салона
съблекалня.
По това време
подсъдимият Г. минава покрай сградата на училището и решава да влезе откъм
физкултурния салон в сградата, за да пие вода. Вижда на пейка в съблекалнята
визирания по-горе телефон ( към 19.04.2010 г. ведно с картата памет възлизащ на
сумата от 285 лева ) и тъй като наоколо
няма никой решава да го вземе. След като го взема, напуска сградата на
училището и се отправя към магазин за мобилни апарати, находящ се в гр. Бургас,
ул. „Пробуда” № 21, където предоставя личната си карта и продава откраднатия
апарат за сумата от 35 лева, за което е сключен договор. Впоследствие апаратът
е закупен от свидетеля А. от същия магазин, който заменя личния си телефон и
доплаща сумата от 40 лева.
С протокол за
доброволно предаване от 22.07.2010 г. Ахмет предава на водещия разследването
телефона, ведно с картата памет в него, който е върнат на свидетеля Х.Д..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
На основание
чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от
подсъдимия самопризнание. Същото се подкрепя от следния събран по делото
доказателствен материал : гаранционна карта от 07.10.2008 г. ( л.12 от ДП ),
справка за съдимост на подсъдимия, протокол за разпит на свидетеля Х.Ж.Д. (
л.24 от ДП ), протокол за разпит на свидетеля И. И. А. ( л.25 от ДП ), протокол
за разпит на свидетеля Ж. В. Д. ( л.26 от ДП ), протокол за разпит на Д. А. И.
( л.27-28 от ДП ), протокол за доброволно предаване ( л.29 от ДП ), заключение
на вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза ( л.31 от ДП ),
справка за подсъдимия от инспектор на „Детска педагогическа стая” при ІІ РУП –
Бургас, разписка от 30.07.2010 г. ( л.42 от ДП ), договор за покупко-продажба
от 19.04.2010 г. ( л.44 от ДП ). При извеждане на правните си изводи за
степента на обществена опасност на подсъдимия съдът съобрази и показанията на
родителя на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие.
По отношение на
изготвената справка от инспектор на „Детска педагогическа стая” при ІІ РУП –
Бургас съдът намира следното :
По аргумент от
чл.127 от НПК справката, изготвена от инспектор на „Детска педагогическа стая”
при ІІ РУП – Бургас М. П. е писмено доказателствено средство, защото съдържа
факти от предмета на доказване, а именно – свързани с личността на дееца. Тази
справка е официален документ, който макар и да не е озаглавен като
„сведение-характеристика”, съдържа всички реквизити, посочени в приложение № 1
към Правилник за устройството
и дейността на възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите
интернати, и е
издаден от лице в кръга на компетентността му. По аргумент и от чл.391, ал.2 от НПК участието му в производството не е задължително, поради което съдът се
позова на справката, изготвена от него, без да го разпитва в съдебно заседание.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно указанията,
дадени от Върховния съд с Постановление
№ 6 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.( задължителни за съдилищата ), непълнолетните следва да се освобождават от наказателна отговорност, когато
са налице условията на чл. 61, ал. 1 НК.
Текстът намира приложение в
случай, че престъплението не представлява голяма обществена опасност, извършено
е поради увлечение или лекомислие и спрямо дееца могат да се приложат успешно
възпитателни мерки по ЗБППМН.
Безспорно се
установи по делото, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като е отнел чужда
движима вещ с намерение противозаконно да я присвои. Присвоителното си
намерение той е обективирал като се е разпоредил с вещта, сключвайки правна
сделка – договор за покупко-продажба.
От субективна
страна подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл, но внезапен такъв,
а не предварителен, защото е взел решение за извършване на кражбата в момента,
в който е видял телефона, а не преди да влезе в сградата на училището, и е
изпълнил това решение незабавно, след като го е взел. Към деня на деянието
безспорно е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е можел
да ръководи постъпките си, макар последната му способност да е била занижена,
защото е извършил деянието поради лекомислие. Този извод е верен, тъй като не е
преценил достатъчно обстоятелството, че макар и да няма ученици в съблекалнята и дори и телефонът да
е забравен, това не означава, че вещта е ничия, поради което установяването на
фактическа власт върху нея, без съгласието на собственика й, е кражба.
На следващо място,
преценката дали престъплението
е с голяма обществена опасност, или не, се прави с оглед конкретната му тежест,
последиците от него, а не само с оглед на правната му квалификация. Видно от доказателствата по
делото отнетата вещ е на стойност 285 лева ( под две минимални работни заплати
за страната ), същата не е от първа необходимост и може да бъде заместена
своевременно от друга такава без сериозни финансови затруднения за пострадалия.
Независимо от това вещта е възстановена на собственика й. Предвид горното
следва да се приеме, че престъплението не представлява голяма обществена
опасност, която да налага подсъдимият да бъде осъден и да му бъде наложено
наказание по смисъла на НК.
Последната преценка - дали
спрямо непълнолетния могат да се приложат успешно възпитателни мерки и коя от
тях ще е най-подходяща, следва да се прави с
оглед личността на дееца и неговото обкръжение и
бит. Вярно е, че Г.
се води на отчет в „Детска педагогическа стая”, но не е осъждан, не е проблемен
ученик, живее в добра семейна среда заедно с баща си, който също не е осъждан и
е единствен негов родител след смъртта на майка му. Тези факти навеждат на извод,
че подсъдимият не е с установени престъпни навици, и спрямо него може да се
въздейства със способите, предвидени в Закон за борба с противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните. В този смисъл възпитателна мярка „задължаване да участва в консултации,
обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението” с продължителност шест месеца (
доколкото след изтичането им подсъдимият ще навърши пълнолетие ), е в състояние
да поправи Г. и да ангажира вниманието му в градивна насока, както и да му даде
добра основа за отговорностите, които следва да поема самостоятелно, след като
навърши пълнолетие, и които да изпълнява, следвайки законосъобразно поведение.
Предвид изложеното
съдът призна подсъдимия за виновен за това, че на 19.04.2010 г. в гр. Бургас от
физкултурния салон на СОУ „Димчо Дебелянов”, като непълнолетен, но разбиращ
свойството и значението на деянието и можещ да ръководи постъпките си, поради
лекомислие отнел чужди движими вещи – 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа”, модел
„N73” с имей
355 718 023 211 525 на стойност 270 лева и 1 брой карта
памет от 2 GB на стойност 15 лева, всичко на
обща стойност от 285 лева, от владението на Х.Ж.Д., ЕГН – **********, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението
не представлява голяма обществена опасност, поради което и на основание чл.305,
ал.5 от НПК, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.61, ал.1 и ал.2 от НК, вр. чл.13, ал.1, т.3 от ЗБППМН го освободи от наказателна отговорност и му
наложи възпитателна мярка „задължаване
да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в
поведението” за срок
от шест месеца.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
Стоян Мутафчиев )
Верно с оригинала! П.М.