№ 4450
гр. Варна, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500929 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 23548/17.11.2021 г. от Д. ОНН. КР., чрез адв. Й.А., с
искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение №
1514/13.10.2021 г. Молителят излага становище за прекомерност на присъдените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, като моли същите да бъдат
редуцирани до минималния размер, предвиден в Наредба
№ 1/09.07.2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Енерго – Про Продажби“ АД,
чрез адв. Н.Б., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Производството по настоящото дело се е развило след постановено от ВКС, ІII ГО,
Решение № 52/02.04.2021 г. по гр. д. № 2181/2020 г., с което е отменено решение №
524/14.04.2020 г. по в. гр. д. № 42/2020 г. по описа на ВОС и делото е върнато за ново
разглеждане.
Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД срещу Решение № 1869 от 03.05.2019, по гр. д.
№ 18631/2018 година, по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието
за установено в отношенията между страните, че Д. ОНН. КР. не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 8 340.19 лева, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за
обект, находящ се в гр. Варна, м-ст „Изгрев“ № 2646, с абонатен номер ********** и
клиентски номер **********, за която е издадена фактура № **********/06.12.2018 г., и с
което дружеството – ответник е осъдено да заплати разноски в размер на 1 230.60 лева, на
1
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С Решение № 524/14.04.2020 г. по в. гр. д. № 42/2020 г., съставът на ВОС е потвърдил
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като дружеството – въззивник е осъдено да
заплати разноски в размер на 897 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 52/02.04.2021 г. по гр. д. № 2181/2020 г., съставът на ВКС е отменил
потвърдителното решение на ВОС и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане
от друг въззивен състав.
Така с Решение № 1514/13.10.2021 по в. гр. д. № 929/2021 г., съставът на ВОС е
отменил изцяло първоинстанционното решение по гр. д. № 18631/2018 г. и вместо него е
постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Д. ОНН. КР. иск, че не дължи сумата
от 8 340.19 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката
на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, м-ст „Изгрев“ №
2646, с абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която е издадена
фактура № **********/06.12.2018 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В резултат на това
произнасяне в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, е присъдена сумата от
8 065.60 лева, представляваща сторените разноски за производството пред РС – Варна, ВОС
и ВКС на основание чл. 78 от ГПК.
При определяне размера на присъдените разноски съдът е съобразил представения
списък по чл. 80 ГПК /л. 49 от делото/, в който са посочени по пера разноски в размер на
8 065.60 лева, като е възприел, че същите са дължими в пълен размер.
Пред първата инстанция ответната страна (въззивник в настоящото производство) е
претендирала присъждане на разноски в общ размер на 1 938 лева, от които 1788 лева с вкл.
ДДС възнаграждение за един адвокат и 150 лева заплатен депозит за СТЕ. Извършването
на разноски в посочения размер се установява от представените писмени
доказателства – договор за правна защита и съдействие № 14578/19.12.2018 г., копие от
фактура № **********/20.12.2018 г. и преводно нареждане от 22.01.2019 г.
В рамките на въззивното производство по в. гр. дело № 42/2020 г. по описа на ВОС,
въззивната страна е претендирала разноски в общ размер на 1 954.80 лева, от които 166.80
лева за заплатената държавна такса и 1 788 лева с вкл. ДДС възнаграждение за един адвокат,
като са представени доказателства за извършването им – преводно нареждане за платена
държавна такса, договор за правна защита и съдействие № 15630/27.052019 г., копие от
фактура № **********/28.05.2019 г. и преводно нареждане от 13.06.2019 г.
В производството пред ВКС по гр. дело № 2181/2020 г., касаторът е претендирал
разноски в общ размер на 1 984.80 лева, от които 30 лева държавна такса по допустимост на
касационното обжалване, 166.80 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба
и 1 788 лева с вкл. ДДС възнаграждение за един адвокат, като са представени доказателства
за извършването им – 2 бр. преводни нареждания за платени държавни такси, договор за
правна защита и съдействие № 19583/15.06.2020 г., копие от фактура №
**********/16.06.2020 г. и преводно нареждане от 03.07.2020 г.
При повторното разглеждане на спора от ВОС, въззивната страна е претендирала
разноски в общ размер на 2 188 лева, от които 400 лева за заплатен депозит за СТЕ и 1 788
лева с вкл. ДДС възнаграждение за един адвокат, като са представени доказателства за
извършването им – преводно нареждане за заплатен депозит за СТЕ, договор за правна
защита и съдействие № 21469/22.04.2021 г., копие от фактура № **********/22.04.2021 г. и
преводно нареждане от 12.05.2021 г.
Настоящият състав приема за основателни своевременно направените възражения за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за всички съдебни инстанции,
съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални
2
действия и продължителността на съдопроизводството. При материален интерес в размер на
8 340.19 лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство възлиза на 747 лева, на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върху това
възнаграждение следва да бъде начислен ДДС в размер на 20 %, възлизащ на 149.4 лева.
След редуцирането на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че извършените
от „Енерго – Про Продажби“ АД разноски за процесуално представителство и защита пред
ВРС, ВОС и ВКС възлизат в общ размер на 3 585.60 лева.
По изложените съображения, молбата на Д. ОНН. КР., чрез адв. Й.А., по чл. 248, ал. 1
от ГПК е основателна. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските,
като бъдат редуцирани присъдените такива в полза на „Енерго – Про Продажби“ АД до
размер от 4 499.20 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1514/13.10.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 929/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските,
като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски, направени пред ВРС, ВОС и ВКС в
полза на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, от 8 065.60
лева на 4 499.20 лева (четири хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 20 ст.)
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд,
в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3