Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
28.12.2023 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище втори
състав
на двадесет
и осми ноември две хиляди двадесет и
трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700183 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Д.К.Д. с
адрес ***, против Отказ относно: издаване на разрешение за дейности с
огнестрелно оръжие и боеприпаси с рег.№ ****г. на ИФЗ Началник при РУ-Търговище
към ОДМВР-Търговище. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт, представляващ изричен отказ за издаване на
разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси. Основното оплакване
се състои в това, че при издаване на оспорения акт административният орган не е
провел пълна и цялостна проверка на обстоятелствата и съществуващите относими данни, като събраните по НЧД № 124/2022г. по описа
на РС - Търговище доказателства –
заключение на допуснатата КСППЕ, според което по отношение на жалбоподателя по
настоящото дело не са налице данни и клинични критерии на наличие на ****.
Наред с това в жалбата се сочи, че отразяването в журнала на Психиатрично
отделение при „МБАЛ – Търговище“АД на диагнозата „************“ било направено
само с оглед възможността за задържането му, а не поради действително наличие
на такова заболяване на жалбоподателя. Оспорващият моли съда да отмени изцяло
оспорения индивидуален административен акт и преписката да се изпрати на
РУ-Търговище за ново произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане
на направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските/л.132
от делото/. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява
от процесуалния си пълномощник а.. Н.Л. ***, която поддържа жалбата изцяло и е
развила аргументи за това в представени писмени бележки.
Ответникът по оспорването – Началник на Районно управление – Търговище към
ОДМВР-Търговище,
редовно призован, не се явява, но се представлява от гл.юрк.
Л.Ж., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. В представени
писмени бележки настоява представеното по делото експертно заключение да бъде
преценени внимателно при съпоставяне с останалия доказателствен
материал, тъй като счита, че диагнозата "************" през 2011 г. е
поставена от лекуващия жалбоподателя специалист-психиатър при проведено ********лечение,
през което пациентът е наблюдаван от лекуващия лекар, докато експертното
заключение по делото било изготвено след еднократен преглед на жалбоподателя от
вещото лице. Според ответната страна при това положение вещото лице не можело
да ревизира поставената при хоспитализацията на жалбоподателя през 2011 г.
диагноза, а предвид посоченото от този експерт при разпита му относно нелечимостта на визираното заболяване, следвало, че по
отношение на жалбоподателя е налице отрицателната предпоставка по чл. 58 ал.1
т.4 от ЗОБВВПИ. Друг аргумент на ответната страна е, че към момента на
определяне на диагнозата е била приложима МКБ-10 (Десета ревизия на
Международната класификация на болестите, приета на 43-та сесия на Световната
асамблея по здравеопазване, влязла в сила от 1993 г. и въведена в България на
01.01.2005 г.), която била действаща и към днешна
дата, а това означавало, че през 2011 г. диагнозата е определена при същите
критерии, които действат и към настоящия момент, съответно липсвало основание
да се преразглежда поставената през 2011 диагноза с оглед по-нови критерии,
различни от предходните. Възможността лицето да е във фаза на ремисия на заболяването, което би попречило на вещото лице да установи
наличието на това заболяване, се изтъква от ответната страна като аргумент в
подкрепа на материалната законосъобразност на оспорения акт. Като сочи, че
обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на
чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, в предвидената от закона форма, съдържа фактическите и
правни основания, мотивиращи властническото волеизявление на административния
орган, и при издаването му и в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ответната страна моли
за отхвърляне на жалбата против същия и за присъждане на разноски в полза на
МВР. В случай на отмяна на оспорения акт и уважаване на жалбата прави
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение като настоява същото да бъде намалено съобразно
размера по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото.
В Определение №411/10.10.2023г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата
като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заявление вх.№*****г.
жалбоподателят Д.К.Д. с адрес *** е заявил издаване на разрешение за придобиване
на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него
за ловни цели, на основание чл.77, ал.2 от ЗОБВВПИ. Към заявлението са
приложени изискуемите от закона документи, а именно визираните в нормата на чл.
77 ал.2 от ЗОБВВПИ. Сред тези документи е и посоченото в чл.
77 ал.2 във вр.с чл. 76 ал.7 във вр.с
чл. 61 ал.4 т.3 от ЗОБВВПИ медицинско свидетелство от
лечебно заведение, удостоверяващо, че лицето не страда от психически
разстройства. В случая към заявлението е приложено удостоверение амб.№361/24.07.2023г., издадено от Психиатрично диспансерно
отделение на „МБАЛ“АД – град Търговище, в което е удостоверено, че
жалбоподателят не фигурира в картотеката на ПО при „МБАЛ – Търговище“АД.
Приложена е и карта за предварителен медицински преглед, в която е отразено
заключение от извършен на 24.07.2023г. преглед от специалист – психиатър д-р Д.Р.,
според което към момента лицето Д.К.Д. не страда от психични разстройства и е
психично здраво. С докладна записка от 27.07.2023г. мл.ПИ „КОС“ е докладвал на
Началника на РУ – Търговище подаденото заявление и необходимостта от извършване
на проверка относно обстоятелствата, обосноваващи издаване на исканото
разрешение. В резултат на възложената и извършена проверка е изготвена докладна
записка от 01.08.2023г. от мл.полицейски инспектор до Началника на РУ – Търговище, в която е посочено, че срещу лицето Д.К.Д. има
заведени заявителски материали : ЗМ № 372/ 2007г. на
РУ- Търговище като извършител по чл. 144, ал.3 от НК, ЗМ - 80/ 2011г. на сектор
„БОП”- Търговище по чл.144, ал.1 от НК, задържан в поделенията на МВР през
2016г. по ЗМ № 345/2016г. на РУ- Търговище по чл. 216 от НК също като
извършител; срещу Д. няма водени преписки и наложени мерки по ЗЗДН; при
извършена проверка в регистрите на „Психиатрично отделение” към МБАЛ -
Търговище е установено, че е лекуван в отделението през ********г. при д-р В.
със заболяване - ** - ****. По преписката е изискана информация от „МБАЛ –
Търговище“АД и с писмо №11-02-99/11.08.2023г. от лечебното заведение е отговорено, че Д.К.Д. е лекуван еднократно в Психиатрично
отделение гр.Търговище с И.3.№ 17632 от ******* год. до ******** год.вкл.с
диагноза - ************, ****. Към писмото е приложено удостоверение амб.№384/04.08.2023г., издадено от Психиатрично диспансерно
отделение на „МБАЛ“АД – град Търговище, в което е удостоверено, че Д. не
фигурира в картотеката на „МБАЛ – Търговище“АД. По преписката е приобщено копие
на епикриза по ИЗ №*********в ЦПЗ към „МБАЛ –
Търговище“АД, подписана от психиатрите доктор В.В.
като лекуващ лекар и д-р Е.М. като началник на отделението. От отразеното
в епикризата
следва, че жалбоподателят Д.Д. е постъпил на **************
на стационарно лечение в центъра за психично здраве към посоченото лечебно
заведение и е изписан на ***************. след пролежани 19 дни с диагноза : **
– *****. Като анамнезни данни са вписани следните : „***********е
от *******************************************************************************************************************“.
