Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-65 30.03.2018г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На седми ноември 2017
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Галя Белева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1492 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 110
от 05.07.2017г., постановено по гр. дело № 819/2016г. по описа на Районен съд –
Айтос е признато за установено по отношение на Община Руен, представлявана от
Кмета на Община Руен, по предявения отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответниците Х.М.С. и Е.Х.С.
***, С.С.А. и Х.М.А. ***, Ш.Е.Н. и Х.А.Н. *** и „Куш Трейдинг“ ЕООД със
седалище гр. Бургас, не са собственици на недвижим имот с площ от 7 521
кв.м., находящ се в с. Добромир, Община Руен, съставляващ УПИ І, кв. 1 по плана
на с. Добромир, Община Руен. С цитираното решение е отменен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № *, том *, нот. Дело № */2008г., изд. На 24.07.2008г. в полза на Х.М.С. ***
действие – Районен съд – Айтос.
Против постановеното решение е депозирана
въззивна жалба от Ш.Е.Н. и Х.А.Н. ***, Х.М.С. и Е.Х.С. ***, С.С.А. и Х.М.А. ***
и „Куш Трейдинг“ ЕООД със седалище гр. Бургас, с която претендира атакуваното
решение да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено, като
в случай, че съдът не обезсили решението, то да го отмени като неправилно и да
отхвърли като неправилно и да постанови решение по съществото на спора, с което
да бъде отхвърлен предявения иск. В жалбата се посочва, че постановеното
решение е недопустимо поради обстоятелството, че ищецът не е доказал правния си
интерес от предявяване на иска и евентуално на същото основание
първоинстанционното решение е неправилно. Посочва се, че съдът е обсъдил
правния интерес на ищеца, но мотивите му са неясни, противоречиви и от тях не
става ясно какво съдът е приел за доказано. В жалбата се посочва, че съдът е
обсъдил две възможни основания, на които ищецът би могъл да стане собственик на
процесния имот, но е приел, че не е необходимо да бъде доказано правото на
собственост на ищеца, а е достатъчно да е обосновано предположение такова право
да е възникнало – този извод е незаконосъобразен и в пряко противоречие с
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г., постановено по тълкувателно дело №
8/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС. В жалбата се оспорва като неправилен и
извода на Районен съд – Айтос относно придобивната давност, изтекла в полза на
ответниците. Посочва се, че дори и да се приеме, че изводите на Районен съд –
Айтос, че имотът не е владян изцяло, а в отделни части за основателни, то това
не е основание искът на Община Руен да бъде изцяло уважен – съдът е следвало да
отхвърли иска за частта, за която е установено владението на ответниците. В
жалбата не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
В съдебно заседание въззивниците
чрез своя процесуален представител поддържат своята депозирана жалба и считат,
че следва да бъде уважена.
Ответната
страна по въззивната жалба – Община Руен депозира по делото писмен отговор, в
който посочва, че съдебният акт е съобразен със закона и събраните по делото
доказателства и с него правилно и обосновано е уважен предявения от Община Руен
иск за сабственост, като в решението са изложени подробни мотиви относно
допустимостта на претенцията. Посочва се, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че собствеността върху процесния
имот не е придобита валидно и не е преминала валидно върху ответниците, а
собственик на процесния имот е Община Руен. В депозирания отговор се претендира
да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Не се отправят искания за
представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно
заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
няколко субективно съединени искове от Община Руен, представлявана от Кмета на
Община Руен – И. Ю. О.против Ш.Е.Н. и неговата съпруга – Х.А.Н. ***, С.С.А. и
неговата съпруга – Х.М.А. *** и против Х.М.С. и неговата съпруга – Е.Х.С. ***,
с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на Община Руен,
че ответниците не са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с
площ от 7 521 кв.м., находящ се в с. Добромир, Община Руен, съставляващ
УПИ І в кв. 1 по плана на с. Добромир, Община Руен.
По делото е
представена Заповед № 389/25.04.1978г., постановена от Окръжен народен съвет,
от която е видно, че е одобрен общият регулационен план с напречните профили на
улиците, площадите и застроителния план на с. Добромир, окръг Бургаски с
поправките на комисията по чл. 71, ал. 1, т. 2, буква „а” от ППЗТСУ.
По делото е
представен Нотариален акт № * от 24.07.2008г., том *, нот. дело № */2008г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, от който е
видно, че е признат Х.М.С. *** за собственик по давностно владение на следния
недвижим имот – дворно място с площ от 7 521 кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот № І, кв. 1 по ПУП на същото село.
По делото е
представен Нотариален акт № * от 17.11.2008г., том *, нот. дело № */2008г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, от който е
видно, че Х.М.С. и Е.Х.С. продават на С.С.А. следния недвижим имот – дворно
място с площ от 7 521 кв.м., което е незастроено, находящо се в с.
Добромир, Община Руен, съставляващо урегулиран поземлен имот № 1, кв. 1 по ПУП
на с. Добромир.
По делото е
представен Нотариален акт № * от 31.10.2016г., том *, нот. дело № */2016г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, от който е
видно, че С.С.А. и неговата съпруга – Х.М.А. продават на Ш.Е.Н. собствения си,
придобит по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност
недвижим имот, находящ се в с. Добромир, а именно – дворно място с площ
графично измерена от 7 521 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот І,
кв. 1 по плана на с. Добромир, Община Руен.
По делото е
представен Нотариален акт № * от 20.12.2016г., том *, нот. дело № */2016г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, от който е
видно, че Ш.Е.Н. и Х.А.Н. са продали на „Куш Трейдинг“ ЕООД със седалище гр.
Бургас недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 7 521 кв.м.,
находящо се в с. Добромир, Община Руен, съставляващо урегулиран поземлен имот
УПИ І, кв. 1 по ПУП на с. Добромир, Община Руен.
По делото е
извършена съдебно-техническа експертиза от 02.03.2017г., от заключението на
която е видно, че процесният имот представлява УПИ І, кв. 1 с площ от
7 521 кв.м. по регулационния план на с. Добромир, Община Руен. Вещото лице
в своето заключение посочва, че в оригиналния регулационен план на с. Добромир
– УПИ І-общ., кв. 1 е отреден за „спортен терен”, а регулационния план на с.
Добромир е одобрен със Заповед № 389 от 25.04.1978г. на Председателя на ОНС –
Бургас, действащ е към настоящия момент и няма данни за последващи промени.
Вещото лице посочва, че отделни оградени части от терена представляват окосена
ливада, други – сметище, като има и налични отделни овощни дървета.
По делото е
изготвено и допълнително заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че в резултат на
извършеното заснемане е установено, че общо 4 331 кв.м. са заети с люцерна
и зеленчук, а 528 кв.м. попадат в части от оградени дворни места.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан М.М.С. ***, от показанията на когото се
установява, че познава процесния имот и знае, че по отношение на него Х. И. и неговата съпруга – Е. са се снабдили с констативен
нотариален акт, но посочва, че и други хора, които живеят наблизо ползват
имота.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан М.Х.М. – брат на Е.Х.С., от показанията на
когото се установява, че от 2003г. до 2011г. е изпълнявал длъжността Кмет на с.
Добромир и му е известен имота, който е предмет на делото. Свидетелят посочва,
че през годините когато е бил кмет имотът се е ползвал от неговата сестра,
свако му Х., заедно с други негови братя. Свидетелят посочва, че имотът е
останал от неговия дядо, а при построяване на язовир Цонево къщите, които са
били в съседство с този имот са били отчуждени и са ги пресесили в горния край
на селото. Свидетелят посочва, че след отчуждаването не им е било изплатено
обезщетение и затова хората продължават да обработват този имот.
Свидетелят
изрично посочва, че при изработване на регулационния план имотът е отреден за
спортна площадка, но никога не е бил общинска собственост – общината не е
ползвала този имот и не е извършвала никакви дейности там.
