Решение по адм. дело №1582/2025 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалбите на П. М. Б. от гр. Варна, [улица], ет.4, ап.8, подадена, чрез адв. Т. и адв. Н., А. Х.-Д. Х. и С. Г. Х. –двамата от гр. Варна, чрез адв. Й., против Заповед № 1852/16.06.2025г. на кмета на община Варна, с която е разрешено на П. В. П. прокарване на временен път до ПИ 10135.2515.1209 по КК на гр. Варна, СО „Ален мак“, кв.72 по ПУП-ПУР, като от съществуващ път ПИ 10135.2515.9585 се развие на запад, общински път ПИ 10135.2515.9587 се разшири като се премине през части от ПИ 10135.2515.4171, УПИ ХХХІІІ-3934 в кв.72, собственост на С. Г. Г. и А. Х.-Д. Х. през югоизточния ъгъл, засегната площ 12 кв.м; след което пътя продължи през ПИ 10135.2515.2854, кв.72, собственост на П. М. Б. покрай южната му граница с ширина 4м, без да засяга съществуващите декоративни дървета Туи покрай оградата, засегната площ 101кв.м.

В жалбите се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при издаването й съществени процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна, с присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят П. М. Б., чрез адв. Н. поддържа жалбата. По съществото на спора моли да се отмени като незаконосъобразна процесната заповед по наведените в жалбата възражения. Приетата по делото КСТЕ подкрепя възраженията, че проектирания от Общината път ще увреди насадените трайни насаждения. По отношение на предложения от вещото лице Р. П. нов вариант, счита, че същият не следва да бъде одобрен от съда, с оглед на това, че и двете вещи лица заявяват, че ще има също засегнати трайни насаждения, а именно 3 плодни дървета. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбоподателите А. Х.-Д. Х. и С. Г. Х., чрез адв.Й. поддържат жалбата. По съществото на спора се отправя искане за отмяна на заповедта. При постановяване на съдебния акт се изразява становище, че следва да се съобрази приетата комплексна съдебно-техническа и аграрна експертиза съдържащо предложение на вещите лица като единствено възможно и адекватно решение за проблема на лицата, в чиято полза се издава заповедта за прокарване на временен път. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната страна, чрез пълномощника юрисконсулт И. оспорва жалбите. По съществото на спора моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят жалбите като неоснователни и недоказани. Атакуваната заповед на кмета на община Варна счита за законосъобразна, тъй като са спазени формата и съдържанието при нейното издаване и е съобразено изцяло трасето, което е одобрено по заповедта и съобразено с решение по адм.д. № 459 от 2024г. на Административен съд – Варна, в което именно това трасе е дадено като най-икономично и целесъобразно. Предложено е това трасе, което е обсъдено от вещото лице П. в СТЕ като вариант и там именно е обсъдено, че това не е най-икономичния и целесъобразен път, поради което моли заповедта да се потвърди. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна П. В. П., чрез процесуалния си представител адв. Я. по съществото на спора сочи, че доверителя й е молителят, който към настоящия момент няма транспортен достъп до собствения си имот. За него е най-важно този път да бъде възможно най-икономичен, да бъде възможно най-достъпен. В никакъв случай да не засягат в по-голяма степен други имоти и дълготрайна растителност и да отговаря на изискванията на чл. 190 от ЗУТ. От двете проведени съдебни производства, в първото проведено производство вещото лице А. първоначално е отговорила, че такъв път в северната граница на имот 2854 е невъзможен толкова, доколкото би се засегнало военното поделение, но на практика изследвания на такъв вариант за временен път до имота на заинтересованата страна действително не е изследван. Отделно от това, в приложените към експертизите комбинирани скици се вижда, че тази част от плана въобще не е отразена. Счита, че този вариант, който е предложен от вещите лица в настоящото производство е действително добър вариант за заявителя и заинтересована страна в настоящото производство. Пътят, който води към имота, който ще е служещ, е 6 м и счита, че за него това ще бъде действително удобен път. Още повече, че този път води началото си от един много по голям, път с по-висока стойност, поради което счита, че жалбите са основателни и следва да бъдат уважени.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

Не е налице спор, че П. М. Б. е собственик на ПИ 2854 съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2015г., А. Х. – Д. Х. е собственик на ПИ 4170 съгласно нот.акт № 108/05.12.2016 г., С. Г. Х. на ПИ 4171, съгласно нот.акт № 144/06.12.2002 г., а заинтересованата страна П. В. П. е собственик на ПИ 1209 съгласно нот.акт № 32/12.07.2012 г.

Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало по заявление вх.№ АУ119206ВН/ 01.12.2022г. от П. В. П. с искане за прокарване на временен път до ПИ 10135.2515.1209 по КК на гр.Варна, СО „Ален мак”.