Установеното от лекарите и описано в епикризата ***на
****тогава Д. е следното : „*******************и ********** *****. ***********-не
може да се изследва поради отказ да влезе във вербален контакт. Налице са
обективни данни за **********. ********* – ***“. При хоспитализирането е
проведено **************** ********, при което проявите на *********** и лицето
било изписано на посочената терапия. В хода на административното производство е
приложено и съобразено решение №120/20.12.2018г. по АД №131/2018г.по описа на АдмСТ, с което е отхвърлена жалбата на Д. против отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие
и боеприпаси, обективиран в писмо УРИ 1993р-16990/08.08.2018г. на Началник РУ-Търговище към ОД МВР-Търговище,
като съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят Д.К.Д. страда от ************-
*****-****, съгласно приложената по делото официална справка от „МБАЛ-Търговище“
АД-Търговище и фактът на установено *************************, съставлява
основание за постановяване на отказ за издаване на исканото разрешение, без
оглед на моментното клинично състояние на ремисия при
предявяване на искането, тъй като наличието на **** е правоизключващ
юридически факт относно възможността за извършване на дейност под режима на
ЗОБВВПИ. След събиране на относимите към заявлението
документи е изготвена докладна записка от 22.08.2023г. от мл.експ. „КОС“ до ИФЗ Началника на РУ – Търговище, в която са
обсъдени събраните в хода на проверката данни относно психичното здраве на
заявителя Д. и е посочено, че съгласно Международната класификация на болестите
(МКБ-10) ******е „****, което се характеризира с два или повече епизода, при
които настроението и равнището на активност на пациента са съществено нарушени.
Тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението (****
или ***), а в други - в понижаване на настроението и намалена енергия и
активност (******). С оглед спецификата на заболяването, дори да се приеме, че
в близко бъдеще не се очаква активиране на конкретна симптоматика, подобен риск
не може да бъде изключен като потенциална възможност“. Предвид нормата на чл.
58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, съгласно която разрешения за придобиване на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което страда от
психическо разстройство, е предложено да не бъде издадено на лицето Д.К.Д.
разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него, на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ.
След приключване на проверката е
издаден оспорения индивидуален административен акт, представляващ Отказ
относно: издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси с
рег.№ ****г. на ИФЗ Началник при РУ-Търговище към ОДМВР-Търговище. Със същият
на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 и чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно
огнестрелно оръжие на Д.К.Д., ЕГН **********, адрес ***. Изложените мотиви за
постановения отказ са следните: „При
извършената проверка в регистрите на Психиатрично отделение при „МБАЛ -
Търговище“ е установено, че Д. е лекуван от ****„************ - ****“. Фактът
на установено **** на заявителя, което включва фази на **********************
съставлява основание за постановяване на отказ за издаване на исканото
разрешение, без оглед на моментното клинично състояние на ремисия
при предявяване на искането. Наличието на **** е правоизключващ
юридически факт относно възможността за извършване на дейност под режима на
ЗОБВВПИ. Основание по чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 58, ал. 1. т. 4 от ЗОБВВПИ.“.
По искане на жалбоподателя съдът
е приел като писмено доказателство в настоящото производство НЧД №124/2022г. по
описа на РС – Търговище, образувано по внесено от Районна прокуратура –
Търговище предложение с правно основание чл. 157 и чл. 155 във вр.с чл. 146 ал.1 т.1 от Закона за здравето за настаняване
на Д.К.Д., ЕГН **********, адрес *** на задължително
лечение. Производството по посоченото НЧД е прекратено на основание чл. 159
ал.4 от ЗЗдр, тъй като въз основа на приетото
заключение на допуснатата комплексна съдебна психологично-психиатрична експертиза
съдът е приел, че не са налице здравните критерии по чл. 146 ал.1 и 2 ЗЗдр и лицето не е опасно за себе си и околните. Посоченото
експертно заключение съдържа основния извод, че не са налице клиничните
критерии за наличие на ************* на лицето Д.Д..
В същото са били съобразени данните за проведеното лечение през 2011г. с
диагноза **, ****, подадените срещу лицето заявителски
материали през 2007г. и 2011г. за ******, като е посочено, че второто
производство за закана за убийство, отправена чрез мобилен телефон, срещу него
е било прекратено *******************на основание чл. 24 ал.1 т.5 НПК.
Експертното заключение е било изготвено след стационарно наблюдение на лицето в
ДПБ – с. ****** в продължение на около 10 дни. В приложената към посоченото НЧД
преписка вх.№2563/2022г. на РП – Търговище, образувана по жалба на Ц.К.за
упражнен спрямо нея ************ от Д.К.Д., е налице изготвено на ************
становище от психиатъра д-р К. С., която е отразила, че Д. е бил доведен в
психиатричното отделение на МБАЛ - Търговище от органите на реда на ***********.
като при прегледа същият е бил ********, споделил, че е **********. В това
становище психиатърът е преценил наличие на *********** с проявени изблици на ***************,
поради което е направил следното заключение : *********************************************,
прави Д. *********. По същата преписка е приложена изготвена от РУ – Търговище
характеристична справка на Д., в която освен ********* и отказ да спазва
общоприетите норми на поведение, са описани и регистрираните срещу него заявителски материали : през 2007г.- ЗМ по чл. 144 ал.3 НК
– **********, прекратено на основание чл. 61 от НК; през 2011г. – ЗМ по чл. 144
ал.1 НК – ************************ чл. 24 ал.1 т.5 НПК.
По настоящото дело съдът изиска и
приобщи към доказателствения материал препис –
извлечение от Журнала за приети и изписани болни в ПО „МБАЛ – Търговище“АД
относно жалбоподателя, като от това извлечение е видно направено на **************
***** вписване за приемане на ********** ********* Д.К.Д. с диагноза **, който
е изписан със същата диагноза на *********. С оглед изясняване на въпроса за
наличие на **** при жалбоподателя, съдът допусна извършването на съдебна психиатрична
експертиза със задача : 1/Страда ли лицето Д.К.Д. от психиатрично заболяване,
респективно към момента на подаване на заявлението до административния орган на
24.07.2023 година?; 2/Ако е налице ****, да се посочи в каква фаза на
заболяването се намира към момента на прегледа. В изготвеното заключение вещото
лице категорично е отговорило, че освидетелстваният Д.Д.
не страда от ****нито понастоящем, нито по времето на подаване на заявлението
си до административния орган, тъй като същият е ********. В рамките на изслушването му в съдебно заседание вещото лице поддържа
изготвеното заключение като посочва, че смята поставената през **********
диагноза „**“ на жалбоподателя за невярна и непотвърдена, тъй като според
Международната класификация на болестите X – та ревизия това е заболяване, характеризиращо
се с повтарящи се епизоди, най-малко два, при които лицето е било в *** или в ******–
признак, който категорично не бил наблюдаван у освидетелствания, като липсвало потвърждение,
че при тогавашната хоспитализация същият изобщо се е намирал в ***********. Същевременно
на поставения въпрос дали при наличие на посоченото психично заболяване,
датиращо от 2011г., и в случай, че лицето е във ***********, е възможно да се диагностицира заболяването, вещото лице е отговорило
отрицателно, т.е. не е възможно да се установи заболяването, ако пациентът е
във фаза на ремисия. Експертът пояснява, че периодите
на ремисия могат да продължат и малко повече от
година като при настъпване на обостряне липсва механизъм за проследяване на
болния и в тези случаи установяване на обостреното
състояние може да се извърши само ако лицето или негови близки се обърнат към
здравните органи. Вещото лице е категорично, че *****************************
не е лечимо, протича с ********, а лечението му се
състои в приемане на постоянна поддържаща терапия с цел предотвратяване на обострянията.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, стигна до следните правни изводи:
Обжалваният акт е издаден от материално
и териториално компетентен орган предвид нормата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, оправомощаваща ex lege началника на РУ на
МВР да издава писмено или по
електронен път разрешение за съответната
дейност или мотивирано да отказва издаването му в едномесечен срок от подаване
на заявлението. В случая оспореният индивидуален
административен акт е издаден от А.С.- изпълняващ функционалните задължения на
длъжността Началник на РУ на МВР – Търговище, считано от 16.08.2023г., съгласно
Заповед №363з-1862/16.08.2023г. на ВПД директор на ОДМВР – Търговище/л.97 от
делото/, като същият е изпълнявал тези функции до заемане на длъжността от
титуляр, което е станало на 09.10.2023г., видно от приложените на листи 98 и 99
от делото заповед и акт за встъпване в длъжност. Оспореният акт е издаден на
25.08.2023г., т.е. в рамките на времевата материална компетентност на издалия
го орган.
При издаване на акта е спазена предвидената
от закона писмена форма, тъй като специалната норма на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ
и общата разпоредба на чл. 59 ал.2 АПК изискват такава. Видно от съдържанието
му, същият съдържа всички реквизити на чл.
59 ал.2 АПК.
Съдът установи, че в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В изпълнение на законовите си правомощия по чл. 35 и чл.
36 ал.1 от АПК административният орган е извършил проверка на значимите за
издаване на заявеното разрешение обстоятелства като е събрал служебно и
допълнително доказателства, които са разколебали доказателствената
и удостоверителна сила на представените от заявителя медицински документи
относно неговото психично здраве. След извършване на проверката, органът се е
произнесъл в законовия едномесечен срок съгласно изискването на чл. 83, ал. 5
от ЗОБВВПИ – заявлението е постъпило на 25.07.2023г., а оспореният акт е
издаден на 25.08.2023г.
При преценка на отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК – противоречие с
материалноправните разпоредби, съдът съобрази
следното: цитираната като правно основание с оспорения акт норма на чл. 58 ал.1
т.4 от ЗОБВВПИ показва, че при разглеждане на заявлението за издаване на
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност като при установяване на едно от изброените в точки от
1 до 10 на чл. 58 ал.1 от ЗОБВВПИ обстоятелства е длъжен да откаже издаване на
заявеното разрешение. Спорният по настоящото дело въпрос се свежда до това дали
към момента на подаване на заявлението, по което е постановен оспореният отказ,
жалбоподателят е страдал от психическо разстройство. За установяване на това
спорно обстоятелство по делото са налице многобройни, разнопосочни и взаимно
противоречиви доказателства. В случая към заявлението си жалбоподателят е
приложил документи, установяващи, че той е психично здрав. Събраните в рамките
на разпоредената проверка в хода на административното
производство доказателства установяват наличие към 2011г. на ****на жалбоподателя - ************, ****, което не подлежи на
лечение и се нуждае от постоянна поддържаща терапия с оглед изключване на
обостряне. Наред с това в докладните записки са отразени служебно събрани данни
за подавани срещу жалбоподателя Д. заявителски
материали за извършени престъпления през 2011г. и 2016г. С влязлото в законна
сила на 18.01.2019г. решение № 120 от 20.12.2018г. по АД 0131/2018г. на АдмСТ, което също е съобразено от органа, е отхвърлена
жалбата на Д. против отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно
оръжие и боеприпаси, именно защото е установено, че същият страда от ************
- ****.
С оглед преценка на материалната
законосъобразност на обжалвания отказ и в съответствие с правилото на чл. 170
ал.2 АПК съдът възложи на жалбоподателя доказателствената
тежест да обори наличието на визираното в оспорения акт основание като докаже
липсата на същото. В изпълнение на възложеното му доказване жалбоподателят е
ангажирал като доказателства материалите по посоченото НЧД № 124/2022г. по
описа на РС – Търговище и допуснатата и извършена по настоящото дело съдебна
психиатрична експертиза, които са обсъдени в рамките на приетата по – горе
фактическа съвкупност. Експертните заключения по посоченото НЧД и по настоящото
дело сочат на липса на ********* жалбоподателя изобщо и в този смисъл са в
противоречие със събрания по административното производство доказателствен
материал. За да се обори приетото от административния орган
фактическо основание за постановения отказ, следва оспорващият да проведе
възложеното му доказване по начин, който категорично да изключи и най – малкото
съмнение относно наличие на ********** на заявителя. От цялата доказателствена съвкупност, събрана в хода на
административното и съдебното производства, не може да се направи извод за
липса на съмнение относно наличието на **** у жалбоподателя. Въпреки
категоричността на назначения от съда експерт относно липсата на *************на жалбоподателя и за невярност на поставената на последния
диагноза „************/**/- ****/*****“, даденият от този експерт отговор за
това, че ако страдащото от ********** лице е във фаза на ремисия,
дори и специалист не би могъл да установи наличието на психично заболяване,
внася голямо съмнение по отношение на изготвеното от него заключение. Това
съмнение се засилва от данните в останалия доказателствен
материал по делото: 1/ отразените в епикризата от
2011г. анамнеза и медицински констатации за ******, които не биха могли да
бъдат опровергани със свидетелски показания на близки на жалбоподателя лица, в
какъвто смисъл бе направено доказателствено искане по
делото; 2/ регистрираните заявителски материали срещу
жалбоподателя през ************, които са престъпления против личността, както
и за ************************************************************************************************************************************************************************.
Следва да се отбележи и съобразеното в констативната част на експертното
заключение по НЧД № 124/2022г. по описа на РС – Търговище, отразено и в
характеристичната справка по преписка вх.№2563/2022г. на РП – Търговище,
обстоятелство, че воденото срещу жалбоподателя *************** по чл. 144 ал.3 НК/***********/е било прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.5 НПК поради **************************.;
3/ Образуваното през 2022г. НЧД № 124/2022г. по описа на РС – Търговище по
предложение за настаняване на жалбоподателя Д. на ******* също е ********************************************************************************.
Тези данни също са индикации *************, което е показателно *****************************************.
В действащият към момента Закон
за здравето /в сила от 1.01.2005г./ понятието
„****“ е употребено многократно, но липсва легална дефиниция на същото. Такава
дефиниция се е съдържала в §2 от ДР на Наредба № 10 от 26.05.1987 г. за
организацията и дейността на психиатричните служби, която е била издадена на
основание §2 от ЗР на Закона за народното здраве/отменен 01.01.2005
г./, и съответно отменена на 06.06.2009 г. Съгласно
това легално определение "**************" са
всички заболявания и болестни състояния, включени в раздел пети на
Международната класификация на болестите - 9-та ревизия, 1975 г. С Наредба № 42
от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на
болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури/в
сила от 01.01.2005г./лечебните и здравните заведения,
регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по
дентална медицина, фармацевтите и другите медицински
и немедицинските специалисти, които обработват здравна и медико-статистическа
информация, за задължени да прилагат в медицинската и медико-статистическата
документация, която съставят, Международната статистическа класификация на
болестите и проблемите, свързани със здравето - десета ревизия (МКБ 10),
съгласно приложение № 1. В утвърдената за прилагане като Приложение 1 към
наредбата Международната статистическа класификация на болестите и проблемите,
свързани със здравето - десета ревизия (МКБ 10), в Клас V „***************“(F00-F99) са включени Разстройства на настроението [****************]
(F30-F39) : F30 *********; F31 - ************; F32 - ************. В
описателната част на класификацията за заболяването F31 - ************, е
посочено, че „**********************. *********************************************************************
(**** или ***), а в други - ********************* (****). Повтарящи се епизоди
само на **** или *** се класифицират като ************************. Включва: **************
(-о):
• заболяване
• психоза
• реакция.
Не включва: *************, единичен *********
(F30.-)
********* (F34.0).“
Относно заболяването по код F31.0
- ************, сегашен епизод – ***********, е посочено, че пациентът е ************
и е имал поне *********** (***********) в миналото.
Даденото описание на психичното
разстройство – ************, кореспондира с направените от вещото лице
разяснения относно необходимите поне два епизода за диагностицирането
му. Въпреки това, обаче, предвид липсващият механизъм за проследяване
състоянието на диагностицираните с това заболяване
пациенти, е напълно възможно болното лице да изпада във фази на обостряне като ***********
или ************, без тези негови състояния да бъдат установени от специалист,
тъй като самото лице и близките му може да не потърсят лекарска помощ. Обстоятелството,
че лицето не се води в картотеките на ПДО на МБАЛ – Търговище, също не
опровергава констатацията за наличие на ************* по категоричен и
безспорен начин, предвид действащата практика за доброволния характер на
диспансерното наблюдение. Както се посочи по – горе, налице са ***********,
сочещи на ***************, а това показва и наличие ***************************. Именно с оглед потенциалната възможност за застрашаване на обществените
интереси предвид спецификата на психичното разстройство чрез активиране в даден
момент на конкретна симптоматика, законодателят е изключил настъпването на риск
за живота и здравето на хората като императивно е предвидил психическото
разстройство като правоизключващ юридически факт
относно възможността за извършване на дейности под режима на ЗОБВВПИ.
Цялостният анализ на обсъдените по – горе данни води до извода, че в определени
моменти, като случая с прекратеното през 2011г. наказателно производство против
жалбоподателя на основание чл. 24 ал.1 т.5 НПК, данните за наличие на ****
водят до благоприятни за това лице последици – изключват възможността за
наказателното му преследване, а в други случаи, когато се претендира
придобиване на права от жалбоподателя, последният се стреми да докаже, че
такова **** не е налице. Именно липсата на направено след 2011г. системно
проследяване на психичното състояние на жалбоподателя е предпоставка за тази
избирателна интерпретация на данните за неговото психично здраве.
Специалният ЗОБВВПИ регулира
обществени отношения, свързани с дейности, които са източник на висок риск от
възникване на опасности при тяхното осъществяване. Придобиването на права за
осъществяване на тези дейности става по реда на разрешителен режим като в
рамките на административното производство следва да се подложат на стриктна
преценка всички посочени в чл. 58 ал.1 ЗОБВВПИ обстоятелства. Именно поради
свързаната с опасности при осъществяването ѝ дейност, дори при най-малко
съмнение относно наличие на някое от тези обстоятелства, целта на закона налага
да не се издава исканото разрешение. В случая не се касае за признаване на възможност
да се упражняват основни човешки и граждански права като правото на здравно
осигуряване, на труд, на обществено осигуряване и социално подпомагане, които
са закрепени в Конституцията на Република България. Правото да се придобие
огнестрелно оръжие за ловни цели не е сред тези основни права и при преценката
за разрешаването му превес имат основните права на гражданите, поради което при
най – малко съмнение за риск от застрашаване на тези права, не следва да се
разрешава извършване на дейност по ЗОБВВПИ. Ето защо като е
постановил оспорения отказ, административният орган е съобразил изцяло
материалния закон и се е произнесъл в съответствие с целта на закона.
Предвид изложените правни изводи
съдът намира, че при проверката на оспорения административен акт не са налице отменителните основания по чл. 146 т.1, 2, 3, 4 и 5 от АПК,
поради което същият е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенцията за разноски – С оглед изхода на спора на разглеждане подлежи
претенцията на ответника за присъждане на разноски. В случая ответната страна
няма направени други разноски, освен полагащото се за защитата ѝ от
юрисконсулт възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Съгласно
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП).
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Разпоредбата на чл. 24 от Наредбата регламентира,
че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240
лв. Предвид фактическата и правна същност на настоящия казус, съдът намира, че
следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева за ответната страна. Ето защо жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ОДМВР – Търговище направените по делото разноски,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за
осъществената правна защита в размер на 100. 00 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.К.Д. с ЕГН – **********, с адрес ***, против Отказ за издаване на
разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси с рег.№ ****г. на ИФЗ
Началник при РУ-Търговище към ОДМВР-Търговище.
ОСЪЖДА Д.К.Д.
с ЕГН – **********, с адрес ***, да заплати на ОДМВР – гр. Търговище, сумата в
размер на 100/сто/лева, представляваща направени съдебни разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: