№ 29782
гр. София, 25.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110136927 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. М. Й., М. В. Й. и Х. В. Й. с
правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С решение № 4601/24.03.2023г. предявеният иск е частично уважен досежно
ответниците М. В. Й. и Х. В. Й. и изцяло отхвърлен срещу ответника В. М. Й..
С решението в тежест на страните са възложени разноските по делото. Разноски за адв.
Л. са възложени в размер на 254.11 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска за оказаното на ответника Х. В. Й. процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Разноски за адв. И., са възложени в размер
на 254.11 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
иска за оказаното на ответника М. В. Й. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Същевременно, всеки един от ответниците М. В. Й. и Х. В. Й. е осъдени да
заплати на ищеца 118.53 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице
съобразно уважената част от иска.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от адв. И. и адв. Л. с искане решението
в частта му на разноските да бъде изменено, като им се присъдят допълнително разноски за
адвокатско възнаграждение за всеки от тях в общ размер на 692.37 лева, както и да се
редуцират разноските, възложени в тежест на ответниците М. В. Й. и Х. В. Й. до размера на
сумата от 68.82 лева спрямо всеки от тях. В молбата се обосновава дължимост на
възнаграждението за всеки един от исковете, както и разделна отговорност на ответниците
за разноските.
Молбата на ищеца е връчена на ответника, който изразява становище, че искането е
неоснователно.
1
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане
и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подадената от адв. Н. И. молба е допустима – подадена е в срока по чл. 248 ГПК, от
лице с правен интерес и по делото е наличен списък по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество,
молбата е частично основателна.
Съдът намира, че следва да редуцира разноските, възложени в тежест на ответниците М.
В. Й. и Х. В. Й.. При присъждането на разноските съдът е съобразил, че ответниците
отговарят разделно, но е изчислил търсените разноски от ищеца в общ размер от 650.00
лева, съобразявайки само квотата на тези ответници и при общ материален интерес за всеки
от тях от 163.77 лева и уважена част от иска за всеки от тях от 59.73 лева. Разноските за тези
ответници следва да се изчислят като се съобрази следното: материалният интерес по делото
е в размер на 982.72 лева, търсените от ищеца разходи са в размер на 650.00 лева, уважената
част от исковете е в размер на 119.46 лева. След направено изчисление, дължимите на
ищеца разноски възлизат в общ размер на 79.00 лева. При съобразяване на квотите на
ответниците, дължимите от всеки от тях разноски възлиза в размер на 39.50 лева, до която
сума следва да се намалят присъдените в полза на ищеца разноски. В отговор на
оплакването в молбата, следва да се отговори, че общият размер на разноските не следва
първоначално да се редуцира до размера на квотата на всеки ответник, поради общия
характер на тези разноски, служещи за доказване на иска спрямо всеки от тях. За редуциране
на разноските служи размера на уважената част от иска спрямо ответниците и съотнасянето
му с общия размер на иска спрямо всеки от тях. По този начин не се накърняват правата на
страните в производството.
По искането за изменение на решението в частта на разноските като се присъди
допълнително възнаграждение на адв. И. и адв. Л.:
Ответниците М. В. Й. и Х. В. Й. имат право на разноски поради частично отхвърляне на
исковете срещу тях. Разноските са своевременно претендирани за оказано процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В този случай, разноските се дължат на
адвоката.
Съобразно изхода на спора пред тази инстанция на процесуалния представител на
ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Този съдебен състав е запознат с цитираната съдебна практика, но не
намира, че в случая същата намира приложение, както и че в казуса не намира за приложим
текста на чл. 2, ал. 2 от Наредбата.
При тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г.,
съдебната практика приема, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно
съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на
2
предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер се преценява съобразно материалния
интерес, като под материален интерес се взима предвид цената на всеки обективно съединен
иск поотделно и се определя за всеки от така съединените искове минималното
възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при
определяне на отговорността за разноските. Съгласно постоянна практика на ВКС по
приложението на чл. 69 ГПК, при обща искова претенция за заплащане на суми, дължими
въз основа на множество фактури, цената на иска се определя в зависимост от
обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на един договор или всяко
едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно
правоотношение /в този смисъл определение № 617 от 27.10.2017 г. по ч. т. д. № 1848/2017 г.
на ВКС, II т. о., определение № 359 от 30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1663/2018 г. на ВКС, I т. о.,
определение № 167 от 25.03.2016 г. по ч. т. д. № 192/2016 г. ВКС, ІІ т. о. и потвърденото с
него определение № 283 от 30.11.2015 г. по т. д. № 784/2015 г., ВКС, ІІ т. о. и др. /. В случая
се касае за задължения за плащане на доставки на ел. енергия, извършени в изпълнение на
един и същ договор, а не за отделни самостоятелно възникнали облигационни
правоотношения с предмет доставка на ел. енергия. Поради това е неоснователен доводът,
че вземането по всяка от посочените и представени от ищеца фактури е предмет на защита с
отделен иск, съответно минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. следва да бъде определено за всяка от главниците поотделно. В този смисъл е
също Определение № 50107 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 965/2022 г., I т. о., ТК.
Ето защо молбата в тази част следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 4601/24.03.2023г., постановено по гр.д. № 36927/2021г. по описа
на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
НАМАЛЯВА разноските за производство, които М. В. Й., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, до размера на сумата от 39.50
лева.
НАМАЛЯВА разноските за производство, които Х. В. Й., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, до размера на сумата от 39.50
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. И. и адв. М. Л., съдържащо се в молба
с вх. № 96088/06.04.2023г., за изменение на решение № 4601/24.03.2023г., постановено по
гр.д. № 36927/2021г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, в останалата част
досежно искането за допълнително присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за всеки от тях в общ размер на по 692.37 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
3
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4