№ 109
гр. Свиленград, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235620100570 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника М. Л. А., че същият дължи на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч. гр. дело № 88/2023 г. по описа на РС-Свиленград.
Ищецът твърди, че с ответника (абонат) сключили договор за електронни
съобщителни услуги и мобилно устройство на изплащане идентифициран с неговия
уникален номер ********* от 17.05.2016 г., със системен партиден номер М4974558. Към
горепосочения договор били закупени устройства на изплащане: Апарат Mot Moto G6 Play
Fine Gold с договор от 31.07.2018 г. и Апарат A1 Smart N9 Bla+PH A1Smart N9tran MT с
договор от 04.11.2018 г. Твърди, че на 15.05.2018 г. длъжникът бил закупил на
преференциална цена устройство Апарат Nok2 Black към номер ********** с оглед
тарифната обвързаност за номера за срок от 2 години.
Твърди, че за периода от 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г. било извършено от ищеца
доставка на услугите по договора, но ответникът не заплатил възникналите си задължения.
Твърди, че на 06.02.2020 г. поради неплащане в срок на задълженията рамковият договор
бил прекратен по вина на ответника, в която връзка съгласно общите условия и договора
била начислена неустойка в размер на 757,43 лв. За периода 26.11.2019 г. до 22.03.2020 г.
ответникът дължал на ищцовото дружество следните суми: 1345,01 лв., от които 353,08 лв.
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 234,50 лв.
неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 757,43 лв. общ размер
неустойки. Върху цялата сума била начислена и мораторна лихва в размер на 374,73 лв.
За претендираните суми била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 88/2023 г.
на РС-Свиленград, но ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение
/заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК/, поради което на основание чл. 415
ГПК предявяват иска за вземането си, което е сбор от следните суми: сумата от 353,08 лв. по
договор № ********* от 17.05.2016 г. със системен партиден номер М4974558,
1
представляваща месечни абонаменти такси и ползвани електронни съобщителни услуги за
периода на фактуриране 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г., за която сума са издадени фактури,
описани в табличен вид в исковата молба /л.3/; сумата 234,50 лв. –неплатени суми за
устройство на изплащане за Апарат Mot Moto G6 Play Fine Gold с договор от 31.07.2018 г. –
3 месечна вноска за периода 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г. в размер на 40,50лв. и оставащи
вноски в размер на 67,50 лв. и за Апарат A1 Smart N9 Bla+PH A1Smart N9tran MT с договор
от 04.11.2018 г. - 3 месечна вноска за периода 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г. в размер на 34,50
лв. и оставащи вноски в размер на 92,00 лв.; сумата 757,43 лв. – общ размер на неустойката,
чиято разбивка по отделни пера за различните неизпълнения на задълженията е посочена в
табличен вид в исковата молба /л.3 от делото/.
Поради което иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
вземането по заповедта за изпълнение общ размер на 1719,74 лв. За периода 26.11.2019 г. до
22.03.2020 г. по договор № ********* със системен номер М4974558, от които които 353,08
лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 234,50 лв.
неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 757,43 лв. неустойки, и
374,73 лв. мораторна лихва. както и законната лихва върху сборната сума 1345,01 лв. от
датата на образуване на ч. гр. д. № 88/2023 г. на РС – Свиленград до окончателното
изплащане на задължението. Ищецът претендира разноски по делото, както и тези,
направени в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, но в съдебно
заседание и представените писмени бележки, особеният представител взема становище за
частична основателност на исковата претенция, а именно досежно претендираните суми за
месечни абонаменти такси и ползвани електронни съобщителни услуги и суми за
устройство на изплащане. Относно претенциите за неустойка, същите се оспорват като
нищожни, поради противоречие с добрите нрави и противоречащи на закона – чл.143 и сл.
от Закона за защита на потребителите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 88/2023 г. по описа на РС-
Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 47/09.02.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да
му заплати следните суми: сумата 1345,01лв. - главница, представляваща неплатени суми за
ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане,предоставяни със системен партиден номер М4974558,като част от рамков
Договор ,идентифициран с неговия уникален номер *********,които задължения са за
периода от 26.11.2019г. до 22.03.2020г.,от която сума -неплатени суми за ползвани и
неплатени електросъобщителни услуги на обща стойност в размер на 353,08лева,неплатени
суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 234,50лева и
неустойка в общ размер на 757,43лева,начислена поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, мораторна лихва в размер на 374,73лева върху посочените
вземания,изчислена от дата,представляваща първи ден на забава за плащане по всеки
отделен счетоводен документ,до датата,предхождаща датата на депозиране на заявлението -
03.01.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в
съда- 04.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски,
включващи сумата 34,39 лв. - за държавна такса и 50 лв. - за юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви установителен иск за
вземането си. Настоящите искове са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са
допустими.
2
От представения с исковата молба Договор № ********* от 17.05.2016 г., ведно с
приложените Общи условия и приложенията към него, е видно, че оператора „Мобилтел“
ЕАД /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ и потребителя М. Л. А. са се намирали
в облигационни отношения, по силата на които ищецът е поел задължение да достави на
ответника електронни съобщителни услуги, при определени тарифни планове. Представени
са и фактури за начислени доставени на потребителя електронни съобщителни услуги в
исковия период.
При липса на оспорване на тези документи от страна на ответника, съдът приема, че
по силата на действителните облигационни правоотношения ищецът е предоставил на
ответника услуги в претендирания размер, респ. че поради той има вземане спрямо
ответника в исковия размер за главницата от 353,08 лв. Също частично следва да се уважи и
акцесорния иск за мораторна лихва, така че да се присъди сумата 108,21 лв. обезщетение за
забава върху главницата в размер на 353,08 лв. за периода от датата, представляваща първи
ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 02.01.2023 г., (изчислена с
помощта на наличния в интернет калкулатор за изчисляване на този вид лихва).
Представени са с исковата молба и договори за продажба на изплащане / за Апарат
Mot Moto G6 Play Fine Gold - договор от 31.07.2018 г. и за Апарат A1 Smart N9 Bla+PH
A1Smart N9tran MT - договор от 04.11.2018 г./. Видно от тях, са били налице действителни
правоотношения между страните, по силата на които операторът, като продавач/
лизингодател, се е задължил да предостави на потребителя, като купувач/ лизингополучател,
лизинговани вещи за временно ползване срещу уговореното лизингово възнаграждение,
платимо в срок от 24 месеца. Видно от приложените към договорите приемо-предавателни
протоколи продавачът/ лизингодател е предоставил на купувач/ лизингополучател вещите,
предмет на договорите. С подписването на договорите и приемо-предавателните протоколи
лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал вещите във вид, годен за
употреба. Доколкото се установява, че ищецът е предоставил за ползване на ответника
вещите във вид, годен за употреба, и е изтекъл срокът на лизинговите договори, то съдът
намира, че ответникът е следвало да заплати цената на остатъка от лизинговите вноски в
общ размер на 234,50 лв. Също частично следва да се уважи и акцесорния иск за мораторна
лихва, така че да се присъди сумата 71,89 лв. обезщетение за забава върху главницата в
размер на 234,50 лв. за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане
по всеки отделен документ до 02.01.2023 г., (изчислена с помощта на наличния в интернет
калкулатор за изчисляване на този вид лихва).
Относно иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД – за
сумата 757,43 лв., представляваща общ размер на неустойки, съдът намери същия за
неоснователен.
Съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите функции на
неустойката (обезпечителна, обезщетителна и санкционна). Уговорката за неустойка в полза
на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане
на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментни такси за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок или на някои от
тях /в случая 3 месечни такси/, излиза извън посочените функции на неустойката и е
нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като
по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но
без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече,
доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. В
този смисъл трайната практика на ВКС - решение №110/21.07.2016г. по дело №1226/2015г.
на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и др.
3
Съдът намира претенциите за неустойки, представляващи отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса и отстъпка от цената на устройството за нищожни като
неравноправни клаузи, за които съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори/. Тези клаузи имат характер на неустойки, независимо дали са наименовани така,
защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за
мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като
обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е
нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените
неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи отстъпки от
цената на услуги и отстъпки от цената на устройството. Тази разлика не се дължи при
разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и
уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от
развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе
се налага извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в
ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./.
Относно иска за мораторна лихва върху цялото вземане в размер на 374,73 лв., съдът
намира за неоснователно искането, досежно вземането за мораторна лихва върху
главницата/неустойка в размер на 757,43 лв., тъй като по правилата на чл. 92 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за неизпълнение на договорно
задължение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законна лихва за същото
неизпълнение върху тази неустойка. С оглед на гореизложеното и претенцията
представляваща мораторна лихва върху неустойката е неоснователна.
При този изход на спора, ответникът дължи да възстанови направените от ищеца
доказани разноски съразмерно на уважената част от исковете, а с оглед ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство.
По частно гр. дело № 88/2023г. на РС-Свиленград ищецът е сторил съдебни разноски
в размер на 34,39 лева - за държавна такса и 50,00 лева – за юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от претенциите ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 37,67 лева за сторените от последния деловодни
разноски в заповедното производство. Разноските, сторени от ищеца в настоящото
производството са 681,70 лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Съразмерно
на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 304,31 лева – разноски в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.422, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че за „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, съществува парично
вземане по отношение на М. Л. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес - гр.************ и
постоянен адрес гр.************ за следните суми: сумата 353,08 лева - главница за
ползвани и неплатени електросъобщителни услуги, по договор № ********* със системен
партиден номер М4974558, които задължения са за периода от 26.11.2019г. до 22.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2023г. до изплащане на
вземането; сумата 234,50 лева – главница за неплатени суми за устройство по договор за
продажба на изплащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
4
04.01.2023г. до изплащане на вземането; сумата 180,10 лева – обезщетение за забава върху
горните две главници, считано от падежа на сумите по всяка една от съответно издадените
фактури – 27.12.2019 г. до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК – 03.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 180,10 лева
до пълния предявен размер от 374,73 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 88/2023 г. по описа на Районен съд -
Свиленград.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу М. Л. А. с ЕГН
**********, с настоящ адрес - гр.************ и постоянен адрес гр.************, иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане за сумата от 757,43 лв.– неустойка в общ размер, начислена
поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и за обезщетение за забава
върху претендираната главница от 757,43 лв., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 88/2023 г. по описа на
Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА М. Л. А., с ЕГН **********, с настоящ адрес - гр.************ и
постоянен адрес гр.************ да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, сумата 304,31 лева –
разноски по делото и сумата 37,67 лева– разноски по ч.гр.д. № 88/2023 г. по описа на
Районен съд – Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5