Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2392 13.07.2020 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХV граждански състав, в публично заседание на двадесет и
трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Катя Янева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 21014 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Т.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** против „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк
София, сграда № 6, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че въз
основа на молба с приложен изпълнителен лист, издаден на ***** г. по ч. гр. д.
№ 5540/2017 г. по описа на ПдРС, ХV гр. с., ответното дружество образувало
срещу ищеца изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ *** действие ОС ******,
за събиране на парично вземане в размер на 56,06 лева – главница, законна лихва
върху главницата, считано от 18.04.2017 г. до окончателното й изплащане, 160,28
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 24,90 лева – ДТ,
179,25 лева – разноски за ****ско възнаграждение. По посоченото изпълнително дело,
било приложено ****ско пълномощно и Договор за правна защита и съдействие,
сключен на 14.06.2018 г. между ищеца и **** *****, с предмет „Оказване на
правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство по
изпълнително дело № **** г., по описа на ЧСИ *** действие ОС **** като по него
било уговорено и изплатено ****ско възнаграждение в размер на 400 лева.
С Определение № ***** / 01.11.2018
г., по в. ч. гр. д. № 1812/2018 г., по описа на ОС – ПЛОВДИВ, било прието
възражение по чл. 423 от ГПК, подадено от ищеца, против Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № ******/19.04.2017 г., по ч. гр. д. №
5540/2017 г. на Районен съд – Пловдив, като делото било върнато на първоинстанционния
съд за даване на указания до заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В указания от първоинстанционния съд
срок, заявителят не е предявил иск срещу длъжника, поради което районният съдия
с Определение № 265/09.01.2019 г., по ч. гр. д. № 5540/2017 г., по описа на PC
– Пловдив, обезсилил издадената на 19.04.2017 г. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/19.04.2017 г., като прекратил
производството по делото.
Въз основа на молба, с приложено
влязло в законна сила Определение № ****/09.01.2019 г., по ч. гр. д. №
5540/2017 г., по описа на PC – Пловдив, ЧСИ ******, прекратил изпълнително дело
№ **** г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, като актът на съдебния
изпълнител влязъл в законна сила към датата на предявяване на настоящата искова
молба.
Излага, че съгласно разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. От посочената норма следва, че
при прекратяване на изпълнителното производство, разноските по изпълнението,
включително заплатеното от длъжника **** възнаграждение, следва да бъдат за
сметка на взискателя. Реализирането на отговорността за разноски по чл. 79 ГПК
може да стане само в рамките на изпълнителното производство, но и само въз
основа на годен изпълнителен титул, обвързващ съдебния изпълнител с
изпълнението му. В конкретния случай, ищецът не разполага с такъв изпълнителен
титул, поради което и в рамките на изпълнителното производство той не може да
реализира правата си, тъй като в ГПК не е предвидена изрична възможност
съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по
изпълнението, като осъди взискателя да му ги заплати и впоследствие събере
принудително. Затова следва да се приеме, че единствената възможност за
длъжника да получи възстановяване на същите е чрез предявяване на претенцията
му по общия исков ред /в този смисъл Решение № 1939/16.12.2015 г., по в.гр.д. №
3070/15 г. по описа на ПОС/.
Обезсилването на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/19.04.2017 г., по ч.
гр. д. № 5540/2017 г., поради непредявен от заявителя иск за установяване на
вземането по отношение на ищеца, обуславя незаконосъобразността на образуваното
по молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, изпълнителното дело. Ето защо, със
заплащане на **** възнаграждение в размер на 400 лева, по сключения Договор за
правна защита и съдействие от 14.06.2018 г., с който договор ищецът ангажирал
професионална правна помощ и представителство, за защита на своите права по
изп. д. № **** г., по описа на ЧСИ ****, ищецът е претърпял имуществена вреда,
от незаконосъобразните действия на частния съдебен изпълнител, на който, на основание
чл. 426 ГПК, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ, ответникът възложил да събира
принудително парични вземания от ищеца.
На основание чл. 49 ЗЗД „Този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа“. Отговорността на ответника, по
гореописаната разпоредба, е за чужди виновни противоправни действия и има
обезпечително-гаранционен характер.
Налице са всички кумулативно
осъществени предпоставки за възникване отговорността на ответника: 1. Правоотношение
по възлагане на работа; 2. Осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от прекия
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина/; 3. Причинени вреди от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа.
С оглед гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 400 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба, до окончателното й изплащане. Претендира разноски,
включително ****ско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, не е депозирал отговор на исковата
молба.
С молба-становище от **** г., се заявява, че не се оспорват
твърденията на ищеца. Действително срещу ищеца била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/19.04.2017 г. по ч. гр.
д. № 5540/2017 г. по описа на РС – Пловдив, като ответното дружество се
снабдило с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. д. № ****
г. по описа на ЧСИ ****, по което дело са събрани сумите, посочени в изпълнителния
лист. След постъпило възражение по реда на чл. 423 ГПК, прието от съда с
Определение № 2191/01.11.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1812/2018 г. по описа на ОС –
Пловдив, на ответното дружество били дадени указания за завеждане на иск по
реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, какъвто иск дружеството не предявило. Твърди, че
след като се снабдили с банкова сметка ***, възстановили принудително събраните
суми в размер на 427,50 лева. По отношение на разноските в размер на 400 лева –
**** възнаграждение, възразява срещу размера на възнаграждението, като счита,
че същото прекомерно, съобразно правилата на Наредба № 1 за Минималните ****
възнаграждения. Не оспорва принципната дължимост на разноски в полза на
длъжника, сторени по изпълнителното производство, а техния размер, като твърди
прекомерност на претенцията, която се явява прекомерна. Извършените от ищеца
действия не били сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
случаи, поради което счита, че **** възнаграждение следва да се определи
съгласно нормата на чл. 10, т. 4 и т. 5 от Наредбата. Разноските по делата не
представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване на
едната страна в процеса спрямо другата. Не може да се приеме и за „морално“ да
се присъждат разноски в прекомерен размер, макар и в тежест на търговско
дружество. Отговорността за разноски не е предпоставка за злоупотреба с право и
необосновано заплащане на **** възнаграждения. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена, а в случай, че същата бъде уважена, претендираното ****
възнаграждение да бъде редуцирано до сума, съответстваща на правилата на НМРАВ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По
делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства, се установява, че
въз основа на подадено от ответното дружество заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № ****** г., било образувано ч. гр. д. №
5540/2017 г. по описа на ПдРС, ХV гр. с., по което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/19.04.2017 г. Въз
основа на издадената заповед за изпълнение, в полза на ответното дружество бил
издаден изпълнителен лист № ******/14.06.2017 г.
Установява
се, че срещу ищеца било инициирано изпълнително производство № **** г. по описа
на ЧСИ Т. *** действие Окръжен съд – Пловдив.
От
приложеното по делото в.ч.гр.д. № 1812/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, се установява, че с определение № ***** от 01.11.2018 г., съдът приел
възражението на ищеца по чл. 423 ГПК против Заповед № ****/19.04.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
5540/2017 г. по писа на ПдРС, ХV гр. с., спрял е на основание чл. 423, ал. 3,
изр. 2 от ГПК, изпълнението на Заповед № ****/19.04.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5540/2017 г. по описа
на ПдРС, ХV гр. с. и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, по който
е образувано изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ ****. Делото е върнато на
първоинстанционния съд за даване на указания до заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК.
От
приложеното по делото ч.гр.д. № 5540/2017 г. по описа на ПдРС, ХV гр. с., се
установява, че с Определение № *****/14.11.2018 г. на основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е указал на заявителя „Теленор България“ ЕАД, че може да предяви иск
относно вземането си спрямо длъжника Т.Г.Г., като е указал последиците от
непредставяне на доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от
получаване на съобщението. С определение № **** от 09.01.2019 г., съдът е
обезсилил издадената на 19.04.2017 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ****, като е прекратил производството по ч.гр.д. №
5540/2017 г.
От
приложеното по делото копие на изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ *** действие
Окръжен съд – *******, се установява, че процесуален представител на ищеца по
изпълнително дело е бил **** А.П., на когато за предоставената процесуална
защита и съдействие било заплатено възнаграждение в размер на 400 лева /договор
за правна защита и съдействие от 14.06.2018 г. – л. 79/. С постановление от
13.03.2019 г., изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
4 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Доколкото
в настоящото производство се претендират имуществени вреди, представляващи
направени от длъжника в рамките на изпълнителния процес разноски, то приложим е
общия исков ред, като искът е с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Успешното провеждане на иска по чл.
49 от ЗЗД изисква наличието на следните кумулативни предпоставки – противоправно
деяние, извършено от лице в изпълнение или по повод на възложена му работа,
настъпили вреди и причинно-следствената им връзка с деянието, като на
обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че изпълнителното
деяние – образуване на изпълнително производство, се явява противоправно, като
образуваното изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ *** действие Окръжен съд – *******,
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК. Безспорно се установи и
фактът на настъпването на вреди в патримониума на ищеца, като от приложения към
изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие от 14.06.2018 г., е
видно, че ищецът е заплатил **** възнаграждение за процесуално представителство
по изп. д. № **** г. в размер на сумата от 400 лева. Причинно-следствената
връзка се установява от факта, че производството по изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно с влязъл в сила
съдебен акт, актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, е
отменен – /с
определение № 265 от 09.01.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 5540/2017 г. по
описа на ПдРС, ХV гр. с., издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ***/19.04.2017
г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист № ***/14.06.2017 г., въз основа на който е образувано изп.
д. № **** г., е обезсилена/. По този
начин се доказват всички необходими елементи на фактическия състав на нормата
на чл. 45 от ЗЗД. Доколкото жалбоподателят, като юридическо лице е действал
чрез своя пълномощник /към молбата от ****** г. за образуване на изпълнително
дело № **** г., е приложено пълномощно от ***** г. и договор за правна защита и
съдействие от ******** г., по силата на които ответникът „Теленор България“
ЕАД, е упълномощил **** дружество „Г. и П.“ и адв. ****, за оказване на правна
защита и съдействие, изразяваща се в образуване и водене на изпълнително дело
срещу длъжника Т.Г. – ищец в настоящото производство/, то се доказва и
особената предпоставка по чл. 49 от ЗЗД – вредите да са произтекли от възложена
работа. Ето защо взискателят по изпълнителното дело, настоящ ответник, следва
да заплати обезщетение на длъжника, сега ищец, в размер на всички разноски в
изпълнителното производство.
По
отношение на възражението, че заплатеното от ищеца **** възнаграждение в
изпълнителното производство, е прекомерно, съдът намира, че същото не следва да
бъде обсъждано в настоящия процес, тъй като предмет на същия е претенция за
обезщетяване на имуществени вреди и в този аспект следва да се установи
единствено техния размер и реалната им направа, а това че същите съставляват
заплатено **** възнаграждение не прави допустимо разглеждането на възражението
за неговата прекомерност, което да доведе до намаляване размера на
обезщетението.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция е изцяло основателна
и ще се уважи в пълен размер. Като
законна последица, на ищеца ще се присъди и законната лихва от 19.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен
е списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за платена държавна
такса в размер на 50 лева /л. 6/, 24 лева /л. 16/ – такса платена по сметка на
ЧСИ ****, за издаване на копие от изп. д. № **** г. и 6 лева /също л. 16/ – банкова
такса. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищеца, **** може да оказва безплатно **** помощ и съдействие
на материално затруднени лица, както и на роднини, близки или на друг юрист. В
представения ДПЗС е постигнато съгласие, ****ската защита да бъде оказана
безплатно. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, ****ът има право на ****
възнаграждение. Този размер – съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ /изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г./, възлиза на 100 лева, която сума ответникът ще следва да заплати
лично на пълномощника – адв. А.Д.П.. Във връзка с възражението на ответната
страна за прекомерност на **** възнаграждение, съдът намира, същото за
неоснователно доколкото се присъжда минимално установеното в НМРАВ /изм. с
Решение № 5419 на ВАС на РБ – бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./
възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо
80 лева – разноски за настоящото производство, за които по делото както се
посочи по-горе са представени надлежни писмени доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда № 6 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА от 400 лева /четиристотин
лева/ – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени
разноски от ищеца за заплащане на **** възнаграждение в производството по изп.
дело № **** г. по описа на ЧСИ *** действие Окръжен съд *****, образувано по възлагане от ответника и прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 19.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА от 80 лева /осемдесет лева/ – разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда № 6, ДА ЗАПЛАТИ на **** А.Д.П., с личен № ****,
БУЛСТАТ **********, вписан в АК – *****, с адрес на кантората: ****, СУМАТА от 400 лева /четиристотин лева/ – ****
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за
процесуално представителство на ищеца Т.Г.Г., ЕГН ********** в производството
по настоящото гр. д. № 21014/2019 г. на ПдРС, ХV гр. с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК /л. 3-гръб/:
IBAN:
*** – при банка „********“ ****, с титуляр на банковата сметка – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
КЯ