Свидетелят
сочи, че семейството на неговата сестра е ползвало имота след 1989г. до 2008г.
– 2009г., а след това за заминали за Германия и са оставили други хора да го
ползват.
На основание
чл. 124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато
то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
По отношение на
наведените във въззивната жалба твърдения относно недопустимостта на първоинстанционното
решение, съдът намира следното:
С оглед
приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г., постановено по
тълкувателно решение № 8/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от
които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява. ВКС в своето решение приема, че правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението
за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право, върху същия
обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната
страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може
да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
В своето
решение съдът приема, че всяка страна, независимо от процесуалното си качество,
следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещна
права ищецът доказва твърденията, с които обоснована правния си интерес. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор,
като докаже фактите, от които то произтича. Въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда
за правния интерес от установяването, тоест за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от
предмета на претенцията.
След
постановяване на цитираното тълкувателно решение, ВКС на РБ в редица свои
решения – Решение № 15 от 19.02.2016г., постановено по гр. дело № 4705/2015г.
по описа на ВКС на РБ – постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 9 от
10.02.2017г., постановено по гр. дело № 6320/2015г. по описа на ВКС на РБ,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК приема, че когато ищецът поддържа, че е собственик на
спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в
състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като
се ограничи до отричане със сила на присъдено нещо на правото на ответника,
тоест предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че
спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на
материална легитимация – въпросът за титулярството на собственическите права на
ищеца изключва тези на ответника върху същия имот - въпросът за титулярството
на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото
установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника
върху същия имот. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради
недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес,
само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на
самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо
състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на
ответника.
Мотивиран от
изложеното и с оглед на цитираната съдебна практика, съдът намира, че за
ищцовата страна съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен
иск, поради което и настоящата инстанция намира, че предявеният иск е допустим,
а постановеното първоинстанционно решение е допустимо и не следва да бъде
обезсилено.
От събраните по
делото доказателства безспорно се
установява, че по силата на представена Заповед № 389/25.04.1978г.,
постановена от Окръжен народен съвет е видно, че е одобрен общият регулационен
план с напречните профили на улиците, площадите и застроителния план на с.
Добромир, окръг Бургаски с поправките на комисията по чл. 71, ал. 1, т. 2,
буква „а” от ППЗТСУ.
От
представените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че Х.М.С.
*** е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот –
дворно място с площ от 7 521 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот
№ І, кв. 1 по ПУП на същото село, като за целта е съставен Нотариален акт № * от 24.07.2008г., том *,
нот. дело № */2008г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Айтос. Установява се и обстоятелството, че
впоследствие – на 17.11.2008г. по силата на сключен Договор за покупсо-продажба
с Нотариален акт № * от 17.11.2008г., том *, нот. дело № */2008г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, Х.М.С. и Е.Х.С.
са продали на С.С.А. процесния недвижим имот, а години по-късно – на дата –
31.10.2016г. с Нотариален акт № * от
31.10.2016г., том *, нот. дело № */2016г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, от който е
видно, че С.С.А. и неговата съпруга – Х.М.А. продават на Ш.Е.Н. процесния имот,
който от своя страна го продава с Нотариален акт № * от 20.12.2016г., том *,
нот. дело № */2016г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Айтос на дружеството „Куш Трейдинг“ ЕООД.
От извършената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява и обстоятелството, че процесният имот представлява УПИ
І, кв. 1 с площ от 7 521 кв.м. по регулационния план на с. Добромир,
Община Руен. Установява се обстоятелството, че в оригиналния регулационен план
на с. Добромир, одобрен със Заповед № 389 от 25.04.1978г. на Председателя на
ОНС – Бургас, действащ и към настоящия момент – УПИ І-общ., кв. 1 е отреден за
„спортен терен” и няма данни за последващи промени. От представеното по делото
заключение се установява и обстоятелството, че в резултат на извършеното
заснемане се установява, че са оградени отделни площи от имота, като общо
4 331 кв.м. са заети с люцерна и зеленчук, а 528 кв.м. попадат в части от
оградени дворни места.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид събраните по делото доказателства се установява
обстоятелството, че по силата на приетия общ регулационен план на с. Добромир,
Община Руен терен е отреден за обществено мероприятие. Действително – с оглед
на непротиворечивата практика на ВКС на РБ планът за обществени мероприятия по
чл. 22 от ЗТСУ (отм.) няма непосредствено отчуждително действие и с отреждането
на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден
от предишния собственик, а е необходимо да се проведе специална процедура по
отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. По делото
обаче няма данни процесният имот да е бил собственост на определено лице към
момента на постановяване на Заповед № 389 от 25.04.1978г. на Председателя на
ОНС – Бургас, поради което и не може да се направи извод, че по отношение на
имота е следвало да се извършва отчуждителна процедура и съответно обезщетяване
на конкретни собственици. В отговорите на исковата молба, депозирани от
ответниците по делото не се твърди и не се представят доказателства относно
обстоятелството към момента на приемане на регулационния план имотът е имал
конкретен собственик. Действително в свидетелските показания се посочва, че
имотът е бил собственост на наследодателя на ответната страна – Е.Х.С., но по
делото няма доказателства, от които да се направи категоричен и безпротиворечив
извод за това обстоятелство. Мотивиран от изложеното, БОС намира, че към
момента на отреждането на имота за спортно съоръжение следва да се приеме, че
собствеността по отношение на имота е съществувала в патримониума на Държавата,
след което по силата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА процесният имот е преминал в
собственост на Община Руен предвид че е част от общинската инфраструктура и е
предназначен за спортно обслужване.
Мотивиран от
изложеното, БОС приема, че с оглед невъзможността да се придобие по давност
имот, публична общинска собственост, то съдът намира, че само на това основание
следва да бъде отречена възможността ответниците по делото да са придобили
правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот.
Дори и да се
приеме обаче, че не се установява по безспорен начин правото на собственост по
отношение на ишцовата страна, то от свидетелските показания по делото не се
установява по безспорен начин от кой момент ответниците – Х.М.С. и Е.Х.С. са
установили фактическа власт по отношение на имота и от кога са започнали
неговото владение. От друга страна – по делото се установява от гласните
доказателства, че ответниците не са владяли целия имот, а в имота са се
намирали и други лица, които са го обработвали, а една част от имота е била и превърната
в сметище. Това обстоятелството се потвърждава и от представеното по делото
заключение на вещото лице, в което се посочва, че части от имота са заети с
люцерна и зеленчук, а 528 кв.м. попадат в части от оградени дворни места. От
свидетелските показания се установява, че във времето и през различни години
различни хора са ползвали този имот, поради което и не може да се направи извод
за конкретен период от време, в който двамата ответници, снабдили се с
констативен нотариален акт - Х.М.С. и Е.Х.С. да са ползвали явно и
необезпокоявано имота и съответно не би могъл да бъде направен извод за изтекла
в тяхна полза придобивна давност.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че по делото не са представени доказателства, от
които да се направи извод за наличието на правото на собственост по отношение
на процесния имот в патримониума на ответниците по делото – Х.М.С. и Е.Х.С.,
БОС намира, че същите не са могли валидно да прехвърлят правото на собственост по
отношение на процесния имот и последващите сделки не са произвели
вещно-прехвърлителен ефект. Мотивиран от изложеното, БОС приема, че по делото
не се установява по безспорен начин наличие на правото на собственост по
отношение на процесния недвижим имот в патримониума на ответниците, поради
което и предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния
съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и
към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна – Община Руен следва да бъдат
присъдени поисканите разноски пред настоящата инстанция, но по делото няма
данни такива да са направени, поради което и съдът не следва да се произнася по
това искане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 110 от 05.07.2017г.,
постановено по гр. дело № 819/2016г. по описа на Районен съд – Айтос.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.