В хода на административното производство било установено, че съгласно ПУП-ПУР на СО”Ален мак", одобрен с решение 1732- 13-17/14.102009г. имота има лице на новопроектирана улица с о.т. 540-653-211-241- 213-215. Прието било, че по уличната регулация не може да се прокара временен път, тъй като трасето е много дълго, преминава през държавен военен имот и не е икономично изгодно.

Със Заповед № Г-280/04.10.2021г. на Гл.архитект на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ XXXII-3935 и УПИ XXXIII-3934 в кв.72, като двата урегулирани поземлени имота имат лице на улица-тупик с о.т. 545-812-813. Имотите са урегулирани със заповеди по чл.16 от ЗУТ и е направена промяна в КК на гр.Варна, като се обособява общински път ПИ 10135.2515.9587 по трасето на уличната регулация.

В хода на производството е констатирано, че е била издадена заповед №0248/ 01.02.2024г. на зам. кмета на Община Варна за прокарване на временен път до ПИ 10135.2515.1209 през части от ПИ 10135.2515.1204, 10135.2515.4171, пътя продължава през ПИ 10135.2515.9587 - общински и през ПИ 10135.2515.4170, която била отменена с решение № 13647/ 18.12.2024 г. на Административен съд Варна по адм.д. №459/2024г. XXIX състав.

След обсъждане и съгласно мотивите на съда и СТЕ на вещото лице по адм.д.459/2024г. се установило, че поземлен имот 1204 не се засяга от трасето на временния път и няма основания за включването му в заповедта и в заплащане на обезщетение, тъй като оградите в североизточния и южния ъгъл са изместени и между ПИ 1204 и 1206 има ширина от 4.22м за подход. В ПИ 10135.2515.4170 има новострояща се жилищна сграда, построена в груб строеж, която отстои на 3.20-3.30м от северната ограда на имота и се засяга 0.20-0.30 м от трасето на временния път. При завършване на сградата с мазилка и изолация това разстояние ще се увеличи на 0.50м. В края на ПИ 4170 при навлизане в ПИ 1209 има изградена подпорна стена с височина 1.20м, която ще трябва да се разруши и да се изгради рампа.

Изследвани са варианти за прокарване на временен път: 1. по новопроектирана улица, на която има лице ПИ 1209 по ПУП-ПУР на СО"Ален мак" не може да се прокара временен път, трасето е много дълго, преминава през държавен военен имот и не е икономично изгоден; 2. на границата между ПИ 4171 и 4170, но има изграден басейн, който се засяга; 3. по пътека между имоти 1204, 1202, 1201 и ПИ 4171 не може да се прокара временен път, тъй като има масивни огради от двете страни и не е икономично изгодно.

Като най-икономично изгоден вариант за прокарване на временен път е посочено трасето да премине през част от ПИ 4171 с площ 12 кв.м, продължи през общинска улица ПИ 9587, след което завие на запад и премине през ПИ 2854 покрай южната му граница. При този вариант се засягат декоративни дървета в имота, но същите могат да бъдат преместени.

С Протокол № 2/ 21.02.2025г. по т.2-3 на Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти, назначена със Заповед № 1756/ 28.05.2024г. на Кмета на Община Варна е допусната процедура за прокарване на временен път с ширина 3.50м до ПИ 10135.2515.1209 по КК на гр.Варна, СО"Ален мак" през части от ПИ 10135.2515.4171, пътя продължава през ПИ 10135.2515.9587 - общински път, след което завива на запад и преминава през ПИ 10135.2515.2854 покрай южната му граница. Засегнати части: от ПИ 4171 - 12 кв.м., от ПИ 2854 - 89 кв.м. След уведомяване заинтересованите страни постъпили възражение от А. Х.-Д. Х., С. Г. Х. (ПИ 4171), в което се сочи, че въпреки административното дело и неговите насоки за начина, по който следва да се прокара временен път, административния орган трябва да направи ново проучване за намиране на по-благоприятни маршрути. Към настоящия момент може да са налице нови факти и обстоятелства, което е от съществено значение при ново произнасяне на органа. Община Варна следва да приложи уличната регулация за района, а не да прокарва временни пътища.

Постъпило възражение и от П. М. Б. (ПИ 2854), в което се поддържало, че комисията не е изследвала варианти временния път да мине по новопроектираната улица, като е изложила аргументи, че имотът е държавен, военен обект, трасето е много дълго, без да е посочено каква част от имота ще бъде засегната и няма основания трасето на временния път да мине оттам. Ако съществува правна и техническа възможност трасето на временния път да мине през новопроектирана улица, всеки друг вариант за трасе ще бъде незаконосъобразен, включително и ако има друг икономически по-изгоден вариант. Също така в имота се засягат дълготрайни декоративни дървета - 29 броя туй на около 5 години с височина около 3 и над 3 метра, с което се нарушава чл.190, ал.3 от ЗУТ.

Комисията не уважила възраженията за прокарване на временен път по трасето на уличната регулация. С Протокол №4/29.04.2025г. по т.4-1 приела, че съгласно чл.7, ал.1 от Закона за държавната собственост: „Имотите и вещите - публична държавна собственост не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност", т.е. установена е забрана с разпореждането на такива имоти. В конкретния случай проектираните улици от северната и източната страна на имот 1209 са публична държавна собственост.

Относно съществуващите декоративни дървета Туй в приетата от съда СТЕ по делото е описано, че трасето на временния път минава покрай тях, без да ги засяга, като не се очаква прокарването му да има съществено въздействие върху жизнените му показатели и растителните условия.

Променя се трасето на временен път, като се допуска процедура за временен път до ПИ 10135.2515.1209 по КК на гр.Варна, СО Ален мак през части от ПИ 10135.2515.4171, пътя продължава през ПИ 10135.2515.9587 - общински път, след което завива на запад и преминава през ПИ 10135.2515.2854 покрай южната му граница, като за да се запазят декоративните дървета се разширява в тази част до 4м. Засегнати части: от ПИ 4171 - 12 кв.м., от ПИ 2854 - 101 кв.м. След направено предварително обявяване постъпило възражение от П. М. Б.(ПИ 2854). Вписано е, че комисията не е изследвала варианти временния път да мине по новопроектираната улица, че ПИ 10135.2515.1211 е държавна публична собственост, а ПИ 10135.2515.4132 - държавна частна собственост и трасето на временния път може да мине само през този имот, без да се засяга публичната собственост. Също така, че съществуващите туй покрай оградата в ПИ 2854 са на разстояние около 1м от границата и по този начин площта, която ще се отнеме от този поземлен имот е 135 кв.м, повече от 1/5 от имота ще бъде засегната от временен път при площ от 585 кв.м., като с това се нарушава чл.6 от АПК принципа на съразмерност. За да се направи завоя с цел да се заобиколят декоративните дървета туй ще се унищожат 7-8 дървета, с което се нарушава чл.190, ал.3 от ЗУТ. С Протокол №5/20.05.2025г. по т.5-6 на Комисията възражението за прокарване на временен път по трасето на уличната регулация не се уважава. В конкретния случай проектираните улици от северната и източната страна на имот 1209 преминават през ПИ 4131, 4130 и 1211 - публична държавна собственост, а ПИ 4132 - частна държавна собственост. Ако се прокара временен път през ПИ 4132, пътя започва като се премине през части от ПИ 2168 и ПИ 1181, след което се преминава през ПИ 4132 покрай границата на имота. Трасето е дълго 386м, при ширина 3.50м ще се засегнат 1351 кв.м и още 11м с ширина 2.20м (разширение на пътека западно от ПИ 3934) - 24 кв.м. Този вариант не е икономично изгоден, трасето е много дълго и преминава през държавен терен, обрасъл с много дървесна растителност и обслужващи сгради.

Предвид изложеното с оспорената заповед на основание чл.190, ал.1, ал.2, ал.3 във връзка с ал.6 от ЗУТ е разрешено на П. В. П. прокарване на временен път до ПИ 10135.2515.1209 пo КК на гр.Варна, СО”Ален мак”, кв.72 по ПУП-ПУР, като от съществуващ път ПИ 10135.2515.9585 се завие на запад, общински път (на осн.чл.16 от ЗУТ) ПИ 10135.2515.9587 се разшири като се премине през части от: ПИ 10135.2515.4171, УПИ XXXIII-3934 в кв.72, собственост на С. Г. Г. и А. Х.-Д. Х. през югоизточния ъгъл, засегната площ 12 кв.м; след което пътя продължи през: ПИ 10135.2515.2854, кв.72, собственост на П. М. Б., покрай южната му граница с ширина 4м, без да засяга съществуващите декоративни дървета Туй покрай оградата, засегната площ 101 кв.м.

Определено е, че размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135.2515.4171 и ПИ 10135.2515.2854 ще бъде определен от Комисия по чл.210 от ЗУТ в Община Варна, като оценката подлежи на отделно обжалване. След влизане в сила на оценката, собствениците на служещите поземлени имоти следва да бъдат обезщетявани за всяка една календарна година, през която се ползва временния път.

Временният път се прокарва със срок до прилагане на уличната регулация по влязъл в сила ПУП - ПУР за района. Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища се запазва. Разходите за отваряне на пътя са за сметка на заявителя.

За изясняване на спора по делото е допусната комплексна съдебно-техническа аграрна експертиза, заключението на която съдът кредитира като дадено обективно и компетентно.

От КСТЕ се установява, че за СО „Ален мак“ е одобрен ПУП-ПУР с Решение №1732-13 от протокол №17/13, 14.10.2009г. на Общински съвет - гр.Варна и Решение №1809-2 от протокол №18/13.11,2009г. на Общински съвет - гр.Варна във връзка с чл.16, ал.5 от ЗУТ.

Вещото лице инж. П. дава заключение, че за преминаване на трасе за временния път до ПИ 10135.2515.1209 са възможни следните варианти: Първи вариант: трасето да премине през части от ПИ 10135.2515.1204, 10135.2515.4171, пътя продължава през ПИ 10135.2515.9587 - общински и през ПИ 10135.2515.4170. Вариантът е отхвърлен с решение № 13647/ 18.12.2024 г. на Административен съд Варна по адм.д. №459/2024г. XXIX състав. Единствено възможен друг вариант след извършен оглед и фактите по делото е следният:трасето да започне от улица с иденитфикатор10135.2515.9585, НТП за второстепенна улица, вид собств. Общинска публична, вид територия Урбанизирана, да премине по южната граница на имот № 1210 с площ от 116 кв.м., след което да премине на юг по западната граница на имот 2854 до имот № 1209. По трасето през имот № 1210 ще се засегнат дюля 3 бр., слива, лешник, смокиня. По трасето през имот № 2854 ще се засегнат: смокиня, магнолия и роза, които могат да се преместят. При отклонението на улицата към имот № 1210, собственикът на имота е изградил метална портална врата, възпрепятстваща преминаването на автомобили от главното трасе на улицата към отклонението, но същата вещото лице сочи, че следва да бъде премахната.

От проведения оглед на място вещите лица установяват следната фактическа обстановка: На границата между ПИ 4171 и 4170 е изграден басейн. В имот - ПИ 4170 е изградена жилищна сграда, отстояща на 3,15 -3,20м. от изградената масивна ограда по северната граница на имота, на скицата посочена със син пунктир. Между сградата и границата с имот № 2854 са изградени два броя подпорни стени. По южната граница на имот № 2854 по цялата й дължина са налични декоративни трайни насаждения - туй, както и една череша.

В имот с идентификатор 10135.2515.4170, е налична водопроводна шахта, попадаща в трасето отразено с площ от 12 кв.м от имота, както и част от ограда. Наличието на водопроводната шахта не е пречка за преминаване на автомобили.

Към настоящия момент, подходът към имот № 1209 се осъществява посредством пътека, преминаваща по северната граница на имоти 10135.2515.1204 и 10135.2515.1202 и западната граница на имот 10135.2515.4171. Пътеката е с ширина 1,30 - 1,40м. Имотите граничещи с пътеката са оградени с огради, но обособяване на временен път, чрез разширяване на съществуващата пътека не е възможно, поради наличието на стоманобетонов електрически стълб на границата на имот № 4171 и изградени подземни гаражи в имот № 1204.

На комбинирана скица № 1, вещото лице инж. П. нанася всички сгради и съоръжения в имотите през които преминава трасето на временния път. В същата скица със син щрих е посочен единствения друг вариант за трасе на временен път.

Вещото лице агр. инж. И. сочи, че вида на дърветата, засадени по южната граница на ПИ10135.2515.2854 са декоративни трайни насаждения: Кипарис лейланди /Cupressocyparis leilandii/. За насажденията са полагани грижи, извършени са всички необходими агротехнически мероприятия. Няма болни и сухи клони. Насажденията са в много добро състояние с добре оформени корони за вида си. Изградена е поливна система. Насажденията са с диаметър на ствола Ф10см. и височина над 350см. на възраст 5г.оформени като жив плет, засадени през 45-50 см. Вещото лице агр. инж. И. сочи, че засадените насаждения по южната граница на ПИ10135.2515.2854 са дълготрайна декоративна дървета по смисъла на чл.190 ал.3 от ЗУТ. По трасето на временния път, указан в процесната заповед №1852/16.06.2025г. на кмета на Община Варна, в ПИ10135.2515.2854 ще бъдат унищожени: декоративни трайни насаждения-50броя по южната граница, 8броя по западната граница с /ПИ 1209/, разположени Г-образно и 1 брой плодно дърво -череша. Декоративните насаждения са засадени на 85см. от южната граница, имат корона с ширина над 100см., а насажденията по западната границата с ПИ 1209 са в трасето на временния път. Към момента на огледа, те заемат около 130-150см. от трасето временния път. Преминаването на камиони ще уплътни почвата и ще унищожи част от кореновата система, ще се засегнат и короните/клоните/на насажденията. Лейландският кипарис представлява бързорастящо иглолистно дърво, което достига височина от 12 до 18 метра и широчина от 4.5 до 6 метра. При спазване на нужните агротехнически мероприятия-резитба, поливки, борба с болести и неприятели за една година може да достигне 60-120 см височина и 60-90 см. ширина. Кореновата система и клони към момента на огледа са 130-150см.по трасето на пътя. По трасето на пътя има плодно дърво череша на 4м. от южната граница на възраст около 25години. Декоративна растителност по трасето на временния път е оформена като жив плет, дърветата са засадени на 45-50см. едно от друго. При тази гъстота кореновата система и клоните са вплетени едни в други, преместване не е възможно, защото не може да се запази тяхната цялост. Насаждения, дървета могат да бъдат преместени и презасадени на друго място извън трасето, ако има достатъчно пространство около всяко насаждение да може техниката да извади растението без да уврежда кореновата система.

При изслушване на експертизата вещото лице М. И. уточнява, че Туята е от семейство кипарис, разновидност на кипариса. Тоест туята е вид кипарис, различен вид, сорт кипарис.

Вещото лице агр. инж. И. уточнява, че размера и годините, които имат кипарисите си съответстват. Насажденията могат да растат в зависимост от полаганите грижи и от условията. На година те могат да израстват на височина до метър. Обикновено, когато се правят такива живи плетове не се насаждат растения съвсем малки. Те са в контейнери и те в самия контейнер могат да са на 2-3 години. Тези насаждения там са 5-та година презасадени на това постоянно място. Вещото лице И. сочи, че така, както са засадени могат да растат още на ширина. Могат да достигнат до 3-4 м ширина, дори и да се поддържат, прави се една ограничаваща резитба. Тази резитба е свързана с това, колко е необходимо да се разшири тази зелена ограда. В момента те са насяти на 85 см навътре от оградата и вече те са в оградата. Те вече са опрели до оградата, така че насаждението е в много добро състояние.

В случай, че пътя е така, както е по атакуваната в момента заповед, не може да се мине така, че кипарисите да се запазят и ще трябва да бъдат унищожени.

Вещото лице П. уточнява изрично, че освен, че тази растителност следва да се унищожи и електрически стълб, бетонов, който е на място на границата. Нанесен е на скицата към КСТЕ.

В трасето, което е посочено като друг възможен вариант, постройки и сгради не са били установени, но трайните насаждения са описани така, както агрономическата експертиза е определила трайните насаждения. Вещото лице П. с категоричност уточнява, че посочения в експертизата вариант е единствения друг вариант, който изобщо не е изследван. Това е варианта синьо защрихован. Този вариант досега нито е предлаган, нито е изследван. След запознаване с цялата преписка по делото установява, че точно този вариант не е изследван. Включително след запознаване и с решението, с което е отменена предходна заповед на кмета на Общината този вариант не е предлаган. Вещото лице изразява учудване от това, тъй като до там, до синия щрих на изток, има един много добър път на община Варна. Този път е по регулация. Той е в КК и го има на място. Вещото лице П. в съдебно заседание, в присъствието на страните разяснява на КК варианта, даден в експертизата, защрихован със син цвят. Улица на община Варна е с №9585 съгласно действащата КК и тази улица е част от главната улица. В момента на огледа вещото лице установява, че е сложена една портална врата, от собственика на имот №1210. Пътят е абсолютно свободен, широк, ограден от двете страни с огради, т.к. на север от пътя вече започва военно поделение. Този път е хубав, на община Варна е и в момента се ползва само от собственика на имот 1210. Фактически вещото лице предлага през имот 1210 да премине 3,50 м и през имот 2854, да премине само с 13.90 дължина, а не както е по цялата дължина. На това място има също стълб, но той не се засяга, тъй като 3.50м. върви на 5-6 см от стълба. Освен това на място има малка магнолия, но агрономическата експертиза констатира, че може да бъде преместена. Така, че това е единственото декоративно трайно насаждение, което би се засегнало при този вариант.

В имот №1210 ще се засегнат плодни дръвчета, които са ги видели през оградата. Има само плодни дръвчета, които са описани, както и една декоративна магнолия, която е в другия имот и може да се премести. Улицата е много добра. Равна. От двете страни е оградена и достига до имот 1210. От северната страна има военно поделение и от тази улица може да се преминава съвсем спокойно. Тя е част от улица на община Варна.

Имот №2854 е бил огледан подробно от експертите. На границата на имот 1209 и 2854 има ограда, но тази ограда е на заинтересованата страна заявител на искането за осигуряване на път за достъп. Оградата съществува на място, но тя е на възложителя, който иска преминаване и може да организира преминаването през нея.

Улица 9585 е широка 6 м. Предвидения път в предложения вариант е 3,50 м. Този стълб, който е отразен на скицата, не пречи на пътя. Най-накрая, там където е влизането в 1209 е направена една чупка, която да гарантира, че има широчина 3,50 м. Имот 1210 е частен и магнолията е един метър и може да бъде преместена. Между имот 1210 и имот 2854 оградата е масивна, голяма ограда. Има масивна ограда, но с предложения проект тя не се засяга. Вещото лице П. уточнява, че вертикалната денивелация на пътя е нормална. Имот 2854 е много добре поддържан и изравнен терен. По временния път, който в момента е предмет на оспорване, е предвидено изработването на рампа от имот 2854 до имот 1209. Пътят, който се предлага като вариант няма необходимост от изграждането на рампа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбите са предявени срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т.1 ЗУТ и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 215 ал.4 ЗУТ. Предявени са от процесуално легитимирани лица собственици на имоти засегнат от процесната заповед. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл.215 ал.1 ЗУТ. Налице са положителните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на производството. Жалбите срещу Заповед № 1852/16.06.2025г. на кмета на община Варна са подадени пред надлежен съд, от легитимирани лица, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни.

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган кмета на община Варна в условията на заместване съобразно заповед №К-012/13.06.2025г. на кмета на Община Варна, с която е наредено на 16.06.2025г. функциите на кмет на община Варна да се изпълняват от зам.кмета на община Варна – С. А., ведно с доказателства за отсъствието на кмета на община Варна, поради командировка извън гр.Варна. Предвид горното, оспорената заповед е издадена в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност по арг. на чл.190 ал.6 ЗУТ.

Заповед № 1852/16.06.2025г. на кмета на община Варна, с която е наредено да се прокара временен път през изброени поземлени имоти, е издадена на основание чл.190, ал.1, ал.2, ал.3 вр. ал.6 от ЗУТ.

Разпореденото прокарване на временен път е със срок до прилагане на уличната регулация по влязъл в сила ПУП-ПУР за района.

Разпоредбата на чл.190 от ЗУТ предвижда учредяване на самостоятелен законен сервитут за временен път през чужд/и имот/и, при определени предпоставки.

Общият смисъл на разпоредбата е посредством „временен път“ да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – например чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план. Основната хипотеза на прокарването на временни пътища е регламентирана в ал.1 на чл.190 от ЗУТ, тъй като съгласно общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти (чл.14, ал.3, т.1 от ЗУТ) поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота) и (чл.14, ал.4 от ЗУТ) урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.

Взаимната обусловеност на разпоредбите на ал.1, ал.2 и ал.3 на чл.190 от ЗУТ е видна и от първото изречение на ал.3, в което са посочени освен „новите улици по подробния устройствен план“ (т.е. хипотезата на ал.1), също така и съответно „улиците по проектоплана или по извършените проучвания“, каквито биха били тези в условията на ал.2. Тоест законодателната воля по чл.190 от ЗУТ е в смисъл временни пътища да се прокарват по проектирани с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити, при нужда – при нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти – по улиците съобразно извършените проучвания.

Изложеното води на извода, че ал.2 на чл.190 от ЗУТ не представлява отделно, самостоятелно и напълно независимо правно основание за издаване на заповед по ал.6, а законовите предпоставки за прокарване на временен път са установени кумулативно в разпоредбите на ал.1, ал.2 и ал.3 на чл.190 от ЗУТ (доколкото процесният случай не касае хипотезата по ал.5, визираща законно разрешени строежи извън границите на урбанизираните територии до разрешаване тяхното ползване). Задължително заповедта на кмета на общината по чл.190, ал. 6 от ЗУТ се издава при установена нужда от изграждане на временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота.

Ал.3 на чл.190 от ЗУТ въвежда задължение на административния орган да извърши преценка на възможността временният път да следва новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана, и само при установяване на обективна невъзможност за това временният път да се прокарва по различно трасе.

По делото не е спорно, че за СО „Ален мак“ е одобрен ПУП-ПУР с Решение №1732-13 от протокол №17/13, 14.10.2009г. на Общински съвет - гр.Варна и Решение №1809-2 от протокол №18/13.11,2009г. на Общински съвет - гр.Варна във връзка с чл.16, ал.5 от ЗУТ. Не е спорно и че с решение № 13647/ 18.12.2024 г. на Административен съд Варна по адм.д. №459/2024г. е отменена Заповед № 0248/01.02.2024 г. издадена от зам. - кмет на Община Варна, в частта относно прокарване на временен път през: ПИ 10135.2515.1204, собственост на Р. Н. Ж., засягащ североизточния ъгъл на имота с площ от 17 кв.м и ПИ 10135.2515.4170, УПИ XXXII-3935 в кв.72, собственост на А. Х.-Д. Х. покрай северната му граница, засегната площ 79 кв. м.

На следващо място се установява от описанието и графичната част на заповедта при съпоставка със заключенията на вещите лице, че в трасето на временния път попадат дълготрайни растения – туи-кипарис на 1 метър отстояние от границата и бетонов ел.стълб. В текстовата част на заповедта – в нейният диспозитив е наредено, прокарване на временен път, при който не се засягат съществуващите декоративни дървета покрай оградата и засегнатата площ е 101 кв.м., поради което съдът приема, че е налице несъответствие между текстова и графична част на процесната заповед. Видно от заключението на КСТЕ декоративната растителност и бетоновия електрически стълб попадат в трасето на разпоредения за прокарване временен път. Горното обстоятелство не е намерило място в графичната част на заповедта, което налага извод, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизвоствените правила, тъй като административният орган е издал акта, преди да установи всички факти от значение за случая.

При тази установеност, че административният орган е наредил прокарване на временен път без да засяга съществуващите декоративни дървета в ПИ 2854, с ширина 4 м., означава, че общата засегната площ за имот 2854 е повече от 101 кв.м. и се равнява на около 115 кв.м., съобразно установеното разстояние на декоративните дървета спрямо оградата на имота. Разликата не е включена в общо засегнатата площ от имота собственост на жалбоподателя Б., поради което е налице несъответствие между текстова и графична част на процесната заповед и в тази част.

Същността на предвидения режим на ограничение на собствеността се състои в прокарване на временен път като се определи трасе така, че да съществува яснота за всеки един от имотите, през които преминава и до имота, чийто достъп се осигурява. В настоящия случай е налице противоречие между графичната и текстова част на заповедта, с която се прокарва временния път, което е нарушение на материалния закон, тъй като е създадена неяснота по отношение на предметните предели на административния акт, поради което същия не е в състояние да изпълни временните си устройствените задачи. Прокарването на временен път със заповед на Кмета на общината е с неразделна част от текстова и графична част, които следва да си съответстват изцяло по обем и съдържание. В противен случай, от правомерното си поведение собственик на служещ имот би понесъл тежестта на неблагоприятните правни последици определящи по-малка от действителната засегната площ от имота, несъответствие на границите на имота с тези определени в акта, както и определяне на трасе изключващо части от собствения му имот, а оттам и неправилна конфигурация и определяне на размер на обезщетение в по-малък размер от дължимия.

Волеизявлението, което се съдържа в административния акт, не отговаря и на съдържанието на материалноправни разпоредби на закона. Изложените факти, които са относими за предмета на настоящото производство, не са взети предвид при постановяване на обжалвания административен акт. Разпоредбата на чл. 173 ал.2 АПК определя задължителност на дадените с решението указания на съда по тълкуване и прилагане на закона при връщането на преписката за ново произнасяне от компетентния административен орган. Кметът на Община Варна е бил длъжен при новото произнасяне по отправеното до него искане за прокарване на временен път да съобрази указанията в мотивите дадени с влязло в сила решение №13647/18.12.2024 г. по адм. дело №459/2024г., според които в случая са налице материалноправните предпоставки за прокарване на временен път до ПИ 1209, като задължението на административния орган се свежда до това да прецени кой е най-икономично осъществимият и благоприятен вариант за трасе. Формалното позоваване на влязло в сила съдебно решение в констативната част не сочи на изпълнението им, така както е обективирано решението на административния орган в диспозитивната част на оспорената заповед. Отделно от това преди да се произнесе административния орган следва да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая по арг. на чл.35 АПК. Разпоредбата на чл.190 ал.3 ЗУТ сочи, че временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания.

От приобщените по делото заключения на КСТЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени се установява, че засадените насаждения по южната граница на ПИ10135.2515.2854 са дълготрайна декоративна дървета по смисъла на чл.190 ал.3 от ЗУТ и по трасето на временния път, указан в процесната заповед №1852/16.06.2025г. на кмета на Община Варна, в ПИ10135.2515.2854 ще бъдат унищожени: декоративни трайни насаждения-50броя по южната граница, 8броя по западната граница с /ПИ 1209/, разположени Г-образно и 1 брой плодно дърво –череша на възраст – 25г. Същите не могат да бъдат и преместени, тъй като не би могла да се запази тяхната цялост-кореновата им система е вплетена и в случая представляват жива плет-ограда. Към момента на огледа от вещото лице агр. инж. И. заемат около 130-150см. от трасето на временния път. Горната установеност противоречи на приетите от административния орган извод, а именно, че разпоредения за прокарване временен път е без да засяга съществуващите декоративни дървета покрай оградата /ПИ 10135.2515.2854/.

По делото се установи с категоричност, че освен, че тази растителност следва да се унищожи, в трасето попада и бетонов електрически стълб, който е на границата. Това обстоятелство също не е било взето предвид при определяне на трасето на временния път.

На следващо място вещото лице инж. П. дава заключение, че за преминаване на трасе за временния път до ПИ 10135.2515.1209 са възможни следните варианти: Първи вариант: трасето да премине през части от ПИ 10135.2515.1204, 10135.2515.4171, пътя продължава през ПИ 10135.2515.9587 - общински и през ПИ 10135.2515.4170, който е отменен с решение № 13647/ 18.12.2024 г. на Административен съд Варна по адм.д. №459/2024г.

Предвид горното вещите лица дават заключение, че единствено възможен друг вариант при установената при огледа на място и приетите по делото писмени доказателства е следният: трасето да започне от улица с иденитфикатор10135.2515.9585, НТП за второстепенна улица, вид собственост- Общинска публична, вид територия Урбанизирана, да премине по южната граница на имот № 1210 с площ от 116 кв.м., след което да премине на юг по западната граница на имот 2854 до имот № 1209.

По трасето през имот № 1210 ще се засегнат дюля 3 бр., слива, лешник, смокиня. По трасето през имот № 2854 ще се засегнат: смокиня, магнолия и роза, които могат да се преместят. При отклонението на улицата към имот № 1210, собственикът на имота е изградил метална портална врата, възпрепятстваща преминаването на автомобили от главното трасе на улицата към отклонението, като вещите лица дават заключение, че същата следва да бъде премахната.

По делото се установи, че така посочения от вещите лица вариант не е бил изследван, не е била отразена на комбинирана скица тази част от плана и се стига до становището по съществото на спора на заинтересованата по делото страна заявител на искането за прокарване на временния път за основателност на подадените жалби срещу процесната заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.169 АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл.4 ал.2 и чл.6 АПК. Съдът намира, че доколкото кметът на общината може в хипотезата на чл.190 ал.6 предл. второ от ЗУТ да издаде заповед за прокарване на временен път с цел осигуряване на достъп до имоти, лишени от такъв и за какъвто не е възможно постигане на доброволно съгласие между заинтересованите собственици, то същият е длъжен да избере онази възможност, която постига законовата цел по възможно най-малко обременителния за трети лица начин при съобразяване с основен принцип в административното производство закрепен в чл.6 ал.3 АПК, регламентиращ, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Принципът за съразмерност е доразвит и в следващата алинея на горепосочената норма - ал.4, в която сочи, че при наличие на две законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал.1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най благоприятна за държавата и обществено. Горното задължително следва да се съобрази от административния орган като се изложат конкретни мотиви в тази насока.

Предвид изложено съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради допуснато при издаването й съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби и като такава следва да бъде отменена, а преписката следва да бъде върната на органа за ново разглеждане и произнасяне. При новото разглеждане органът следва да съобрази: влезли в сила съдебни решения; налице ли са и кои точно предпоставки по чл.190 ЗУТ за прокарване на временен път; да се съобрази трасе на временен път с конфигурацията, площта и границите на имотите съотнесени към изискванията на чл.190 ЗУТ; да се съобрази с относимите влезли в сила актове досежно действащите за имотите кадастрални планове и КК; техническите изисквания за широчина при съобразяване с теренните условия; да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая като мотивира решението си съобразно разпоредбата на чл.190 ЗУТ и основните принципи на административното производство залегнали в АПК.

С оглед изхода на спора се явява основателно искането на жалбоподателите за присъждане на разноски като по арг. на чл.143 ал.1 АПК, същите следва да се възстановят от бюджета на органа издал акта и в случая Община Варна следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя П. Б. сумата в размер на 10 лева за държавна такса, 450 лева депозит за вещи лица и при липса на възражение за прекомерност 1300 лева за адвокатско възнаграждение. На жалбоподателите А. Х.-Д. Х. и С. Г. Х. община Варна следва да възстанови сторените от тях съдебно деловодни разноски в общ размер на 470 / четиристотин и седемдесет/ лева, от които 20 лв. държавна такса, 450 лева депозит за изготвяне на СТЕ. Претендираните от заинтересованата страна П. В. П. разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не попадат в нито една от предпоставките на чл.143 АПК.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 предл. второ и чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 1852/16.06.2025г. на кмета на община Варна, с която е разрешено на П. В. П. прокарване на временен път до ПИ 10135.2515.1209 по КК на гр. Варна, СО „Ален мак“, кв.72 по ПУП-ПУР, като от съществуващ път ПИ 10135.2515.9585 се развие на запад, общински път ПИ 10135.2515.9587 се разшири като се премине през части от ПИ 10135.2515.4171, УПИ ХХХІІІ-3934 в кв.72, собственост на С. Г. Г. и А. Х.-Д. Х. през югоизточния ъгъл, засегната площ 12 кв.м; след което пътя продължи през ПИ 10135.2515.2854, кв.72, собственост на П. М. Б. покрай южната му граница с ширина 4м, без да засяга съществуващите декоративни дървета Туи покрай оградата, засегната площ 101кв.м.

ВРЪЩА административната преписка на кмета на Община Варна за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. М. Б. от гр. Варна, [улица], ет.4, ап.8 сумата в общ размер на 1760 /хиляда седемстотин и шестдесет/ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А. Х.-Д. Х. и С. Г. Х. –двамата от гр. Варна сумата в общ размер на 470 / четиристотин и седемдесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.