РЕШЕНИЕ
№ 414 30.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На шестнадесети януари две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 3059 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против М.Х. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***.
Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника
съществуването на следните вземания по договор за потребителски кредит №
**********, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 678/ 2019г. по описа на РС – Бургас : 700 лв. - главница, 338,48 лв. - договорно възнаграждение, 840,48 лв. - възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.01.2019г. до окончателното
ѝ плащане. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
Ищецът твърди, че
ответникът е длъжник по договор за потребителски кредит № **********/
29.05.2018г., сключен за сумата от 700 лв., със срок на кредита 24 месеца, при
договорена месечна вноска от 43,27 лв., платима на 15-о число на месеца. Сочи
договорени годишен процент на разходите 49,87 %, годишен лихвен процент 41,17
%, лихвен процент на ден 0,11 % - общ размер на задължението по кредита
1 038,48 лв. Твърди, че ищецът е закупил и пакет допълнителни услуги, по
който е договорено възнаграждение от 840,48 лв. с размер на вноската по този пакет
35,02 лв. месечно. Така общият размер на задължението на ответника към ищеца е
1 878,96 лв. с месечна вноска от 78,29 лв. Ответникът не е извършил
плащания по договора, поради което на основание т.12.3. от Общите условия
договорът е прекратен автоматично и ищецът е обявил неговата предсрочна
изискуемост, за което ответникът е уведомен с писмо.
Ответникът е
редовно уведомен по реда на чл.47, ал.1 – 5 от ГПК. Назначеният особен
представител на ответника в преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК представя писмен
отговор, с който оспорва иска. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, тъй като такава не е обявена надлежно на длъжника. Позовава се на
нищожност на клаузата за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, като
противоречаща на чл.10, ал.2, чл.10а ал.3 и ал.4 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.422
и чл.415, ал.1, т.2 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предложение 1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 678/
2019г. по описа на Районен съд - Бургас е постановена заповед за изпълнение на
задължение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 452/ 31.01.2018г. против длъжника
М. Х.. Разпоредено е плащане на заявителя – кредитор „Профи Кредит България”
ЕООД на процесните парични задължения,
както и на сумата 88,30 лв. – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 26.02.2019г. по ч.гр.д.№ 678/ 2019г.
съдът е приел, че заповедта е редовно връчена на длъжника на основание чл.47
ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да
предяви иск относно вземането си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 12.03.2019г.
Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК – по пощата на 11.04.2019г.
Съгласно исковата
молба заявителят не предявява установителен иск за вземанията по заповедта за
изпълнение за лихви за забава в размер на 5,79 лв. и такси в размер на 30 лв.
От представените
по делото доказателства се установява, че на 30.01.2018г. страните са
сключили договор за потребителски кредит „Профи Стандарт“ с № **********, по
силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит от 700 лева. Договорени
са възнаградителна лихва от 0,11 % на ден, годишен лихвен процент от 41,17 %, годишен
процент на разходите /ГПР/ 49,87 %, обща сума за погасяване 1 038,48 лв.,
платима на 24 месечни вноски от по 43,27 лв., начиная от 15.03.2018г. до 15.02.2020г.
Съгласно договора кредитополучателят е избрал и закупил пакет от допълнителни
услуги на обща стойност 840,48 лв., платима на 24 месечни вноски от по 35,02
лв., платима заедно с месечните вноски по кредита. Видно от сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от изброени допълнителни услуги, същите
са свързани със сключването и изпълнението на договора за кредит. Така
договореният общ размер на паричното задължение на ответника е 1 878,96
лв., а общият размер на месечната вноска 78,29 лв.
Предаването на
кредитната сума на кредитополучателя се установява от представеното преводно
нареждане от 30.01.2018г.
Съгласно
представеното от ищеца извлечение от сметката на кредитополучателя, плащания по
договора за кредит не са извършвани. Ответникът
също не ангажира доказателства за погасяване на процесните парични задължения.
На 30.05.2018г.
ищецът е изготвил изявление до ответника за обявена предсрочна изискуемост на
кредита поради нарушения на задължения на кредитополучателя по Общите условия.
Ищецът твърди, че тази предсрочна изискуемост е обявена на основание чл.12.3.
от приложимите към договора общи условия, установяваща право за кредитора при
просрочие на две или повече последователни месечни вноски да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление. По делото не се ангажират доказателства за
изпращането на това уведомително писмо и връчването му на ответника.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Установи се, че страните
са обвързани от процесните договор за кредит и договор за допълнителни услуги от
една страна. В установеното облигационно кредитно правоотношение ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/. По отношение на процесния договор за кредит е приложим
действащият Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Съдебната практика приема, че
законовите норми, уреждащи валидността на сделките, са от императивен характер
и за приложението им съдът следи служебно. На основание чл.7, ал.3 от ГПК съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с
потребител.
Съгласно чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Легална дефиниция за ”общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена в нормата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК -
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, а съгласно т.2 от същата разпоредба ”обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
Съдът приема, че договореното
възнаграждение за допълнителна услуга е разход, пряко свързан с кредита, и на
основание чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в годишния процент на
разходите. В противен случай се заобикалят изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Съдът намира, че със
сключването на отделен договор за допълнителни услуги с възнаграждение,
невключено в ГПР, е заобиколено ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК,
забраняващо ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Това
допълнително споразумение води до оскъпяване на кредита - при добавяне на
договореното възнаграждение за допълнителни услуги от 840,48 лв. към посочената
обща сума за погасяване на кредита от 1 038,48 лв. се получава сума от 1 878,96
лв., което сочи на ГПР от 168 %, надвишаващ значително петкратния размер на
законната лихва от 10 %, установена с ПМС № 426/ 2014г., издадено на основание
чл.86 ал.2 от ЗЗД. Клаузата за възнаграждение за допълнителни услуги
противоречи и на чл.10а ал.1 от ЗПК, съгласно който кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Поради това съдът приема, че клаузата за допълнително
възнаграждение е нищожна основание чл.21 ал.1 вр. чл.19, ал.5 и ал.4 от ЗПК,
както и на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.10а ал.1 от ЗПК.
Освен това
договореният лихвен процент от 41,17 % противоречи на добрите нрави, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва от 10 %, въведен като критерий
за допустим размер на договорната лихва. което представлява. Изложеното е
основание за нищожност на клаузата на възнаградителна лихва по чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД,
При така
установената недействителност на договорните клаузи за възнаградителна лихва и
за възнаграждение за допълнителни услуги исковете за установяване на тези вземания
са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
Носещият
доказателствената тежест ответник не установява да е извършил плащания по
договора. Поради това съдът приема за доказано, че към сочената от ищеца дата
29.05.2018г. е съществувало основанието на чл.12.3. от Общите условия към
договора за кредит за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита поради
неизпълнение на задълженията на длъжника. Съгласно задължителната за съдилищата
съдебна практика, изразена в т.18 на тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по
т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ, задължителен елемент на състава на
предсрочната изискуемост е уведомяването на длъжника за упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като това волеизявление трябва
да е надлежно достигнало до адресата. Това разрешение е приложимо и по
отношение на процесния кредит, въпреки че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по чл.3, ал.1 от ЗКИ. Предсрочната изискуемост е изявление
за изменение на договора, което се подчинява на общите правила, съгласно които
всяко изявление на страна по договора следва надлежно да достигне до насрещната
страна.
В случая е
безспорно, че изявлението на ищеца от 30.05.2018г. за предсрочна изискуемост на
кредита не е надлежно достигнало до кредитополучателя. Нарочно изявление за
такава изискуемост не е отправено и с приложение към исковата молба. Поради
това съобразно тълкувателно решение № 8/ 02.04.2019г. по т.д. № 8,/ 2017г. на
ОСГТК на ВКС на основание чл.235 ал.3 от ГПК искът за установяване съществуването
на главницата по процесния договор за кредит следва да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене по
делото – 16.01.2019г. Съгласно представеният от ищеца погасителен план, това са
23 от дължимите 24 вноски, с падеж на последната 23-а вноска на 15.01.2020г.
Така общият размер на дължимите непогасени на падежите вноски за главницата по
договора за кредит е 657,96 лв. /700
лв. – 42,04 лв./, до който искът е основателен и ще бъде уважен. Последната 24-а
вноска не е изискуема, поради което искът за разликата до предявения размер от
700 лв. е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху падежиралите вноски, както следва : - за вноските с настъпил падеж
до 25.01.2019г. /№ 1 – 11/ на обща стойност 252,12 лв. законната лихва се дължи
от датата на подаването на заявлението – 25.01.2019г.; - за следващите вноски с
падежи, изискуеми в хода на производството по делото, законна лихва се дължи от
датата на съответния падеж : № 12 в
размер на 27,90 лв. – от 15.02.2019г.; № 13 в размер на 28,86 лв. – от 15.03.2019г.;
№ 14 в размер на 29,85 лв. – от 15.04.2019г.; № 15 в размер на 30,98 лв. – от
15.05.2019г.; № 16 в размер на 31,93 лв. – от 15.06.2019г.; № 17 в размер на
33,03 лв. – от 15.07.2019г.; № 18 в размер на 34,16 лв. – от 15.08.2019г.; № 19
в размер на 35,34 лв. – от 15.09.2019г.; № 20 в размер на 36,55 лв. – от
15.10.2019г.; № 21 в размер на 37,80 лв. – от 15.11.2019г.; № 22 в размер на
39,10 лв. – от 15.12.2019г.; и № 23 в размер на 40,44 лв. – от 15.01.2020г.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените от него съдебните разноски
в заповедното и в настоящото съдебно производство, съразмерно с уважения иск.
Разноските на ищеца
в заповедното производство са в размер на 88,80
лв., включващи 38,80 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на 111,70 лв. – дължима за довнасяне
държавна такса съгласно чл.415 ал.4 от ГПК и Тарифа № 1 за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК и 370 лв.
– възнаграждение на особен представител на ответника. На основание чл. чл.78 ал.8 ГПК във връзка с
чл.23, т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца се дължи и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определян в размер на 200 лв.
За тези разноски
от общо 770,50 лв., съразмерно с уважения иск ответникът дължи на ищеца сумата
от 264,76 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.Х. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, следното
вземане по договор за потребителски кредит № **********/ 30.01.2018г., за което
е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 678/ 2019г. по описа на РС – Бургас : 657,96 лв. – падежирали вноски за главница, дължими до 16.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху сумите за главница, както следва : върху сумата
от 252,12 лв. - от подаването на заявлението на 25.01.2019г.; върху сумата от
27,90 лв. – от 15.02.2019г.; върху сумата от 28,86 лв. – от 15.03.2019г.; върху
сумата от 29,85 лв. – от 15.04.2019г.; върху сумата от 30,98 лв. – от
15.05.2019г.; върху сумата от 31,93 лв. – от 15.06.2019г.; върху сумата от
33,03 лв. – от 15.07.2019г.; върху сумата от 34,16 лв. – от 15.08.2019г.; върху
сумата от 35,34 лв. – от 15.09.2019г.; върху сумата от 36,55 лв. – от
15.10.2019г.; върху сумата от 37,80 лв. – от 15.11.2019г.; върху сумата от
39,10 лв. – от 15.12.2019г.; и върху сумата от 40,44 лв. – от 15.01.2020г. до
окончателното изплащане на тези вземания.
ОТХВЪРЛЯ установителния иск на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********* против
М.Х. с ЕГН ********** за следните вземания по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 678/ 2019г. по описа на РС – Бургас :
1. за разликата над уважения размер на главницата от 657,96 лв. до предявения размер от 700 лв.; 2. за 338,48 лв. - договорно възнаграждение;
3. за 840,48 лв. - възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги.
ОСЪЖДА М.Х. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“
№ 49, бл.53Е, вх.В, сумата от 264,76 лв.
– за направените съдебни разноски, съразмерно с уважения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД