№ 1541
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511290 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20202539 от 25.10.2021 г. по гр. д. № 43413/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 81 състав първоинстанционният съд е отменил на основание
чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ наложеното със заповед № 81 от 09.07.2020 г. на
изпълнителния директор на „С.е.“ ЕАД, с която на Ю. П. П., ЕГН **********, е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като
незаконосъобразна.
Срещу решението е постъпила жалба от ответника „С.е.“ ЕАД, в която посочва, че
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Изразява становище, че неправилно съдът е приел за
немотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В издадената
заповед са посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и
законния текст, въз основа на което е наложено. При тази изчерпателност фактическата
констатация на съда, че в заповедта не се съдържат мотиви за посочените
обстоятелства е неправилна. Въз основа на това е формиран и неправилен правен
извод.
Според практиката на ВКС в аналогични случаи не е необходимо в заповедта да
са посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние.
1
Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да е посочено по разбираем за
работника начин, вкл. чрез позоваване на известни на работни обстоятелства и
документи. В случая на работника били известни обстоятелствата, при които е
извършено дисциплинарното наказание и същите са описани в заповедта по разбираем
за последния начин.
Същевременно съдът неправилно сочи, че издадената заповед следва да бъде
отменена, тъй като е немотивирана без да разглежда спорът по същество, но в
постановеното решение обсъжда спора по същество и събраните доказателства, в т..ч.
и показанията на разпитаните свидетели. Неправилно фактическите констатации на
съда се основават единствено на показанията на един свидетел, който не е присъствал
на извършеното от ищеца неправомерно поведение, а по отношение на показанията на
другия свидетел – пострадал от този инцидент не се излагат подробни съображения
защо не се дава вяра на неговите показания.
По изложените съображения отправя искане за отмяна на постановеното решение
и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски в производството.
В срок ищецът Ю. П. П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
за потвърждаване на решението, като правилно и претендира разноски за въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от
КТ във вр. с чл. 195, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.
В подадената искова молба ищецът Ю. П. П. поддържа твърдения, че е в трудови
правоотношения с ответника въз основа на трудов договор № 15/19.11.2014 г. и заема
длъжността "шофьор на тролейбус" със сл. № 27004 при „С.е.“ ЕАД.
Поддържа, че на 09.07.2020 г. му била връчена Заповед № 81 от 09.07.2020 г. на
изпълнителния директор на „С.е.“ ЕАД, с която му било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл.186 и чл. 188, т. 2 от КТ
във връзка с чл. 187, т. 10 от КТ- „неизпълнение на трудови задължения, определени
при възникване на трудовото правоотношение“. В заповедта по чл. 195 от КТ било
посочено, че наказанието се налага за това, че ищецът не е изпълнил вменените му
задължения в раздел II „основни функции и задължения“ т. 18 от длъжностната
характеристика на заеманата от последния длъжност, съгласно която заемащия
длъжността „шофьор на тролейбус“ спазва принципите и нормите заложени в „Кодекса
за етично поведение на водача“.
Според ищеца обжалваната заповед е незаконосъобразна, недоказана и
2
необоснована. В нея не са описани нарушенията на трудовата дисциплина, както ги е
оценил работодателят; неясни са съществените признаци на нарушенията от обективна
страна. Не е спазено изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно: преди налагането на
дисциплинарно наказание да се изслуша работника или служителя или да се приемат
писмените му обяснения и да се съберат и оценят посочените доказателства. Освен
това поддържа, че тежестта на наложеното наказание не съответства на тежестта на
нарушението.
С оглед това, моли съда да отмени Заповед №81 от 09.07.2020 г. на изпълнителния
директор на „С.е.“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна.
Ответникът „С.е.“ ЕАД в подадения писмен отговор оспорва иска, като
неоснователен и недоказан. Поддържа, че обжалваната заповед е правилна и
законосъобразна. Изразява становище, че твърденията, за незаконосъобразност на
процесната заповед поради липсата на описание на обективните признаци на
нарушението и конкретика са необосновани. В случая оспорваната заповед била
издадена от компетентен орган, по смисъла на чл.192, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), а
именно: от началника на ТБ депо „Надежда“ на „С.е.“ ЕАД. Освен това към момента
на издаване на заповедта, работодателят е преценил тежестта на нарушението, като е
съобразил критериите за определене на дисциплинарно наказание. Обективно, в
съответствие с тежестта на нарушението, формата на вина и поведението на ищеца,
работодателят е наложил дисциплинарно наказание. Заявява, че при определяне на
наказанието е съобразил на ищеца били наложени и незаличени по смисъла на чл. 197
ал.1 от КТ няколко наказания „забележка“ за други нарушения на трудовата
дисциплина. Поддържа, че с оглед спазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, преди
налагане на дисциплинарното наказание, са поискани писмени обяснения от Ю. П. П.,
за допуснатото от него нарушение на трудовата дисциплина, каквито последният е дал
на дата 13.06.2020 г. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановения
срок, предвиден в чл. 194, ал. 1 КТ, заповедта е издадена в предвидената от закона
форма и с изискуемото от закона съдържание съгласно чл.195, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Според ответника при налагането на обжалваното дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" са съобразени критериите на чл.189, ал. 1 от КТ, като
то е наложено предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при което то е
извършено.
Предвид гореизложените съображения, ответникът оспорва изцяло исковата
молба и претенциите на ищеца за отмяна на заповедта, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и моли съда да отхвърли
предявения иск.
Не е спорно и се установява от събраните в производството доказателства, че
3
между страните в настоящото производство съществува трудово правоотношение въз
основа на сключен трудов договор № 15/19.11.2014 г., по силата на който ищецът заема
длъжността "шофьор на тролейбус" със сл. № 27004 при „С.е.“ ЕАД.
Установено е, че със заповед № 81 от 09.07.2020 г. на изпълнителния директор на
„С.е.“ ЕАД на Ю. П. П. било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за това, че не е изпълнил вменените му задължения в раздел II „основни
функции и задължения“ т. 18 от длъжностната характеристика на заеманата от
последния длъжност, съгласно която заемащия длъжността „шофьор на тролейбус“
спазва принципите и нормите заложени в „Кодекса за етично поведение на водача“. В
заповедта е посочено, че на 13.06.2020 г. около 21:35 ч. на последната спирка на ТБ
линия № 7 в кв. Гоце Делчев, по време на ползване на почивката си в рамките на
работното време, Ю. П. П. се е държал грубо и непристойно и е влязъл във физическа
саморазправа с пътник, който по същото време е в тролейбуса на посочената спирка.
В приложения пред първата инстанция доклад - обяснения от ищеца Ю. П. П.,
които страните не спорят, че са били дадени във връзка с образуваното дисциплинарно
производство, си сочи следната фактическа обстановка във връзка с настъпилия
инцидент: На 13.06.2020 г. ищецът бил на работа на линия № 7 с тролейбус № 2677
Шкода. Около 21.00 часа спрял на последната спирка в кв.Гоце Делчев. Слязъл от
тролейбуса, за да си почине и отишъл до близките храсти. На връщане забелязал мъж с
шапка в тролейбуса. През стъклото му казал да слезе, защото е последната спирка.
Мъжът му отправил псувни, след което ищецът, като шофьор на тролейбуса се качил
от първата врата и отворил втората врата на пътника, за да слезе и да си върви.
Въпреки това мъжът извадил нож и казал, че ще го заколи. Реакцията на шофъора била
незабавна – и той взел своят нож. Това стъписало пътника и последния оставил своя
нож на десния калник между двете седалки. Шофьорът бързо посегнал и хванал
чуждия нож за дръжката. В отговор пътникът опитал да си вземе ножът, но го хванал
за острието и се порязъл. В това състояние пътникът слязъл от тролея и се развикал, че
шофьорът го е нападнал.
Установява се, че във връзка със сочения инцидент е образувано и досъдебно
производство № 228 ЗМК - 867/2020 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. № 19981/2020
г. по описа на СРП, което е приключило с мнение за прекратяване поради липса на
престъпление. Именно в това производство е била назначена съдебно-медицинска
експертиза, която установява, че механизмът на нараняване на пътника – свидетеля
П.Г.Д. е настъпил по посочения от ищеца начин в дадените от него обяснения по
досъдебното производство /идентични с дадените обяснения пред работодателя по
образуваното дисциплинарно производство/.
В своите показания дадени пред орган на власт по досъдебното производство
/л.88/ свидетелят П.Г.Д. е посочил, че след като се събудил в тролейбуса на последната
4
спирка бил останал сам в превозното средство. При опит да слезе бил нападнат с груби
и непристойни изрази от шофьора на превозното средство, при което той /пътникът/
решил да се защити със своя нож нападайки го. В резултат – шофьорът му издърпал
ножа и при това движение го порязал. Преди това шофьорът казал, че и той има нож и
след като посегнал си го взел. В показанията си свидетелят е посочил, че употребените
спрямо него обидни изрази и думи са: „Слизай бе, ****”.
В дадените показания пред първата инстанция свидетелят П.Г.Д. е заявил, че
преди инцидента е изпил две бири, което не е алкохол, както и че е извадил ножа си,
след като шофьорът е извадил своя нож. Сочи, че обидните думи, които шофьорът е
употребил към него са: „Боклук” „Слизай веднага”, „****”. Заявява, че след като
слезли от тролейбуса шофьорът го ритал.
Чрез дадените пред първата инстанция показания на свидетеля И.Б. се установява,
че по време на инцидента между ищецът и свидетеля П.Г.Д. двамата са разговаряли с
Ю. П. непрекъснато, като последния е бил с хендс фри, което му позволило да чуе
разговорите между двамата. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на
самият П.Д., който потвърждава, че шофьорът е разговарял по мобилния си преди и
през време на инцидента. Това обстоятелство се потвърждава и от приобщената пред
първата инстанция справка за проведените разговори от ищеца в този ден и час.
Свидетелят И.Б. сочи, че след отправената от шофьора реплика: „Слизай” „Последна
спирка” пътникът в отговор казал: „Ще те заколя”. В последвалия разговор свидетелят
Благоев попитал ищеца дали пътникът има нож и Ю. му отговорил, че същият има
нож. След това чул, че между двамата има стълкновение и пътникът започнал да вика:
„Полиция, полиция”. Чул и други хора, както и че е дошла полиция. Всичко се случило
много бързо и единственото, което свидетелят казал на Ю. било да се отдръпне назад.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни
реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението,
вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените реквизити е
5
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна.
Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на
страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този
принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било
изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй
като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при
евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не
може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително
спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за
дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на
наказанието. В случая, съдът намира, че издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание не съдържа част от посочените реквизити, а именно:
конкретното нарушение извършено от работника, описано с обективните и
субективните му признаци. Доводите на въззивника, че в издадената заповед е
достатъчно, че е посочено, че ищецът «се е държал грубо и непристойно и влиза във
физическа саморазправа» с пътник в превозното средство от градския транспорт, чийто
шофьор е ищецът, съдът намира за неоснователни. Описание на обективните и
субективни признаци на извършеното нарушение на трудовата дисциплина не се
съдържа в заповедта, не се съдържа и в друг документ, към който същата да препраща.
При липса на ангажирани доказателства за това в проведеното дисциплинарно
производство работодателят да е уведомил работника с посочване на обективните и
субективни характеристики на извършеното нарушение преди да изиска от него
обяснения за това, съдът намира че не са спазени изискванията на закона. Въпреки
заявеното от ответника в подадената жалба, съдът намира за неустановено знанието на
работника за извършеното от него нарушение. В този смисъл са изразените становища
в постановените по реда на чл.290 ГПК РЕШЕНИЕ № 201 ОТ 17.03.2010 Г. ПО ГР. Д.
№ 38/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и РЕШЕНИЕ № 66 ОТ 25.03.2016 Г. ПО ГР. Д. №
3298/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. По поставения въпрос са постановени по реда
на чл. 290 ГПК и решение № 722/03.01.2011, ВКС, ІV ГО по гр. д. № 518/2009; решение
№ 676/12.10.2010, ВКС, ІV ГО по гр. д. № 999/2009, ВКС, ІV ГО, решение №
379/24.06.2010, ВКС, ІV ГО по гр. д. № 410/2009 г. Действително в същите е прието, че
нито в искането на обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи
на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
обаче е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
6
разбираем за работника начин.
В случая е разбираемо единствено, че работодателят е счел за установено с
категоричност чрез събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства,
че работникът- ищец се е държал грубо и непристойно спрямо пътник в управлявания
от него тролейбус и освен това е влязъл във физическа саморазправа с него. Сочените
обстоятелства настоящият състав намира за недостатъчни за обосноваване на
нарушението от обективна и субективна страна по разбираем от работника начин. Още
повече, че категорични събрани доказателства дори и във връзка с воденото досъдебно
производство преди настоящето за употребени от страна на ищеца обидни изрази и
начало на физическа саморазправа с пътника не са налице. Такива не са събрани и в
хода на настоящето производство. С категоричност, съдът намира за установено, че
шофьорът на тролейбуса е предприел поведение по изваждане на своя нож и вземане
на ножа на свидетеля П.Д., за да запази себе си- поведение, което ако бе активно ще
изключи обществената опасност на деянието по силата на чл.12 НК, тъй като би било
извършено в условията на неизбежна отбрана. Доколкото в производството не са
събрани като доказателства записите от видеонаблюдението в превозното средство, а
показанията на незаинтересованият свидетел Благоев сочат за поведение на ищеца
лишено от агресия, грубост и непристойност, в т.ч. и физическа саморазправа,
доводите на въззивника за доказаност при извършеното нарушение, съдът намира за
неоснователни. Показанията на другия свидетел – пострадал от инцидента П.Д., съдът
намира за заинтеросовани, изключително противоречиви, непълни, неясни и
несъответни на събраните останали доказателства с оглед указанията на чл.172 ГПК.
Чрез същите не се установяват с конкретика отправените към него от ищеца обидни
изрази, не се установява и извършване на физическа саморазправа. Напротив,
установява се описаното по-горе поведение на ищеца предприето за запазване на
личността му от нападението на пътника Димитров с нож в късните часове на вечерта
в спряло превозно средство на последна спирка в кв.Гоце Делчев, гр.София. Както бе
посочено, в производството е установено по несъмнен начин, че нанесените на
свидетеля Димитров наранявания са от собствения му нож и то във връзка с борба от
негова страна да си вземе ножа като го хваща за острието.
С оглед тези фактически констатации и правни изводи, съдът намира
постановеното решение за правилно. Подадената въззивна жалба следва да бъде
оставена без уважение, а постановеното от първата инстанция решение – потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. за процесуално
представителство за производството пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20202539 от 25.10.2021 г. по гр. д. № 43413/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, 81 състав.
ОСЪЖДА "С.е." ЕАД, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. П. П., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж. к. ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сума в размер на 500,00 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8