Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 10.12.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 3086 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл.439, ал.2, вр. чл. 124,
ал.1 от ГПК.
Депозирана е искова молба от В.П.В., чрез адв. М. И.,
против ***, с която се твърди, че на 24.03.2019г, *** е получил *** от ***, по ******,
с която е уведомен, за образуването на посоченото изп. дело, въз основа на
издаден по ***, ***, с *** – *** ***, за сумите: 1558,29лв. - неолихвяема сума,
1570,98лв. - главница, 10,04лв. - лихви, 78,80лв. - разноски, 334,97лв. - такса
и други суми от 100лв. Твърди се, че след запознаване с изп. дело, е установил,
че *** по ИЛ- ***е прехвърлил вземането си по него на ***, въз основа на ***за
което се твърди, че *** не е уведомяван и цесията няма действие спрямо него.
Оспорва се дължимостта на сумите по ИЛ,
както на предишния така и спрямо новия
кредитор. Твърди се, че по издаденият по ***, ***, е образувано ***по описа на ***,
по което редовно е изплащал дълга си. Твърди се, че с молба от 07.12.2016г, ***
е прехвърлил ***на *** и е образувано ***.
Твърди се, че посоченото *** е прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, на 01.03.2019г. Твърди се, че последното изпълнително действие е от
01.07.2015г.- налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ***, в
рамките на *** на ***. Посочва се, че по изп дело ****** е представил ***но
поради липса на надлежно уведомяване, по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, същата
няма действие спрямо ***, поради което *** няма активна легитимация да бъде
кредитор по новообразуваното *** по описа на ***. Твърди се също, че вземането
по ИЛ е погасено по давност, тъй като с прекратяването на ***. по перемпция,
всички изпълнителни действия по него са обезсилени с обратна сила, и същите не
са прекъснали давността. Твърди се, че поради изложеното, давността спрямо
вземането по ИЛ, следва да се счита, че е започнала да тече от издаването му-
16.11.2012г. и същата е изтекла на 16.11.2017г. Твърди се също, че вземането по
ИЛ е погасено чрез плащане, тъй като към 01.04.2019г., общо изплатената сума
към *** е 3110лв., а вземането по ИЛ е в размер на 2364,16лв. и разноски от
827лв- общо 3181,16лв. Твърди се, че посочените факти- изтичане на
погасителната давност, плащането на сума и цесията, са настъпили след
издаването на ИЛ, което обуславя правния интерес от воденето на иск по чл. 439,
ал. 2 от ГПК. В заключение моли съдът, на основание чл. 439, ал.2 от ГПК, да
признае за установено спрямо *** В.П.В., че не дължи на *** ***, сумите по ИЛ
по ******, като претенциите са в следната поредност: поради плащане, поради
изтекла погасителна давност, поради неизпълнение на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, неуведомяването за
станалата цесия и липсата на качеството на кредитор на ***- *** по ***по описа
на ***. Поредността на предявените евентуално съединени искове, е заявена от ***
с допълнителна, уточняваща молба.
Претендира разноски.
*** счита, че предявените искове са допустими, но
неоснователни предявените искове. Посочва се, че ИЛ е издаден по *** и е
образувано *** на ***. Посочва се, че вземането по ИЛ е придобито от ***, въз
основа на ***с което се явява частен правоприемник на *** ***и се посочва, че
уведомяването на *** за цесията, не е част от фактическият състав на същата.
Твърди се, че ***, е упълномощен от страна на цедента, да уведоми длъжниците за
цесията, като заедно с това се посочва, че видно от изявлението в ИМ, ***-
длъжник, е уведомен за цесията, респ. моли съдът да приеме, че ***- длъжник, е
надлежно уведомен за цесията, с връчване на препис от отговора на ИМ и
приложенията ѝ. Не се оспорва факта на извършване на плащания от *** по ***
на ***, но се посочва, че същите са недостатъчни да покрият дълга.
Посочва се също, че след цесията, от страна на *** няма постъпили плащания.
Оспорва твърденията за изтекла погасителна давност, като се твърди, че същата е била прекъсвана, като всяко
постъпление по ***, се явява действие, прекъсващо давността. Твърди се също, че
плащанията могат да се тълкуват като
признаване на вземането от *** по реда на чл.116, б.а от ЗЗД. посочва се също,
че самото твърдение на ***, че последното изпълнително действие е от
01.07.2015г, води до извод, че давността не е изтекла. Претендират се разноски,
направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на ***.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна: От приложения *** по ***се установява,
че той е издаден на 16.11.2012г. против *** в настоящето производство В.П.В. и
с него той е осъден да заплати на ***, сумата в размер на 1838,63лв. -
главница, сумата от 234,21лв. – договорна лихва, дължима за периода
20.02.2012-13.11.2012г. и сумата от 6,86лв. -наказателна лихва, дължима за
периода 20.02.2012-13.11.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2012г. до окончателното
ѝ изплащане, сумата от 284,46лв.-разноски по делото.
Не е спорно между страните, че на 14.02.2013г., по
молба на ***и въз основа на издадения *** от 16.11.2012г. е образувано ***по
описа на ***. По това дело са превеждани суми от *** и съответно – на ***, но ***
по ***е подал молба на 01.07.2015 г. за запор върху възнаграждението на ***, за
налагане на възбрана и за извършване на опис на движими вещи. На 07.12.2016 г. ***т
е подал молба за предоставяне на ***за продължаване на изпълнителните действия
при ***. Съгласно протокол на *** на 17.01.2017г., производството по ***при
него е било прекратено и делото е изпратено на ***, която отново е изготвила
справки по образуваното от нея изпълнително дело ***. По искане от *** до
представителя на ***за уведомяване на размера на задължението поради липса на
платежни нареждания и сметки за такси по изпълнително дело ***на ***, на
21.12.2018 г. по делото е постъпило уведомление от страна на ***, че същият е
закупил вземането от първоначалния кредитор ***с ***В молбата се сочи, че ***
желае да бъде конституиран като *** по делото и прилага уведомлението за
извършената цесия като моли *** да връчи уведомленията на *** както по цесията,
така и в изпълнителното производство. Приложил е договор за цесия, пълномощно
на цесионера с всички права във връзка с цесията, потвърждение на извършената цесия
и приложение № 1 относно прехвърлените вземания, в което длъжникът фигурира под
***. С писмо от 27.12.2018 г. *** е уведомила ***, че са налице основания за
прекратяване на ***по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и отново моли цесионера да я
уведоми какъв е бил размера на задължението на *** към момента на образуване на
изпълнителното дело. Изпратила е електронно съобщение до същия, че по делото
има постъпила сума и ако делото ще бъде преобразувано да посочат актуален дълг,
тъй като по делото са постъпвали суми. На 01.03.2019 г. *** е изготвила постановление за прекратяване на
изпълнително дело ***Същевременно на 01.03.2019 г. по молба на *** е образувано
изпълнително дело ***на *** . В молбата е посочено, че ***т е собственик на
вземане въз основа на цесия от първоначалния кредитор от 31.01.2018 г., моли да
бъде образувано изпълнително производство, да бъде приложен изпълнителния лист
от изпълнително дело ***да бъде изпратена ***, като е направено уточнение, че
към 20.02.2019 г. главницата по задължението е в размер на 1570.98 лв., а
лихвите са в размер на 325.26 лв. От приложения *** е видно, че на гърба на
същия са отбелязвани преводи на *** от страна на ***. По новообразуваното
изпълнително дело ****** е започнала да
изготвя справки съобразно искането на ***, изпратила е запорно съобщение до
работодателя на *** за запор на трудовото му възнаграждение на 15.03.2019 г. В
отговор на запорното съобщение с писмо от 27.03.2019 г. работодателят на *** ***е
отговорил, че признава вземането и ще започне да прави удръжки след приключване
на други два запора. На 01.04.2019 г. по ***на *** е постъпило удостоверение от
***, че длъжникът, като длъжник по изпълнително дело № ***е изплатил към ***сумата
от 1888.00 лв. а към *** са изплатени
суми от 827.00 лв. С молба от 09.04.2019 г. длъжникът е подал молба по
изпълнително дело ***в която е заявил, че не знае нищо за прехвърлянето на задължението
му от ***на ***, че цялата сума по изпълнителния лист е изплатена, и че не е
бил уведомен за прехвърляне на делото от *** на *** ***. Заявява, че на
21.12.2018 г. частния първоприемник *** е подал молба за образуване на
настоящето изпълнително дело като описва, че към молбата е приложено пълномощно
за упълномощаване на *** от банката за уведомяване на всички длъжници по
кредити, че към договора за цесия са приложени две уведомления, адресирани до
него, които не са му връчени, и че счита, че договорът за цесия не е породил
действия спрямо него. Счита, че вземането е погасено по давност и чрез плащане
и моли ***да бъде прекратено. ***т е дал становище по тази молба – че
възражението за невъзможност цесионера да уведоми за извършената цесия е
неоснователно, че възраженията за погасяване на вземането по давност е
неоснователно, че съгласно информацията от цедента задължението продължава да
съществува като главница, лихви и разходи. Приложил е отново договора за
цесията и пълномощното за упълномощаване на ***. На 25.04.2019г. длъжникът е
подал молба до *** *** за издаване на копия от документи – ***, договор за
цесия, молба на цесионера за присъединяване към делото, за което е заплатил
сумата от 8.40 лв. С писмо от 16.05.2019 г. *** е уведомила ***, че отказва да
прекрати изпълнителното дело, а представителя на *** – ***е отказала да получи
съобщението и приложеното уведомление. От върнатите книжа се установява, че неполученото
уведомление всъщност представлява уведомление до *** от ***за извършено
прехвърляне на вземания. На 30.05.2019 г. по изп.дело ***е постъпила молба за
спиране на производството по делото с приложена обезпечителна заповед издадена
по настоящето исково производство и на 03.06.2019 г. производството по ***е
спряно от *** ***.
*** представя с исковата молба платежни нареждания за
заплащания на различни по размер суми за задълженията
по изпълнителния лист, за периода от 27.03.2013г. до 28.02.2019г., всички по ***на
***, които са приложени от л. 11 до л. 82 на делото. По искане на *** по делото
е изготвена съдебно-икономическа експертиза, която в първия си вариант не е
отговорила категорично относно дължимата сума за главница, а само е установила
част от заплатените вноски. Поради горното, това заключение не е прието като е
поставена допълнителна задача на вещото лице и след съобразяване с тази задача
по делото е изготвена експертиза, приета в съдебно заседание от 10.12.2019 г.
Съобразно това последващо заключение вещото лице сочи, че при съобразяване на
всички извършени плащания по трите изпълнителни дела, включително и извършени
преводи от работодателя в хода на делото, общата заплатена сума от *** е в
размер на 4 000.55 лв. – по
изпълнително дело № ***на *** – 3 110.00 лв. и по изпълнително дело ***на ***
*** – 890.55 лв. Изчислено е погасяване на задължението на *** по изпълнителния
лист по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, при което е установено, че
задължението за такси, разноски, законна лихва, наказателна лихва, договорна
лихва и главница възлиза общо в размер на 3 646.03 лв. Установено е, че
постъпилите суми от общо 4000.55 лв. са погасили вземането и по изпълнителния
лист по ***не остават суми за изплащане. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице. Същото е компетентно, изготвено след всички указания на съда за
проверки и справки при *** и подробно разяснено от вещото лице в съдебното
заседание, в което е прието.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
По
допустимостта на иска: Съобразно
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, предявеният иск може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Нормата има процесуален характер и визираните
предпоставки обуславят допустимостта на производството (в т.см. Определение №
313/25.03.2011 г., по ч.т.д. № 157/2011 г., ВКС, II т.о.). Наличието на
нововъзникнал факт е условие за допустимост на оспорването. Въпрос по
съществото на спора е рефлектира ли този факт върху съществуването,
изискуемостта, принадлежността или размера на изпълняемото право. Предявеният
иск е допустим, също и с оглед наличието на висящ изпълнителен процес по ***на ***
***.
По
основателността на иска: В конкретния
случай *** се позовава на погасяване на дълга на първо място чрез плащането му
в хода на изпълнителното производство. Налице са както приложени от ***
доказателства още с исковата молба за заплащане от него на *** на задължения по
изпълнителния лист от 27.03.2013г. до 28.02.2019г., така и изготвено заключение,
което сочи пълно погасяване на задължението, включващо такси, разноски, законна
лихва, наказателна лихва, договорна лихва и главница. Съдът, както беше
посочено и по-горе, изцяло кредитира заключението на СИЕ, доколкото то се е
запознало с всички относими документи в делото и изпълнителните дела. Видно е
от повечето писма, които *** *** е изпращала до ***ите по нейните изпълнителни
дела, че при продължаване на изпълнителното производство при нея и при липсата
на данни за изплащане на суми в предходното изпълнително дело, е продължило
събирането на суми от ***, дори и след тяхното пълно погасяване. *** също не е
бил наясно със заплатените суми, т.к. е сочил размери на дължими такива, които вече
са били погасявани по прекратеното изп.д. № ***на ***, което е следствие на
липса на уведомяване на *** за прехвърляне на делото при друг ***. Видно от
вносните бележки, представени от ***, такова погасяване е налице през време на
протичане на цялото изп.д. ***на *** ***, и е било преустановено едва при
образуване на последното, съществуващо изп. дело. С оглед на всичко дотук
изложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява
изцяло основателен – както за главницата, така и за лихвите и разноските, и
като такъв следва да се уважи.
Доколкото искът е основателен още на първото посочено
от *** основание, съдът не следва да разглежда останалите такива.
С оглед изхода на спора, и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, *** следва да бъде осъден да заплати в полза на *** направените от него
деловодни разноски, в общ размер на 633.83лв. Възражението за прекомерност на ***от
350.00лв., направено от *** е неоснователно, в случая, при иск с цена от 3646.03лв.,
минималното възнаграждение е 485лв., съобразно правилото на чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1/2004г. на ВАдвС на РБ. Този минимум, съпоставен със заплатения
хонорар от 350.00лв. в никакъв случай не сочи прекомерност или
недобросъвестност при уговорката между *** и неговия представител, която да
налага редукция от съда, а в случая по делото е имало редица процесуални
действия – искане за обезпечение, събиране на доказателства и др. При тези
изводи на съда, *** следва да заплати на *** разноски в размер на 633.83лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, че В.П.В., ЕГН **********,***,
НЕ ДЪЛЖИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите по ***, издаден на 16.11.2012г. по ***,
за 1558,29лв. - неолихвяема сума, 1570,98лв. - главница, 10,04лв. - лихви,
78,80лв. - разноски, 334,97лв. - такса и други суми от 100лв., за които суми е било
образувано изп.дело 20198150400610 по
описа на ***, поради плащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал. 1 от ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***да заплати
на В.П.В., ЕГН **********,***, направените по делото разноски от 633.83лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: