Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 09.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на тридесети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Георги Георгиев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 167 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Д.Й.
*** против решение № 284/22.04.2019 г., постановено по АНД № 292/2019 г. по
описа на РРС, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2296934, издаден от ОД
на МВР – Русе. С електронния фиш, на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Като касационни
основания се сочат допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила. Развиват се подробни оплаквания за това, че автоматизираното
техническо средство, с което било установено нарушението, не било одобрено от
БИМ, в електронният фиш липсвали данни за мястото на извършване на нарушението
и датата на неговото съставяне, липсвал поставен пътен знак, който да указва
осъществяването на видеоконтрол за спазване на правилата за движение, както и
яснота какво е било ограничението на скоростта за конкретния пътен участък.
Касаторът поддържа, че щом нарушението било установено чрез мобилно
автоматизирано техническо средство, то това предполагало присъствието на
контролен орган, поради което не били налице условията по чл.189, ал.4 от ЗДвП
за издаването на електронен фиш, тъй като такъв се издавал единствено когато
нарушението било установено в отсъствието на такъв орган. Сочи, че за
установяването на нарушението и налагането на наказание бил приложим общият ред
по ЗАНН – чрез съставяне на акт за установено административно нарушение и издаване
на наказателно постановление, който ред не бил спазен. Иска се отмяната на
обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД
на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор, в който
подробно обосновава становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да
постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция изцяло споделя изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Правилен се
явява изводът на въззивната инстанция, според който нормата на чл.189, ал.4,
изр.първо от ЗДвП има предвид издаването на електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и нарушител, а не установяването на самото нарушение в
отсъствието на тези субекти. Обратното разбиране би довело до абсурдния извод,
че нарушение, което се осъществява чрез активното поведение на нарушителя,
каквото е и управлението на МПС с превишена скорост, може да бъде установено и
в отсъствието на нарушителя. Както е посочено и в обжалваното решение,
присъствието на нарушителя при установяване на нарушението е обективно
необходимо, за да може то да бъде заснето от автоматизираното техническо
средство. Този извод се потвърждава и при съвместното тълкуване на чл.189, ал.4
от ЗДвП, уреждащ издаването на електронните фишове, и чл.186, ал.1 от ЗДвП,
който текст е относим към издаването на фишовете, които не съставляват
електронно изявление по смисъла на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В последната
хипотеза фишът се съставя на мястото на нарушението, когато то е установено в
момента на извършването му. Следователно, щом нарушението е установено
посредством техническо средство, а не пряко от контролен орган, то няма как,
съгласно общите правила, фиш да се състави в момента на неговото извършване. По
тази причина разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална, предвижда,
че електронните шифове се издават в отсъствието на контролен орган и нарушител.
Както правилно е отбелязал районният съд, издаването им е последваща дейност,
която се извършва от съответните ОД на МВР въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. По тази
причина неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за
допуснато нарушение на материалния закон от гледна точка на приложимия ред за
установяване на нарушението и налагане на административното наказание.
Правилни се явяват и изводите на въззивната
инстанция относно приложението на указанията по Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. след измененията в ЗДвП и приемането
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Както е отбелязал и районният съд, акцентът на
тълкувателното решение е върху липсата, към него момент, на достатъчно ясно и
подробно разписани правила за начина на използване на мобилни технически
средства, чрез които на гражданите да бъдат дадени указания за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.
Именно такива правила са въведени с цитираната Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г.
Неоснователно е оплакването и за липса на дата на
издаване на електронния фиш. Правилно въззивната инстанция е приела, че нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална и във връзка с реквизитите, които ЗАНН
изисква по отношение на АУАН и НП, включващи дата и място на тяхното съставяне,
респ. издаване. Неоснователни са оплакванията за липсата на посочено в електронния
фиш място на извършване на нарушението и допусната неяснота относно въведеното
за процесния участък от пътя ограничение на скоростта. В него е изрично
посочено, че нарушението е извършено в гр.Русе, бул.“Христо Ботев“, срещу № 62,
в посока бул.“В. Левски“. В съпроводителното писмо, в съответствие с
изискванията на чл.189, ал.8 от ЗДвП, са представени и доказателства – снимка №
11743Е4/0011206, изготвена от автоматизираното техническо средство, в която са
посочени мястото и географските (GPS) координати, на които е установено нарушението,
а именно 43.825059 и 25.979994. След извършване на проверка по посочените координати
в Google
Карти, касационната инстанция установи, че
те описват точно мястото на извършването на нарушението така, както то е
посочено в електронния фиш. Видно от снимковия материал, в техническото
средство е въведена и актуална информация за приложимото за участъка
ограничение на скоростта, а именно 60 км/ч. С касационната жалба са представени
снимки на процесния пътен участък, представляващи извлечения от Google Карти, които не променят този извод. Действително,
преди мястото, където е установено нарушението, има поставени знаци В26
"Забранено е движение със скорост, по-висока от 60 км/ч" и А27
"Кръстовище с път без предимство отдясно". В посока на движението,
отдясно, следва така указаното кръстовище с път без предимство. Дори и да се
приеме, че съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП наличието на такова кръстовище отменя
въведеното със знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, тъй като
включващите се в движението след кръстовището не биха могли да възприемат и
съобразят поведението си със забраната (вж. напр. решение № 15115 от 6.12.2018
г. на ВАС по адм. д. № 4054/2018 г., I о.), то тогава, предвид липсата на други
пътни знаци, указващи по-висока разрешена скорост в населеното място,
приложение би намерило общото ограничение на скоростта по 50 км/ч съгласно
чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая, предвид забраната за влошаване на положението на
касатора при липса на жалба от административнонаказващия орган (reformatio in pejus) касационната инстанция намира, че въведеното
ограничение на скоростта е това, отразено в електронния фиш, а именно 60 км/ч.
От представените пред въззивната инстанция доказателства се установява, че
автоматизираното техническо средство е от одобрен тип съгласно удостоверение №
17.09.5126 на БИМ и е преминало периодична проверка за точност в БИМ с протокол
№ 18-с-ИСИ/25.06.2018 г. При извършените полеви тестове било установено, че при
скорост до 100 км/ч то измерва с грешка от +/- 3 км/ч. Неоснователно е оплакването
в касационната жалба, че посочената грешка не била приспадната от установената
скорост на движение на управлявания от касатора автомобил. Видно от
представената снимка, установената от техническото средство скорост на движение
на автомобила е 94 км/ч като в електронния фиш касаторът е наказан за
управление на МПС със скорост от 91 км/ч, т.е. допустимата грешка от 3 км/ч е
приспадната в полза на последния.
Правилно е прието, че към датата на извършване на
нарушението за контролните органи не е съществувало задължението да обозначават
с пътен знак мястото за контрол с мобилно техническо средство. Такова
задължение съществуваше и то беше разписано в цитираната от касатора разпоредба
на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, но в редакцията му до ДВ, бр. 11 от 2017 г., като
текста гласеше: “При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра
на вътрешните работи служби обозначават места за контрол по спазването на
правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение; контролът
се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение“. В чл.7 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. пък беше изрично предвидено, че местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се
обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР. След изменението на чл.165,
ал.2, т.7 от ЗДвП (ДВ, бр. 54 от 2017 г.) отпадна задължението за поставяне на
пътни знаци, указващи осъществяваното видеонаблюдение с технически средства
като с ДВ бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г., беше отменена и разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г.
По изложените съображения касационната инстанция
намира, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, както и
на процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на
доказателствата. Постановеното решение е правилно и съответно на закона и
следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 284/22.04.2019 г., постановено по АНД № 292
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: