Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 10 ноември 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 28 октомври 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… Кремена
Колицова като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №372…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Д.А.Й.,***,
действащ чрез адв. Г. С.,*** против решение
№260014/06.08.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №713/2020
г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-1085-000977
от 27.03.2020 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе. Със
санкционния акт на жалбоподателя, в качеството му на водач на лек автомобил, за
нарушения на Закон за движение по пътищата са наложени няколко административни
наказания : 1. „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от закона, 2. „глоба“ в
размер на 20 лева и 3. „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6, т.1 и
чл.186, ал.7 от същия закон.
Въззивното решение се оспорва досежно потвърденото с него наказание
по т.1 от санкционния акт.
В жалбата и в съдебна зала се релевират оплаквания, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон,
касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че събраните във въззивното
производство доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин, че Д. Й.
е извършил вмененото му административно нарушение, напротив. Липсвало и виновно
поведение, водещо до основание за ангажиране на отговорността му за нарушението
на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Още в административно-наказателното производство били
допуснати множество съществени процесуални нарушения, такива били допуснати и
от районния съд, недопуснал до разпит поискания от защитата свидетел.
Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно
наказателното постановление в тази му
част.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за основателна, а
атакуваното решение - за неправилно, като доводите му са за неизяснена във
въззивното производство фактическа обстановка.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №260014/06.08.2020 год. Русенският районен
съд e потвърдил наказателно постановление № 20-1085-000977 от 27.03.2020 г. на
началник Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе към ОД на МВР Русе, относно
наказанието по т.1 от него. С постановлението на касатора в настоящото съдебно
производство, за общо 3 броя административни нарушения на различни
текстове от Закон за движение по пътищата, подробно описани в санкционния акт,
в т.1-3, са наложени 3 броя административни наказания „глоба“, в
различен размер и водачът е „лишен от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца.
За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното
постановление по т.1 и наложената с него санкция „глоба“ в размер на 3 000 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и да отхвърли жалбата,
районният съд е установил от фактическа страна следното:
Д. Й., на 11.03.2020г., около 13:05 часа, в гр. Русе, на
кръстовището на ул. Муткурова и ул. Петко Д. Петков, извършил маневра обратен
завой по ул. П. Д. Петков, в близост до цитираното кръстовище, като нарушил
устойчивостта на автомобила. Налице било силно поднасяне, свистене на гуми,
загуба на сцеплението на задните гуми. Това се е случило в централната част на
града, на оживено място. По своята същност описанието на деянието сочи на механизъм
на управление на МПС чрез спортна техника за шофиране, общоизвестна като
"дрифт". Неправомерните му движения с лекия автомобил били забелязани
от автопатрул, намиращ се наблизо, в съседна част на кръстовището. Това поведение
станало причина за съставяне още на същия ден
и място на АУАН от мл. автоконтрольор В., с който била ангажирана на
административно-наказателна отговорност на водача на автомобила Й..
Освен това деяние, служителите на Сектор ПП
при ОД на МВР Русе установили и още други две такива, съставляващи административни
нарушения, а именно-движение в забранена посока и управление на МПС, при наличие на наложено
наказание глоба, незаплатено в срока за доброволно плащане.
Въз основа на акта АНО, независимо от
депозирано възражение, издал и оспореното пред РРС наказателно постановление. В
него, описвайки отново установените факти и обстоятелства, той приел, че с
деянието си, управляващият лек автомобил мерцедес Ц 180
компресор с рег. № Р0296 КК Д. Й., на посочената дата и час, в гр. Русе е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, чл.6, т.1 и л.186, ал.7 от
същия закон. При издаване на наказателното постановление, началникът на Сектор
ПП при ОД на МВР Русе е преценил, че по отношение на едното нарушение
неправилно е повдигнато обвинение за движение в забранена посока, като приел, че
се касае за непозволено престояване в зоната на пътен знак В-27. Така коригирал
обвинението по т.2 от НП.
Първата от тези разпоредби на чл.104б, т.2 от закона гласи: „На водача на моторно превозно средство е забранено да: т.2 – да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари “.
Санкцията по това нарушение е константна/твърд
размер/ и не позволява на АНО да наложи наказание, различно от посоченото в
нея. Така касаторът за нарушението на чл.104б,
т.2 от ЗДвП бил наказан по
реда на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с административните наказания „глоба“ в
размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, поради установена от контролните органи неправомерно управление на МПС-то
на Й. чрез спортна техника за шофиране, общоизвестна като "дрифт", на
посоченото място, дата и час.
Престояването в зоната на пътен знак В-27 на същото
МПС и наличието на наложено наказание
глоба, незаплатено в срока за доброволно плащане, станали причина Д. Й. да бъде
наказан по реда на чл.183, ал.2, т.1 и чл.185 от същия закон с административно
наказание „глоба“, всяко в размер на 20 лева.
Русенският районен съд e изяснил описаната
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени,
гласни доказателства и след оглед в съдебна зала на представените по преписката
на оптичен носител видеозаписи.
Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП е била
установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото.
Решаващият състав е приел, че действително, на 11.03.2020г., около 13:05
часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. Муткурова и ул. Петко Д. Петков, Д. Й.,
като водач на МПС - лек автомобил мерцедес Ц 180 компресор с рег. № Р ****КК, извършил маневра обратен завой по ул. П.Д. Петков, в близост до
цитираното кръстовище, като нарушил устойчивостта на автомобила и извършил т.нар.
„дрифт“.
Затова и районният съд счел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна
и потвърдил наказателното постановление, досежно нарушението по т.1 от него.
Изводите на въззивната инстанция за
потвърждаване на санкционния акт за нарушението, визирано в т.1 от НП са
правилни и напълно се споделят от касационния съд.
Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин,
съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите
си решението да потвърди обжалваното НП в тази му част.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на
производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната
доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на
административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния
съд доказателства, както и доказателствата-гласни, писмени, и най-вече
видеозаписа на оптичен носител, всички те приети в съдебното производство пред
въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и е доказано по безспорен
начин деянието, съставляващо административно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП,
извършено виновно от водача на л.а. мерцедес Ц 180 компресор с рег. № Р0296 КК, на посоченото
място, посочения ден, дата и час. Правилно решаващият
съдебен състав е приел, че обективираното от жалбоподателя поведение е било в
разрез със забраната, въведена с чл.104б, т.2 от закона.
Не нарушава процесуалните правила отказът на въззивната инстанция да допусне
поисканите от защитата на Й. гласни доказателства. Когато събраните по едно а.н.
дело доказателства са достатъчни да установят дали е налице нарушение, кой е
нарушителят и дали деянието е извършено виновно, не е необходимо на всяка цена
събиране на още доказателства. Това вече е изцяло в преценката на съдебния
състав. Затова и отказът за разпит на поискания свидетел не нарушава правата на
Д. Й.. Записът от камерите на кръстовището на ул. Муткурова и ул. Петко Д.
Петков, пренесен на оптичен носител са достатъчно ясни и недвусмислени и
показват по безспорен начин действията, извършени от водача на лек автомобил мерцедес Ц 180 компресор с рег.
№ Р******* КК. А те са – използване на пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, а именно- за т.нар. „дрифт“.
Нищо по-различно не доказват и представените
по въззивното дело доказателства за наличието на заявка за извършване на ремонт
на лекия автомобил и констатацията в представената работна карта, с които се
цели да се оправдае поведението на Й..
Ето защо правилно РРС е отхвърлил жалбата и
потвърдил санкционния акт по т.1.
Касационната инстанция не счита за доказани и подкрепени възраженията,
които касаторът излага в жалбата, с която е сезирал РАС.
Липсват основания за ревизиране на въззивното решение и за неговата отмяна.
Касационната инстанция намира, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност
на водача на лекия автомобил за поведението му, нарушаващо чл.104б, т.2
от ЗДвП. Форсирането на автомобила, превъртане на задвижващите
колела и привеждането му в странично положение с вратите напред, вследствие на
което автомобила е изведен извън контрол очевидно е с демонстративна цел да
покаже възможностите на автомобила и водача и несъмнено създава опасност за движението
и не се вписва в разбирането за обичайно ползване на пътищата отворени за обществено
ползване съобразно тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. Затова правилно е санкциониран водачът на л.а.
с предвидените за това нарушение кумулативно наказания във фиксирания от закона
размер съгласно санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП – глоба
в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12
месеца.
Законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето решение е
потвърдил оспорения пред него санкционен акт по т.1.
Напълно неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за неправилно
приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебният състав на РРС
се е произнесъл свръхпетитум. Той е сезиран с жалба срещу НП № 20-1085-000977 от 27.03.2020 г., която е
насочена само и единствено по отношение на нарушението и наказанието по т.1 от
санкционния акт. Изрично и в съдебна зала адвокатът на оспорващия иска отмяна
на НП в атакуваната част, а не изцяло. Тази жалба, с исканията в нея определя предмета
и границите, в които има право да се произнася въззивната инстанция. Без
значение е дали са налице основания за незаконосъобразност и отмяна на другите
наказания, описани в НП. Те следва да бъдат разгледани, само ако съдът е
сезиран с жалба срещу тях.
Произнасянето извън искането/свръхпетитум/ в
жалбата, с която е сезиран, е основание за обезсилване на съдебния акт в тази
му част, но само и единствено, ако касационната инстанция бе сезирана с жалба
от АНО. Тъй като такава липсва, тази част на решението не може да бъде
ревизирана от Административния съд.
Предвид на всичко изложено, Административен
съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в
съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния
съд касателно всяко нарушението по т.1 от НП. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи
наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му.
С оглед изхода на спора, основателно е
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято структура
е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №260014/06.08.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по
а.н.д №713/2020 г. по описа на съда.
Осъжда Д.А.Й.,***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Русе сумата от 120(Сто и двадесет) лева, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: