Р Е Ш Е Н И
Е
№ 659 19.06.2020г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесети май година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К.Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 732 по описа на съда за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Д.И.П., ЕГН:
**********, с адрес: *** против електронен фиш Серия К № 2148554 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от
ОД МВР гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния
фиш, като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва
правилността на налагането на санкцията с електронен фиш.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява. Явява се надлежно упълномощен процесуален представител.
Поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
яви в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище, не сочат
доказателства. Не правят искане за разноски.
Жалбата е допустима, като
подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият
състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на
обжалване пред РС съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2018 г. в 10:29 часа в
гр. Бургас, ПП I-9, км. 246+600 местност «Пода» в посока от кв. «Крайморие» към
ПВ «Юг», при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в
населено място до 60 км/ч, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 510, бил заснет лек автомобил «Шкода
Октавия», с регистрационен номер А…..МТ, който се движел със скорост 92 км/ч.
Въз основа на тези данни от
техническото средство и след проверка за собственост, при която бил установен
неговият собственик - жалбоподателят, бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас, с който за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 400
лева..
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
При издаването на обжалвания
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният
фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът намира за неоснователни
възраженията, направени в жалбата, че електронният фиш не съдържа, предвидените
в ЗДвП реквизити.
В ЗДвП, не е предвидено
електрония фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице - издател и
негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна
система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има
име и подпис на физическо лице - издател.
От датата на нарушението – 04.07.2018г.
до датата на подаване на жалбата до съда – 11.02.2019г, тъй като по делото няма
данни кога е връчен обжалвания електронен фиш е изминал период по –малко от
година, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна
давност е три години. Относно връчването на електронния фиш и доводите на
жалбоподателя в тази насока, че същото е основание за отмяна на ЕФ, съдът
намира, че последното не се явява основание за отмяна. Независимо от липсата на
доказателства, относно срочността на жалбата, настоящият състав е приел, че
същата е в срок и е дал ход на делото, което е още едно доказателство, че
правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. По делото няма приложена
обратна разписка за връчване на електронния фиш на нарушителя, но предвид обстоятелството,
че същият е депозирал жалба пред АНО, по повод на която е образувано настоящото
производство и е ангажирал процесуален представител, настоящият състав намира,
че това обстоятелство не е ограничило правото и на защита до степен, даваща
основание да се отмени електронния фиш само по тази причина, без да се
разглежда спора по същество.
Нарушението е безспорно
установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения
снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Нарушението за което е ангажирана
отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е
установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството
доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй
като автомобилът на жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 92 км/ч,
с автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение от 60
км/ч..
В случая, нарушението е
установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Следва да се отчете, че при
издаването на електронния фиш АНО се е съобразил и с обстоятелството, че
максимално допустимата грешка при измерване на скорост при полеви условия с
техническото средство, е +/- 3 км/ч. и е приел по-ниската скорост на движещия
се автомобил.
Наложеното на основание
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП административно наказание, съответства на извършеното
нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31
до 40 km/h и е с фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от
съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, извършеното нарушение
е безспорно доказано, но АНО не е направил искане за разноски, поради което,
същите остават, както са направени от страните.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 2148554 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от
ОД МВР гр. Бургас против Д.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба»,
в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:
М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.