Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Павликени, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Боряна
Николова, като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 84 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. И.Д., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление
№ 17-0311-000590 от ******2017 г. на началник група към ОДМВР ВТ, РУ П., с
което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/ за нарушение на разпоредбата
на чл. 638, ал. 3 КЗ.
В
депозираната въззивна жалба не се оспорват фактът и авторството на вмененото
административно нарушение, а единствено е релевирано искане за отмяна на
оспорения санкционен акт, поради обстоятелството, че същият е връчен едва на
19.03.2019г. и никога преди това, въпреки, че жалбоподателя не е сменял адреса
си, не се е укривал и др. не е бил търсен за връчване на санкционния акт. Твърди,
че е спиран от органите на КАТ и при осъществени проверки не е бил уведомяван
за дължимата по процесния санкционен акт глоба.
В съдебното заседание жалбоподателят,
редовно призован, поддържа жалбата си, представя писмено становище и моли
санкционният акт да бъде отменен, тъй като няма възможност да заплати
наложената му глоба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по
делото закон.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят К. И.Д. притежава
правоспособност за управление на МПС категория „В“ „М“ и „АМ“ като на същия е
издадено СУМПС с № ********* на 28.09.2019 г. Жалбоподателят Д. е санкциониран 4
пъти за нарушения по ЗДвП и подзаконовите актове по приложението му.
На 17.11.2017г. в 11:30 часа в община П. на път трети клас №***,
км.22+***, до ел. станция в посока град П. свидетелите Н.Й.- мл. автоконтрольор
при ОДМВР ВТ, РУ П. и С.Г.-***, изпълнявали служебните си задължения по контрол
за спазване разпоредбите на ЗДвП. Свидетелят Й. спрял за проверка лек автомобил
„Ситроен Саксо‘ с ДК № ******, собственост на Н.С.Ю., с ЕГН **********. При
проверката свидетелите установили, че автомобилът се управлява от К. И.Д., но
за автомобилът нямало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Свидетелят Й. съставил процесния АУАН.
С акт
за установяване на административно нарушение серия * № ******
от 17.11.2017г. съставен от Н.Й.Й.- мл. автоконтрольор при ОДМВР ВТ, РУ П. и в
присъствието на С.Й.Г. – свидетел при установяване на нарушението е констатирано,
че на 17.11.2017 г., в 11:30 часа в община П., на път (С.- ВТ) – Д.- Б.ч.- П.-
А.- Ц.- С., трети клас №***, км.22+***, до ел. станция в посока град П. жалбоподателят
Д. управлява лек автомобил „Ситроен Саксо‘ с ДК № ** ******, собственост на Н.С.Ю.,
с ЕГН **********, без сключена валидна, задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" към дата и часа на извършване на проверката.
В акта
е отразено, че е нарушена разпоредбите на чл. 638, ал. 3 КЗ като след
съставянето му препис от същия е връчен лично на въззивника, който посочил, че
няма възражения по констатациите в същия. Като доказателства били иззети СУМПС
№ **********, контролен талон № ****** и СРМПС № ********.
Въз
основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление №
17-0311-000590 от ******2017 г. от Е.Л.Б.– началник група към
ОДМВР ВТ, РУ П. упълномощен със заповед № 366-**** от 16.10.2017г. на директор
на ОДМВР ВТ, с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя К. Д. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева /четиристотин
лева/ за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
Препис от същото е връчен лично на въззивника
на 19.03.2019 г. видно от разписката инкорпорирана в наказателното
постановление и от показанията на свидетеля Б.Б., жалбата, инициирала
производството пред настоящата инстанция е депозирана чрез наказващия орган на 22.03.2019
г.
Видно от удостоверение за наличието или липсата на
задължения с изх. № ************/26.10.2018г. на ТД на НАП се установява, че
към дата 26.10.2018г. жалбоподателят няма задължения към приходните органи.
Видно от приложената по делото
справка от Гаранционен фонд процесното МПС не е притежавало валидна застраховка
ГО на автомобилистите към 17.11.2017 г. в 11.30 часа, същата е била прекратена
на 14.08.2017 г., като впоследствие е сключена нова такава с начална дата на
покритие 18.11.2017 г., 00:00 ч.
При
проведените непосредствени разпити на актосъставителя Й. и свидетеля-очевидец Г. установените в
акта фактически положения бяха доказани по безспорен начин, като липсата на
съхранен спомен следва да се отдаде на изминалия период от време от проверката
до разпита в съдебно заседание, естеството на изпълняваните от свидетелите
служебни задължения, свързани с ежедневното констатиране на множество идентични
нарушения. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с
презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП
противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14,
ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените
задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но при все това е
необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се
кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират
техните разкази, а напротив потвърждават се и от обясненията на жалбоподателя.
При
съвкупната преценка и интерпретация на събраните по гласни и писмени
доказателствени средства настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен
начин е доказан фактът на извършеното административно нарушение, времето,
мястото, неговият механизъм и авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща. В
настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В
настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, с оглед заповед № 366-****
от 16.10.2017г. на директор на ОДМВР ВТ.
На
следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал.
1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от
закона конкретика административните органи са очертали датата, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност.
В
конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок от извършване на
нарушението, респективно – 3 месеца от откриването на нарушителя. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 –
месечен срок, видно от дата посочена в същото- 15.12.2017г. и номера на
санкционния акт, съдържащ в себе си годината на издаването му. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази връзка несвоевременното
връчване на оспореното наказателно
постановление не е накърнило правото на защита на въззивника, в частност
правото му на достъп до съд като в случая не се споделят релевираните от него
възражения в тази насока и не е изтекла абсолютна погасителна давност за
ангажиране на юридическата му отговорност, тъй като към настоящия момент срокът
по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, равняващ се на четири години
и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението- 17.11.2017г., не е
изтекъл. Тук е мястото да бъде посочено, че в разпоредбата на чл. 64 ЗАНН са
посочени хипотезите при които влизат в сила наказателните постановления, а
именно тези които не подлежат на обжалване, които не са били обжалвани в
законния срок и тези, които са били обжалвани, но са били потвърдени или
изменени от съда. Именно това е обстоятелство при спиране за проверки от
органите на КАТ, както твърди жалбоподателят, същият да не е бил уведомен, че
дължи глоба, тъй като наказателното постановление поради невръчването му на
жалбоподателя не е било влязло в сила, съответно наложената с него глоба не е
дължима преди влизането в сила на наказателно постановление.
Предвид изложеното, посочените
административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника К.
Д. е ангажирана на
основание чл. 638, ал.3 КЗ като му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400,00 лева за нарушение на същата разпоредба.
По делото е доказано по категоричен и
безспорен начин, че на 17.11.2017 г. в 11:30 часа в община
П. на път трети клас №***, км.22+***, до ел. станция в посока град П.
свидетелите жалбоподателят
Д. управлява лек автомобил „Ситроен Саксо‘ с ДК № ** ********, собственост на
Н.С.Ю., с ЕГН **********, без да притежава валидна застраховка ГО на автомобилистите за 2017 г.,
като видно от приложената по делото справка от Гаранционен фонд по отношение на
посоченото превозно средство не е била сключена такава към дата 17.11.2017 г.
Правилно така очертаната деятелност е квалифицирана като нарушение на чл. 638,
ал. 3 КЗ, тъй като законодателят е предвидил отговорност не само за собственика
на превозното средство, но и за всяко лице, което управлява МПС без изискуемата
задължителна застраховка, тъй като управлението на МПС представлява
правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност, която крие
потенциален риск за увреждане на живота, здравето и имуществото на трети лица,
поради което е необходимо всяко моторно превозно средство, което не е спряно от
движение да притежава застраховка ГО.
Административното нарушение е
извършено виновно, при форма на вината – несъзнавана непредпазливост.
Нарушителят не е предвиждал извършването на деянието, но е могъл и е бил правно
задължен да предвиди, че в конкретния случай управлява превозно средство без
сключена задължителна застраховка ГО.
По отношение на наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 400,00
лева /четиристотин лева/ съдът намира, че съгласно чл. 638, ал.3 КЗ санкцията е
абсолютно определена и не съществува юридическа възможност същото да бъде
намалено /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под
най-ниския предел за наказание глоба…”/.
За пълнота е необходимо да се
отбележи, че липсват основания за третиране на конкретния случай като маловажен
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.
по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага И. преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката за
приложението на визирания нормативен регламент винаги е фактическа и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката
критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите
обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите
общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и
т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
/вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на престъпление
/административно нарушение, б.м./ от съответния вид". В случая не би могло
да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е
налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно
"други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на
обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид,
отчитайки потенциалната опасност за увреждане на трети лица с превозно
средство, което не притежава задължителна застраховка ГО и предходните
административни наказания на жалбоподателя.
Съдът констатира, че съобразно
изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради
допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 1 ЗАНН, Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 17-0311-000590 от *********2017
г., издадено от Е.Л.Б.– началник група към ОДМВР ВТ, РУ П. упълномощен със
заповед № 366-**** от 16.10.2017г. на директор на ОДМВР ВТ, с което на жалбоподателя
К. И.Д., с ЕГН ********** на основание чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/ за нарушение на
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета
от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
Б.Н.